Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Гр.Плевен 11.01.2019г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
наказателен състав,в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР : В.П.
ПРОКУРОР:ВАНЯ САВОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.И.
В.Ч.Н.Д №1073/2018 г. по описа на
съда,за да се произнесе взе предвид следното:
С
определение №731/30.10.2018г. по
ЧНД № 2392/2018г. , Районен
съд-гр.Плевен:
Наложил на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23,
ал.1 от НК на осъдения И.З.М., ЕГН ********** едно общо,
най-тежкото, наказание измежду наложените му наказания по НОХД№1511/2007г. и НОХД№1731/2009г.,
и двете по описа на РС-Русе, а именно лишаване
от свобода за срок от 1 /една/ година, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
Постановил осъденият И.З.М., ЕГН ********** да изтърпи
отделно наложеното му по н.о.х.д.№2949/2010г. по описа на РС-Плевен наказание
“Пробация”, при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца,
която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване
пред пробационен служител в ОПС-Плевен два пъти седмично;
- по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
Приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК изцяло
фактически изтърпяното наказание „Пробация“, наложено по НОХД№2949/2010г. на
РС-Плевен, по справка рег.№ 2704/29.10.2018г. от пробационен инспектор при РС
„Изпълнение на наказанията“ – гр. Русе, към ОС „ИН“-Велико Търново.
Постановил осъденият И.З.М., ЕГН ********** да изтърпи
отделно наложеното му по НОХД №1414/2018г. на РС-Плевен наказание лишаване от
свобода в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим.
Приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК от срока на
наказанието лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години по
н.о.х.д.№1414/2018г. по описа на РС-Плевен, фактически изтърпяното към
30.10.2018г. в размер на 7 месеца и 10 дни лишаване от свобода, по справка
изх.№Р-6157/17.10.2018г. на Началника на Затвора-Плевен.
Срещу определението е подадена
въззивна жалба от адвокат Л.Н.-сл.защитник на осъдения И.М..С жалбата се
възразява срещу определението на съда, с което е уважено искането на РП-Плевени
и е постановено ефективно изтърпяване на определеното общо най тежко наказание
от една година лишаване от свобода, наложено на осъдения по НОХД №1731/2009г.
на РС-гр.Русе.В подкрепа се излага като довод, че с влязлата в сила последна присъда
по НОХД №1414/2018г., РС—Плевен, на основание чл.69а, вр. с чл.69 от НК, е
постановил отделно изтърпяване но само на три месеца лишаване от свобода по
тази присъда.Т.Е въпроса е бил вече решен с влезлият в сила съдебен акт, като
за останалите девет месаца лишаване от свобода осъденият е бил освободен от
изтърпяване на тази част от това наказание.Сочи, се ,че тази присъда е била
потвърдена по реда на въззивното производство, с решение по ВНОХД №717/2018г.,
на ОС-Плевен. Прави се извод, че по този начин с обжалваното определение, съдът
е пререшил вече влязъл в сила съдебен акт. Иска се отмяна на определението като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание пред въззивния съд, жалбата се подържа.Излагат
се и доводи, че съдът не е обсъдил въпроса, налице ли е и изтекла погасителна
давност, като се твърди, че за наказанието по НОХД №1731/2009г. на РС-гр.Русе,
е изтекла към 30.10.2017г., т.е. една година преди предложението за групиране
на наказанията.
Осъдиният поддържа становището на
защитника си.
Прокурора счита постановеното
определение за частично незаконосъобразно.Счита, че съдът не е изложил мотиви
защо не прилага чл.69а от НК, при положение, че двете деяния за които е
определено общо наказание, са извършени от осъдения като непълнолетен.
Плевенският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото , намира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От приложените справка за съдимост
и един от съдебни актове е видно, че И.З.М.
е осъждан, както следва :
1. С присъда от 18.10.2007г., постановена по НОХД№1511/2007г. на РС-Русе, влязла в законна сила на
03.11.2007 г. за извършено през периода 06.06.2006г.-17.06.2006г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – на лишаване
от свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1, вр.
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години.
2. Със споразумение от 30.10.2009г. постигнато по НОХД№1731/2009г.
на РС-Русе, влязло в законна сила на същата дата, за извършено на 31.07.2006г.
престъпление по чл.195, т.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.18, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – на лишаване от свобода за срок от 1
година чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години.
3. Със споразумение от 07.10.2010г. постигнато по НОХД№2494/2010г.
на РС-Плевен, влязло в законна сила на същата дата, за извършено на
21.07.2009г. престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК – на „Пробация“ при следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца,
която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване
пред пробационен служител в ОПС-Плевен два пъти седмично;
- по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2, т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
4. С присъда от 28.06.2018г., постановена по НОХД
№1414/2018г. на РС-Плевен, влязла в законна сила на 20.09.2018г. за извършено
на 03.10.2012г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК – на лишаване от свобода за
срок от 3 години, при първоначален строг режим.На основание чл.69а,вр. с чл.69 от НК е
постановено отделно изтърпяване на част от наказанието по по
н.о.х.д.№1731/2009г. на РС-Русе, в размер на три месеца лишаване от свобода,
при първоначален общ режим.На основание чл.69а от НК, подсъдимия И.З.М. е
освободен от изтърпяване на наказанието по НОХД№1731/2009г. на РС-Русе, в
размер на девет месеца лишаване от свобода.
Определението на първоинстанционния
съд е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се,
освен актуалната справка за съдимост, в неприлагане към делото на всички
относими съдебни актове за групиране на наказанията, както и липса по същество
на убедителни мотиви за взетото решение и липса на мотиви по отношение на
възраженията на защитата направени в първоинстанционното разглеждане на делото по следните съображения :
Като доказателства по делото не са били
приложени всички относими съдебни актове за определяне на общо наказание по
направеното от РП-Плевен предложение.Не е направено и с разпореждането на съда
от 09.10.2018г.Следвало е да се изискат всички съдебни актове подлежащи на
обсъждане, каквато е и съдебната пректика.Ако това е било невъзможно,
едва тогава следва да се преценява само по отразеното в справката за
съдимост.Това е така, тъй като влезлите в сила съдебни актове съдържат в
най-пълен обем информация и точност на определените наказания.Приложена е само
влязлата в сила присъда по НОХД№1414/2018г. по описа на РС-Плевен, като същата не е описана в определението
докрай-в часта по приложението на чл.69а и чл.69 от НК.
Това
е лишило съда от обективно обсъждане и преценка на основанията за определяне на
общото наказание и съответно на обосновани изводи за взетото решение.
Първоинстанционният съд не е изложил
мотиви във връзка с наказанието наложено на осъдения по Н.О.Х.Д.№1731/2009г. на
РС-Русе, а именно че е бил освободен от изтърпяване на девет месеца от
наложеното му наказание в размер на една година лишаване от свобода, като с
поседната присъда под №4 е приведено за изпълнение наказание само в размер на
три месеца лишаване от свобода.
Посочено е ТР №14/30.04.1987г. на ОСНК,
но в случая съдът не е съобразил относима ли е разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК, която цифрова не е изписана.Липсват мотиви, тъй като при определяне на
общото наказание чл.25, ал.4 от НК, има предвид „отложено“ наказание по реда на
чл.64,ал.1 и чл.66 от НК.В конкретният случай с влезлият в сила последен
съдебен акт са приложени разпоредбите но
на чл.69а и чл.69 от НК.По същество първоинстанционният съд е изменил волята на
съда по влязлата в сила присъда по НОХД №1414/2018г на РС-Плевен.Друг е и
въпроса, че не е обсъдено и
обстоятелството, че престъплението за което е бил осъден условно на една
година лишаване от свобода, е било извършено от осъдения като непълнолетен по
чл.63,ал.1,т.3 от НК и във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
Не без основание са и доводите на
защитата макар и изложени във въззивното производство, относно необсъждане на
въпросите за погасителна давност съобразно чл.82 от НК.
При това положение въззивният съд счете
, че първоинстанционният съд е допуснал съществени отстраними процесуални
нарушения, довели до ограничаване правата на страните, по смисъла на чл.348,
ал.3,т1 от НПК.Въззивният съд е контролна инстанция за проверка на правилността
на постановеният съдебен акт и при дефицит на доказателства и и дори частична липса на мотиви, за
съществени въпроси касаещи предмета на делото, не може да ги отстрани. Следва
да се отмени постановеното определение и върне делото на първоинстанционния съд,
като при ново му разглеждане се отстранят допуснатите нарушения.
По изложените съображения и на
основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348,ал.3, т.1 от НПК съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
определение №731/30.10.2018г., постановено по ЧНД № 2392/2018г. на Районен съд-гр.Плевен.
ВРЪЩА
делото за ново разгреждане от друг състав на РС-гр.ПЛЕВЕН.
Решението е окончателно и не подлежи
жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: