№ 521
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20251001000452 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 2091/06.04.2025 г. по т.д. № 2469/2024 г. на СГС, I-23 състав е
осъдено ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ЕИК *********,
представлявано от инж. М. Г. - Генерален директор, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, да заплати на „Анетика“
ЕООД, със седалище в гр. София и адрес на управление: район „Витоша“, кв.
„Драгалевци”, ул. „Петко Стайнов“ № 38, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Я. И. Ц., чрез пълномощника чуждестранен адвокат П. Ц. Д., от
Адвокатско дружество „Д. и Д.а“, по иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 64 542.39лв., равняващи
се на 33 000 евро, заедно със законната лихва върху тези суми от 29.02.2024 г. до
окончателното им изплащане.
Ответникът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” е
депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че
същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Първоинстанционният съд обсъдил само доводите на ищеца,
но не и възраженията на ответника и най-вече възражението за липса на положена от
ищеца дължима грижа за предотвратяване на вредите Изложени са подробни мотиви
относно твърдението за липса на положена грижа на добрия търговец. След като
твърдял, че е знаел, че ремонтът на жп линиите е предвидено да приключи до май
2021 г., той трябвало да уговори по-нисък наем до тази дата, а не и за след това. Освен
това, тъй като началото на ремонта се забавило и вместо през 2019 г., той започнал
през юни 2020 г., на ищеца следвало да му е ясно, че ремонтът няма да приключи до
май 2021 г. Оспорено е твърдение на ищеца, че претърпял вреди в размер на 25 000
евро, предвид заплащането на неустойка на своя наемател. Ставало дума за издадени
1
неправилно фактури на стойност по-голяма от уговорената в договора за наем, поради
което и на ищеца се наложило да връща това, което му е надплатено. Твърди се и
злоупотреба с право от страна на ищеца, който не потърсил ответника още през май
2021 г. и не поискал да му бъдат платени 25 000 евро вреди, които пък ответника
могъл да поиска от лицето-изпълнител на ремонта, по чиято вина същият се забавил и
с когото договорът бил прекратен на 04.05.2022 г. Нямало уговорена неустойка по чл.
18.5 от договора за наем между ищеца и неговия наемател, което не се променяло от
записа на основанието в издадените фактури, че се приспада неустойка и
претендираните 33 000 евро не представлявали имуществени вреди за ищеца.
Уговореният в чл. 18.5 по-нисък наем се заплащал защото наемателят не можел да
ползва ж.п. клона по независещи от двете страни причини. Наемателят се бил
съгласил, че няма да може да ползва ж.п. клона за неопределено време – до
приключване на ремонта и нямал право на неустойка.СГС не се произнесъл по
искането на ответника, ако се приеме искът за основателен, да се приеме, че
ответникът е допринесъл за настъпване на вредите поради неполагане на грижата на
добрия търговец. Предвид изложеното е направено искане за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, а евентуално, ако искът се
приеме за основателен, да бъде прието, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредите.
Ищецът „Анетика“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е
изложила доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Анетика“ ЕООД е твърдял в исковата си молба, (която е уточнена пред
въззивната инстанция), че е собственик на индустриален ЖП-клон, отделящ се от
общата мрежа на техническата железопътна инфраструктура при Гара Казичене от
край стрелка № 16 и продължаващ на запад по правата на стрелка №101, през
поземлен имот с идентификатор 35239.6110.2726, водещ до товаро-разтоварна рампа в
собствения на дружеството - ищец поземлен имот с идентификатор 35239.6110.2725.
Тази рампа обслужвала изградения в имота Спедиторски центьр - складове и офиси,
представляващ СГРАДА с идентификатор 35239.6110.2725.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Казичене, общ. Столична, област София (столица),
одобрени със Заповед РД-18-77/ 2 1.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на сградата: обл. София (столица), общ. Столична, с. Казичене, район „
Панчарево“ , ул. „ 3-ти март" № 20. Твърдял е, че от придобиване на ЖП-клона,
дружеството го е експлоатирало и поддържало в изправност, включително сключвало
договори за технически надзор с ответника и договори за експлоатация с „БДЖ-
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ООД, тъй като отдавало под наем горепосочения спедиторски
център. Именно ползването на ЖП - клона и товаро-разтоварната рампа били
причината да бъде нает спедиторския център, тъй като железопътният превоз бил
2
основния начин за доставка на суровини на наемателя. Сочил е, че през месец януари
2019 г. ответникът започнал ремонт на участъка Казичене - Елин Пелин, като част от
модернизацията на железопътната линия София-Пловдив: Железопътен участък
София-Подуене-Искър-Казичене-Елин Пелин. Поради ремонта достъпът до
тогавашния коловоз № 6, който към момент е с нов № 4, през който се достигало до
притежавания от дружеството ЖП-клон, бил спрян и същият бил неизползваем.
Вследствие на реконструкцията на участъка, товаро-разтоварната рампа на
спедиторския център също не можела да се използва по предназначение, тъй като
служела за разтоварване на вагоните, придвижвани от ЖП-клона. Твърдял е още, че в
годишната програма на ответника било обявено, че посоченият горе ремонт ще
приключи в края на 2020 г. Съгласно информационната табела на обекта ремонтът
следва да приключи през май 2021 г. Съобразявайки последното, при подновяване на
договора с наемателя си, ищцовото дружество се съгласило да му се заплаща наем с
1000 евро без ДДС по – нисък от стандартната цена за период от 5 месеца, поради
невъзможността да се използва обекта в пълен обем. Ищецът е поддържал, че въпреки
обявената крайна дата на ремонтните дейности и до момента на подаване на исковата
молба или вече три години след крайния срок, ответникът все още не бил приключил
ремонта и обектът му все още не можел да се използва в пълния капацитет. Предвид
това и наемателят му продължавал да му заплаща по – нисък с 1000 евро без ДДС
наем за ползването му. Навел е, че съгласно чл. 3 от Закона за железопътния транспорт
обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или
която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а
ползването им се осъществява от „Националната компания "Железопътна
инфраструктура"“ /НКЖИ/. Понятието „обекти на железопътната инфраструктура“
било дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗЖТ, където било посочено, че такива обекти са
всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2 от ЗЖТ,
необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението,
включително железопътните линии и прилежащите към тях терени. Освен
предоставеното му право да използва железопътната инфраструктура, чл. 9, ал. 3 от
ЗЖТ определял, че ответникът е неин основен управител и в качеството на такъв на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЖТ, на същия било вменено задължение по
осигуряване използването на жп инфраструктурата, както и задължението да извършва
ремонтни дейностите по нейното развитие, ремонт, поддържане и осигуряване на
експлоатацията й. Сочил е, че задължения по изграждане, обновяване, модернизация и
предоставяне на достъп до жп инфраструктурата от страна на ответника били
регламентирани още и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и
използване на железопътната инфраструктура. С оглед гореизложеното е намерил, че
за ответника съществува нормативно установено задължение не само да ремонтира и
поддържа железопътната инфраструктура, но и да осигурява безпрепятствен достъп до
нея за лицата, които имат такова право по закон. В тази връзка е посочил, че той има
право на достъп до железопътната инфраструктура, тъй като е собственик на
обслужващо съоръжение на основание §1, т. 48, буква а), подбуква гг) от ДТ на ЗЖТ и
§ 1, т. 18 и т. 19 от ДР на Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на
железопътната инфраструктура, тъй като съществуващият страничен коловоз в
притежавания от него ЖП-клон се използвал за гариране, което попадало в обхвата на
Приложение № 1, т. 2, буква г) от Наредбата. Заявил е, че чл. 4, ал. 2 от посочения
подзаконов нормативен акт, регламентира правото на достъп до железопътната
инфраструктура за извършване на услуги за превоз на товари и при справедливи и
прозрачни условия на лицензираните предприятия, включително право на достъп до
инфраструктура, която свързва морските и вътрешните пристанища с други
обслужващи съоръжения, посочени в т. 2 от приложение 1 и до инфраструктурата,
3
която обслужва или би могла да обслужва повече от един краен потребител. На
следващо място ищецът е посочил, че чл. 121 и следващите от Наредба № 44 от
10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт, подробно регламентира
правата и задълженията на собствениците на индустриалните ЖП клонове, както и
редът, по който същите осъществяват достъпа си до общата мрежа на железопътната
инфраструктура. Съгласно чл. 122 от посочената наредба собственикът на
индустриалния ЖП клон е длъжен да сключи договор за експлоатация на клона с
превозвач, който урежда условия за подаване и придвижване на вагоните от общата
мрежа на железопътната инфраструктура към клона и обратно. За да бъде сключен
такъв договор, естествено условие е индустриалният ЖП клон да бъде свързан с
общата железопътна коловозна мрежа, функционирането на която е задължение на
ответника. При така изложеното намира, че е налице виновно противоправно деяние
на ответника, изразяващо се в бездействие от негова страна да извърши и въведе в
експлоатация реконструкцията, описана по-горе, както и да осигури достъп по
коловозите до индустриалния ЖП клон. Това довело до възникване на имуществени
вреди за ищеца за периода от юни 2020 г. до февруари 2024 г., изразяващи се в
получаване на по-ниска наемна цена за имота му в общ размер на 33 000 евро, или с
по 1000 евро без ДДС на месец. На база на посоченото е искал ответникът да бъде
осъден да му заплати 33 000 евро, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в получена намалена наемна цена за периода юни
2021 г. – февруари 2024 г., вследствие на бездействие на ответника да завърши и
въведе в експлоатация реконструкцията на железопътен участък Казичене – Елин
Пелин и да осигури достъп до притежавания от ищеца индустриален ЖП-клон, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата..
Ответникът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” е
оспорил предявения иск като неоснователен. Твърдял е, че не е налице негово
виновно, противоправно поведение – действие или бездействие или такова на негови
служители. Изложил е, че посоченият от ищеца ремонт се осъществява въз основа на
обществена поръчка по договор с ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“ в качеството на изпълнител.
Именно това дружество допуснало драстично забавяне в завършването на процесния
обект, поради което то следвало да носи отговорност за причинените от това вреди.
Повече от 4 години изпълнителят не представил устойчива стратегия и ясна визия за
завършване на проекта, изпълнявал дейностите на парче, без взаимовръзка между
отделните СМР, работил без добра логистика и капацитет. С оглед на това виновно
поведение бил прекратен предсрочно и едностранно договорът с изпълнителя през
2022 г. Евентуално ответникът е твърдял че ищецът сам е допринесъл за настъпването
на вредите, тъй като към момента на подновяване на договора с наемателя е знаел, че
на обекта не се извършват строителни дейности, че същият е спиран многократно и
съответно поставеният на информационната табела срок обективно не може да бъде
спазен. Той трябвало да се информира и официално за това и при договарянето да
уговори намален наем само за срока, посочен в информационната табела – май 2021 г.,
а не „до края на ремонтните работи“. Като не сторил това, той сам не се погрижил за
интересите си. С оглед изложеното е молил съда да отхвърли предявения иск.
За установяване на твърденията на страните по делото са събрани писмени
доказателства.
Пред първата инстанция е установено, а и не е било спорно между страните,
нито е спорно пред настоящата инстанция, че ищецът е собственик на индустриален
ЖП-клон отделящ се от общата мрежа на техническата железопътна инфраструктура
при Гара Казичене от край стрелка № 16 и продължаващ на запад по правата на
стрелка №101, през поземлен имот с идентификатор 35239.6110.2726, водещ до товаро-
4
разтоварна рампа в собствения на дружеството - ищец поземлен имот с идентификатор
35239.6110.2725, като тази рампа обслужвала изградения в имота Спедиторски центьр
- складове и офиси, представляващ СГРАДА с идентификатор 35239.6110.2725.1.
За осигуряване експлоатацията на този ЖП-клон чрез подаване и приемане на
вагони ищецът е сключил на 16.04.2018 г. договор с „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД.
С ответникът пък е сключен Договор за технически надзор на индустриален ж.п. клон
от 17.04.2018 г.
На 27.09.2020 г. „Анетика“ ЕООД, в качеството на наемодател и „Брентаг
България“ ЕООД – наемател, е сключен договор за наем Сграда, представляваща
Спедиторски център с идентификатор 35239.6116.2725.1, както и покрита товаро-
разтоварна рампа. В договора изрично е посочено, че към терена, върху който се
намира сградата има прилежащ Ж.П.- клон, който се отделя от гара Казичене, който не
се отдава под наем, но наемателят ще има право да го ползва. Договорът е сключен за
първоначален срок от пет години при наемна цена от 15 845 евро без ДДС. Уговорено е
първоначалният срок да бъде автоматично продължен за нови пет години при същите
условия, ако наемателят направи искане за това 90 дни преди изтичане на
първоначалния срок. Повторно удължаване също е възможно, но вече при условия,
допълнително уговорени между страните. В чл. 3.3. от договора за наем е уговорено,
че наемодателят е длъжен да осигури спокойното и безпрепятствено използване на
терена, обекта и прилежащите им съоръжения, включително да ползва железопътния
коловоз и покритата товаро-разтоварна рампа. В чл. 5.2. е уговорено, че месечната
наемна цена се актуализира в началото на всяка календарна година, считано от
01.01.2021 г., като се променя с официалния индекс на годишна инфлация. В чл. 13.4 е
уговорено, че наемателят използва находящия се в терена железопътен коловоз (ж.п.
линия), както и покритата рампа към него, за извършване на товаро-разтоварни и
други складови операции, без да дължи допълнително възнаграждение на наемодателя.
В чл. 18.5 е уговорено, че предвид извършвания ремонт от БДЖ на ж.п. линиите на
гара Казичене, клон на „Топливо“, наемателят няма възможност да използва по
предназначение нито коловоза, нито покритата товаро-разтоварна рампа, поради което
страните се споразумяват, че от момента на подписване на договора за наем до
приключване на извършвания от БДЖ ремонт, уговорената месечна наемна цена да
бъде намалена с 1000 евро без ДДС, която сума представлява месечния наем за
товаро-разтоварната рампа.
Представена е Годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта,
развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура, както и
информационна табела, чието съдържание не е оспорвано от ответника, сочеща, че
започва строеж: Модернизация на железопътна линия София-Пловдив в участъка
София-Подуене, Искър-Казичене-Елин Пелин, с планирана дата на започване на
работа 07.01.2019 г. и продължителност 28 месеца
Представено е писмо без дата от наемателя „Брентаг България“ ЕООД до
наемодателя „Анетика“ ЕООД, в което се сочи, че за периода февруари 2021 г. до юни
2023 г. наемодателят неправилно е начислявал в издадените месечни фактури по 1000
евро без ДДС за товаро-разтоварната рампа, въпреки уговорката в чл. 18.5 от договора
за наем и въпреки че ремонтът на БДЖ е продължил и в този период. Отправена е
покана за връщане на 29 000 евро, като е издадена и фактура от 05.07.2023 г. за
56 719.07 лева с основание „неустойка, съгласно чл. 18.5 от договор за наем. В същия
ден сумата е платена от ищеца.
Видно от писмо на ответното държавно предприятие до ищеца от 28.07.2023 г.,
ответникът е посочил, че за извършване на ремонта е била обявена обществена
поръчка, като за изпълнител е било избрано ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“, с което е сключен
5
договор от 07.11.2016 г., което се е задължило да извърши възложената работа в срок
от 48 месеца, но през май 2022 г. договорът с него е прекратен. Отказано е изплащане
на исканото от ищеца обезщетение.
Видно от представените фактури, издадени от ищеца по процесния договор за
наем и извлечения от сметките му за периода от юли 2023 г. до февруари 2024 г.,
дружеството е приспадало от наемната цена 1000 евро съгласно чл. 18.5 от договора за
наем, като е наричало приспаднатите 1000 евро в левова равностойност „неустойка“.
На 21.11.2023 г. е съставен Констативен протокол от Комисия от ИА
„Железопътна администрация“, които са установили, че ж.п. коловозът на ищеца
попада в района на гара Казичене, където ремонтните работи още не са приключили.
Ответникът е представил писмени доказателства, свързани с договорните му
отношения с ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“ във връзка с процесния ремонт.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна, настоящият
съдебен състав намира следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или по повод
изпълнението й. Възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило
непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно
обезпечителна функция, като не произтича от вината на възложилия работата.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, които
вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя,
при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
Противоправното повдение, на което в случая се позовава ищецът, е бездействие на
ответника и/или лице, на което е възложил ремонта да приключи в срок ремонт на част
от железопътната инфраструктура, който ремонт е преустановил възможността да бъде
ползван собствения на ищеца ж.п. клон и товаро-разтоварна рамка към него.
Отговорност не възниква в случаите, когато вредата е настъпила по
изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима сила -
решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №
266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от
13.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о.
При преценка наличието на някои от елементите от горепосочения фактически
състав на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в случая следва да бъде съобразена и
специалната нормативна уредба на някои отношения в областта на ползването и
управлението на железопътната инфраструктура в страната, а именно:
Според §1, т. 1 от ДР от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) "Обекти на
железопътната инфраструктура" са всички железни пътища и стационарни
съоръжения, без тези по чл. 2, необходими за движението на железопътните возила и
за сигурността на движението. Според чл. 2 от ЗЖТ не са предмет на този закон
дейностите на: 1. метрополитена; 2. градския трамваен транспорт; 3. вътрешния
железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи, Министерството на
отбраната и други ведомства, дружества или предприятия, с изключение на
дейностите, свързани с изискванията по техническата експлоатация и безопасността на
движението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЖТ Обектите на железопътната инфраструктура и земята,
върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична
държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания
"Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") или от търговци, на които е възложена
6
концесия, при условията и по реда на Закона за концесиите.
Съгласно чл. 9 ЗЖТ Национална компания "Железопътна инфраструктура" е със
статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и е юридическо
лице със седалище гр. София.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЖТ предметът на дейност на НКЖИ включва и
извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на
железопътната инфраструктура.
Съгласно чл. 15, т. 9 от ЗЖТ Управителният съвет на ДП „ЖИ“ (НКЖИ) приема
проект на годишна програма за изграждане, поддържане, ремонт и експлоатация на
железопътната инфраструктура.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на
железопътната инфраструктура право на достъп до железопътната инфраструктура на
Република България за извършване на услуги за превоз на товари се предоставя при
справедливи, недискриминационни и прозрачни условия на железопътни превозвачи,
които са лицензирани в държава – членка на Европейския съюз, за извършване на
товарни превози. Това право включва достъп до инфраструктурата, която свързва
морските и вътрешните пристанища с другите обслужващи съоръжения, посочени в т.
2 от приложение № 1, и до инфраструктурата, която обслужва или би могла да
обслужва повече от един краен потребител.
Съгласно чл. 158 от Наредба № 55 от 29.01.2004 г. за проектиране и
строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други
елементи от железопътната инфраструктура, вътрешнозаводски коловози се
изграждат на територията на промишлените предприятия, складови зони и др.
Според чл. 161 от Наредба № 55 Промишлените предприятия, складовите зони,
пристанищните територии и помощните железопътни стопанства, когато не са в
непосредствена близост с обслужващата ги гара, се свързват с нея с индустриален
железопътен клон.
Видно от така цитираната правна уредба, ответникът е този, на когото е
възложено ползването и управлението на железопътната инфраструктура, като същият
е длъжен да съставя годишни програми относно нейното управление, развитие, ремонт
и поддържане. Именно в изпълнение на задължението му за ремонт поддържане и
развитие на железопътната инфраструктура същият е възложил на третото лице ДЗЗД
„КЕЛЕТ АБ“ ремонта на участъка София-Подуене, Казичене- Елин Пелин.
От друга страна ищецът е собственик на индустриален ЖП клон, изграден в
негов имот, който според цитираната уредба не е част от железопътната
инфраструктура, а служи за свързване на имота на ищеца с нея. По отношение на него
обаче са приложими нормативните изисквания по техническата експлоатация и
безопасността на движението, доколкото това е високорискова дейност. Към този ЖП
клон има изградена и товаро-разтоварна рампа, обслужваща ползването на ЖП клона.
Същите са изградени очевидно, за да осигурят възможност на ищеца, а преди това на
неговите праводатели, да използват услуги по превоз на товари чрез железопътен
транспорт.
Законът осигурява право на достъп до железопътната инфраструктура, която е
публична държавна собственост и е предназначена за обществено ползване, на частни
лица по силата на това, че те притежават ЖП клон, но само за да се осигури ползване
на услугата превоз на товари чрез железопътен транспорт. Достъп по смисъла на
закона (т.е., пряко използване на инфраструктурата) се гарантира на превозвачите,
които са лицензирани за превоз на товари и хора чрез железопътен превоз, като е
уредена и процедура за осигуряване на такъв и ползване на съответен капацитет.
7
Доколкото обслужва обществен интерес, ползването й не може да бъде ограничавано
извън минимално необходимото за нейната поддръжка.
В случая ищецът е отдал под наем свой недвижим имот, като върху
обслужващия го поземлен имот има изграден индустриален ЖП клон и обслужваща го
товаро-разтоварна рампа, с право същите да бъдат ползвани от наемателя. С оглед на
това е формирана и наемната цена, което се установява от уговорката в чл. 18.5 от
договора, според която при невъзможност същите да бъдат ползвани, наемателят не
заплаща наемна цена за товаро-разтоварната рампа в размер на 1000 евро без ДДС.
По делото не е спорно, че поради ремонт, извършван от ответното предприятие
чрез трето лице, включително на гара Казичене, към която е изграден индустриалния
ЖП клон на ищеца, който към момента на сключване на наемния договор вече е бил
обявен, а след това и извършван, включително към датата на исковата молба,
железопътен превоз е невъзможен, съответно неизползваеми за такъв превоз остават
ЖП клона на ищеца и товаро-разтоварната рампа към него. Поради това и при
уговорката по чл. 18.5 от наемния договор ищецът е имал право на наемна цена,
намалена с 1000 евро месечно за целия този период.
Спорно по делото е дали ответното предприятие носи отговорност за това?
Установено е по делото и не е спорно между страните, че първоначалният
период на ремонта е бил предвиден да продължи до май 2021 г., като следва да бъде
прието и че предвид изискването за предвиждането му в годишна програма това е бил
обективно необходимия срок за завършване на ремонта. Установено е още и самият
ответник сочи, че просрочието в извършване на ремонта се дължи на виновно
поведение на изпълнителя, на когото той е възложил ремонта. Това договорно виновно
поведение е довело до неоправдано дълго възпрепятстване ползването на
железопътната инфраструктура, която е публична държавна собственост и право да я
ползват имат всички, отговарящи на съответните условия за това (съответните
превозвачи – пряко, а собствениците на свързани с нея имот – косвено). Преките и
косвени ползватели на железопътната инфраструктура са задължени да търпят
извършваните в нея ремонти и съответното необходимо прекъсване на достъпа до нея,
с оглед обстоятелството, че използването й е високорискова дейност и съществуват
изисквания за нейната безопасност. Те обаче не могат да бъдат лишени от ползването й
неоправдано дълго и извън периода, обективно необходим за привеждането й в
съответствие с техническите изисквания.
Виновното забавяне на ремонта е довело съответно до неоправдано дългото
състояние на неизползваемост на частните ЖП коловози, свързващи частните имоти с
обектите на железопътната инфраструктура. Техните собственици противоправно са
били лишени от ползите, които са могли да извлекат от тези имоти чрез лично
ползване на услугата „товарен превоз“ по железопътната мрежа или чрез трети лица,
каквито са съответно наемателите, отдавайки ги под наем с възможност за такова
ползване. Такъв собственик се явява и ищецът, а ползата от която е бил лишен е
възможността да получава наем в размер на 1000 лева месечно за неизползваемата
товаро-разтоварна рампа към ЖП клона му за периода на ремонта, продължил извън
предвидения срок, като за исковия период това прави 33 000 евро. Както бе посочено
по-горе, възложителят на работата НКЖИ носи гаранционно обезпечителна
безвиновна отговорност за виновното поведение на лицето, на което е възложена
работа – ДЗЗД „КЕЛЕТ АБ“, в причинна връзка с която трето лице е понесло вреди.
Ето защо ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря.
Несъмнено получаването на по-нисък наем от уговорения води до пропускане от
ищеца да увеличи своето имущество и се явява пропусната полза. Налице е и пряка
причинна връзка с ремонта – ако ремонтът бе приключил своевременно и движението
8
по железопътната инфраструктура бе възстановено, ищецът щеше да получава от
наемателя си пълния размер на договорения наем в исковия период.
Неоснователно е възражението, че ищецът не е положил грижата на добрия
стопанин, като е знаел, че срокът на ремонта е до май 2021 г. и в наемния договор не е
уговорил намаления наем да продължи само до май 2021 г. По отношение на
отговорността за вреди от неизпълнението на договорни задължения с определено
съдържание е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на
добър стопанин. При деликтната отговорност, за каквато става дума в настоящия
случай, няма нужда от подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение
само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние.
Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване.
В случая намаленият наем е уговорен на първо място предвид невъзможността
да се ползва ЖП клона и рампата към него по каквато и да е причина, която не може
да се вмени във вина на наемателя, като само е конкретизирано, че към момента такава
пречка е течащият ремонт. Тази уговорка е съответна на общото правило, че наем се
дължи, само ако наетият имот или вещ са предоставени за ползване. Дори като пречка
в договора да бе фиксиран само ремонтът и то до дата май 2021 г., то предвид общите
правила наемателят пак не би дължал да заплаща наем за нещо, което наемодателят не
му е осигурил да ползва, поради което и ищецът пак щеше да претърпи същите вреди.
Ето защо настъпването им не се дължи на някаква неположена от ищеца грижа.
Не може да се приеме още, че в случая става дума за принос на ищеца към
вредите, предвид уговорката, че до края на ремонта наемателят няма да заплаща наем
от 1000 евро за товаро-разтоварната рампо. Категорична и безпротиворечива е
съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с противоправното си поведение неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал и то виновно, в причинна връзка с
вредата. Постигането на уговорка с наемателя, че наем няма да се дължи за една вещ
докато не отпаднат пречките за нейното реално ползване, не е противоправно и
виновно поведение, а добросъвестно поведение, отговарящо на установеното в
търговския оборот и закона правило, че не следва да се заплаща нещо от наемателя,
което наемодателят не му е предоставил реално за ползване.
Липсва и твърдяната от жалбоподателя злоупотреба с право от страна на ищеца.
Обстоятелството, че не е потърсил обезщетение за претърпените вреди по-рано, докато
е действал договорът на ответника с изпълнителя, нито има данни да е направено с цел
ответникът да бъде увреден, нито пък е пречка ответникът сега да предяви претенции
към изпълнителя, на основание чл. 54 ЗЗД.
По отношение оплакванията на жалбоподателя, че ищецът няма вземане за
неустойка настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, доколкото след
уточнението на исковата молба пред въззивната инстанция няма съмнение, че предмет
на иска не е вземане за неустойка.
Предвид достигане от въззивната инстанция до крайни изводи идентични с
изводите на първата инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият. Такива са сторени в размер на 3500 лева без ДДС (4 200
9
лева с ДДС) за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за
неоснователно. Същият е близо два пъти по-нисък от установения в чл. 7, ал. 2
Наредбата за възнагражденията на адвокатите, която, въпреки своята
незадължителност, може да служи като ориентир и съобразно фактическата и правна
сложност на делото е справедливо възнаграждение за работата на адвоката на
въззиваемия, който е проявил и необходимата процесуална активност писмено и в
открито съдебно заседание.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2091/06.04.2025 г. по т.д. № 2469/2024 г. на СГС,
I-23 състав.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”,
ЕИК *********, да заплати на „Анетика“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 4 200
лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10