Решение по дело №142/2023 на Административен съд - Добрич

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 177

град Добрич, 13.04.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Административен съд – Добрич, в публично съдебно заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и трета година в  състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ТЕОДОРА МИЛЕВА
	ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

         с участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, изслуша докладваното от съдия МИЛЕВА кас. адм. нак. дело № 142/ 2023 год.

           Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба (неправилно именувана „въззивна жалба“) от ЗК „***“, ЕИК ********* с адрес с. ***, община Добричка, представлявана от председателя И.К.Д., подадена чрез адв. Д.Ж., ДАК, срещу Решение № 446 от 20.12.2022 г., по н.а.х.д. № 676 по описа на Районен съд - Добрич  (ДРС) за 2021 год. с което е изменено Наказателно постановление № 5/20.05.2021 г. на Кмета на община Добричка за налагане на имуществена санкция на ЗК „***“ за нарушение на чл. 106 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Добрички общински съвет (Наредба №4) на основание чл. 155, ал. 1 от Наредба №4 в размер на 11 000 лв. като намалил размера на наложената имуществена санкция от 11 000 лв. на 3000 лв. и потвърждил НП в останалата му част.  

В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, немотивираност, неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалният закон. Основните възражения се свеждат до неспазване на разпоредбата чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като ДРС неправилно е приел, че нарушителят е установен от наказващия орган на 30.09.2020 г. Аргумент за това намира в записването в самия АУАН №15 от 30.12.2020 г., че същият е съставен срещу ЗК „***“ за това, че при извършена проверка в селото на 23.09.2020 г. е разорала и използва неправомерно част от имот 53881.103.3, както и в описанието, съдържащо се в НП №5 от 20.05.2021 г. В касационната жалба се излагат съображения, че още на 23.09.2020 г. наказващият орган по безспорен начин е установил нарушението и нарушителят, като това обстоятелство било вписано в АУАН и в НП. Касационният жалбоподател се позовава на ТР №3 от 27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС (погрешно написано в жалбата, би трябвало да е Тълк.постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС I и II колегия на ВАС), според което сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, поради което в случая се погасява правото на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Касаторът се позовава на несъответствие, разминаване между посоченото в АУАН (53881.103.3), и в НП (53881.109.3), място на извършване на нарушението, отрича възможността за съществуване на техническа грешка и посочва, че несъответствието е причина за отмяна на НП. В НП няма данни кога е започнало извършване на нарушението.

Всички доводи и съображения, са изложени от касатора и в производството пред РС -Добрич, но съдът неправилно не ги е приел за основателни, а една част от тях дори не е коментирал. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – община Добричка чрез адв. *** оспорва касационната жалба. Счита решението на ДРС за правилно, законосъобразно и добре обосновано. Несъмнено е установено авторството на административното нарушение. Намира съображенията на касатора за неоснователни. Иска да се остави в сила обжалваното решение и да се присъдят разноски.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Добрич, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление на „ЗК „***“ е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 лева на основание чл. 155, ал. 1 за нарушаване на чл. 106 от Наредба №4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (приета с Решение №306/29.09.2016г. на Добрички ОбС, в сила от 20.10.2016г., Решение №639/30.11.2017г., в сила от 20.12.2017г, изм. по решение №141/06.04.17г. на АС-Добрич, в сила от 12.07.18г., изм. по решение №463/21.11.17г. на АС-Добрич, в сила от 22.04.19г., изм. по решение №399/20.10.17г. на АС-Добрич, в сила от 13.06.19г., изм. с решение № 1040/31.01.2019г., в сила от 11.12.2019г., изм. и доп. с решение № 175/30.04.2020г.) за това, че на 23.09.2020 г. е унищожила част, равняваща се на 64 775,50 кв.м от имот с идентификатор 53881.109.3 по КККР, целия с площ 141,642 дка с трайно предназначение „пасище“, която е разорана и се ползва неправомерно като обработваема земеделска земя.

Със своето решение състав на Районен съд - Добрич е изменил Наказателно постановление № 5/20.05.2021г. на Кмета на община Добричка за налагане на имуществена санкция на ЗК „***“ за нарушение на чл. 106 от Наредба №4 на основание чл. 155, ал. 1 от Наредба №4 като намалил размера на наложената имуществена санкция от 11 000 лв. на 3000 лв. и е потвърдил НП в останалата му част. 

За да постанови този акт съдът е установил следваната фактическа обстановка:

На 24.08.2020 г. св. ***– кметски наместник на с. ***, община Добричка изготвила докладна записка до кмета на общината за неправомерно засяване на общинско пасище. Назначена от кмета на община Добричка комисия извършила на 23.09.2020 г. проверка на място, при която се установило, че част от ПИ с ид. №53881.109.3 в землището на с. ***, с НТП пасище, мера, публична общинска собственост е разорана и превърната в обработваема земя – нива, засята с царевица. Проверката е документирана със съставен констативен протокол (л.13 от н.а.х.д. № 676/21 на ДРС). С писмо изх. №3465 от 30.09.2020 г. общинският кмет информира кметския наместник за установеното при проверката и иска информация за лицето, което неправомерно използва пасището (л.15 от н.а.х.д. № 676/21 на ДРС). Отговорът на кметския наместник от 01.10.2020 г. съдържа името на кооперацията и на нейния председател като обработващи пасището. След възлагане от община Добричка, на 09.11.2020 г. е извършено геодезическо заснемане ПИ с ид. №53881.109.3 в землището на с. ***, с НТП пасище, мера, което се извършило в присъствието на общински служител и на председателя на ЗК „***“ (л.31 от н.а.х.д. № 676/21 на ДРС). Геодезическото заснемане показало, че обработваемата площ в пасище с ид. №53881.109.3 в землището на с. *** е 64 775,70 кв.м.

На изпратената покана за съставяне на АУАН председателят на ЗК „***“ не се е отзовал. На 30.12.2020 г. АУАН бил съставен с отбелязване, че на 04.01.2021 г. лицето е отказало да го получи (л. 34 от н.а.х.д. № 676/21 на ДРС).

Видно от съставения АУАН №15 от 31.12.2020 г. (л.33 от н.а.х.д. № 676/21 на ДРС) при извършена проверка на 23.09.2020 г. комисия, назначена със заповед на кмета на общината, установила, че част, равняваща се на 64 775,70 кв. от имот с ид. №53881.103.3, общинска частна собственост, целият с площ 141 642 кв.м е разоран и се използва неправомерно като обработваема земеделска земя – нива. Описани са доказателствата, установяващи направените констатации – докладни записки от кметски наместник, констативен протокол и геодезическа снимка. Актосъставителят е вменил на кооперацията нарушение на чл. 106, във връзка с чл. 155, ал. 1 от Наредба №4 на Добрички общински съвет. Срещу АУАН няма възражения. Въз основа на АУАН, на 20.05.2021 г. кметът на община Добричка издал процесното НП.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели след изпратена покана до жалбоподателя/нарушителя при спазване на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен от извършване на нарушението. НП също е издадено в законоустановения по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е връчено на нарушителя.

За да постанови своето решение, въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство по безспорен начин се е установило, че именно санкционираното лице е ползвало неправомерно пасището и го е превърнало в обработваема земя, поради което правилно била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 106 от Наредба №4. Според на чл. 155, ал. 1 от Наредба №4 лице, което превърне пасища и мери в обработваема площ – нива, или унищожи и повреди общински пасища и мери се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева за физически лица, и от 3000 до 30000 лева имуществена санкция за еднолични търговци и юридически лица. По отношение нормата на чл. 155, ал. 1 от Наредба №4 ДРС е преценил, че спрямо кооперацията не били приложени доказателства за други нарушения на Наредба №4, което предпоставя налагането на санкция в минималния размер – а именно 3000 лв.

Обжалваното решение на ДРС е правилно. Изводите на въззивния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Действително фактическата обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, които правилно е отнесъл към приложимите правни норми.

Административният съд напълно споделя изводите му. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон, както и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Правилно ДРС приема, че наказателното постановление не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че правилно са определени датите на извършване на нарушението и на откриване на нарушителя.

Възражението в касационната жалба, че нарушителят бил известен още в деня на извършване на първата проверка на 23.09.2020 г. е неоснователно и се опровергава от наличните по делото факти. Именно след проверката на 23.09.2020 г. административнонаказващият орган е отправил запитване до кметския наместник да установи възможния нарушител. В случай, че нарушителят е бил известен към 23.09.2020 г., последващата кореспонденция за установяване на нарушителя би била излишна и в разрез с всякаква житейска логика. Едва с докладната записка от 01.10.2020 г. на кметския наместник на с. *** хронологично за първи път се споменават ЗК „***“ и нейния председател във връзка с процесното нарушение. Съставеният преди това констативен протокол от 23.09.2020 г., както и заповедта за назначаване на комисия несъмнено установява само извършено нарушение, състоящо се в разораване на общинско пасище и превръщането му обработваема нива.

Настоящата инстанция, както и въззивната, намира, че актосъставителят, изписвайки в АУАН идентификатора на имота, действително е допуснал техническа грешка, както се твърди и в касационната жалба. Тази грешка обаче по никакъв начин не създава неяснота относно място на извършване на нарушението – имота, чието разкопаване и обработване е забранено, а в случая представлява нарушение. Както изготвените преди АУАН, така и съставените след него НП и др. документи, несъмнено сочат на правилния идентификатор на имота и по никакъв начин не пораждат съмнение относно мястото на извършване на нарушението. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.

Неоснователно е и възражението за липса на данни кога е започнало извършване на нарушението. Предвид спецификата на случая и засадената култура в общинското пасище, началната дата няма как да бъде установена с точност, достатъчно е да се посочи точната дата, на която е констатирано нарушението, в случая датата – 23.09.2020 г. е безспорно установена.  

Правилен е изводът, че безспорно е установено по делото, че ЗК „***“ е извършила процесното нарушение.

С оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Обжалваното решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид направеното искане за присъждане на разноски, следва да се присъдят на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин/ лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и фактура. От страна на касатора няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК, кас. състав

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 446/20.12.2022 год. по н.а.х.д. № 676/2021 г. на Районен съд - Добрич.  

ОСЪЖДА ЗК „***“, ЕИК ********* с адрес с. ***, община Добричка, представлявана от председателя И.К.Д.,*** разноски по делото в размер на 600 (Шестотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.   

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: