№ 3501
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 480 от 11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 55609 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 169 състав е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че М. Р. Г.,
ЕГН **** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 913, 54 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. Искър, ж.
к. ****, за периода от м.01.2018 г. до м.април.2019 г., както и 22, 63 лв. сума
за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано
от 18.01.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен предявеният
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, срещу М. Р. Г., ЕГН **** иск за сумата над 913, 54 лв. до пълния
предявен размер за периода 05.2017 г. до декември 2017 г. включително,
както и за сумата над 22, 63 лв., представляваща такса дялово разпределение
за същия период, до пълния предявен размер, като погасен по давност. С
решението е отхвърлен и предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. Р. Г., ЕГН **** по
реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимост на сумата 196, 82 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до
21.12.2020 г., както и 5, 21 лв. лихва за периода 31.01.2018 г. до 21.12.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис” ЕООД.
1
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, е подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – М. Р. Г., ЕГН
****, който го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Излага, че тъй като претендираните суми са начислени служебно при наличие
на хипотеза на неосигурен достъп от клиента за извършване на реален отчет,
то в тежест на ищеца било да докаже, че е отправил писмено уведомление със
срок не по-малък от 3 дни преди датата за осигуряване на достъпа, за което
липсвали доказателства по делото. Счита, че предвид неизпълнението на това
задължение от страна на ищеца, няма как да се приеме, че се дължат исковите
суми, чиито размер е начислен по ред, за който липсват предпоставки.
Поддържа, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка с
ответника, както и изпълнение на задължението си за доставка на топлинна
енергия за периода, основанието, размера и падежа на вземанията си. Излага,
че срокът на договора с ФДР е изтекъл, в жилището нямало отоплителни
уреди, липсвало надлежно осчетоводяване на процесните фактури, които
възражения не били обсъдени от първоинстанционния съд. Излага, че с
Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т.
6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на
същата наредба, което следвало да бъде съобразено от въззивния съд, като
отчитането на топлинна енергия по тази Методика и присъждането на суми
въз основа на нея било незаконосъобразно. Поддържа, че неоснователността
на главния иск водела до неоснователност на претенцията за лихви. Поради
изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
исковете изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* – ищец в първоинстанционното производство, с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не
е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
2
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Решението в частта, с която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД искове са отхвърлени, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл.
272 ГПК по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Р. Г., ЕГН **** положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК респ. чл. 415, ал.
1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 2579/2021 г. на СРС, 169 състав.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот
през процесния период.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция
за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази
законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ),
3
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот – ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по
отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при
общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да
възразят по съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание
съдът да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия,
дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за
която се прилагат съответно правилата за договорите. Приложимите в случая
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София са приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София” ЕАД и одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, като са
публикувани във вестник „19 минути” и във вестник „Монитор” на 11.07.2016
г. и са в сила от 10.08.2016 г.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционното
4
решение е незаконосъобразно, тъй като с Решение № 7276/03.07.2023 г. по
адм. д. № 746/2021 г. на ВАС са отменени т. 6.1.1 от Методиката, приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на
енергетиката, както и § 2 и § 3 от ПЗР на същата наредба. На първо място
следва да се посочи, че посочената наредба, с която е отменена Наредбата за
топлоснабдяването от 2007 г., по арг. от § 3 от Наредба № Е-РД-
041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е приложима считано от отчетния
период 2019/2020 г., поради което същата не е приложима за процесните
отчетни периоди 2017/2018 г. и 2018/2019 г., а определянето на прогнозните
количества топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване на имотите на клиентите и изготвянето на изравнителните
сметки се извършват по правилата на Наредбата за топлоснабдяването от
2007 г. На следващо място, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение за отмяната му, с оглед което и има действие занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно
действие. Процесният период предхожда постановеният съдебен акт. По
изложените съображения неоснователно въззивникът се позовава на
постановеното от ВАС решение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД.
Неоснователно е възражението на въззивника за недължимост на сумите за
услугата дялово разпределение поради изтекъл срок на договора с ФДР.
Независимо от липсата на нов договор между ЕС и ФДР, след изтичане срока
на този от 2002 г. преди началото на исковия период по делото, не може да
бъде възприето разбирането, че направеното от ФДР отчитане и
разпределение на ТЕ в ЕС, е невалидно и услугата дялово разпределение не е
извършвана. Съгласно чл. 65, ал. 2 от отменената през 2020 г. Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, но действаща в исковия период, при
прекратяване на договора за дялово разпределение, или при заличаване на
лицето по чл. 139а ЗЕ от публичния регистър, потребителите на топлинна
енергия или асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, са длъжни в едномесечен
срок от уведомлението по ал. 3 на същия член да изберат друго лице. Ето
защо ответникът като етажен собственик, не би могъл да черпи права от
неправомерното си бездействие и това на ЕС, още повече, че очевидно и от
представените документи по делото за отчети и дялово
разпределение/изравнение, изпълнението на задълженията по договора от
5
ФДР, която е и трето лице-помагач на ищеца по делото, е продължило и след
3 годишния срок. Този договор касае задълженията на страните по него, а не
и тези между потребител и доставчик на топлинна енергия, и няма изрична
форма за валидността му, когато е сключен с лице, регистрирано по реда на
чл. 139б от ЗЕ, а изборът на ФДР е удостоверен и пред топлопреносното
предприятие-доставчик. Освен това съществува и възможността предвидена в
чл. 61, ал. 2 от посочената наредба за разпределението на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост. По делото не са
представени доказателства за нов избор от ЕС на сградата, при което
избраната от ЕС ФДР още през 2002 г. е продължила да извършва валидно
дяловото разпределение. Цената на услугата дялово разпределение обаче, по
силата на ОУ от 2016 г. се заплаща на търговеца-продавач, а не на ФДР.
Ответникът не доказва да е възразил срещу тези ОУ, приложими в процесния
период, и те го обвързват. Ето защо по делото е доказано наличие на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на услугата дялово
разпределение, както и реалното извършване на тази услуга през исковия
период.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
топлинна енергия за процесния имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в
имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се
още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за процесния абонатен номер.
Вещото лице – топлотехник посочва, че топлинна енергия е начислявана
служебно за 2 бр. щранг лири без ИРРО, като пояснява, че не е начислявана
топлинна енергия за радиатори, а единствено за сградна инсталация и БГВ за
минимума от един човек, поради което неотносими са възраженията на
въззивника за премахнати отоплителни тела, което не е спорно, а и се
установява, че не е начислявана топлина енергия на абоната за отопление.
От заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно-
счетоводната експертизи се установява и стойността на претендираната
топлинна енергия през исковия период. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че е платил на ищцовото
6
дружество дължимите суми за процесния период, не е ангажирал по делото
доказателства за извършени плащания, а от ССчЕ се установява, че плащания
не са извършвани. Неоснователни са и доводите на въззивника, че процесните
фактури не са надлежно осчетоводени, тъй като вещото лице по ССчЕ е
отговорило положително на този въпрос.
По оплакването на въззивника – ответник за липса на доказателства за
извършен индивидуален отчет на уредите за дялово разпределение и
водомера в топлоснабдения имот през процесния период, респективно за
липса на доказателства за неосигурен достъп до апартамента, съдът намира
следното:
От експертното заключение по приетата от първоинстанционния съд
СТЕ се установява, че през процесния период количеството на топлинната
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване е определена
служебно по реда на Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно чл. 69, ал. 2,
т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а
съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за
всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. С оглед така
посочената нормативна уредба основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и БГВ за процесния период е неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в
имота му. Начисляването на служебна енергия представлява изключение от
общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в
режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да
бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител
(неосигурен достъп).
Вещото лице – топлотехник посочва, че според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за периода 2017/2018 г. не е осигурен достъп
до процесния апартамент на 04.05.2018 г. (първа дата) и на 12.05.2018 г.
(втора дата), а за периода 2018/2019 г. на 18.05.2019 г. (първа дата) и
23.05.2018 г. (втора дата). Същото се установява и от приложените по делото
протоколи, подписани от управителя на ЕС от същите дати. Противното на
поддържаното във въззивната жалба, представени по делото са и протоколи
от 21.04.2018 г. и 14.05.2019 г., от които се установява, че етажните
собственици са уведомени, че отчет ще бъде извършен на посочените дати.
Предвид изложеното доводите на въззивника за неизпълнение на
задължението на ищеца за уведомяване на собствениците за предстоящи
отчети в изискуемия за това срок, са неоснователни.
В случая са представени от третото лице – помагач констативни
протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение
7
на процесния имот, като в тях е обективирана констатация, че не е бил
осъществен достъп до процесния апартамент на датите за отчет, удостоверено
с подпис на представител на етажната собственост – управителя, които
протоколи не са оспорени от въззивника.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без
уреди. Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп
не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за
определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на
ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за
определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице
обективна възможност за реалното ѝ отчитане.
С оглед на чл. 70, ал. 5 от Наредбата, клиентите (потребителите),
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, като по делото няма
данни такъв да е искан от ответника.
С оглед на гореизложеното, неоснователни са всички доводи, изложени
във въззивната жалба на ответника.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че количеството и
стойността на доставената топлинна енергия и нейното разпределение
(извършването на услугата дялово разпределение), както и техните стойности,
са установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на вещите лица по извършените в първоинстанционното
производство СТЕ и ССчЕ. Въззивният съд намира, че приетите като
неоспорени от страните заключения на вещите лица по СТЕ и ССчЕ са
изготвени компетентно, обективно и обосновано, по поставените от СРС
задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното
изследване е изяснен. Следва да се отбележи, че процесуалният представител
на ответника не е оспорил констатациите на вещото лице за релевантните за
спора обстоятелства, нито е поискал повторно заключение по същите въпроси
поради съмнение в тяхната правилност. Следва да се има предвид, че по
отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия,
потребителят е разполагал с възможност за рекламация съобразно ОУ, която
рекламация е обвързана с определени срокове. По делото не се твърди и не се
доказва такова рекламационно производство да е било инициирано от страна
на ответника. Ето защо съдът приема, че по делото е установено, че
количеството доставена ТЕ е коректно отчетено и с изискуемото качество. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават тези изводи и
да поставят под съмнение качеството на начислената ТЕ.
Предпоставка за уважаване на исковете е фактическата доставка на
8
топлинна енергия в съответното количество и качество, което обстоятелство
се установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно -
техническата експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
дължимите суми съответстват на нормативно определените цени на
топлинната енергия през процесния период. Следователно се налага изводът,
че в процесния имот е доставяна топлинна енергия в съответното качество,
чиято стойност е начислена в съответствие с действащите за исковия период
Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
Жалбоподателят не е изложил други доводи относно дължимостта и
определения с обжалваното решение размер и период на претенциите за
главници. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, тези въпроси са
извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се
обсъждат. Следва да се посочи, че претенциите за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
са отхвърлени изцяло от първоинстанционния съд като в тази част решението,
като необжалвано, е влязло в сила, поради което и въззивният съд не обсъжда
възраженията за недължимост на същите.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемата страна искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия на основание чл.
78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер 100 лева.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на исковете е под
5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 480 от 11.01.2023 г., постановено по гр.
д. № 55609 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 169 състав В
ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че М. Р. Г., ЕГН **** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 913, 54 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, общ. Искър, ж. к. ****, за периода от м. 01.2018 г. до м. април 2019 г.,
както и 22, 63 лв. сума за дялово разпределение за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 18.01.2021 г. до окончателното погасяване.
9
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН **** да плати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10