Определение по дело №477/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 74
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20214200500477
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. Габрово, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези

Славена Койчева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500477 по описа за 2021 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт
И.Н. срещу разпореждане № 1250/30.08.2021 г. на Габровския районен съд по
ч.гр.д. № 477/2022 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р.Й.Х. за сумата 950, 55 лв. –
представляваща платена главница на Кредисимо във връзка с договор за
потребителски кредит № 1221820; 209, 19 лв. възнаградителна лихва за
периода от 28.02.219 г. до 29.02.2020 г.; 242, 68 лв. обезщетение за забава за
периода от 17.12.2020 г. до подаване на заявлението.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Погрешно съдът е приел,
че липсата на подписи по договора за поръчителство навеждало на извода за
липса на валидно волеизявление. Както договорът за кредит, така и договора
за поръчителство били сключени по правилата на ЗЕДЕУУ. Доказано било
възникването на обезпечителната сделка между поръчителя и длъжника.
Неправилно съдът бил приел, че договорът за поръчителство не попада в
дефиницията "финансова услуга" съгласно § 1, т. 1 от ЗПФУР. Съгласно чл.
146 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата
1
на удовлетворения кредитор срещу длъжника и доколкото в процесния
случай поръчителят е погасил вземането на длъжника, няма забрана за
прехвърляне на вземането му спрямо кредитополучателя. От горното
следвало, че в дефиницията на закона попада и договорът за кредит , като
сключеният договор за поръчителство във връзка с процесния кредит е
валиден, доколкото са спазвани изискванията на ЗЕДЕУУ, поради което
разпореждането е неправилно. Моли да се отмени обжалваното разпореждане
и да се произнесе съдът по същество.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 1250 от 30.08.2021 г. по ч. гр.
д. № 1313/2021 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД срещу Р.Й.Х., в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, на основание договор за предоставяне на поръчителство от 28.01.2018
г., сключен между длъжника и "Ай Тръст" ЕООД, с който дружеството е
поръчителствало по договор за потребителски кредит № 1221820, сключен
между длъжника и "Кредисимо" ЕАД. С молба заявителят е уточнил, че
договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени по електронен път, при условията на ЗПФУР.
Първоинстанционният съд е приел, че ЗПФУР урежда изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно § 1, т. 1 от
ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова
дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на
платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно
изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР. Още повече
същият противоречи на разпоредбите на закона, по конкретно чл. 6, тъй като
сключването на договор за поръчителство чрез страница на трето лице за
договора, какъвто е кредитодателя, тъй като предоставянето на финансови
услуги от разстояние следва да бъде организиран от доставчика, а не от трето
лице. Представения договор за поръчителство не съдържа подписа на
длъжника, поради което е приел, че от гледна точка на правото няма сключен
договор с него, което е основание да бъде отхвърлено заявлението.
2
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона. Процесният договор, от
който черпи права заявителя, безспорно е такъв. Законът задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие
със закона. За да е валиден договорът за поръчителство, същият следва да е
сключен в писмена форма за действителност. От мотивите на обжалваното
разпореждане е видно, че съдът е приел именно, че поради липсата на подпис
на длъжника под договора за поръчителство, искането е в противоречие със
закона. На основание изложеното въззивният съд приема, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1250/30.08.2021 г. постановено от
Габровския районен съд по ч. гр. д. № 477/2022 г., като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3