О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 2068 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е по делото частна жалба вх.
№ 38513/30.05.2019г. от Е.И.К. ЕГН ********** *** и З.С.Д.
ЕГН ********** ***, против решение № 2022/10.05.2019г. по гр.д. № 1276/2018г.
по гр.д. № 1276/2018г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлена молбата им с
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1358/02.04.2019г. по
гр.д. № 1276/2018г. на ВРС в частта за разноските, като бъдат присъдени още
250.00лв.-заплатен допълнителен депозит за допуснатата СТЕ и 3200.00лв.
адвокатско възнаграждение, доколкото са представени доказателства за платено
такова от 3800.00лв. общо за двамата ищци. Постановеното решение в обжалваната
част е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената частна
жалба.
Писмен отговор от Х.Й.Х. ЕГН **********
***, чрез особения му представител адв. М.П. не е постъпил.
Настоящият
състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане и частично основателна
по същество.
Видно,
с молба вх. № 14129/27.02.2018г., с оглед указанията на съда за отстраняване
констатирани от съда нередовности на исковата молба Е.И.К. и З.С.Д., чрез адв. М.Д., са посочили цена
на предявения от тях отрицателен установителен
иск за собственост на реална част от недвижим имот, подробно индивидуализиран в
исковата молба, с площ от 1236.00кв.м., целият от 1277.00кв.м. в размер на 30216.47лв., представяйки и удостоверение
за данъчна оценка изх. № **********/09.02.2018г.изд. от Община Варна за имота с
площ от 1277.00кв.м. в размер на 31218.80лв. и представяйки доказателства за
платена д.т. от 302.16лв.
С
молба от 21.03.2018г. ищците са уточнили, че предявяват искове в условията на
активно субективно съединяване за това ,че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.
С
разпореждане № 11859/23.03.2018г. съдът е оставил отново без движение исковата
молба и е задължил ищците да представят доказателства за довнесени 302.24лв.
д.т., за предявените от всеки един от двамата искове за имот от 1236кв.м. при
държавна такса за всеки от исковете от по 302.20лв.
Междувременно
на лицевата страна на исковата молба е обективирано
постановеното от съда определение от същата дата-23.03.2018г., с което е
прието, че цената на всеки от двата иска е по 302.20лв.
С
молба от 04.04.2018г. ищците са възразили срещу
указанията на ВРС, но са представили доказателства за довнесена държавна такса
от 302.24лв.
Видно,
цената на иска, посочена от ищците с молба вх. № 14129/27.02.2018г. в размер на
30216.47лв., е определена точно по реда на чл. 69, ал. 1,
т. 2 от ГПК, а дължимата държавна такса, определена по реда на чл. 71, ал. 2 от ГПК е в размер на 302.16лв., колкото
е била платена от ищците. Приемайки, че цената е 30216.47лв., но са предявени
два иска от двамата ищци за цялата спорна реална част, съдът е указал доплащане
на държавна такса от още 302.20лв. Явно съдът не е имал намерение да повдига
въпроса за цената на исковете и не го е сторил. Постановявайки определението си
от 23.03.2018г., ВРС обаче погрешно е посочена сумата от 302.20лв.,
представляваща размер на дължимата държавна такса, като цена на исковете. Освен
това, определението от 23.03.2018г. нито
е регистрирано в деловодна система, доколкото липсва присъединен номер, нито
има данни да е съобщено на ищците.
След
като цената на двата предявени иска е в размер на 30216.47лв., с оглед
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищците, то настоящият състав намира, че заплатеното такова от
1900.00лв. за всеки един от двамата ищци /общо 3800.00лв. съгласно договор за
правна защита и съдействие на л. 458 по първоинстанционното
дело/, следва да бъде намалено до 1600.00лв.
за всеки един от двамата ищци, като размерът е съобразен с нормата на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и действителната
фактическа и правна сложност на спора, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Иска
се да бъде присъдена в тежест на ответната страна като разноски и допълнително
внесената сума от 250.00лв., представляваща дължим депозит, с оглед определения
окончателен размер на възнаграждението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд СТЕ. Доказателства за тези разноски
са представени след приключване на устните състезания на 05.03.2019г. и не
фигурират като сторени в списъка по чл. 80 от ГПК. Не следва да бъде уважена
молбата в тази част.
Първоинстанционото решение 2022/10.05.2018г. в частта за
разноските по чл. 248 от ГПК, имащо характера на определение следва да бъде
отменено и изменено първоинстанционното решение, като
Х.Й.Х. бъде осъден да заплати допълнително разноски на Е.И.К. и З.С.Д. за
първата инстанция в размер на още 2600.00лв.
или по 1300.00лв., разлика получена по израза 1600.00лв. /определен от съда
размер на адвокатското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК/ –
присъдените вече 300.00лв.
Воден
от горното, съдът:
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение
№ 2022/10.05.2019г. по гр.д. № 1276/2018г. на ВРС, в частта в която е отхвърлена молбата на Е.И.К. ЕГН ********** ***
и З.С.Д. ЕГН ********** ***, за изменение на решение № 1358/02.04.2019г. по
гр.д. № 1276/2018г. на ВРС в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение
№ 1358/02.04.2019г. по гр.д. № 1276/2018г. на ВРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Х.Й.Х. ЕГН ********** *** да
заплати допълнително на Е.И.К. ЕГН ********** *** и З.С.Д. ЕГН ********** ***, разноски
за първата инстанция в размер на още
2600.00лв., на осн. чл. 248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: