Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 281
Гр.Е , 27.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 219 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П, ул. „Х Г.Д №*, чрез пълномощник -юрисконсулт С.Г.П.,
против И.Т.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, с която по реда на чл. 422, вр. чл.4*, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на
вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 25/2019 година по описа на PC -
Е .
Ищецът
твърди, че на 18.01.2019г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Е за вземанията си към И.Т.М., въз основа на
което е било образувано ЧГД №25/2019г. По същото е била издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на дружеството е указано в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си против ответника.
В исковата
молба ищецът излага, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05 2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия са публикувани на сайта на дружеството. Излага се, че съгласно чл. 94а
от Закона за енергетиката, крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Твърди се, че ответникът не е упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия. Като физическо лице ответникът има качеството на
битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката и е присъединен на ниво ниско напрежение. По силата на чл. 7, т. 1
от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на ответницата с ИТН 2896890, находящ се в гр. Е ,
кв. И *, вх. Б, ет. 4, ап. 22. За
ответника И.Т.М. е бил открит клиентски номер ********** в качеството му на
собственик, съгласно справка от Служба вписвания. Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1
от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение
на задълженията си по общите условия ищецът твърди, че е доставил на обекта на И.Т.М.
за периода 16.12.2017г. - *.02. 2018г. електроенергия на обща стойност 132.12
лв., която сума не е заплатена от ответника.
Тъй като се
твърди, че ответникът е изпаднал в забава, ищецът претендира на лихва за забава
в общ размер от 12.30 лв. за периода 06.02.2018г. – 17.01.2019г., като твърди,
че законната лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период
от датата на падежа на същата до датата на образуване на делото. Срокът за
заплащане е посочен във всяка една от фактурите.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към ответника И.Т.М.,
както следва: 132.12 лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 16.12.2017г. - *.02.2018г.; 12.30 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за периода 06.02. 2018г. -17.01.2019г., в едно със
законна лихва върху главница от 132.12 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
претендира присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
В съдебно
заседание исковата претенция се поддържа от процесуален представител на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И.М., чрез назначеният
му от съда особен представител – адв. Ж. ***, е подала писмен отговор, в който
изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Според
ответната страна приложените към исковата молба фактури са неотносими към
предмета на доказване и не доказват размера на претендираното от ищеца вземане,
тъй като са издадени и се отнасят за друго физическо лице - Г Т. Х , което е различно от сочения за
ответник в исковата молба, а освен това фактурите се отнасят и за друг
клиентски номер, различен от клиентския номер на ответника М.. Ответникът желае
отхвърляне на исковата претенция изцяло като неоснователна.
В съдебно
заседание писменият отговор и изложените в него доводи за неоснователност на
исковата претенция се поддържат от особения представител на ответника.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. №25/2019
година по описа на ЕРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
със заявител „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П, ул. „Х Г.Д №*. Съдът е уважил искането на заявителя като
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 119 от 21.01.2019 година,
с която е разпоредено длъжникът И.Т.М., с ЕГН **********,***, да заплати на заявителя
– кредитор сумата от 132.12 лева, представляваща главница; обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва за периода от 06.02.2018г. до 17.01.2019г. в размер
на 12.30 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
18.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото в общ размер на 75.00 лева, в т.ч. сумата от 25.00 лева, представляваща
заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и
сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, поради което на заявителя е даден едномесечен срок да
предяви иск против длъжника за установяване на вземането си против него. В
дадения му от съда едномесечен срок по чл. 422 от ГПК заявителят е предявил иск
за установяване съществуване на вземането му против длъжника.
В приетата като доказателство препис
–извлечение от сметка, издадена от ищцовото дружество, касаеща клиентски номер ********** с потребител ответника И.Т.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, за обект на потребление: ИТН 2896890, находящ се в
гр. Е , ж.к. „И “ №*, вх.Б, ет.4, ап.22, са отразени задължения на ответника, възлизащи
на сума в общ размер от 144.42 лева, от които главница за периода от
16.12.2017г. – *.02.2018г. в размер на 132.12 лева и лихва за забава за периода
от 06.02.2018 г. до 17.01.2019г. в размер на 12.30 лева, като в извлечението са
посочени издадените две фактури – ФЕ **********, издадена за периода от
16.12.2017 година – *.01.2018 година с падеж 05.02.2018 година и дължима по
тази фактура главница в размер на 82.20 лева и лихва върху сумата в размер на
7.90 лева за периода от 06.02.2018г. до 17.01.2019 г. и ФЕ **********, издадена
за периода от 16.01.2018 година – *.02.2018 година с падеж 06.03.2018 година и
дължима по тази фактура главница в размер на 49.92 лева и лихва върху сумата в
размер на 4.40 лева за периода от 07.03.2018г. до 17.01.2019 г.
По делото като доказателство ищецът е приложил в
заверено копие описаните по-горе две фактури по номера, ведно с приложена
детайлна информация по всяка фактура, съобразно посоченият в нея отчетен
период. Двете фактури са издадени за клиентски номер **********, за обект на
потребление, находящ се в гр. Е , ж.к. „И “ №*, вх.Б, ап.22, ИТН 2896890, като
са издадени на името на Г Т. Х .
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът И.Т.М. на 30.10.2007 година е придобил
право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Е , ж.к. „И “ №*,
вх.Б, ет.4, ап.22, като е закупил имота от Г
Т. Х .
От представеното по делото
Удостоверение № 5168 от 23.02.2018 година на ЧСИ Ирина Христова, се установява,
че имота, находящ се на посочения по – горе административен адрес, е бил обект
на публична продан по ИД № 20138780400798, като владението върху имота е било
предадено на купувача Стоянка Никова Ангелова на 23.02.2018 година.
Приобщени по
делото са и Действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г., като са
ангажирани и доказателства за публикуването им в един местен и в един
национален печат/вестник/.
От заключението на вещото лице С.Б.
по назначената в хода на съдебното производство съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и
компетентно, се установява, че за обект на потребление, находящ се на адрес гр.
Е , ж.к. „И “ №*, вх.Б, ап.22, е налице измервателна точка ИТН 2896890. В
точката на присъединяване през процесния период е бил монтиран електромер с
фабричен номер *********. В резултат на извършените проверки вещото лице е
установило, че през процесния период, обект с ИТН 2896890 е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, като за периода от 16.12.2017 година до *.02.2018
година до процесния обект е била доставена ел. енергия в общ размер на 663 kWh, от които 570 kWh по дневна тарифа и 93 kWh по нощна тарифа. Вещото лице е
установило, че данните от отчета на електромера, и пресметнатите количества
ел.енергия съвпадат с фактурираните в два броя фактури, представени като
доказателство по делото.
От заключението на вещото лице А.Т.
по назначената в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и
компетентно, се установява, че към 17.01.2019 година задълженията на ответника
към ищеца са както следва: по фактура №********** от 23.01.208
година, издадена за периода от
16.12.2017 година – *.01.2018 година - главница в размер на 82.20 лева и лихва
върху сумата в размер на 7.90 лева за периода от 06.02.2018г. до 17.01.2019 г.
По фактура №********** от 23.02.2018 година, издадена за периода от 16.01.2018
година – *.02.2018 година - главница в размер на 49.92 лева и лихва върху
сумата в размер на 4.40 лева за периода от 07.03.2018г. до 17.01.2019 г. Вещото
лице е установило, че към 10.10.2019 година начислените по двете фактури суми
не са заплатени на ищеца.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените
искове са допустими, като за ищеца е налице правен интерес от предявяването им,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 25/2019г. по описа на РС-Е , по което
има издадена срещу ответника Заповед №119 от 21.01.2019 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните суми: - 132.12 лева, представляваща
главница; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода от 06.02.2018г. до 17.01.2019г. в размер на 12.30 лева, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, на заявителя е даден едномесечен срок в който
да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника по издадената
заповед за изпълнение. Исковата молба е подадена в указания едномесечен срок.
Исковете са основателни и доказани по следните
съображения:
Няма спор, че ищцовото дружество
е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка
между страните.
Ответникът е потребител на ел.енергия по смисъла на чл.1,
т.4 от ОУ, тъй като по делото е безспорно установено, че същият за периода от
30.10.2007 година до 23.02.2018 година е бил собственик и ползвател на имота.
Вярно е, че фактурите за потребената ел. енергия за процесния период са
издадени на името на предходния собственик на имота – Г Т. Х /собственик на имота до 30.10.2007 година/, но
същите се отнасят за имота, собственост на ответника и за място на потребление
/ИТН/ 2896890.
В случая вземането на ищеца се основава на сключени между
страните общоизвестни Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия,
заверено копие от които е представено по делото, приети с Решение № ОУ-013 от
10.05.2008 г. на ДКЕВР и публикувани съгласно представеното копие на в.
„Дневник”. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ потребител
на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва
енергията за домакинството си.
От
доказателства по делото се установява, че обектът е бил снабден с електрическа
енергия. За процесния период има доставена електрическа енергия до процесния
имот, за което са издадени две фактури.
По силата
на чл.11, т.1 ОУ на ЕВН ЕС ответникът се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и начините по
чл.18, ал.1 и 2 ОУ на ЕВН ЕС – 10 дни.
Съгласно чл. 27, ал.1 ОУ на ЕВН ЕС при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ответникът
не е изпълнил задължението си към ищеца да заплати стойността на доставената му
ел. енергия в собствения имот, находящ се в гр. Е , ж.к. „И “ №*,
вх.Б, ап.22, ИТН 2896890 за периода 16.12.2017 година – *.02.2018 година, на
стойност 132.12 лева. Върху тази сума ответникът дължи законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2019 година до окончателното
изплащане.
Тъй като
е изпаднал в забава, ответникът дължи на ищеца и лихва за забава в размер на
12.30 лева за периода от 06.02.2018 година до датата на подаване на заявлението
– 17.01.2019 година.
Предвид на
изложеното, съдът намира, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, с
основателни и доказани и
като такива следва да се уважат, като бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от главница и лихви, за които е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №25/2019 година по описа на РС – Е .
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00
лева, както и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 735.00
лева, от които 75.00 лева заплатена държавна такса, 300.00 лева заплатен
депозит за особен представител, 260.00 лева заплатени възнаграждения за вещи
лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Елховският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл.4* от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на И.Т.М., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува вземането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.”Х. Г. Д.” №*, в общ размер на 144.42 лева, от които: сумата от 132.12, представляваща
главница; обезщетение за забавено
плащане в размер на 12.30 лева за периода от 06.02.2018г. до 17.01.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.01.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
била издадена Заповед за изпълнение № 119 от 21.01.2019 година по ч.гр.д. № 25/2019
година по описа на РС – Е .
ОСЪЖДА ответникът И.Т.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, да заплати на ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. П, ул. „Х. Г. Д.“ №*, направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева.
ОСЪЖДА ответникът И.Т.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, да заплати на ищеца „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. П, ул. „Х. Г. Д.“ №*, направените
в настоящото производство разноски в размер на 735.00.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила
препис от него да се изпрати за прилагане по по ч.гр.д. №25/2019 година по
описа на РС – Е .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: