Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/ .07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в открито
съдебно заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ– мл.с.
при секретаря Галина Славова,
като разгледа
докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №810/2019г. по описа на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „КАБАКУМ
ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЕИК ********* срещу решение № 693 от 19.02.2019г. на ВРС,
постановено по гр.д. № 9092/2016г. по описа на ВРС. Жалбоподателят счита, че
решението е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при неточно обследване на доказателствата по делото, поради което
моли за неговата отмяна. На първо място се излагат съображения за недопустимост
на предявения иск. Твърди се, че съдът не е обсъдил аргументите, изложени в
отговора на исковата молба, а именно, че ищците нямат правен интерес от
воденето на установителен иск, защото съществуват предпоставки за водене на
осъдителен иск. На следващо място
жалбоподателят счита за неправилен и незаконосъобразен изводът на съда, че
началният момент на давността започва да тече от Решението на ПК от 01.11.2006г., влязло в законна сила на
05.12.2006г., постановено по реда на ЗСПЗЗ. Излага, че процесният случай не
касае за възстановяване на земеделска земя, а такава, отчуждена по реда на
ЗПИНМ, поради което реституирането следва да се извърши не по реда на ЗСПЗЗ, а
по друг реда на ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Излага, че в хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ
урегулираните земи подлежат на възстановяване само ако са отнети като
земеделски, а за урегулираните имоти е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от ЗВСОНИ. Доколкото редът за възстановяване на процесния имот не е по ЗСПЗЗ,
то жалбоподателят счита, че не могат да се прилагат и специфичните разпоредби
на същия относно началото на давността, като началният момент за придобивната
давност за не-земеделски имоти не е датата на влизане в сила на
решението за реституция. На следващо място се твърди, че възстановяването по реда на ЗСПЗЗ е
незаконосъобразно, тъй като е извършено
на лице, което не е било собственик на имота. Жалбоподателят твърди, че доколкото
праводателят на ищците - Т.Л.К., не е бил собственик на имот пл. № 404
към момента на обобществяването му, то той неправилно е бил възстановен на
неговите наследници. Излага, че със
Заповед №562/20.03.1963г. на Председателя на ИК на ГНС е одобрено изменението
на уличната регулация на площадката на Почивния дом на Аптечно управление по
плана на к.к. „Чайка", като се включи към нея част от имот пл. № 404, като
съгласно § 63 от ППЗПИНМ уличнорегулационният план влиза в сила от деня на
одобрението му. След урегулирането на имота, същият е бил отчужден по реда на
ЗПИНМ от наследниците на В.А.К., (а не от Т.Л.К.). Отделно от
това, след като приложимият за възстановяването на собствеността върху
процесният имот ред е този по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, то реституционният ефект
настъпва ех lege с приемането на текста на новата ал. 2 на чл. 2 от
ЗВСОНИ, като тази разпоредба е въведена с § 1 от ПЗР на Закона за обезщетяване
на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ, ДВ, бр. 107 от 1997г., в сила от
21.11.1997г.). Следователно, от 21.11.1997г. е началната дата на давността и
съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, като към момента на завеждане на иска през 2016г.
е изтекъл срок повече от десет години. По изложените съображения, моли да
бъде отменено изцяло Решение №693/19.02.2019г. по гр. дело № 9092/2016г. по описа на
ВРС, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният иск по
чл. 124 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник въззиваемата страна излага становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жаба. Счита, че обжалваното решение е правилно,
обосновано и не противоречи на материалния закон. Твърди, че
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са правилно установени, като от тях е
изведен единствения възможен извод за основателност на претенцията. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ж.Т.А. и Д.Т.Я. срещу „Кабакум
Инвестмънт” ЕООД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на 32.65 % от
реална част с площ от 1 565 кв.м. от ПИ №10135.2571.1287 по КККР на
гр.Варна, ж.к.”Чайка”, целият с площ от 7860 кв.м. и съседи имоти с ид. №№10135.2571.100;
10135.2571.102; 10135.2571.104; 10135.2571.1286; 10135.2571.93; 10135.2571.98;
10135.2571.99 и 10135.2571.127. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Т.Л.К.,
който бил собственик на лозе с площ от 5.700 дка в м-ст „Оброклука” в
землището на с.Виница въз основа на договор за продажба, обективиран в
Нот.акт за №58, том I, дело №80/1955г., като по КП „Крайбрежието” от 1956г.
описаният имот бил с пл. №404. С влязло в сила решение №2019/03.08.2006г. по
гр.д. №5155/2005г. на ВРС, им било
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху лозе с
площ от 1.565 дка, находящо се в землището на гр.Варна, м-ст ”Оброклука” ,
съставляващо имот с пл. №404 по КП от 1956г., която местност била включена в КК
”Чайка”, като имотът представлявал реална част от пл. №3370 по КП от 1990г. на
КК ”Чайка“. Въз основа на съдебното решение било издадено реституционно такова
с №1422/01.11.2006г. на ОС „ЗГ“ Варна. Със Заповед №Г-43/19.01.2005г. на Кмета
на район „Приморски” описаната реална част била включена в УПИ XXIII-621 в кв.14
по плана на к.к.”Чайка” По плана на КП на КК”Чайка- IIч.” от 1990г. реалната
част от имота им била част от имот пл. №255. Излагат, че въпреки провеждането
на реституционната процедура и съдебните производства Община Варна издала на
„Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД разрешение за строеж №185/22.12.2006г. за изграждането на жилищна
сграда в УПИ XXIII-621 в кв.14 по плана на к.к.”Чайка”. По предявен от
„Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД срещу ищците на 07.03.2007г. иск с правно
основание чл.97 ГПК /отм./, било образувано гр.д. №1902/2007г. по описа на ВРС,
10с. относно процесната реална част с площ от 1.565 дка от ПИ №255, като
исковата молба била вписана на 11.04.2007г., а с влязло в сила на 05.08.2011г. решение предявеният
иск бил отхвърлен. Въпреки това, след вписване на исковата молба
„Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД, а именно на 20.04.2007г. се снабдило с КНА за собственост
на ПИ №255, като на 26.06.2007г. /също в хода на висящото производство по гр.д.
№1902/2007г./ „Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД продало на
„Кабакум Инвестмънт” ЕООД 2567 кв.м. ид.ч. от място, находящо се в гр.Варна,
к.к.”Чайка”, представляващо имот с пл. №255, идентичен с имот №3348, целият с площ от 17680 кв.м. и на „Кабакум Резидънс” ЕООД - 2 521
кв.м. ид.ч. от място, находящо се в гр.Варна, к.к.”Чайка”, представляващо имот
с пл.№255, идентичен с имот №3348,
целият с площ от 17680 кв.м. По първоначалната КК на гр.Варна, одобрена със
Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. имотът, в който се намира процесната реална част
бил с идент. №10135.2571.465, като по искане на трите дружества било инициирано
изменение на КК. Със Заповед №КД-14-03-3206/30.11.2012г. на началника на
СГКК-Варна имотът бил разделен на два нови - с ид. №10135.2571.1287 с площ от
7861 кв.м. и ид. №10135.2571.1286 с площ от 9286 кв.м., като процесната реална
част попадала в имот ид. №10135.2571.1287. На 19.12.2012г. трите дружества
сключили договор за доброволна делба по отношение на имот ид. №10135.2571.1287
при квоти: 35.28% за Специализирана болница по рехабилитация –Варна”АД; 32.65 %
- за „Кабакум Инвестмънт” ЕООД и 32.07 % за „Кабакум Резидънс” ЕООД. Ищците
твърдят, че не са въведени във владение на процесната реална част по издадената
им скица и Удостоверение по чл.13, ал.4
и 5 от ППЗСПЗЗ поради спор за материално право, тъй като по преписката, с която
са отправили такова искане било подадено възражение от „Кабакум Инвестмънт”
ЕООД. Отказът на Началника на СГКК-Варна бил обжалван пред Административен съд
гр.Варна.
Ответникът
„Кабакум Инвестмънт ”ЕООД чрез депозирания
писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на
претенцията. Твърди, че ищците, в качеството им на наследници на Т.Л.К. не са
имали право на възстановяване на собственост върху процесния имот, тъй като към
момента на обобществяване на земята, техният наследодател не е бил собственик.
От своя страна, излага, че се легитимира като
е собственик на земята по следните съображения: С АДС №11598/09.06.1972г. процесната земя била
призната за държавна собственост, представляваща част от парцела на Почивен дом
на Държавно аптечно обединение и ДСО ”Фармахим”. С АДС №2656/16.06.1999г. процесната земя била
включена отново в парцела, върху който било построено Лечебно-оздравително
заведение /ЛОЗ/ –частна държавна собственост и била предоставена за ползване на
ЛОЗ –Варна, което се потвърждавало от писмо на МЗ №91-00-94/02.07.1998г. Със Заповед №РД-18-10/21.10.2000г. на Министъра на
здравеопазването ЛОЗ-Варна се преобразувало в еднолично търговско дружество
„Специализирана болница по рехабилитация –Варна” ЕАД, като в капитала на
дружеството се включвали всички активи на държавното предприятие по баланс от
30.09.1999г. Твърди се, че процесната земя е била заприходена в счетоводството
на държавното предприятие. Земите били включени в оборотната ведомост от 31.12.1999г.
Сочи се, че в рамките на приватизационната процедура по възлагане на
Министерството на здравеопазването бил изготвен Инвестиционен меморандум, в
който било изрично посочено, че в имуществото на приватизираното дружество
„СБР”ЕАД е включен терен – Варна, к.к. „Чайка”, идентифициран и притежаван по
силата на АДС №2656/16.06.1999г. В условията на
евентуалност, ответното дружество се позовава на собственически права,
произтичащи от изтекла в полза на праводателя му и в негова полза придобивна
давност. По изложените съображения, ответникът моли така предявеният
отрицателен установителен иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на Варненския
окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на
събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
04.02.1955г., с договор, обективиран в НА №58, том I, дело №80/1955г., Т.Л.К. е закупил лозе в
землището на с.Виница, Сталинско с площ от 5.700 дка, при съседи: Г.Г., П.М., А.К.и
Щ.Д..
Между
страните липсва спор, а и от приетото удостоверение за наследници, се
установява, че ищците Д.Т.Я. и Ж.Т.А. са наследници по закон на Тодор Лефтеров
Христов, починал на 20.01.1963г.
От приетото
Удостоверение по чл.13, ал.4 и чл.5 ППЗСПЗЗ, издадено от Община Варна на 13.04.2005г. е видно, че
бивш имот 404 по КП на „Крайбражието” 1956г. е с площ по решение на ВРС 5700
кв.м., като 1670 кв.м. от него попадат ПИ 337, отчужден за Аптечно управление –
начинът на отнемането им не попада сред хипотезите на ЗСПЗЗ и собствеността
върху тях не следва да се възстановява.
С Решение
№2019/03.08.2006г., постановено по гр.д. №5155/2005г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 04.09.2006г. е отменено Решение №1267/08.09.2005г. на ОСЗГ –Варна
в частта, с която на наследниците на Т.Л.К. е отказано възстановяването на
правото на собственост в стари реални граници върху лозе с площ от 1.565 дка,
находящо се в землището на гр.Варна, кв.“Виница“, м-ст „Обруклука“ , представляващо
имот с пл.№404 като вместо това е възстановено на наследниците на Т.Л.К.
правото на собственост в стари реални граници върху лозе с площ от 1.565 дка,
находящо се в землището на гр.Варна, кв.“Виница“ , м-ст „Обруклука“, представляващо
част от имот пл.№404 по КП“Крайбрежието“ от 1956г.
С Решение
№1422/01.11.2006г. на ОСЗГ -гр.Варна е възстановено правото на собственост на
наследниците на Т.Л.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
Лозе от 5.700 дка, находящо се в строителните граници на гр.Виница в местността
„Обруклука“, имот №404 по КП от 1956г., при граници: изток – път/ Варна –
Златни пясъци/, юг - пл. 403, запад- пл.411,412, 413, север – пл.405,406. В
решението е вписано, че по КП на „Чайка“ от 1990г. имотът представлява пл.
№3348,3350, 3351 и части от пл.№№ 3352, 3353, 3300, 3370, при граници
север–път, изток-частта от пл. 3370; юг- път /Златни пясъци-Варна/, запад–пл.
3301 и части от пл.3352,3353, 3300, като от възстановените 5.700 дка- 4.135 дка
представляват части от №№3349, 3350, 3351, 3352, 3353, 3300, 3299, 3354 по КК
„Чайка“, а от КП“Крайбрежието“ от 1956г.
представлява пл.404.
С КНА от
19.04.2007г. №6, том 3, рег.№5532, дело №333/2007г. на нот.№214-Жана Кирчева,
вписан в СВ под №78, том ХХХ, дело №7264/2007г., вх.№10020/20.04.07 г.
„Специализирана болница по рехабилитация“ АД въз основа на представени писмени
доказателства и на основание чл.483, ал.1 ГПК е признато за собственик на
МЯСТО, находящо се в гр.Варна, КК“Чайка“, представляващо поземлен имот №255,
идентичен с имот №3348 по плана на КК“Чайка“, целият с площ от 17 680
кв.м., при граници: път, път, път и ПИ с №№256; 682; 731; 261; 316; 262; 263;
320.
С договор за
покупко-продажба от 26.06.2007г., обективиран в НА №160, том 4, рег.№3970, дело
№648 на нот.№214- Жана Кирчева, вписан в СВ под №192, том LV, дело №13600/2007г., вх. №17970/27.06.2007г.
„Специализирана болница по рехабилитация“ АД е продала на „Кабакум инвестмънт“
ЕООД 2 567 кв.м. ид.ч. от място, находящо се в гр.Варна, КК“Чайка“,
представляващо ПИ №255, идентичен с имот №3348 по плана на КК“Чайка“, целият с
площ от 17 680 кв.м., при граници: път, път, път и ПИ с №№256; 682; 731;
261; 316; 262; 263; 320.
С Решение
№684/01.03.2010г., постановено по гр.д. №1902/2007г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 05.08.2011г. е отхвърлен предявения от „Специализирана болница
по рехабилитация“ АД срещу Ж.Т.А. и Д. Т.Я. с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм/ за признаване за установено, че
„Специализирана болница по рехабилитация“ АД е собственик на реална част
с площ от 1.565 дка от ПИ №255 по КП на КК“Чайка“ на гр.Варна, при граници:
път, ПИ 262 и останалата част от имот пл.№255. Решението е потвърдено с решение
№944/06.07.2010г. по възз.гр.д. №839/2010г. по описа на ВОС.
С Договор за
доброволна делба от 19.12.2012г., заверен нотариално на 19.12.2012г. с
рег.№10535/2012г. от нот.№214- Жана Тикова, вписан в СВ под №267, том XII, дело №4344, вх. Рег.№27569/19.12.2012г.
“Специализирана болница по рехабилитация -Варна“ ЕАД, „Кабакум инвестмънт“ ЕООД
и „Кабакум резидънс“ ЕООД са договорили да получат в общ дял и да станат
съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2571.1287 целият с площ от 7 861 кв.м., находящ се в
гр.Варна, к.к.“Чайка“-527 №465, със стар идентификатор 10135.2571.465 с номер
по предходен план част от ПИ№255, парцел
№XXIII-621,при съседи : ПИ с №№10135.2571.100;
10135.2571.104; 10135.2571.127; 10135.2571.102; 10135.2571.1286; 10135.2571.93;
10135.2571.98 и 10135.2571.99, като са разпределили имота при следните квоти:
35.28 % за “Специализирана болница по рехабилитация-Варна“ ЕАД; 32.65 % за
„Кабакум инвестмънт“ ЕООД и 32.07 % за
„Кабакум резидънс“ ЕООД.
От
Уведомление, издадено от Община Варна от 04.12.2018г. се установява, че със
заявление вх.№АУО85678ВН/29.08.2018г. Ж.А. е поискала въвод във владение за
реална част с площ от 1656 кв.м. от ПИ 10135.2571.1287, представляваща част от
бивш имот с пл.№404 от КП на Крайбрежието от 1956г. С писмо от 04.10.2018г.
заявлението е било обявено на „Кабакум Инвестмънт”ЕООД и „Кабакум Резидънс”
ЕООД и е получено възражение от „Кабакум Инвестмънт” ЕООД от 11.10.2018г. и
поради тези обстоятелства въвод не е издаван.
От
заключението на СТЕ, изслушано и прието в о.с.з., проведено на
25.10.2017г., се установява, че за местността, в която попада процесния имот са
действали следните планове: КП на Крайбрежието на гр.Варна от 1956г.; КП на
КК“Чайка“ от 1990г.; КП на КК “Чайка“, одобрен със Заповед №РС-02-14-2284/09.12.2000г.
на МРРБ; Процесният реален дял с площ от 1 565 кв.м. е в северната част на
ПИ 404 по КП от 1956г. и попада изцяло в ПИ 3348 по КП от 1990г. на КК“Чайка“.
Границите на процесната реална част са: север – останалата част от ПИ 3348;
запад- ПИ 3700, юг - ПИ 3349 и изток –
път. Процесният реален дял попада в ПИ 225 и ПИ 262 по КП на КК“Чайка“ от
2000г. Площта на реалния дял, с която попада в ПИ 225 е 1321 кв.м., като
границите са: север – останалата част от ПИ 225, на изток – път; на юг – ПИ 316
и ПИ 321 и на запад- останалата част от ПИ 262. За имота са действали следните
регулационни планове: РП на КК „Чайка“,
одобрен със Заповед №1184/08.08.1962г. на Главния архитект на КАБ; Изменение на
уличната регулация на площадката на почивен дом на Аптечно управление по плана
на КК“Чайка“, одобрена със Заповед №562/20.03.1963г.; ПУП-ПРЗ за УПИ XXIII- 621 в кв.14 по плана на КК“Чайка“, одобрен със Заповед №Г-43/19.01.2005г.
на Кмета на Община Варнa; ПУП-ПР на КК
„Чайка”, одобрен с Решение 3408-7/29.06.2011г. на ОС Варна.
В хода на първоинстанционното производство са
разпитани трима свидетели.
Свидетелят К.Г.Б.излага,
че живее в района на Кабакум на ул.”Д-р Любен Лазаров” №101 от 2001г. Сочи, че
бившето Аптечно отделение е притежавало имот там като целият комплекс се казвал
„Почивна станция на МНЗ”. След приватизационна сделка го придобила
Специализирана болница по рехабилитация-Варна, която притежавала и другата синя
сграда, наречена Аптечна. Познава района и сградите от 1980г., като синята
сграда с три етажа на Аптечното била съборена. Има свободен достъп до района,
но сега там има нова сграда – Резиденция Кабакум на 12 етажа и 6 входа.
Зелените площи отпред били запазени, пътят също бил запазен. Знае, че
Специализирана болница по рехабилитация продала идеални части от общата земя на
две фирми – „Кабакум Резидънс” и „Кабакум Инвестмънт”, които били възложители,
а изпълнителят бил строителна компания „Борд”. Целият имот е ограден от всички
страни по старите граници. Преди оградата била желязна, сега от страната към
пътя била с растителност, вечно зелени дървета и огромна бетонна стена. Новата
сграда била построена много бързо в периода от 2007г. до 2010г. При предявяване на скицата, находяща
се на л.339 от делото на свидетеля същият посочва, че защрихованата със синьо
част е била част от бившето Аптечно. Постройката била с вътрешните червени
линии, а самият двор бил от синята линия отдясно на скицата и продължавал до
имот №225, където имало вход. Източната ограда била по синята линия и се
състояла от рози и растителност. Имот №265 бил имота на свидетеля. Границата
откъм имот №404 била от растителност, а границата откъм имот №265 била с
бетонна стена около 4м. Южният вход на постройката се падал в защриховано със
синьо. Отзад имало няколко входа, като отпред имало централен вход. Входовете
към сградата излизали на малък тесен паркинг, на който можели да спрат около 50
коли. Към 03.08.2006. все още била синята сграда на Аптечно, която била
изоставена. Собственикът на СБР-то я стопанисвал и отдавал на работниците,
които работели в района и те я използвали за общежитие. Тази сграда се намирала
на юг от лявата страна на морето. В момента се намирала на границата на имота.
Новата сграда била много по –голяма от старата. Земята си останала на
инвеститорите. Не знае в имота да са идвали служители на Община за извършване
на трасиране.
Свидетелят В.Б.В.сочи,
че работи на длъжността Изпълнителен директор
в строителна компания „Борд”, която построила сградата. Разрешението за
строеж било издадено в края на 2006г. и влязло в сила в началото на месец
януари, като строежът започнал веднага след откриването на площадката в
началото на 2007г. Собственик на имота преди това била Специализирана болница
по рехабилитация. През целия период на реализация на инвестиционното намерение
нямало никакви претенции, спорове, препирни по отношение собствеността и
владението на имота. Имотът посетил за първи път през 2006г, и в него имало
постройки-халета, които били долу на по-ниско ниво, а на по-горното ниво имало
постройка на два етажа, които впоследствие били съборени, за да се реализира
проекта. Тогава имотът бил ограден. Сега имало жив плет и по границите на имота
имало изградени шлицови стени, които били точно по контурите на границите на
имота. Границата не била изменяна. Мястото било трасирано от геодезисти, така
както било по скицата. Собственици на земята били СБР, Кабакум Резидънс и
Кабакум Инвестмънт, а Борд изпълнил строежа. Не му е известно СБР да е водила
дело за част от имота, в който се извършило строителството.
Свидетелката Р.Г.Д.-И.излага,
че познава ищците от 10-15г., както и че по професия е Геодезист. Известно
ѝ е, че притежават имот в района до хотел „Журналист”, над самия хотел,
около 6 дка. Преди време представлявал лозе, а в момента част от него била
застроена и имало градинка пред сградата и от другата страна имало път, който
минавал покрай самата сграда. Посетила имота, тъй като ищците я наели като частен експерт да го трасира във
връзка с едно съдебно решение. Подготвили данните с колегата, с когото трябвало
да отидат като ищците били получили предварително писмо- уведомление от
Общината в кой ден да се извърши
трасирането, на което щели да присъстват настоящите собственици, представител
на Кабакум Инвестмънт или Резидънс и служители на Общината. Първоначално нямало
представители на Кабакум Инвестмънт. Влезли в сградата и една жена се обадила
на собствениците. Представители на Кабакум не дошли, трасирането не можало да
се осъществи и си тръгнали.
Във връзка с
изложените във въззивната жалба възражение за недопустимост на решението,
настоящият състав съобрази следното:
Предявеният
от ищците отрицателен установителен иск е допустим, тъй като правният интерес
от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в
които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на
необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право
се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. В конкретния случай, Ж.А. и Д.Я.
твърдят, че са собственици по реституция, като с решение на ПК им е възстановен
процесния имот, а праводателят на ответника се е снабдил с констативен нотариален акт. С оглед тези
техни твърдения, съдът намира, че тези лица обосновали правния си интерес.
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от
вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца. Въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията. Достатъчно е ищците да установят наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докажат фактите, от които то
произтича. С постановяването на Тълкувателно решение №8/27.11.2013г.,
постановено по т. дело № 8/2012г. е преодоляно разбирането, че при възможност
за водене на ревандикационен иск, установителният иск е недопустим. Според разясненията, дадени в т.2 от ТР №8/2012,
ищецът има правен интерес със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото
на собственост на ответника, с което ще се сложи край на правния спор,
предизвикан от последния чрез снабдяването му с констативен нотариален акт. Тъй
като ищците се позовават на решение на ПК, като въвод в имота не може да бъде
извършен, а ответникът разполага с КНА и е реализирал строителство в него,
очевидно е налице спор за материално право, който следва да се реши от съда
предвид възникналата конкуренция на права относно един и същи имот.
По изложените
съображения, съдът намира предявеният иск за допустим.
Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на
всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Предмет
на предявения отрицателен установителен иск са 32.65 % от ПИ 10135.2571.1287 по
КККР на гр.Варна, к.к.”Чайка” целият с площ от 7 860 кв.м., очертани на
скицата на стр. 173 от първ. дело.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост
и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си
интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай,
ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от
него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно
право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не
е възниквало или е било погасено.
Оспорването
от ответника, че праводателят на ищците
не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, тъй
като още преди това имотът е бил отчужден, не следва да се разглежда в това
производство, тъй като при предявен отрицателен иск за собственост ответникът е
този, който следва да установи принадлежността на правото на собственост на
твърдяното от него придобивно основание, а не да оспорва принадлежността на
правото, притежавано от ищците, които следва да установят единствено наличието
на правен интерес от водене на иска.
Наведеното от
ответника твърдение, че е собственик на имота въз основа на договор за
покупко-продажба от „СБР”АД, също не следва да бъде разглеждано, тъй като с
влязло в сила решение, постановено по гр.д. №1902/2007г по описа на ВРС,
принадлежността на правото на „СБР” АД на посоченото основание е отречено.
Съобразно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК, СПН на решението има действие по
отношение на правоприемниците на страните, а спор, решен с влязло в сила
решение не може да бъде пререшаван.
Следователно,
в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното от него придобивно
основание, а именно давност, осъществявана, по негови твърдения в период от
2005г. до датата на завеждане на иска – 02.08.2016г.
Настоящият
състав намира, че давност по отношение на ищците би могла да започне да тече
най-рано от 05.12.2006г., когато е издадено решението на ОСЗГ – Варна, с която се
възстановява правото на собственост, като в тази връзка съобрази следното:
Съгласно чл. 5, ал.
2 от ЗВСОНИ,
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон и по ЗСПЗЗ, не се зачита и
започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Установена е
задължителна практика на ВКС по прилагането на този текст, съгласно която
придобивна давност върху земеделски имот, който подлежи на възстановяване на ЗСПЗЗ, започва да тече
най-рано от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ- т. е. от
22.11.1997 г., но ако към този момент собствеността все още не е възстановена,
давността тече от последващото решение на ОСЗ или заповед на кмета на общината
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване
на собствеността. / в този см. са решение
по гр. д. № 1623/09 г. на I ГО на ВКС, решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. №
660/2010 г. на II ГО и др., постановени в производство по чл. 290 от ГПК/.
Съдът не
споделя изложеното във възивнта жалба, че собствеността не е следвало да се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Според разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, се възстановяват
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и
включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях
при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица
или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март
1991 г. е започнал.
Следователно,
въпреки, че от заключението на СТЕ се установява, че процесният реален дял с
площ от 1 565 кв.м. е в северната част на ПИ 404 по КП от 1956г. и попада
изцяло в ПИ 3348 по КП от 1990г. на КК“Чайка“, както и че за него е бил
изработен регулационен план на КК „Чайка“, одобрен със Заповед
№1184/08.08.1962г. на Главния архитект на КАБ, то няма пречка собствеността да
бъде възстановена по реда на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ.
В този
случай, и както беше посочено по-горе придобивната давност в полза на ответника
би могла да започне да тече най-рано от 05.12.2006г. -когато е влязло в сила
решението на ПК /постановено на 01.11.2006г./, с което имотът, попадащ в
урбанизирана територия по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, е ясно индивидуализиран с номер,
площ и граници по стар план.
Доколкото
ответното дружество 26.06.2007г., „Кабакум инвестмънт“ ЕООД е придобил
собствеността на 2 567 кв.м. ид.ч. ПИ №255, на 26.06.2007г., т.е. в хода
на висящото дело №1902/2007г. по иск за собственост, предявен от неговия
праводател „Специализирана болница по рехабилитация“ АД срещу настоящите ищци,
и при вписана на 11.04.2007г. искова молба, то съдът намира, че въззивникът не
може да се легитимира като добросъвестен владелец.
За да
придобие имота в качеството си на недобросъвестен такъв, въззивникът следва да
установи осъществяването на спокойно, несъмнено и непрекъснато владение, осъществявано повече
от 10 години. Своевременно, още с отговора на исковата молба ответникът се
позовава на изтекла и в полза на неговия праводател давност, която присъединява
към тяхната.
Въпреки това
обаче, считано от 05.12.2006г. до датата на предявяване на иска – 01.08.2016г.,
десетгодишният срок не е изтекъл, предвид което и ответникът не може да се
легитимира като собственик на процесната част въз основа на давностно владение
на осн. чл. чл.79,ал.1 ЗС
По
изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна.
Предвид изцяло съвпадащи изводи
на настоящата инстанция с тези на ВРС, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски, направени пред настоящата инстанция, които
съдът, с оглед представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства определя в
размер на 900.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №693/19.02.2019г., постановено по гр. дело №9092/2016г. по описа на ВРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА „КАБАКУМ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”Петко Каравелов” №38 да заплати общо на Ж.Т.А., ЕГН: ********** с адрес *** и Д.Т.Я.,
ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 900.00 /деветстотин/ лева,
представляваща направените разноски пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, на осн. чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.