№ 9297
гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110106194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ от М. Т. Г. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на
сумата от 14000,00 лeва, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е
оправдан с присъда по НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС, потвърдена с
решение по ВНОХД №2627/2021 г. по описа на СГС ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че от незаконосъобразно
воденото наказателно производство, като пряка и непосредствена последица на
ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за
правна помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер и като
недоказан. Оспорва наличието на пряка причинна връзка между обвинението за
престъпление и заявения вредоносен резултат. Намира иска като предявен в
прекомерно завишен размер - възнаграждението е прекомерно и не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от
ищеца право за обезвреждане на имуществени вреди, причинени му от
Държавата чрез орган на Прокуратура на Република България вследствие на
повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2)
съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай
повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) ищецът да е претърпял имуществени
вреди, съобразно сочените твърдения, и 4) причинените вреди да са необходима
последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-
следствена връзка между наказателното производство, по което е било
1
повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Тези
факти подлежат на доказване от ищеца. При установяването им ответникът
следва да докаже, че е заплатил предявеното парично вземане, за което не сочи
доказателства.
Представените от страните документи следва да се допуснат за приемане
като допустими и относими, като подлежи на уважение и искането по чл. 186 от
ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД №10180/2016 г. по описа на СРС,
а при невъзможност –заверени преписи на всички материали за правилно
разглеждане и решаване на правен спор по ЗОДОВ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
2
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.03.2025 г. от 09,20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис от отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3