Определение по дело №2885/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1867
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20197180702885
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

1867

 

гр. Пловдив, 18 септември 2019 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

разгледа докладваното от Председателя ч. адм.дело № 2885 по описа за 2019 год. и взе предвид следното:

Производство по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            Образувано е по жалба предявена от „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Н., против Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-591-0023682/11.09.2019 г., издадена от Ж.М.– Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като се иска неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.

С писмо вх. № 16798/18.09.2019 г. по описа на съда, по делото е постъпила административната преписка по издаване на процесната заповед, ведно със становище от Д.П.- юрисконсулт в ТД на НАП гр. Пловдив, която счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прилага списък на разноските.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект автомивка на самообслужване, находища се в гр. Раковски, кв. Секирово, бензиностанция „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“, състояща се от две клетки за измиване на автомобили, стопанисван от „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, и забрана достъп до него за срок от 2 (два) дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е констатирал, че при осъществена оперативна проверка на 05.09.2019 г. в 12:20 часа на процесния търговски обект, е установено, че дружеството в качеството му на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е въвело в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител. Конкретно в тази насока е установено, че за извършваните продажби на услуги в обекта с апарат за самообслужване не се издават фискални касови бележки на хартиен носител, така както изисква чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Обектът се състои от 2 клетки за измиване на автомобили. При извършването на контролна покупка на един брой услуга „измиване с вода за 3,30 мин.“ от кл. 2, чрез пускане на монета от 1 лев, е установено, че в автомата за самообслужване е вградено ФУВАС модел Tremol V-KL с инд. № ZK 119134 и ИН на ФП 50143906, което няма възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител, същото е такова по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при който фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. AА № 0023682/05.09.2019 г.

С оглед изложеното е направен извод, че е нарушен чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118. ал. 4, т. 4 от ЗДДС, според който лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.

 При това положение е прието, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС - запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Следователно, текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи основания:

1. Защита на особено важни държавни интереси - тази предпоставка най-общо е мотивирана със съждения относно характера и целта на наложената ПАМ. Посочено е още, че „…Издаването на съответен документ, за всяка една извършена продажба, на хартиен носител, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като в конкретния случай възпрепятства приходните органи да осъществяват присъщите им законово регламентирани контролни функции. Предвид неспазването на реда за издаване на фискална касова бележка на хартиен носител и като бъдат преценени местоположението на обекта - на ключова локация, с постоянен и интензивен човекопоток, предполагащ реализиране на значителни обороти, характерът па дейността - автомивка на самообслужване с два бром клетки за измиваме на автомобили, разположени в площта на бензиностанция „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“, работното време - от 06.00-22.00 ч., без почивен ден, на самообслужваме, засиленият интерес на предлаганите услуги и техните достъпни цени, площта на обекта - всяка колонка е с прилежаща площ от около 20 кв. м. като всички изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата. Създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Необходимостта от предварително изпълнение тук е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност…“

2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта  - тази предпоставка е мотивирана по следния начин: „…Предварителното изпълнение е необходимо съответно, за да може преследваната цел за превъзпитаване поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика да се реализира, като не бъде сериозно затруднена ЗНПАМ от допълнително възникнали обстоятелства…“ и

3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, което е обосновано с обстоятелството, че  „…това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. Ето защо е преценено от законодателя като значимо по своята тежест и е изрично изброено като нарушение, изискващо налагането на ПАМ.“. Очевидно несъстоятелни са твърденията на приходна администрация

На първо място, следва да се констатира, че заповедта за налагане на ПАМ, съдържаща процесното разпореждане, от една страна е издадена 6 дни след констатираното нарушение (нарушението е констатирано на 05.09.2019 г.), а от друга самата заповед за налагане на ПАМ (съдържаща и спорното разпореждане за предварително изпълнение), е връчена на задълженото лице 11 дни след констатираното нарушение, което само по себе си говори за липса на значим държавен интерес, а и изобщо за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, които да налагат допускането на предварителното изпълнение на наложената на дружеството принудителна административна мярка. Вярно е, че неиздаването на фискален бон за продажба е сериозно нарушение на данъчното законодателство, но в случая не сме изправени пред такова хипотеза, доколкото между страните не е спорно, че процесната продажба на услуга е отчетена от проверяваното лице чрез наличното в обекта, регистрирано в НАП ФУВАС модел Tremol V-KL с инд. № ZK 119134 и ИН на ФП 50143906, но фискалният бон, регистриращ продажбата, е визуализира само на дисплей, без да е издаден такъв на хартиен носител. Освен това, по делото не се твърди и не се установява процесното ФУ да е без изградена дистанционна връзка с НАП.

Все в тази насока, следва да се констатира, че „мотивите“ за допускане на предварително изпълнение на Заповедта за налагане на ПАМ не съдържат конкретно установени факти, последица от проявлението или липсата на които е състояние, при което ако не бъде допуснато предварително изпълнение на процесната заповед, ще настъпят всички или част от цитираните в чл. 60, ал. 1 неблагоприятни последици (а именно ще се засегнат особено важни държавни интереси, ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и/или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета). Предварителното изпълнение в случая не произтича по силата на закона, а е следствие на волеизявление на административния орган, т.е. законът не презюмира наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, само защото е извършено административно нарушение, което се субсумира в някоя от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, така както впрочем приема административния орган.

Очевидно е, че с така изложените „мотиви“, включително и с бездействието на администрацията в продължение на почти две седмици, ответният орган не доказва конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси.

По отношение на втората и третата предпоставка за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, следва да се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението да мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението, да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Очевидно несъстоятелно е твърдението на приходна администрация, че „…това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост..“. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че ако това твърдение отговаряше на истината, законът не би допуснал изрично в чл. 118, ал. 3, изр. второ от ЗДДС, в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване, фискалният бон, регистриращ продажбата, да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

Не на последно място, следва да се констатира, че към настоящия момент нито се твърди, нито се установява на дружеството да е издадено наказателно постановление за описаното в процесната заповед нарушение. Това от своя страна лишава жалбоподателя от възможността, предоставена му от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на лицето след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта тази възможност да е изрично указана.

При това положение, допускането на предварително изпълнение на наложената ПАМ преди издаване на наказателно постановление, води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 410 лв., представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебното производство и възнаграждение за един адвокат.

 

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,      

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТМЕНЯ Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-591-0023682/11.09.2019 г., издадена от Ж.М.– Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Н..

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.С.Н., сумата от 410 лв., представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебното производство и възнаграждение за един адвокат.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: