№ 74
гр. Варна, 21.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
търговско дело № 20253001000054 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
По реда на чл. 142 ал.1 ГПК:
Въззивникът „Телемонд“ ООД - в ликвидация, редовно призован,
представлява се от адв.М. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът „ТЛК България“ ООД гр. София, редовно призован,
представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът „Комида“ ЕООД гр. Варна, редовно призован, представляват
се от адв. Д. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. Г. К., редовно призован чрез адв. З. Ж., не се явява,
за него се явяват адв. Ж. и адв. С С, редовно упълномощени и приети от съда
отпреди.
Въззиваемата страна А. Л. Н. с адрес гр.Варна, нередовно призован,
съобщението върнато с дата на доставяне 11.03.25 г, тоест не е спазен срокът
по чл. 56 ал.3 ГПК, се явява лично.
Адв. В.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. С.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. В.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. С: Да се даде ход на делото.
1
Въззиваемата страна А. Н.: Уважаеми апелативни съдии, въпреки
нарушената процедура по призоваването ми, не възразявам за гледането на
делото.
Съдът, с оглед изявлението на въззиваемия А. Н., намира, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно определение № 97/19.02.2025 г.
Страните заявиха, че са запознати с определението.
Производството е след връщане на делото от ВКС с оглед отмяна на
решение № 192/ 2023 г. постановено по в.т.д. № 239/2022 г. по описа на
Апелативен съд – Варна.
Адв.В.: - Поддържам въззивната жалба.
Адв.С.: Поддържам въззивната жалба.
Адв.В.: - Поддържам жалбата.
Адв.Ж.: - Оспорваме въззивната жалба, поддържаме си отговора.
Въззиваемият Н.: - Аз съм изразил моето становище още на първо
заседание и към настоящия момент няма промяна в него.
Адв. В.: - Ново доказателствено искане нямам, но от името на
„Телемонд“ ООД - в ликвидация, дружеството, което представлявам бих искал
да инвокирам едно ново възражение, което до този момент не е направено.
Бих искал да го мотивирам с няколко изречения и да обоснова, защо то следва
да бъде разгледано. Правя възражение за погасяване по давност на правото на
А. Н. и неговия процесуален субституент да търсят по исков ред паричната
равностойност на дружествения дял определен по реда на чл. 125 ТЗ във
връзка с чл. 517 ал.3 ГПК. Това е дружественият дял на А. Н., който в резултат
на уведомяването по реда на чл. 517 ГПК в изпълнителното производство е с
прекратено участие. По същество, дяловото участие на А. Н. е прекратено на
03.06.2016 г, когато това уведомление за прекратяване е стигнало до А. Н..
Смятам, че давността започва да тече от този момент, като тя е изтекла на
03.06.2021 г. Смятам, че възражението следва да бъде разгледано, защото това
е нов факт, който е възникнал в хода на производството. Исковата молба е
2
предявена на 06.10.2019 г., а погасяването на това право настъпва в хода на
производството. В контекста на определението на ВКС за допускане на
касационно обжалване и съответно решението, с което е върнато за ново
разглеждане настоящото производство, материалноправният въпрос, за който
е допуснато, е правото на ищеца и на неговия процесуален субституент да
предявят иск за нищожност на процесните сделки, при наличие на вземане по
реда на чл. 125 ТЗ, във връзка чл.517 ГПК. Самият ВКС казва „ако
междувременно вземането не е погасено“. В този ред на мисли смятам, че
правният интерес на ищеца и на неговия процесуален субституент да се
удовлетвори, както много пъти сме заявявали в настоящото производство е по
реда на чл.125 ТЗ, в изпълнение на процедурата по чл. 517 ГПК. Това право не
е упражнено към днешна дата и смятам, че същото е погасено, поради което
намирам, че ищецът и неговият процесуален субституент нямат правен
интерес и делото следва да бъде прекратено. Моля да уважите искането
направено в настоящото съдебно заседание и да прекратите производството.
Адв. С: - Първо считам, че току що направеното възражение отдавна е
преклудирано. Вярно е, че то не е могло да бъде направено с отговора на
исковата молба, защото към онзи момент, на изтичането на срока за отговор,
твърдяната от колегата погасителна давност все още не е била изтекла.
Въпреки това, това възражение е можела да бъде релевирано пред първата
инстанция преди обявяване на делото за решаване, дотолкова доколкото
колегата каза, че давността е изтекла през 2021 г., а първоинстанционното
решение е постановено в края на 2021 г. Второ, със сигурност то е можело да
бъде направено и със самата въззивна жалба дотолкова доколкото това е
възражение по същество. То не е направено с въззивната жалба, а Вие знаете,
че дължите произнасяне в рамките на правилността на решението само по
изложените във въззивната жалба доводи, така че това възражение отдавна е
преклудирано. Ако настоящото дело се точи още десет години, вероятно
колегите ще се сетят за още много възражения, но ние сме в процесуална
рамка, която трябва да се спазва и тези възражения, особено когато става
въпрос за ключово възражение за давност, не могат да се въвеждат в процеса,
в зависимост от това кога страната по делото се е сетила за съответното
възражение. С това се изчерпва становището ми по допустимостта на току що
направеното възражение. Считам, че то е дълбоко неоснователно, по следните
причини: Ответникът „Телемонд“ ООД е в ликвидация, съгласно чл.517 ал.3
3
ГПК изр. 3 дружеството се обявява в ликвидация само ако и доколкото не
бъде изплатена релевантната стойност на дружествения дял. След като
производството по ликвидация е открито, настъпва една значителна промяна в
правоотношенията и взискателят вече има право да се удовлетвори от
ликвидационния дял, а не от вземането по чл. 125 ал.3 ТЗ, причината за това е,
че става въпрос за две алтернативни оценки на дружествения дял, които се
дават в различни моменти във времето и в различен контекст. Вземането по
чл. 125 ал.3 ТЗ бидейки алтернатива на вземането за ликвидационен дял,
съществува и може да бъде реализирано само доколкото дружеството вече не
е обявено в ликвидация. Това е целта и на целия институт по чл. 125 ТЗ, да се
избегне ликвидацията на дружеството, характерна за персоналните дружества.
Тогава обаче, когато до такава ликвидация се е стигнало, както е в случая,
отношенията вече се регулират на базата на типичното вземане на
ликвидационен дял удовлетворяване, от което в крайна сметка и нашият
доверител преследва чрез настоящото дело, така че за никакво погасяване по
давност в случая не може да се говори и за никакво отпадане на правния
интерес. Както сме заявили още в исковата си молба и в крайна сметка тази
теза издържа и пред ВКС, ние се борим доверителят ни да може да се
удовлетвори от ликвидационния дял на А. Н., а не от вземането по чл. 125 ТЗ,
което така или иначе според все още господстващата практика на ВКС по
балансова стойност е в нулев размер, така че считам направеното възражение,
както за преклудирано и безкрайно закъсняло и в този смисъл недопустимо,
така и за неоснователно.
Адв.Ж.: - Присъединявам се изцяло към казаното от колегата С.
Въззиваемият Н.: - Вземането е погасено по давност.
Адв.В.: - Във връзка с определяне на равностойността на дружествения
дял и съответно облигационния дял, смятам, че практиката е категорична и в
производство по чл. 517 ГПК, равностойността се остойностява по реда на чл.
125 ТЗ, а ликвидацията служи само ако има вземания те да бъдат събрани и
съответно да се изплати равностойността определена по реда чл.125 ТЗ, така,
че оспорвам и смятам за неоснователни изложените от колегите твърдения.
По отношение на наведеното твърдение, че ако ще творим практика да се
изплаща на база на ликвидационен дял, то правя възражение по отношение на
това изобщо, че е погасено и правото за получаване на ликвидационен дял,
4
като мотивите ми, това е само при условие, че Вие не приемете, че следва да
се уважи първото възражение, второто е при условията на евентуалност. Към
датата на започване на производството по ликвидация и съобразно началния
баланс, когато смятам, че е първата дата, когато може да възникне това право,
тя е на 27.04.2018 г., когато е приет началният баланс, той е публикуван, към
тази дата вземане за ликвидационен дял ищецът не е имал. Съответно, като
алтернативна дата 29.09.2019 г., когато е заключителният баланс, тогава също
не е имал, ако сметнем и най – късната дата от сега споменатите,
петгодишният давностен срок за получаване на ликвидационен дял отдавна е
изтекъл.
Адв. В.: - Аз възразявам и настоявам с колегата, да определят в какво
качество изразяват това становище, дали в качество на взискател или в
качество на процесуален субституент в производство по чл. 134 ЗЗД. Колегата
твърди, че неговият клиент би се удовлетворил от ликвидационния дял на Н.
в производство по ликвидация, което обаче има два елемента - ако той е
кредитор, а той е не кредитор и това е установено с влязло в сила решение по
иск по чл. 135 ЗЗД или ако взискател, който има право да наложи запор на
вземането на Н. от ликвидационен дял, това ще бъде крайният ефект на
търсената и с това производство защита. Само, че ако Н. няма право и то е
погасено по давност да претендира вземането си за ликвидационен дял, то
това ще обезсмисли и правния интерес от воденето на тези искове, които са
чисто такива за връщане обратно на активи в патримониума на дружеството,
така защото да се увеличи ликвидационният дял на Н.. Да направим разлика
дали в случая възражението произтича от качеството на взискател, като
ликвидационната процедура е само правна последица от това, че дружеството
не изплатило дела си. Ликвидационната процедура е приключила на
20.09.2016 г. с нула вземане на А. Н.. По аргумент от определението на ВКС за
допускане до касация аз също считам, че няма правен интерес от водене на
иска си по отношение на представляваното от мен дружество „Комида“ ЕООД
гр. Варна, тъй като правният интерес в решението на ВКС е обоснован, като
възможен само по отношение на иска за нищожност за извършена на
дружеството „Телемонд“ ООД разпоредителна сделка, но не и от трети лица -
„Комида“ ЕООД гр. Варна и „ТЛК България“ ООД гр. София. Нашето
становище е, че недопустим по отношение на втория разгледан като главен
иск за нищожност на сделката между Комида“ ЕООД гр. Варна и „ТЛК
5
България“ ООД гр. София.
Адв. С: - Нито един от колегите, въпреки, че колегата се възползва от
реплика, не каза в контекста на чл. 266 ГПК, който е приложим в настоящия
случай, какво му е попречило на него и на клиента му с въззивната жалба да
формулира това възражение за давност, при положение, че твърди, ча
давността е била изтекла през 2021 г., която предхожда твърдяната дата на
изтичане на давността. Нека все пак като правим възражения да
обосноваваме и тяхната допустимост.
Съдът като съобрази направените възражения в условията на
евентуалност за погасяване на вземанията на А. Н. с произход дружествен дял
и ликвидационен дял становището на насрещните страни намира, че
доколкото възраженията са свързани с допустимостта на предявените искове,
по тях съдът ще се произнесе с решението.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.В.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените изцяло
атакуваното първоистанционно решение на основанията подробно изложени в
жалбата. В допълнение на написаното, бих искал да подчертая няколко
основни елемента, а именно липса на правен интерес поради погасяване на
правото, което направихме в днешното съдебно заседание. На второ място,
искам да уточня, че към датата на прекратяване на членственото
правоотношение на А. Н. по реда на чл. 517 ГПК, а именно на 03.06.2016 г. -
датата на връчване на предизвестието за прекратяване, процесуалният
субституент не е имал вземане от А. Н.. Сделката, за която се твърди, че е
нищожна, тя е извършена преди датата на прекратяване на участието и
изобщо последващите права от това. На самостоятелно основание, А. Н. не е
имал вземане и за ликвидационен дял и съответно за равностойността на своя
дял по реда чл.125 ал.3 ГПК във връзка с прекратяване на неговото
членствено правоотношение. Видно от началният баланс, който е приет в
първа инстанция, видно и от окончателния баланс, вземане за ликвидационен
дял и изобщо, за каквато и да било равностойност, който притежава А. Н. не е
6
имало.
Адв.С.:- Уважаеми апелативни съдии, поддържам общата ни въззивната
жалба изцяло, тя е подробно мотивирана. По отменителното решение на ВКС,
няма спор, че то е задължително за Вас, проблемът възниква, когато
съществува противоречие между мотиви и диспозитив. Както в
определението по допускане на касационно обжалване, така и в мотивите на
отменителното решение, ВКС говори за иск, с който се атакува валидността
на извършена сделка от дружеството с ограничена отговорност,
разпоредителна сделка с негови активи, в което дружество съдружник е бил
длъжникът на кредитора субституент по чл. 134 ТЗ. Никъде ВКС не
обосновава наличието на втора сделка, а такава втора сделка безспорно с
първоинстанционното решение също е обявена за нищожна. Защо съставът на
ВКС приема, че правният интерес на процесуалния субституент засяга и
втората по време разпоредителна сделка, която е между трети лица нямащи
нищо общо, нито със съдружника с прекратено участие, нито с дружеството, в
което той е участвал. Поне за мен от мотивите на ВКС не става ясно. Надявам
се Вие да преодолеете това противоречие с мотивите на Вашия съдебен акт.
По отношение действителността на цесионния договор, който
легитимира г - н К. като кредитор. Тук в решението на ВКС намираме доводи
в полза на поддържаната от нас теза, позоваването е на ТР по тълк.д. №
7/2020 г., което ясно обосновава правния интерес на третите лица да атакуват
една сделка, за която те твърдят, че е нищожна. В допълнителната искова
молба, при започването на делото, ищецът е обосновал необходимост тази
нищожност да бъде инвокирана с инцидентен установителен иск. Аз твърдя и
Ви моля да приемете, че тя може да бъде инвокирана от нашите трети лица, по
отношение на сделката и с възражение, което възражение ако съдът уважи,
той следва да отрече качеството на кредитор на процесуалния субституент.
Подробни съображения сме развили и във въззивната жалба, писали сме и
защити, нямам, какво повече да добавя.
Адв.В.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите въззивната жалба и да отмените изцяло решението на
първоинстанционния съд. Наистина в хода на размяната на книжа и в първото
съдебно заседание, ищецът уточни, че предявява два главни иска. Единият за
прогласяване на нищожност на сделката сключена между „Телемонд“ ООД и
7
„ТЛК България“ ООД гр. София и втори самостоятелен иск за обявяване
нищожност на сделката между „ТЛК България“ ООД гр. София и „Комида“
ЕООД гр. Варна. Аз твърдя и изхождам от мотивите на ВКС, с който е
върнато за повторно разглеждане делото, че ищецът и до настоящия момент
не може да обоснове правен интерес да се намесва в правната сфера на две
други юр. лица, които не са свръзани по никакъв начин с неговия длъжник.
ВКС в своето решение обосновава правен интерес на съдружник да атакува
валидност на извършена от дружеството сделка и не казва нито дума по
отношение на това дали съдът следва да допусне наличие на правен интерес
да атакува втората по ред сделка. Макар много пъти в исковата молба да се
повтаря един неверен факт, да съобразите верния факт, а той е, че за първи
път изп. дело с изп лист, издаден в полза на Пикадили и с анекс, вземането е
цедирано на г-н Г. К. е издаден такъв през април 2016 г., тоест частното
правоприемство настъпва два месеца след извършването на тези две сделки,
което многократно в исковата молба уклончиво се твърди, че има
изпълнително дело от 2015 г. Запорът на дружествените дялове на А. Н. по
първото изп. дело № 1491/2015 г. е отменен. Вторият по ред наложен запор е
едва юни месец 2016г. Категорично дори и ВКС в цитираните решения
приема, че не може взискател, насочващ изпълнение върху дял на съдружник
да цели увеличаване на имуществото на дружеството. Той може да търси
само защита, тоест да съхрани наличното имущество към момента на
възникването на неговото вземане. Тук правният интерес се обосновава с
това, че атакувайки като нищожни сделките и връщайки имуществото в
патримониума на „Телемонд“ ООД, ликвидационният баланс би бил се
увеличил поне със стойността и то пазарната стойност на тези имоти. Само,
че вземането на А. Н. за ликвидационен дял, както колегата правилно каза, е
настъпил на 03.06.2016 г., точно тогава и не в хода на ликвидацията.
Ликвидацията е правна последица само от това, че дружеството е
бездействало да плати припадащата се по реда на чл. 125 ал.3 ТЗ част от
имуществото към този момент и то определена към 30 – то число на месеца, в
което е настъпило прекратяването. Според мен правният интерес от водене на
такава защита, би бил правилен, ако ищецът или по – скоро субституента бяха
предявили иск по чл. 125 ал.3 ТЗ, осъдителен, така щото да упражнят правото
на съдружника, чийто процесуален субституент е те и в хода на
осъдителното производство по чл. 125 ТЗ да претендират нищожност или
8
порочност на сделки за разпореждане. Вместо това те са избрали първо, да
прогласят нищожност на сделките, да попълнят масата и евентуално след
това да се удовлетворят чрез запор на вземане на този съдружник. Само, че
между периода 2016 г. и настоящият момент самото притезание на
съдружника А. Н. от „Телемонд“ ООД за вземане на ликвадационен дял е
погасено, каквото и да е било то. ВКС казва в определението за допускане на
касационно обжалване, че правният интерес също се обосновава, ако
вземането за парична равностойност на дружествен дял по реда на чл. 125 ал.
3 ТЗ, защото сме в такова производство, не е междувременно погасено. В
хода на първоинстанционното производство не се разгледа въпросът, какво
всъщност е това вземане, защото когато приключи ликвидацията съдружникът
би имал вземане само ако остане имущество, което да бъде разпределено за
него. Последният окончателен баланс на производството по ликвидация сочи,
че дружеството е на минус 347 000 лв., тоест за съдружника Н. няма вземане
или то е равно нула. Когато вземането на Н. е нула към момента на
приключване дори на ликвидацията, то тогава какъв е правният интерес на
този кредитор, субституент да претендира обявяване на тези сделки за
нищожни, той няма вземане. Дори и да има вземане, то неговото право е
погасено, затова считам, че е допустимо да се прави възражение за
погасителна давност на правото на иск, защото точно такова право може да
упражни процесуалният субституент на съдружника, а не право на взискател
да търси увеличаване на ликвидационната маса на такова търговско
дружество. На следващо място, Ви моля да прецените, че трайна е практиката,
че правният интерес трябва да бъде наистина непосредствен, непосредствен
от неговата защита и точно защото упражнява права на съдружник, твърдим,
че той няма непосредствен правен интерес да засяга чужда правна сфера по
втората сделка и доколко първоинстанционният съд без да промени доклада с
решението ги разглежда като главни искове се произнася по всеки един от тях,
Ви моля дори в случай, че прецените първия такъв за основателе,н да
отхвърлите исковата молба по отношение на втория главен иск за
прогласяване нищожност на сделката между „ТЛК България“ ООД гр. София
и „Комида“ ЕООД на множество посочени в въззивната жалба основания.
Освен, че сделките сключени преди възникването на вземането, исковете ще
засегнат не само правната сфера на две други юридически лица, различни от
„Телемонд“ ООД, но е недопустимо според нас да се засяга по такъв начин
9
стопанският оборот, защо, защото първата сделка между „Телемонд“ ООД и
„ТЛК България“ ООД гр. София извършена с взето решение на Общото
събрание на съдружниците, в което участие е взело лице С К, което не е
страна в това производство. Доколкото самата воля на съдружника Н. не е
била достатъчна да се извършат тези сделки, а е необходимо формиране на
воля от страна волеобразуващият орган - Общо събрание, а такава има,
считаме, че и на това основание не може сам съдружникът Н. да претендира
нищожност на сключена с негово участие в решение на ОС на дружеството
сделка или това ако се получи като прецедент, ще се постигане ефектът на
изключителна нестабилност на стопанския оборот на сделки. Видете ли
някакъв съдружник след време, когато му се прекрати участието, той да търси
възможност да атакува назад във времето сделки на дружеството, вкл. и с
трети лица, за да попълва ликвидационна маса, която към определен, следващ,
бъдещ момент, бил той след години може да му послужи, за да получи по –
голям дял. Това противоречи според нас на всички принципи на правото и на
стабилност на граждански обороти на търговските сделки, а точно това се
цели с настоящото производство, поради което Ви моля да отхвърлите така
предявените искове и да ни присъдите сторените разноски.
Адв.С: - Уважаеми апелативни съдии, на няколко пункта искам да
акцентирам. На първо място, предмет на касационното производство беше
има ли А. Н. правен интерес да атакува процесните сделки и има ли правен
интерес неговият кредитор - нашия клиент да атакува процесните сделки.
Предходното въззивно решение нямаше да бъде отменено от ВКС, ако ВКС не
беше достигнало до извода, че такъв правен интерес имат, както А. Н., така и
нашият клиент именно поради това е отменено въззивното решение и от
мотивите на ВКС пределно ясно поне на две места е видно, че ВКС изрично е
подчертал, че и двамата съищци имат правен интерес да атакуват процесните
сделки. В този контекст за мен е очевидно, че делото е върнато за повторно
разглеждане от въззивния съд с идеята съдът да се произнесете по същество,
като не възкресява възражение за недопустимост, които на практика са били
разгледани от ВКС и въз основа на тяхната неоснователност е отменено
първото въззивно решение. Вторият момент, на който искам да акцентирам е,
че както е видно от въззивната жалба и от сега изслушаните пледоарии
ответниците не споменават нито дума по съществото на спора касаещ
нищожността на процесните сделки, на релевираните две основания. 99 %
10
възраженията са на процесуална плоскост и се свеждат до липсата на правен
интерес. Такъв беше подходът на ответниците от самото начало, още от
отговора на исковата молба, той продължи по същия начин във въззивната
жалба и сега е същият. Нулева защита срещу нашето твърдение за нищожност
на процесните сделки. Аз считам, че този факт е красноречив и показателен
и демонстрира това, че ответниците след петгодишен процес, така и не са
достигнали до каквито и да е било разумни аргументи, които да подкрепят
тезата им, че процесните сделки са валидни. Неколкократно се каза от
колегите, че според съставените от ликвидатора или от управителката И Г.а
баланси, нямало нито вземане по чл.125 ал. 3 ТЗ, нито вземане за
ликвидационен дял. Естествено, че няма да има, защото лицата съставили
тези баланси стъпват на тезата, че процесните сделки са действителни и
естествено, че тези баланси ще бъдат съвършено различни, ако тези сделки са
нищожни. Смисълът на настоящото дело е да се докаже, че тези баланси са
нелегитимни и недостоверни и, че не отразяват действителното правно и
финансово състояние на дружеството „Телемонд“ ООД. На второ място, не
било ясно, какъв е правният интерес на съищците да атакуват втората
процесна сделка. Считам, че този правен интерес е повече от очевиден, защото
ако се възприеме тезата на ответниците, то с две последователни сделки
всеки длъжник може да изпрати своите кредитори да пият по една студена
вода, видите ли, защото направил две сделки, манипулирал или конструирал
две сделки и това му решава проблемът за вечни времена и тези имоти вече
не могат да бъдат преследвани от никого. Самият факт, че иска по чл. 135 ЗЗД
може да засегне правата на последващ преобретател в аргумент в по – силното
основание показва, че това е възможно и при исковете за нищожност, каквито
са процесните. Ответниците може да са направили десет последователни
нищожни сделки и да настояват как ще рухне търговският оборот ако те бъдат
обявени за нищожни. Това няма как да подмени известните на всички ни
класички правни последици на института на нищожността. Цесионният
договор бил нищожен, който легитимирал нашия доверител. Аз считам, че
след решението на ВКС, този въпрос е ирелевантен, защото той касае правен
интерес, който беше признат от ВКС. Освен това, цитирали сме в писмената
си защита в първото въззивно производство и практиката на ВКС, вкл. и
тълкувателното решение по иска по чл. 135 ЗЗД, от която може да се изведе
аргумента, че в производството по иск по чл. 134 ЗЗД не е работа на съда да
11
изследва дали ищецът е действителен кредитор или има само формална
легитимация на кредитор. В нашия случай самото качество на клиента ни на
взискател, на затворен кредитор обосновава правния му интерес по
категоричен начин. Възраженията срещу неговата материалноправна
легитимация и наличието на вземане не им е мястото в настоящия процес.
Всеки може да оспори вземането на взискателя, но странно защо в
продължение на толкова години, нито ответниците по настоящото дело, нито
А. Н. са тръгнали да оспорват по исков ред вземането на нашия доверител.
Колежката каза, че вземаното, въз основа на което клиентът ни се легитимира
като кредитор било цедирано след процесните сделки. Аз не знам защо този
аргумент продължаваме да го повдигаме в процеса, при положение, че е ясно,
че вземането не възниква от изпълнителния лист, в случая от обратния
изпълнител лист, а този обратен изпълнителен лист се издава, защото г-н Н. е
получил нещо без правно основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД и вземането
възниква в момента, в който той е получил едно не дължимо плащане от
Пикадили, на което е бил мениджър за близо 5 000 000 лв. и след това не е
пожелал да го върне. Това кога е издаден изпълнителният лист за това вземане
няма никакво отношение към датата на възникване на вземането. Целял бил
клиента ни увеличаване на имуществото на А. Н., поради което някак си
излиза, че сме объркали иска и е трябвало да водим иск по чл. 135 ЗЗД.
Абсолютно неоснователен аргумент, защото при една нищожна сделка,
разкриването на тази нищожност не води до увеличаване на имуществото, а
само демистифицира една правна привидност, която е създадена от
нищожната сделка. Засягал се стопанският оборот, вкл. и интересите на
съдружника К. Чудя се как обявяването на сделките за нищожни ще засегне
интересите на съдружника К, при положение, че той е гласувал едни имоти,
които по приетата по делото експертиза, струват над 4 000 000 лв, да бъдат
продадени за 2 400 000 лв. и срещу цената, която ще се плати някога, след три
години според нот . акт, как ще му засегнем интересите на г-н К ако го
направим по – богат със 700 000 лв., ако сделките са нищожни, аз не мога да
разбера. Единственото, което Ви моля да се запознаете с едната от двете ни
писмени защити, депозирани пред предходния въззивен състав, а именно
материалноправната такава. Тя не е кратка, 30 страници е, но анализира
всички релевантни факти по делото и излага пълната ни аргументация. Моля
да обърнете внимание и на частта от тази писмена защита изследваща
12
свързаността между тримата ответници помежду им и между тях и А. Н.. Аз
си направих труда да отворя партидата на дружеството Зебрано 1 в
Търговския регистър и от нея виждам следните интересни факти: През 2012 г
А. Н. и И Г.а, която е управител на ответника - „Телемонд“ ООД създават
общото дружество – Зебрано 1. Разбира се А. Н. притежава 80 % от дяловете,
а И Г.а само 20 %. В момента, в който „Комида“ ЕООД се учредява 2014 г., в
началото на м. 05.2014 г., „Комида“ ЕООД встъпва като съдружник в Зебрано
1, придобивайки дяловете, които преди това е притежавала И Г.а. Не трябва да
гадаем много, за да разберем с каква цел е учредена „Комида“ ЕООД и че тя
има нещо общо с А. Н., който в момента в който се учредява Комида ЕООД
изкарва предишното си поставено лице и вкарва „Комида“ ЕООД в това
дружество. „Комида“ ЕООД излиза през 2017 г. от Зебрано 1, на нейно място
влиза дружеството „Спаркъл груп“ ЕООД, на който собственик е жената, с
която А. Н. живее на съпружески начала и от която има две деца. Доказан
факт по делото с официален документ, това е И М. 2024 г. г- жа И Г.а отново
се появява на сцената и отново става съдружник в Зебрано 1. Само тази
история ако разгледаме е пределно ясно пряката и директна връзка между
„Комида“ ЕООД и А. Н.. Обръщам внимание на два изключително важни
факта, които сме релевирали и сега, има ги и в писмената ни защита. Видно от
Търговския регистър дружеството „Комида“ ЕООД отговоря на електронния
адрес на И Г.а. Обръщам внимание, че според сътворената от ответниците
документална схема, малко преди първата процесна сделка „Телемонд“ ООД
инкасира загуба от 900 000 лв, защото подписва споразумение с „Комида“
ЕООД, че видете ли по неясни причини не може да и прехвърли процесните
имоти, поради което без никакви възражения се съгласява да плати една
неустойка от 900 000 лв., почти половината от цената по сделката. Може да
предположим, че между тези две дружества или има някакви специални
отношения или че при тази история помежду им ще възникне някакъв
конфликт между тях, защото 900 000 лв. не са малко пари за дружеството,
чийто активи са 3 000 000 лв. На този фон е изключително странно, че именно
И Г.а фигурира с електронния си адрес като лице за контакти по партидата на
„Комида“ ЕООД. „Комида“ ЕООД и „Телемонд“ ООД са на един и същи адрес
на управление. Трето, приетата по делото оценителна експертиза установи, че
процесните имоти, които са преточени в „Комида“ ЕООД ,се управляват по
договор, не от друг, а от дружеството „Телемонд“ ООД първоначалният им
13
собственик. За мен е неясно как дружество в ликвидация извършва търговска
дейност. Нулев баланс, няма никаква дейност дружеството, подава
декларация за липса на дейност обаче управлява процесните имоти, които са
престояли девет дни в междинния приобретател „ТЛК България“ ООД гр.
София . Обсъдили сме релевантните факти в писмената ни защита, от които е
видно, че „ТЛК България“ ООД гр. София не е имало никакво намерение да
става какъвто и да е било собственик на процесните имоти, защото в момента,
в който ги е придобил, е била пусната молба за данъчна оценка за новата
сделка с „Комида“ ЕООД. Освен това няма нормален бизнесмен, който ще
купи имоти с пазарна цена над 4 000 000 лв. за 2 400 000 лв. и след девет дена
ще ги препродаде на същата цена без една стотинка печалба и вече
разсрочвайки собственото си вземане за цената за четири годишен период,
при положение, че самият той трябва да плати цената по първия нот. акт, за
три години. Схемата на ответниците и на г-н Н. е толкова прозрачна, с
толкова криви шевове, че непредубеден юрист няма как да не прозре, каква е
била нейната цел и какво се е случило. Вие ще видите по делото, че
ответниците представиха след срока за отговор, след първото заседание, един
куп счетоводни документи, цесии, прихващания, за които няма дума в
отговора на исковата молба. Нашата искова молба казва, сделката
противоречи на добрите нрави и освен това е симулативна, защото от баланса
на „ТЛК България“ ООД гр. София не се вижда никакво вземане за цената и
това противоречи на нот. акт. Ответниците подават отговор на исковата молба,
нито дума не говорят за този въпрос, не говорят за цесии, не говорят за
прихващания, не говорят за предварителни договори, за неустойки. В един
момент покрай експертизата по делото, цялата тази счетоводна
свръхактивност изведнъж се появи след всякакви процесуални срокове. По
този начин ответниците вкараха в процеса и една цесия, уведомлението, за
която е пътувало пет години. От 2016 г. до 2021 г. пътува уведомлението за
цесия на вземанията по първия нот .акт за цената от „Телемонд“ ООД до
цедирания длъжник „ТЛК България“ ООД гр. София. Може да видите от
Търговския регистър, че управителят на ТЛК България ООД гр. София и г -н
Н. са дългогодишни съчленове на борда директорите на Алфа 65, те са колеги
и въпреки това пет години пътува уведомлението за цесия, защо, само за да
обясним, защо балансът на годишния финансов отчет на „ТЛК България“
ООД гр. София не отговаря на действителността и на нот. актове.
14
Претендираме разноски, представяме доказателства за извършването им,
списък за разноски. Моля за присъждане на разноските сторени и пред ВКС и
за разноските сторени в предходното въззивно производство.
Адв.Ж.:- Присъединявам се към казаното от колегата. Моля да
постановите решение, с което да оставите въззивната жалба без уважение и да
потвърдите решението на първоинстанциония съд, да ни бъдат присъдени
съдебно – деловодните разноски. Поддържаме изцяло всичко, което сме
писали в писмените защити и пред първостепенния съд и пред въззивния съд
при предходното разглеждане на делото.
Въззиваемият Н.: - Относно съдружието ми в различни фирми и
участието ми, аз съм и бил съдружник и с г-н Папуров. Съдружник съм бил в
две дружества с него и двете са прекратени или са заличени по една или друга
причина. Не са били предмет на някакви многомилярдни сделки, както се
говори тук. „Телемонд“ ООД не осъществява търговска дейност и в момента,
защото от както е продал имотите си няма каква дейност да осъществява.
Пикадили, на което бях дългогодишен директор – продажби и маркетинг, още
преди основаването му, съм си партнирал с въпросния човек, който сега е със
сменено име, беше продадено през 2007 г за 82 000 000 лв., а дружеството
беше на загуба. Това, какво означава, че това трябва да бъде продадено за
отрицателна сума ли ? Въпрос на сделка, някой дошъл, харесал, разбрал се с
другия и така е станала сделката. Аз също участвах в нея. След това
„студената вода“, ако цената на студената вода е едно евро, моля да ме
извиняват, тук говорим за някакви милиони. Тези неща исках да кажа във
връзка с точките, които повдигна адвоката, въпреки че той не е присъствал на
нито едно събрание, на Съвет на директорите на Пикадили и на Боляри, на
който също съм бил Председател на управителния съвет и тези работи той не
ги споменава, защото няма интерес.
Адв.В.:- Искам да репликирам на личното обвинение към „Комида“
ЕООД, че ние въобще не сме защитавали по съществото на спора и само на
процесуални основания сме търсели нашата защита. Нула биха защитата на
представляваното от мен дружество по въпросите за нищожност на сделките.
Тук колегата изказа, аз броях до пет откровени лъжи, за които писмени
доказателства и нот. актове, сочат за друго. Няма никаква фиктивност,
симулация или нищожност на сделката между „ТЛК България“ ООД гр.
15
София и „Комида“ ЕООД, защото „Комида“ ЕООД е всъщност юр. лице
платежоспособно да плати цената по тази сделка, като а/ е платило 400 000 лв
задължения на „Телемонд“ ООД към Прокредит банк, с което е погасено
задължението на това дружество, която сума е прихванала задължението си от
споразумението. На всичко останало е платила и още 350 000 лв. задължения
по заеми, величина или стойност почти един милион. Тя е била и
първоначалният купувач на имуществото на „Телемонд“ ООД, но
благодарение на възбрана наложена от г - н К. за вземане за ликвидационния
дял от „Телемонд“ ООД, осем години след като е напуснал дружеството, има
такъв заведен иск, който е обезпечил, иск погасен по давност, като твърди, че
има по – голямо вземане. Тази възбрана осуетява сделката, по която Комида
ЕООД е трябвало да придобие така щото „Телемонд“ ООД да дължи тази
неустойка. По делото сме представили и съдът е приел цесия, оставете колко е
пътувало съобщението, защото става въпрос за осчетоводяване, а те
осчетоводят на основание първичен счетоводен документ, цесията има
удостоверена нот. дата по отношение на това вземане, което е цедирано още
тогава. Всички твърдения за неверен баланс се основаваха само на това, че не
можело само така да изчезне едно вземане за 3 000 000 лв., то не е изчезнало,
то е погасено: а/ чрез плащане; б/ чрез прихващане, на основание именно на
тази цесия. Направени са разчетите, не е вярно, че не сме твърдяли такова
нещо в отговора на исковата молба. На стр. 13 от отговора на исковата молба е
категорично заявено от Комида ЕООД, че са направени адекватни разчети по
прихващане на тези вземания и задължения, така че балансът на „Телемонд“
ООД е бил и тогава към момента на прекратяването на участието на
съдружника Н. е верен и в момента е верен. Нито една счетоводна експертиза
не каза, че той е по- различен или са извършени нарушения на счетоводното
отчитане. Да, вярно е, че е отразено по - късно извършеното с прихващането
като счетоводна операция, но това се дължи единствено само счетоводствено,
но не и на факта, че е извършено такова прехвърляне на 900 000 лв. още
тогава и споразумение за прихващане. Другата лъжа, която колегата изказа е,
че видите ли едно имущество на огромна стойност било прехвърляно между
свързани лица. Това също не е така, „Комида“ ЕООД към онзи момент не е
свързано лице и въобще не е съдружник или свързано лице с „Телеменод“
ООД, а това как са се сменяли вътре членствените правоотношения в
дружеството, считаме въобще за ирилевантен факт по отношение на
16
твърдяната нищожност на сделките. Такива твърдения за свързаност не бяха
допуснати от първоинстанционния съд заради, което моля да Вие да не ги
приемате като основателни за разглеждане.
Адв.С.: Правя възражение за прекомерност на адв. хонорар. Във второ
въззивно производство сме и е платен хонорар като за предходното, а
работата, която е извършена е практически същата.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Заседанието приключи в 15:34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17