РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Попово, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20243520200215 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. К. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., община
Попово, ул. „Ю.Г.“ №, срещу Наказателно постановление № 24-0321-000859 от 11.09.2024 г.,
издадено от С. Минчев С.ов – Началник група при РУ на МВР Попово към ОДМВР –
Търговище, с което на жалбоподателя, на осн. чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Д.
– ТАК, който пледира за цялостна отмяна на НП.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че
на 18.08.2024 г. около 18.30 ч. в с. Медовина, община Попово, ул. „Околчица“, е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер, негова собственост, по повод
на което, водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употреба на алкохол, както и не е изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване чрез вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване. На водача бил издаден талон за медицинско изследване
с № 289457 от 18.08.2024 г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
1
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха разпитани свидетелите
С. Й. Х. и Б. Р. Б., служители на РУ-Попово, които описват събитията, довели до съставянето
на АУАН.
Актосъставителят Б. Б. потвърждава, че на 18.08.2024 г., след извършена проверка е
установено, че жалбоподателят като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е
извършвал маневра на заден ход в с. Медовина, при което е ударил паркиран автомобил
„БМВ“. Свидетелят отбелязва, че нарушителят е напуснал мястото на произшествието,
преди да бъдат извикани полицейските служители. Б. разказва, че нарушителят е бил открит
в дома си, където е бил проведен разговор с него. Водачът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол.
Показанията на Б. са подробни и подкрепени от доказателствата, приложени по делото.
Те са последователни и изцяло съответстват на фактите, изложени в АУАН и
установяват с висока степен на достоверност извършените от нарушителя действия.
Свидетелят С. Х. дава сведения как полицейският екип е пристигнал на мястото на
ПТП след сигнал за произшествие с участието на два автомобила. Там полицаите са
заварили св. С. С., който е изчаквал пристигането на полицията.
Жалбоподателят, който е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, бил напуснал
мястото на инцидента и се е прибрал в дома си. По думите на Х., автомобилът на
нарушителя е бил открит паркиран в двора на дома му. Полицейските служители са провели
разговор с водача, като са усетили мирис на алкохол. Въпреки това, Ц. е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол чрез техническо средство (дрегер) и е отказал да даде кръвна
проба в медицинско заведение.
Показанията на Х. са ясни, логични и подкрепени от писмените доказателства по
делото. Те не съдържат противоречия и съответстват на изискванията за обективност.
По делото като свидетел бе разпитан и С. О. С., който твърди, че е бил непосредствен
очевидец на ПТП с участието на жалбоподателя – стоял е на пейка на два метра от
автомобила си, когато Ц. преминал с висока скорост, спрял, след което започнал да дава на
заден ход и е ударил автомобила му. След сблъсъка, Ц. напуснал мястото на инцидента.
Свидетелят го проследил до дома му, където полицията пристигнала малко по-късно и
свалила номерата на МПС.
С. О. твърди, че е видял жалбоподателя да пие в съседното магазинче още преди обяд.
По думите му, той не просто е лъхал на алкохол, а е бил в явно нетрезво състояние.
Разпознавал го е по поведението и по време на разговора с него.
Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел са обективни и логични, при
което изцяло ги кредитира.
АУАН № GA1412615 е съставен в присъствието на свидетел-очевидец.
Жалбоподателят е подписал акта и е получил препис от него.
Въз основа на АУАН на 11.09.2024 г. е било издадено и атакуваното НП № 24-0321-
000859, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган е приел, че установените факти нарушават
разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което и на основание посочените
разпоредби е наложил на нарушителя административни наказания „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Така приетата за установена фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателствени материали. От обстоятелствената част на АУАН,
който като редовно съставен представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява фактическа обстановка идентична с
описаната от двамата свидетели-полицаи.
Настоящият състав не споделя доводите, релевирани от процесуалния представител
на жалбоподателя за наличието на процесуални нарушения, свързани с удостоверяване
отказа на Ц. да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол и неизпълнение
на даденото му предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Служителите от РУ- Попово са искали да изпробват жалбоподателя Ц. К. Ц. за
употреба на алкохол и към момента на извършената проверка, същият е имал качеството
"водач на МПС" по смисъла на ЗДвП и е подлежал на проверка. Твърдението, че към
момента на проверката жалбоподателят вече не е бил водач, не намира опора в
нормативната уредба, а е и житейски нелогично.
2
Субект на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е водач
на моторно превозно средство. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство или извършва други форми на управление, посочени в
закона. Тълкувайки тази разпоредба, следва да се приеме, че качеството „водач“ е обвързано
не само с момента на непосредственото управление, но и с действията, свързани с
управлението.
В контекста на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, следва да се приеме, че водач е онова
лице, извършило конкретно действие по управление на МПС, по повод на което му е
поискана проверка и то е отказало да се подложи на такава чрез техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и да изпълни
предписанието за медицинско изследване.
Погрешно и юридически необосновано е схващането, че лицето губи качеството си на
водач веднага след преустановяване на управлението на МПС. Законът не обвързва правния
статут на водача единствено и само с непосредствения момент на управление, а го
разширява и върху случаите, при които органите на реда установяват и контролират
извършените от него действия. В противен случай би се създала правна възможност всеки
нарушител да избегне санкция, напускайки автомобила си преди проверката.
Очевидно е, че при извършване на проверки от полицейските органи на място,
същите действат в изпълнение на законовите си правомощия. Фактът, че проверката е
извършена след определено време, не води до извода, че лицето е загубило качеството си на
водач на МПС.
Нещо повече, прилагането на такава логика би довело до правен абсурд – ако водач
на МПС извърши тежко нарушение или престъпление, напусне местопроизшествието и бъде
установен впоследствие, то той не би подлежал на тест за алкохол и наркотици, защото вече
не управлява автомобила. Подобно схващане противоречи, както на закона, така и на
обществения интерес.
Следователно, жалбоподателят, като лице, което е управлявало процесното МПС, е
имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП и е бил задължен да се подложи на проверка,
а отказът му е пряко нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че отказът му се дължи на
опасения, свързани със здравословното му състояние.
Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози: "Вземането
на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист
по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането."
Ако се бе възползвал от възможността да даде кръв за изследване, жалбоподателят
щеше да разбере, че при вземане на пробата в медицинското заведение се съставя протокол и
се описва неговото здравословно състояние, вкл. наличието на обективна невъзможност за
даване на кръвна проба, в случай, че такава се установи от медицинските лица и в този
смисъл приложеното по делото Медицинско направление / л. 45/ не следва да се цени в
полза на жалбоподателя, тъй като документът не е съставен по реда на Наредба № 1/2017г.
С оглед на горното, доколкото Ц. К. Ц. е управлявал процесния автомобил, той е имал
задължения като водач на МПС – включително да съдейства на контролните органи и да се
подложи на проверка за употреба на алкохол. Ето защо отказът му не може да бъде
оправдан.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се
наказва с "лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина" за срок от две години и "глоба" от 2000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
3
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор,
се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Целта на законодателната уредба е да не се дава възможност на водачите на МПС да
избегнат контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. По тази
причина нарушението по ал. 3 е по-тежко наказуем състав в сравнение, с този регламентиран
в ал. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, както
и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е
бил поканен, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване, той не е
пожелал да даде кръвна проба.
Наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са съобразени с предвидените
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да се управлява МПС" за срок от 2 години. Същите са законодателно фиксирани, при
което въпросът за техния размер не подлежи на обсъждане.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, досежно нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, като наложените му наказания са правилно определени, при което НП
следва да бъде изцяло потвърдено.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0321-000859 от 11.09.2024 г.,
издадено от С. Минчев С.ов – Началник група при РУ на МВР Попово към ОДМВР –
Търговище, с което на Ц. К. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. М., община
Попово, ул. „Ю.Г.“ №, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4