Присъда по дело №17/2021 на Районен съд - Русе

Мотиви по НОХД № 17/2021г. по описа на РРС ,
четвърти наказателен състав

Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимия И. И. К. в това,
че 11.05.2021г. в гр.Русе се заканил с убийство на И. Д. К. с думите „Ще те
очистя и размажа, ще те изпратя в куфар“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144
ал.3 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от пострадалата И.К. срещу подсъдимия за сумата от 1 500 лв., включително
законната лихва от датата на деликта до окончателното и изплащане.
Пострадалата е конституирана и като частен обвинител.
Прокурорът и частното обвинение поддържат обвинението по чл.144 ал.3
от НК.
Подсъдимияj дава подробни обяснения, като изцяло отрича авторството
на престъплениетоq в което е обвинен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. И. К. е български гражданин, с висше образование,
работи, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
В хода на съдебното следствие бе установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. И. К. и пострадалата И. Д. К. сключили граждански
брак на 14.01.2011г. От брака си имали родени две деца близнаци – Й. И. К. и
Г. И. К., родени на ***г. Поради влошаване на отношенията между съпрузите,
от раждането на децата те заживели във фактическа раздяла, като св.К. заедно
с децата живеела в дома на родителите си - ***. В края на 2016г. подсъдимият
подал искова молба за развод до Районен съд - Русе. Било образувано гр.дело
№ 5945/2016г. по описа на съда. С Решение №683/05.06.2017г. бракът между
подс. И.К. и св.И.К. бил прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина и на двамата съпрузи. Упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака малолетни деца Й. И. К. и Г. И. К.
било предоставено на майката И.К.. За подс. И. И. К. бил определен режим за
лични контакти и отношения със синовете му – да ги вижда и взема при себе
си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00
часа без приспиване, половината от дните на Коледните, Новогодишните и
Великденски празници – първата половина през четните години и втората
1

половина през нечетните години.
С Решение №13/11.01.2018г. по в.гр.дело № 779/17г. на Окръжен съд
Русе, решението на Районен съд Русе било изменено, като съдът определил
режима на лични отношения на бащата И.К. с децата Й. и Г., като през
първите шест месеца от влизане на решението в сила те да се осъществяват в
присъствието на майката И.К. или социален работник от службата за закрила
на детето, а след този срок – той да ги вижда и взема при себе си. Това
решение влязло в законна сила на 01.03.2018г.
След изтичане на определения от съда 6-месечен срок /на
01.09.2018г./, в който подсъдимият имал право да се среща с децата си само в
присъствието на подсъдимата или на социален работник, приложими били
правилата за лични отношения постановени с Решение №683/05.06.2017г. по
гр.дело № 5945/2016г. на РРС, а именно И.К. да вижда и взема при себе си
децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до
17.00 часа без приспиване, половината от дните на Коледните,
Новогодишните и Великденски празници – първата половина през четните
години и втората половина през нечетните години.
На 11.05.2019г. /втората събота от месеца/ предстояло
осъществяването на поредни лични отношения между подс. И.К. и децата му,
за което била постигната предварителна уговорка между него и св.И.К..
Сутринта на тази дата, св.И.К. приготвила двете деца, обяснила им, че ще се
срещат с баща си и заедно с тях, и с племеника си – свид.Д.Т. слезли пред
блока, където ги чакал подсъдимият с автомобила си. Св.К. побутнала децата,
като ги насочила към баща им. Детето Й. К. влязло в автомобила, но Г. К.
останал до майка си, стиснал я за ръка, започнал да се дърпа назад и заплакал.
След като св.К. видяла, че Г. очевидно не желае да отиде при баща си,
предложила да заведат децата до магазин, от където да им купят лакомства и
така да ги успокоят и предразположат да тръгнат с баща си. Поради това
подсъдимата се върнала в жилището си за пари, като детето Г.,
продължавайки да се държи за ръката , се качил с нея. Когато И.К. се
върнала видяла, че детето Й. също е разстроено и вече е излязло от колата и е
отишло при племенника и, заедно с двете деца и свид.Т. отишли до близък
магазин откъдето купили на децата лакомства. След като се върнали, св.К.
предложила на И.К. да отидат до МОЛ-а заедно с децата, където те да се
позабавляват и успокоят. В този момент покрай тях преминала св.С.Д., като
св.И.К. била с гръб към нея и не я забелязала. Тъжителят отказал с мотив, че
не е облечен подходящо и малко по-късно си тръгнал от мястото. Тогава
подс.К. предложила на Т. да заведат двете деца до жилището на К. и да му ги
оставят. След като стигнали до дома на тъжителя, подсъдимата му звъннала
по телефона и го уведомила, че води децата. След това четиримата заедно
тръгнали да се качват по стълбите към жилището, където ги очаквали
тъжителя, майка му и сестра му св.Д.И.. Още по стъпалата, между И.К. и И.К.
възникнал словесен конфликт. Когато стигнали пред вратата, детето Й. влязло
2

в жилището, но Г. отново останал до майка си, като плачейки, отказвал да се
раздели с нея и да влезе при баща си. Малко по-късно, виждайки, че майка му
и братчето му са навън, Й. също излязъл и застанал до майка си. Постояли
няколко минути пред вратата, но децата така и не влезли повече в жилището
на тъжителя, поради което последният се отказал да осъществи личните си
отношения с тях.
На 31.05.2019г. пострадалата подала жалба до Второ РУ на МВР-
гр.Русе против подсъдимия в която посочвала, че при комуникацията между
тях във връзка с упражняване режима на свиждане с децата по отношение на
нея той е изрекъл думите „Ще те очистя и размажа, ще те изпратя в куфар“ и
в резултат на това било образувано настоящото наказателно производство.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от всички
събрани по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установи подс.К. да е
извършил инкриминираното деяние по чл.144 ал.3 от НК, т.е. налице е
хипотезата на чл.304 пр.1 от НПК.
На първо място следва да се посочи, че в настоящите мотиви съдът няма
да изследва цялостните отношения между подсъдимия и св.К., причините за
възникването на напълно непримиримия и безкомпромисен антагонизъм
между тях, няма да ги анализира и систематизира, вкл. и през призмата на
това как тези отношения се отразяват на бъдещото психическо развитие на
двете им малолетни деца. Доколко всеки от съпрузите има вина за
прекратяване на брака се е произнесъл гражданският съд и настоящият съд
няма право да пререшава и преразглежда този въпрос, като освен всичко
друго това не е и предмет на настоящото дело. В този смисъл предмет на
мотивите ще бъдат единствено обсъждане на въпроса има ли извършено
престъпление по чл.144 ал.3 от НК на 11.05.2019г. по отношение на св.И.К.
или не. В рамките на това производство и доколкото е сезиран единствено с
обвинителен акт против подсъдимия по обвинение за конкретно извършено
престъпление, съдът няма да дава оценка на цялостното поведение на
подсъдимия спрямо пострадалата.
По делото са разпитани в качеството на свидетели пострадалата И.К.,
Д.Т. - племенник на пострадалата, С.Б. - дългогодишна съседка и семеен
приятел на семейството на пострадалата, С.Д. - също дългогодишна съседка и
семеен приятел на семейството на пострадалата, А.Я. - колежка на
пострадалата, и.к. - майка на пострадалата, Д.К. - сестра на подсъдимия и
полицейския служител Д.Н.. С изключение на последния от тях, абсолютно
всеки от гореизброените свидетели е в максимална степен пристрастен от
изхода на делото и има своя собствена категорична позиция по въпроса за
отношенията между бившите съпрузи, вкл. за генезиса им, който по
преценката им се дължи единствено на негативните личностови
3

характеристика на другия. В първата група се причисляват свидетелите Д.Т.,
С.Б., С.Д., А.Я., и.к., които са изключително негативно настроени към
подсъдимия и смятат, че всъщност св.И.К. е жертва на психически тормоз от
негова страна и то години наред; на другата крайност е св.Д.И., която по
разбираеми причини е на точно обратната позиция.
Факта на думите „Ще те очистя и размажа, ще те изпратя в куфар“ е
възприет само от пострадалата и от св.С.Д.. Абсолютно всички други
свидетели, без изключение, не са възприемали подобни думи. Именно по тези
причини съдът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
което от своя страна води до извод за липса на деяние изобщо.
Св.Д.Н. няма никакви възприятия за случилото се на 11.05.2019г.; той
единствено е извършил предварителната проверка по случая. Св.Д.Т. също
няма никакви възприятия, в разпита си в съдебно заседание посочва, че се е
отдалечил с двете деца, за да не стават свидетели на поредната крамола
между родителите си. Св.Т. е възприел единствено психическото състояние
на св.К. след като тя е говорила с подсъдимия – „….ужасно състояние –
разплакана, трепереща от страх…..и тогава тя ми каза, че той я бил заплашил,
че иска да я убие“, показанията му на л.47,гърба от пр. за с.з. от 22.02.2021г. В
този смисъл показанията на св.Т. имат характер на производно доказателство.
За последната категория доказателства е характерно, че имат три функции –
средство за разкриване на първични доказателства, средство за проверка на
първите и заменят първичните в случай, че те се окажат недостъпни. В случая
съдът намира, че показанията на св.Т., като производно доказателство не
могат да изпълнят нито една от трите посочени функции, доколкото
подсъдимият изцяло отрича да е казвал подобни думи, а от друга страна
съдът не кредитира показанията на св.Д., за което ще стане дума по-долу. По
напълно идентичен начин стои въпросът с показанията на св.и.к., която е
майка на пострадалата и която освен това има изключително силно влошени
лични отношения с подсъдимия, т.е. тази свидетелка няма лични възприятия,
а случилото се и е преразказано от дъщеря и. Св.Я., която е колежка на
пострадалата също няма никакви възприятия за случилото се на 19.05.2019г.;
същата дори не възпроизвежда, че нещо в тази връзка и е споделено от св.К..
От нейните показания става ясно колко е незадоволително психическото
състояние на пострадалата в резултат на отношенията и с подсъдимия.
Св.С.Б., която е била във входа и е наблюдавала случващото се през стъклото
на входа също няма никакви възприятия за случилото се на инкриминираната
дата, освен обичайните – изключително стресова ситуация, писъци и рев от
децата, ексцесия, която привлича вниманието на всички съседи и случайни
минувачи. От показанията на тази свидетелка се установява, че от мястото
където е наблюдавала не е имала обективна възможност да чуе изречени ли са
инкриминираните думи от подсъдимия или не. Освен това в показанията на
св.Б. има много голямо несъответствие между показанията на всички
останали свидетели вкл. и тези на св.К., а именно, че на процесната дата и
4

двете деца са били „намъкнати в колата с голям зор и писъци“, показанията и
на л.48 от пр. за с.з. от 22.02.2021г.
От показанията на св.Т. и св.Б., които са били най-близко до мястото
на разговора между двамата съпрузи се установява, че и двамата не са видели
св.С.Д. да преминава покрай каращите се бивши съпрузи. Тази свидетелка им
е много добре позната, най-малко като дългогодишен съсед на първата и
близка на семейството на втория. От тази гл.т. съдът подлага на много
сериозно съмнение на показанията на св.Д. дали и кога изобщо е минала
покрай спорещите и съответно чула ли е инкриминираните думи. Съдът не
може да подмине изключително близката и сърдечна връзка между тази
свидетелка и семейството на пострадалата, вкл. и пълното състрадание, което
изпитва към последната досежно отношенията и с подсъдимия. От друга
страна е налице и неприкрит негативизъм и то много силно изразен към
подсъдимия, вкл. тя също се чувства заплашена от него. При това положение
показанията на св. К. се потвърждават единствено от показанията на св. Д.,
които съдът не кредитира, като по изложените съображения съдът намира, че
това до голяма степен би позволило осъдителна присъда да се постанови в
разрез със стандарта по чл.303 от НПК. Не може да бъде подминато
обстоятелството, че показанията на св.К. също не могат да се кредитират
безрезервно при безусловно установените крайно негативни отношения с
подсъдимия, един от белезите на който са изключително големия брой жалби
до най-различни институции един срещу друг. Доколкото жалбата срещу
подсъдимия е подадена от св.К. 11 дни след деянието е очевидно, че това е
контрамярка спрямо подадената от него такава за престъпление по чл.182 ал.2
от НК и в резултат на която впоследствие е образувано НЧХД № 1450/2019г.
по описа на РРС. При преценка на авторството на престъплението от страна
на подсъдимия съдът намира, че от присъдата, ведно с мотивите по НЧХД №
1450/2019г. по описа на РРС (с подсъдим св.К. по обвинение по чл.182 ал.2
вр.чл.26 ал.1 от НК, обхващащо и деяние на 11.05.2019г.) на вниманието на
съда, който е разглеждал и решавал това дело изобщо не е стоял въпросът има
ли изречени подобни думи от подсъдимия К., в качеството му на тъжител, т.е.
този въпрос дори инцидентно не е обсъждан, съответно от св.К. (в качеството
и на подсъдима) не са сочени подобни доказателства, съответно не е
разпитвана в качеството на свидетел и С.Д..
По предявения граждански иск от И.К.: непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи от който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от
правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени всички тези
елементи от фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. С
оглед изложеното не е налице противоправно деяние от страна на подс.И.К.,
тъй като липсва посочен по-горе признак от състава на престъплението по
чл.144 ал.3 от НК, а именно деяние, а следователно причинна връзка и вреда.
Поради това и предвид липсата на кумулативно наличие на елементите
5

на чл.45 от ЗЗД, съдът намира, че гражданският иск е неоснователен и
недоказан по своето основание. Поради това, гражданският иск предявен до
пълния размер от 1 500 лв. за неимуществени вреди спрямо подс.И.К., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :

6

Номер на акта:	30
Дата:	3 юни 2021 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20214520200017
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2021 г.

Присъда по дело №17/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите