Р Е Ш Е Н И Е
№1457/26.7.2022г.
Град Пловдив, 26.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1442 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на И.Л.А. срещу принудителна административна мярка, обективирана в констативен
протокол № 0103298 от 19.05.2022 г., издаден от Енчо Т. и Благомир П.,
служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Според жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка е нищожна и алтернативно
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, несъобразяване с целта
на закона и необоснованост. Иска се обявяване на нищожността или алтернативно
отмяна на оспорената мярка като незаконосъобразна, както и присъждане на
разноските по делото. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в представените в съдебното заседание писмени бележки.
Ответниците не
изразяват становище по основателността на жалбата.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са
били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна административна мярка,
и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 19.05.2022 г. в 9,43 часа, в
град Пловдив, на бул. „Марица“ – север е извършено принудително блокиране със
скоба на ППС, марка „Ланд Крузер”, с рег. № ****, за което е съставен
констативен протокол за принудително блокиране серия № 0103298 от 19.05.2022 г.
След заплащане на таксата от 40 лева (фискален бон – л.11) автомобилът е бил
отблокиран.
В хода на съдебното
производство от ответната страна са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012
г. на кмета на община Пловдив (л.33), с която на основание чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 ЗДвП е определено
ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив, което да осъществява
принудителни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС на територията на община Пловдив, и заповед №
19ОА-1646 от 09.07.2019 г. на кмета на община Пловдив (л.34), с която на
основание чл.167, ал.2, т.2, чл.168 и чл.172, ал.1 ЗДвП, в съответствие с глава
ІІІ, раздел І, ІІ, ІІІ и чл.35, ал.2, т.1, във връзка с чл.27 от Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив (НРСППППСТГП), приета от Общински съвет Пловдив, са определени
конкретните длъжностни лица от ОП „Паркиране и репатриране“, които имат право
да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип
„скоба“ на пътното превозно средство, както и да съставят констативни протоколи
за принудително блокиране на пътни превозни
средства, като под №№ 1 и 2 са посочени ответниците Енчо Т. и Благомир П.,
които в деня на процесното нарушение са били на работа съгласно таблицата,
отчитаща явяването и неявяването на работа в общинското предприятие (л.47).
Видно от приложение №
1 към НРСППППСТГП, в обхвата на „Синя зона“ се включва бул. „Марица” – север (№
51 по списъка – л.31, гръб) – мястото, където на 19.05.2022 г. е бил паркирал
автомобила си жалбоподателят. Т.е., категорично се установява, че целият
булевард е включен в обхвата на „Синя зона“.
При тези факти съдът
намира, че оспорената принудителна административна мярка е законосъобразна.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената мярка поради липса на
компетентност на органите, които са я приложили.
Съгласно чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват
техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство. Съгласно чл.27 НРСППППСТГП поставянето на скоба може
да се извърши само от звеното на общината, определено със заповед на кмета на
общината на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на това
законово задължение със заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. кметът на Община
Пловдив е определил ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни
административни мерки при неправилно паркиране – блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС, а със заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019 г. са
определени конкретните длъжностни лица, които да използват техническо средство
за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ и да съставят констативни
протоколи за принудително блокиране на ППС, сред които длъжностни лица са и
ответниците Енчо Т. и Благомир П., служители на общинското предприятие на длъжност контрольор, видно от
допълнителните споразумения към трудовите им договори и длъжностните им
характеристики (л.35-38). Не следва да бъдат коментирани възраженията на
жалбоподателя във връзка с действителността на допълнителните споразумения, тъй
като възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения представляват трудови спорове и тяхното разглеждане се
осъществява пред гражданските съдилища по реда на ГПК. За настоящия казус това
са валидни трудови договори, доказващи съществуването на валидно трудово
правоотношение между ответниците и общинското предприятие.
Т.е., налице е
изрично оправомощаване както на общинското предприятие, така и на конкретните
длъжностни лица в ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив Енчо Т. и
Благомир П. да налагат принудителната административна мярка по чл.167, ал.2,
т.2 ЗДвП и, противно на застъпеното от жалбоподателя становище, безспорно е
установено, че оспорената мярка е наложена от компетентни органи. Изпълнен е
фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица,
служители на общинското предприятие, от кмета на община Пловдив.
Съгласно чл.99, ал.1
и 2 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя,
може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за
паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране. Т.е., техническото средство скоба може да се прилага единствено и само по
отношение на ППС, за което не е заплатена таксата по чл.99, ал.3 ЗДвП и което е
паркирано на определените от общинския съвет места за платено паркиране,
обозначени съгласно чл.99, ал.2 ЗДвП.
Съгласно чл.10, ал.1
НРСППППСТГП на територията на града се определят райони, пътища или части от пътища за
зони за платено и безплатно паркиране („Синя зона”) в определени часове на
денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на
обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон
от 08.30 до 18.30 часа. Ал.3 на същата разпоредба предвижда, че обхватът
на „Синя зона” се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък,
приложение № 1 на настоящата наредба (общодостъпен на сайта на община Пловдив),
като условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална
маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община
Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия
Генерален план за организация на движението в град Пловдив.
В настоящия случай по
безспорен начин е установено, че жалбоподателят е бил паркирал автомобила си в
границите на „Синя зона“ без да е платил дължимата такса. Посоченият в
констативния протокол за принудително блокиране час на блокиране е 9,43 часа, а
фискалният бон, с който е платена таксата за отблокиране, е издаден в 9,47
часа, следователно, жалбоподателят е бил паркирал автомобила си в часовия
диапазон, когато съгласно чл.10, ал.1 НРСППППС паркирането в „Синя зона“ е
платено.
Без правно значение
за законосъобразността на мярката е продължителността на престоя на автомобила,
тъй като всеки престой в часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа е платен.
Приложеният към жалбата талон за паркиране (л.9) не доказва по безспорен начин,
че жалбоподателят е платил паркиране за процесния автомобил, доколкото от
снимката на самия автомобил (л.45) е видно, че върху арматурното табло няма
поставен талон, в какъвто смисъл има указание на талона и каквото задължение
има всеки водач на МПС съгласно чл.12, ал.1 НРСППППСТГП. Т.е., с представянето
на талон за паркиране, който не е бил поставен в долния десен ъгъл на предното
стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта му
отвън, жалбоподателят не може да обори законовата презумпция на чл.12, ал.1,
изр.2 НРСППППСТГП и следователно се счита, че за този автомобил не е направено
плащане на цената за паркиране. В този смисъл недоказано е възражението на
жалбоподателя за липса на предпоставки за налагане на процесната мярка.
От представената от
ОП „Паркиране и репатриране” схема на пътната маркировка и пътните знаци,
касаеща бул. „Марица” – север (л.49), по цялото протежение на булеварда има пътни
знаци Т17 с текст, указващ „Синя зона”, часовия обхват на зоната,
принудителното блокиране или принудителното отстраняване на нарушителите,
цената на платеното паркиране и начина на плащане. Т.е., по безспорен начин е
доказано, че мястото на нарушението е било обозначено съгласно изискването на
чл.99, ал.2 ЗДвП.
Без правно значение
за законосъобразността на оспорената мярка е обстоятелството, че блокираният
автомобил е идентифициран само с модел и регистрационен номер, който сам по
себе си е абсолютно достатъчен да определи по безспорен начин което и да е МПС,
защото регистрационният номер е уникален за всяко МПС буквено-цифров код за
идентификация.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя за несъответствие на наложената мярка с целта на
закона. След като е констатирано нарушение на правилата на ЗДвП, служителите на
ОП „Паркиране и репатриране” са имали основание и задължение да приложат
принудителната административна мярка, за да мотивират нарушителя да спазва
правилата и да не допуска нови нарушения, включително и такива, свързани с
паркирането в „Синя зона” на град Пловдив. В този смисъл ответниците са
упражнили правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да
ги превишават
и без да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която принудителната административна мярка се налага.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат
разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Л.А.,
ЕГН **********,***, срещу принудителна административна мярка, обективирана в
констативен протокол № 0103298 от 19.05.2022 г., издаден от Енчо Т. и Благомир П.,
служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: