№ 7896
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110148729 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против ЕТ „П.К.А-К“ за сумата
288,08 лева, от която 230,07 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.11.2019 г.-м.04.2021 г. за имот, находящ се АДРЕС, с
абонатен №340774, с която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца,
сумата 35,48 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 14.03.2022 г., сумата 18,85 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г.- м.10.2020 г. и
сумата 3,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 14.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 22.03.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №14818/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за
топлинна енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с
което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители , съгласно които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сочи, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми
за доставената в обекта му ТЕ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването
на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта, а предвид възраженията на ответника и правен интерес от предявяването на иска
при липса на възможност за защита с друг иск.
Установява се по делото от договор за замяна на недвижими имоти по Закона за
общинската собственост от 05.10.2006 г., че ответникът е придобил правото на собственост
върху магазин №3, находящ се АДРЕС. Не са представени доказателства за наличие на
прехвърляне на собствеността преди датата на исковата молба, поради което съдът приема,
че през процесния период ответникът е бил собственик на имота, до който ищецът твърди да
е доставял топлинна енергия. В този смисъл следва да се цени и приобщеното копие на
искане от 12.05.2014 г. за вписване на възбрана по изпълнително дело с длъжник ответника
върху процесния имот, както и заявление от 25.10.2016 г. за подновяване на вписана на
09.11.2006 г. ипотека по отношение на процесния имот в полза на кредитор по договор за
банков кредит от 09.11.2006 г.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В настоящото
производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, писмена
форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. Независимо от това съдът
счита, че ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия като
собственик на магазин. Този извод следва както от представените по делото доказателства
относно предназначението на имота, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на
понятията за "небитов клиент" и "битов клиент съгласно § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ. От
анализа на двете сочените разпоредби следва, че критериите при дефиниране и
разграничаване на понятията, които законодателят е използвал са вида правен субект
(физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови -
за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива които не задоволяват
битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Очевидно, че в
настоящия случай обектът задоволява небитови нужди, а именно стопански такива по
смисъла на посочените норми.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр.
дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
За установяване на количеството на топлинна енергия в размерите, в които се
претендира от ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа
експертиза, според което партида с абонатен №340774 се води на името на ЕТ „П.К.А.-К“.
2
Установено е, че ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот, както и за
битово горещо водоснабдяване, а само такава отдадена от сградната инсталация. Вещото
лице е посочило, че делът на процесния имот в общото количество топлинна енергия на СЕС
е определян според съотношението на пълния му отопляем размер от 162 куб.м. към пълния
отопляем обем на СЕС по проект. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на имота към пълния отопляем
обем на сградата. Съгласно заключението за процесния период в имота на ответника, е
изразходвана реално топлинна услуга на обща стойност 220,70 лева.
Съдът приема, че заплащане топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се
дължи от потребителите на топлинна енергия дори и когато отоплителните тела в имота са
демонтирани или не са поставени. Това е така, тъй като съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сградата – етажна собственост са потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, независимо дали граничат с
общи части на сградата, които да са отопляеми. Те ще престанат да бъдат такива само когато
всички клиенти, респ. собствениците притежаващи две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г., ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Като собственик на самостоятелен
обект в сграда – етажна собственост ответното дружество е съсобственик на общите части
на сградата, поради което е длъжен да участват както в ползите, така и в тежестите по
отношение на тях. По изложените съображения съдът приема, че ответникът е потребител и
дължи цената на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сградата – етажна
собственост, в която се намира собствения му магазин като с неплащането й е спестил
разходи, поради което искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 220,70 лева се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне..
Освен сума за реално изразходвана топлинна услуга ищецът претендира и заплащането
на такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия. Установява се от
писмените доказателства по делото – протокол от общо събрание на собствениците в
сградата и договор за присъединяване между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД, че
сградата, в която се намира процесния имот - магазин, е присъединена към топлопреносната
мрежа и е въведена система за дялово разпределение. Измерването в случая на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор.
Третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за процесния период съобразно изискванията на Наредба № 16-334 според
констатациите на вещото лице по СТЕ. Отделно от това съгласно сключения между „Т.С.“
ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който получава стойността на тази цена от
3
крайните клиенти. Доколкото се установи, че до имота на ответника е доставена реално
топлинна енергия, той следва да заплаща и стойността на предоставената от третото лице
помагач услуга дялово разпределение, независимо от липсата на писмен договор с ищеца, за
чиято сметка е останал този разход, възлизащ на 18,85 лева. Като не е заплатило
претендираната такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия
ответното дружество е спестило разходи, с които се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността им в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на
ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването ѝ
ответника.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за
потребена топлинна услуга и за стойността на извършена услуга за дялово разпределение.
Задълженията, основани на фактическия състав на неоснователно обогатяване са без срок за
изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. По
делото не са представени доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е
поканил ответника да му заплати процесните задължения, преди датата на подаване на
исковата молба, поради което ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето
защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са неоснователни,
поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но такива
са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 311,83 лева - за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 62,36 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „П.К.А-К“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 220,70 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г.-
м.04.2021 г. за имот, находящ се АДРЕС, с абонатен №340774, и сумата 18,85 лева -
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г.- м.10.2020
г., с които ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.03.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №14818/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД иска за незаплатена сума за топлинна енергия за разликата над
220,70 лева до пълния предявен размер 230,07 лева и исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 35,48 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата за топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 14.03.2022 г. и сумата 3,68 лева –
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 14.03.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №14818/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЕТ „П.К.А-К“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 311,83 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 62,36 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5