Решение по дело №5177/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1660
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20215330205177
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1660
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205177 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4345580 на ОДМВР Пловдив с който на И.И.Г. с ЕГН ********** в
качеството му на собственик на МПС е било наложено административно
наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.Г. чрез процесуалния представител адв.П.В. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната
жалба, както и такива по време на съдебните прения. Твърди, че същият е
незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон и при
нарушение на съществени процесуални правила, поради което иска неговата
отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редвоно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Представя писмено становище в което излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилно и законосъобразно издаден ЕФ.
1
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 30.12.2020г. в 16:36 часа в гр.Пловдив по бул.Асеновградско шосе,
посока север юг до № 20 жалбоподателят И.Г. е управлявал лек автомобил
СААБ 9 3 С рег.№ ****, лична собственост със скорост на движение от 75
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС CORDON –
M2 MD 1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 78 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 75
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 25 км/ч. За това деяние и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП против жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 4345580 на ОДМВР Пловдив, с който му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: От
удостоверение за вписване в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 – на Видео- радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 се установява, че
процесното техническо средство тип Cordon M2 е от одобрен тип и е вписано
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
2
В-46. От Протокол № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол се установява, че процесното техническо средство е
преминало последваща проверка на 21.02.2020г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. От
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-
41493/31.12.2020г.) се установява, че на дата 30.12.2020г. мобилна система за
видеоконтрол CORDON M2 MD 1196 е работила с начален час на работа
08:00часа и краен час на работа 20:00 часа12:20 ч. и с място на контрол
гр.Пловдив, бул.Асеновградско шосе до № 20, с посока на движение на
контролираните МПС север юг. От снимково изображение от клип на АТСС
CORDON M2 MD 1196 се изяснява, че измерената скорост на движение на
процесния лек автомобил СААБ 9 3 С, с рег. № **** е 78 км/ч, а заснемането
е извършено на 30.12.2020г. в 16:36:55 часа. От справка за собственост на
МПС с рег. № **** се установява, че същото е собственост на И.И.Г. от ****,
с ЕГН **********.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението ОДМВР Пловдив; мястото – гр.Пловдив,
бул.Асеновградско шосе, до № 20, посока на движение на МПС които са били
обект на контрол север юг; датата – 30.12.2020 г.; точният час на извършване
на нарушението – 16:36 часа; регистрационният номер на МПС –****;
собственика на МПС; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 75 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на
глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане
– четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. За
установяване на нарушението е използвано АТСС CORDON M2 MD 1196
което средство е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
3
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш. Налице е ясна връзка
между процесния ЕФ и приложеното към него снимково изображение на
заснето нарушение от АТСС CORDON M2 MD 1196 . От протокола за
използване на АТСС с рег. № 1030р-41493/31.12.2020г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в с място на контрол
гр.Пловдив по бул.Асеновградско шосе до № 20.Работата с него е започнала
на 08:00 часа на 30.12.2020г. и е приключила в 20:00 часа на 30.12.2020г. С §
1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 30.12.2020г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и
точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване
или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност. По делото липсват данни за въведено ограничение на
скоростта в участъка на бул.Асеновградско шосе до № 20 и за поставяне на
съответстващ пътен знак. В случая се касае за контрол на скоростта съгласно
общо правило за движение на МПС в населено място при скорост не
надвишаваща 50 км./ч. Съдът намира, че при издаването на обжалвания
електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по
делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От
обективна страна на 30.12.2020г. в 16:36 часа в гр.Пловдив по
4
бул.Асеновградско шосе, посока север юг до № 20 жалбоподателят И.Г. е
управлявал лек автомобил СААБ 9 3 С рег.№ ****, лична собственост със
скорост на движение от 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в
нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на
населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч,
удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Г..
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този на
който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга
страна разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш
се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок,
ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от
представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се
води на името жалбоподателя Г.. По делото няма ангажирани доказателства
досежно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на
въпросната дата, поради което и правилно е определен субекта на
административнонаказателната отговорност, а именно собственика на МПС.
И в този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП. Не е налице и противоречие между фактическото и
юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не
буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението. За така извършеното административно
нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП е предвидено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния
случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 25 км/ч,
5
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която
се санкционират случаите на превишаване от 20 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е
установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно
75 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни да е 78 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). Видът и
размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния фиш наказание на
жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице
основания за неговото изменение. По делото не се установяват никакви
обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява
маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването
на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин
по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и
като такъв трябва да бъде потвърден.
Съобразено с изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт
съгласно направено такова искане, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното
производство наказващият орган е не е защитаван от юрисконсулт, но е дал
писмено становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени
действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото намира, че справедливият размер на
6
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези
разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят И.Г., като разноските следва да бъдат присъдени в полза на
ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4345580 на ОДМВР Пловдив с който на И.И.Г. с ЕГН ********** в
качеството му на собственик на МПС е било наложено административно
наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.И.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив
сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство за юристконсултско възнаграждение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7