Присъда по дело №243/2021 на Окръжен съд - Перник

Мотиви /01.10.21 г./:
С присъда № 260022/ 27.04.2021 г., постановена по НОХД № 307/2021 год. по
описа на районен съд Перник е признат подсъдимия М. Г. ЗА ВИНОВЕН в това, че на
19.11.2020 г., в гр.***, по ул.***, е управлявал МПС– лек автомобил марка/модел „Ауди
А3“, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества /амфетамин и
тетрахидроканабинол/, поради което на основание чл. 343б, ал.3, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.4,
вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от 5 /пет/ месеца и ГЛОБА в размер 300,00 лв. /триста лева/.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС районния съд е определил първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК от срока на наказанието лишаване от
свобода е ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимият е бил задържан– на 19.11.2020
г. по реда на Закона за МВР, във връзка с чл.72,ал.1, т.1 от с.з.
Със същата присъда, на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от
НК подсъдимият Г. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпил протест от РП Перник. В
протеста са развити доводи за явна несправедливост на наложеното наказание изразяващи се
в липса на предпоставките по чл.55 НК и занижения размер на последното. Според
прокурора първия съд не е оценил, като отегчаващи отговорността обстоятелства,
многобройните наказания наложени на подсъдимия за нарушения по ЗДвП. На следващо
място, неправилно според представителя на обвинението е прието, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства измежду които трудовата и семейна
ангажираност, както и направеното самопризнание. Иска се протестираната присъда да бъде
отменена в частта й с която наказанието на подсъдимия е определено в условията на чл.55
НК, като лишаването от свобода са увеличи на една година и три месеца, лишаването от
право да управлява МПС на една година и шест месеца, а глобата да остане в същия размер.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата се излагат доводи в две насоки. На първо
място, сочи се, че инкриминираното деяние не е осъществено нито от субективна, нито от
обективна страна. Според защитата към момента на проверката подсъдимият не се е
чувствал повлиян от приетите наркотични вещества, тъй като същите били приети в един
отдалечен момент. Реалната му цел била да помогне на приятел. По- нататък, според адв.В.,
не е налице управление на МПС, тъй като Г. е бил в теглен автомобил с повреден
/неработещ/ двигател. Следствие на всичко това се иска отмяна на обжалваното присъда и
постановяване на нова оправдателна такава.
Алтернативно, се прави искане също за постановяване на нова оправдателна
присъда, но в хипотезата на чл.9, ал.2 НК. Излагат се подробни основания за това, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна, а протеста основателен и предлага наказанието по присъдата на
първоинстанционния съд да бъде завишено.
Подсъдимият, лично и чрез своя защитник, изразява съжаление за стореното и
моли жалбата му да бъде уважена.
1

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият не е женен, живее с майка си. Работи по трудово правоотношение.
Осъждан е и е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2007 г.- категории В,
М и АМ.
На 19.11.2020 г., свидетелите С. К. и К. Н.- полицейски служители изпълнявали
задълженията си по охрана на обществения ред на територията на Първо РУ при ОД МВР–
Перник, назначени като автопатрул ***. Около 10.30 часа се намирали в гр.*** в района на
кръстовището от ул. *** и ул. ***, когато забелязали движещ се по ул.*** в посока към
същото кръстовище лек автомобил „Сааб“ 93 с рег. № ***. Към последния бил закачен със
стоманено въже друг лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***. Двата автомобила били в
движение, като първия теглел втория.
Посочените свидетели решили да извършат проверка спрямо водачите на двете
коли, при което ги спрели на ул.*** на около 40 метра преди кръстовището с ул. ***. При
проверката установили самоличността на водача на л.а. „Сааб 93“ като свидетеля В. Б.,
както и на водача на тегления автомобил „Ауди“– подсъдимия М.Г..
Поведението на двамата водачи направило впечатление на служителите на МВР
/двамата изглеждали напрегнати и притеснени/, поради което поискали съдействие чрез
ОДЧ от екип на сектор „Пътна полиция“ с цел извършване на проверки за употреба на
алкохол и наркотични вещества.
На мястото бил изпратен автопатрул *** в състав: свидетелите Е. К. и Х. Б.– мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР– Перник. Последните поискали да извършат
проверка на свидетеля Б. за употреба на наркотични вещества, но той отказал. За отказа
срещу него било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Свидетелят Х. Б. извършил проверка за употреба на наркотични вещества на М.
Г. с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMB 0048 за което
подсъдимият съдействал напълно. Уредът отчел положителен резултат за употреба на
амфетамин и тетрахидроканабинол. По тази причина на подсъдимия бил съставен АУАН
серия GA с бл. № *** и му бил издаден талон за изследване с номер ***. В талона Г.
изрично вписал, че приема показанията на техническото средство и отказал алтернативно
изследване, което удостоверил с подписа си. Същият отказал да даде кръвни проби. Отказът
на подсъдимия бил отразен в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
съгласно изискването в чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Изложената фактическа обстановка е идентична с тази приета от районния съд,
предвид и самопризнанието на подсъдимия, направено при предварителното изслушване по
реда на чл. 371, т.2 НПК. Въззивната инстанция след като подложи на собствен анализ
доказателствата, събрани по делото– показанията на свидетелите С. К., К. Н., Е. К., Х. Б., В.
Б.; писмените доказателства, приложени по досъдебно производство и приобщени по реда
на чл.283 НПК, както и тези от съдебната фаза пред районния съд, намери приетата
фактическа обстановка за безспорна.
2

Не се налага детайлен анализ на събраните доказателства, доколкото те в тяхната
съвкупност и поотделно са непротиворечиви и водят до еднопосочни фактически изводи,
изрично признати от подсъдимия с оглед характера на производството пред първия съд.
При правилно приети за установени факти районната инстанция е достигнала до
верния извод, че от формална страна, подсъдимия Г. е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 НК.
Неоснователни са част от възраженията на защитата, посочени във въззивната
жалба, които са били предмет на обсъждане и при постановяване на обжалваната присъда.
Районния съд им е дал обоснован и правилен, изцяло съобразен със закона, отговор.
Подсъдимият е признал, че е употребил наркотични вещества. Това обстоятелства по
категоричен начин е потвърдено с резултатите по направения тест с техническо средство
„Drug Test 5000“, които той е приел и е било налице към момента в който Г. е бил зад волана
на „Ауди А3“ с рег. № ***. Последният е бил в движение. Без правно значение относно
наличието на пряк умисъл е това, дали подсъдимият се е чувствал повлиян от наркотика и
кога във времето е приел същия.
На следващо място, налице е и „управление на МПС“ по смисъла на чл.343б, ал.3
НК. Както районния съд, така и настоящия съдебен състав намира, че претендираната от
защитата несъставомерност на това основание не намира законова опора. Районния съд е
изложил подробни съображения, които въззивната инстанция изцяло приема като свои.
Отчетени са задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983 г., относно
понятието "управление", което включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, когато са свързани с опасност от настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение. Правилно и подробно, в точно съответствие с материалния закон и константната
практика на ВКС е изяснено, че управление на автомобил /МПС/ е възможно и в хипотези, в
които двигателят му не е в работен режим. Това е така, тъй като преместването му в
пространството може да се извърши и с ходовата му част, посредством механично движение
на гумите, включително, когато водачът се намира извън превозното средство, както и чрез
теглене и използване на кормилната и спирачната му уредба от водача. При тези начини на
придвижване също могат да бъдат застрашени други участници в движението и съществува
опасност от настъпване на съставомерни последици. Цитираната от районния съд съдебна
практика- решение № 157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 37/2010 г., II н. о., НК Решение
№ 214 от 8.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 902/2019 г., I н. о., НК, не е неотносима, така както
твърди защитата и не касае случаи различни от настоящия. Напротив.
Въпреки всичко изложено дотук, настоящият състав намира, че престъплението е
осъществено от подсъдимия само от формална страна. Основателна е жалбата на защитата в
частта й с която се иска приложение на чл.9, ал.2 НК. Налице са предпоставките по този
законов текст и на това основание следва да се постанови нова, оправдателна присъда.
Поради малозначителността на извършеното деяние, то не е общественоопасно.
Настоящата инстанция не приема доводите на районния съд в обратната посока.
Приетото, че придвижването на автомобилите е било в центъра на града при интензивно
движение е произволно. Такива данни по делото не се съдържат. Отчетената употреба на
два вида наркотик, макар и да не е без значение, не е характеристика на деянието. Още
повече, че престъплението по чл.343б, ал.3 НК е формално. Неговата обществена опасност е
насочена към обществени отношения осигуряващи безопасност на участието в движението
по пътищата. В тази връзка, като характеристика, от значение по- скоро би било
количеството приет наркотик, а не бройката на различните видове такъв.
3

Неправилно е прието, че управление на МПС след употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, по презумпция, съставлява винаги престъпление с висока степен на
обществена опасност. Последната се определя в зависимост от установените факти за всеки
казус. Именно затова нормата на чл.9, ал.2 НК е обща за всички престъпни деяния и
формулира генерални характеристики на малозначителността, които се прилагат конкретно
към всеки случай. Теорията и практиката са категорични, че приемането на едно деяние за
малозначително, иначе казано- непрестъпно, е възможно да стане по линия на два варианта-
липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на
обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във
всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност- два от
признаците, правещи кое да е престъпление такова. И при стигане до извод за липса на
обществена опасност, се постига и заключение за липса на противоправност- друг признак
на престъплението.
За да се прецени деянието и степента на обществената му опасност следва да се
вземат предвид всички налични и установени данни относно извършителя на същото,
мотивите, подбудите за извършване на деянието, начина на неговото осъществяване,
естеството на засегнатите обществени отношения, настъпилите вредоносни последици ако
има такива и техният размер.
В конкретния случай формата на изпълнителното деяние, чрез което е
осъществено престъплението е в значителна степен с по- ниска обществена опасност от
останалите случаи от този вид. Подсъдимият, при управлението на МПС- л.а. Ауди, е бил
ограничен в изключителна степен до посоката и скоростта на движение избрана от
свидетеля Б., който го е теглил. Именно в тази насока са и показанията на свидетелите К. и
Н., които твърдят, че са решили да спрат за проверка двамата единствено поради факта на
самото теглене, а не са констатирали някакво нарушение на правилата по ЗДвП. Г. е
осъществил престъплението не в желанието си да неглижира правовия ред, осигуряващ
безопасност на движението по пътищата, а от приятелска солидарност. По делото са
събрани категорични данни, че инициатор на предприетото управление е свидетеля Б., а
подсъдимия, макар и неправилно, е счел, че като го теглят в автомобил с неработещ
двигател, няма да настъпят вредни последици. Полицейските служители не свидетелствуват
за това последния да е бил видимо повлиян от приетия наркотик, независимо, че този факт е
несъставомерен. Той обаче е от значение за действителната обществена опасност на
деянието и дееца и съвпада със съобщеното от същия, че наркотика е приет доста назад във
времето.
Данните за подсъдимия, с изключение на неговата съдимост, са единствено в
благоприятна за него светлина. Действително, към момента на извършване на
инкриминираното деяние, Г. е бил осъждан. Прочита на данните от справката за съдимост
обаче, сочи на това, че противоправните деяния са осъществени в един сравнително кратък
период през 2009-2010 г. Към този момент същият е бил на ** години. От тогава до сега
липсват данни за противообществени прояви или криминалистическа регистрация. По
отношение на подсъдимия не могат да бъдат отчетени наказанията за други нарушения по
ЗДвП, както смята прокуратурата. Видно от събраната като писмено доказателство справка
за водач /л.39-41 ДП/ последното наложено наказание е с влязло в сила наказателно
постановление от 25.10.2017 г. При това за всички наказания е изтекла абсолютната давност
предвидена в чл.82 ЗАНН, с произтичащите от това последици. Към момента на
инкриминираното деяние Г. не е наказван по реда на ЗДвП. На следващо място той е
трудово ангажиран, загубил е своя баща и се грижи за болната си майка.
Поведението на М. Г. при и след извършване на инкриминираното деяние
съответствува на данните за личността му- той веднага се е признал за виновен и е посочил
4

причините за осъществяване на деянието. Това поведение е продължило в хода на целия
наказателен процес. Неправилна е тезата на прокурора, че направеното самопризнание от
подсъдимия е сторено едва пред съда, както и че то с нищо не спомага за разкриване на
обективната истина. В тази насока следва да се оцени цялостното поведение на Г.,
обстоятелство, което е убягнало както на прокурора, така и на първия съд и да му се
придаде съответното правно значение. Несъмнено е, че след като е бил спрян за проверка от
свидетелите К. и Н. подсъдимия им е оказал пълно съдействие. Така, той доброволно се е
подложил на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, която е
осъществена от свидетеля Б. От правна страна, това съдействие на Г. стои в основата на
доказване на престъплението по чл.343б, ал.3 НК. Ако подсъдимият бе отказал
предложеният му тест, така както е сторил свидетеля В.Б., то, по отношение на него би
могла да се реализира единствено административно наказателна отговорност и не би се
стигнало до осъдителната присъда на районния съд. Разпитан в качеството на обвиняем Г. е
разкрил както подбудите за деянието, така и неговия механизъм. Всичко изложено дотук,
ведно с направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК сочи на извода, че не само,
че подсъдимият е спомогнал, а и, че действията му, които са в негова вреда, са в
изключителна степен в основата на реализираната наказателна отговорност.
Всичко изложено до тук, ведно с искрено изразеното критично отношение към
деянието за което е привлечен към наказателна отговорност, обуславя извода за
малозначителност на същото по смисъла на чл.9, ал.2 НК.
С оглед приетите по- горе правни изводи, въззивната инстанция намира, че не
следва да отговаря на доводите на представителите на обвинителната власт, тъй като след
оправдаване на подсъдимия това е безпредметно.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд отмени изцяло
обжалваната присъда и постанови нова такава с която на основание чл.304 НПК, вр. чл.9,
ал.2 предл. първо НК оправда подсъдимия М. Н. Г. по повдигнатото му обвинение по
чл.343б, ал.3 НК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

5

Номер на акта:	15
Дата:	15 септември 2021 г.
Съдия:	Бисер Цветанов Петров

Дело:	20211700600243
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2021 г.

Присъда по дело №243/2021 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите