Решение по дело №2307/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1179
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 29 август 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20203110202307
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1179/6.8.2020г.

гр.В., 05.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съдтридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на пети август   през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД 2307  по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

           Производството е образувано на основание  чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Т.Б.”ЕАД, чрез адв. К.  против НП № В -0050661/21.05.2020 г.   на Директора в Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което  на основание чл. 222а от ЗЗП на юридическото лице   е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три  хиляди/ лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

            В жалбата си въззивникът  навежда твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила . Твърди се, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като не е посочен адресът на обекта, в който е извършена проверката. Твърди се, че е неправилно посочена датата на извършване на нарушението. Оспорва се съставомерността на деянието, като се твърди, че не е сключен договор за продажба, а договор за лизинг с конкретния потребител, поради което дружеството-жалбоподател няма качеството „продавач“. Сочи се, че липсата на констатиран дефект от страна на сервиза води до заключението, че не е налице несъответствие на стоката с договора за продажба, каквото е изискването на чл. 113 от ЗЗП , за да е налице извършване на нарушение. Счита се, че размерът на административната санкция е неоснователно завишен. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената административна санкция. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът  редовно призован  , не се явява, не се представлява.

            Въззиваемата страна редовно призована,  не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Н., в което излага становище по същество на делото. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 06.02.2020 г. в КЗП - В. постъпила  жалба с вх.№ В-03-264/06.02.2020 г. от св. А.А.П., в която същата заявила, че на 26.07.2019 г. сключила договор за закупуване на лизинг на мобилен телефон с „Т.Б.“ЕАД . Твърди, че в периода след получаването на телефона е възникнал дефект при ползването му, възпрепятстващ осъществяването на телефонни разговори.

Във връзка с постъпилата жалба, служители при КЗП-В. извършили проверка по случая. В хода на проверката било установено, че  предмет на цитирания в жалбата договор за лизинг е мобилен телефон  Нокия с ИМЕИ 352907105891147. Установено е, че потребителят е предявил 5 рекламации, както следва:

-                     На 19.09.2019 г. със заявен проблем със звъненето, като телефонът е върнат на 01.10.2019 г. след смяна на дисплеен модул;

-                     На 11.10.2019 г. със заявен проблем с връзката, върнат на 16.10.2019 г., след преминат тест, без установен проблем;

-                     На 22.10.2019 г. със заявен проблем със звъненето, върнат на 18.11.2019 г., след смяна на СИМ държач, батерия, бутон „Гугъл“ и основна платка;

-                     На 02.12.2019 г. със заявен проблем с комуникацията, върнат на 09.12.2019 г. след обновяване на софтуера и тест;

-                     На 23.12.2019 г. със заявен проблем с клавиатурата , върнат на 14.01.2020 на потребителя, като при тест не е установен проблем.

При така установените факти, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № Н-0050661/26.02.2020 г. за извършено нарушение на чл. 113 ал.1 от ЗЗП, за това, че не е привел процесната стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок от датата на последната рекламация, а именно на 24.01.2020 г., съответно в 6 месечен срок от закупуването му.

            Въз основа на така установените факти, В.С. *** , съставила на дружествотожалбоподател АУАН за нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП, като е приела, че търговецът не е изпълнил административното си задължение при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, да я приведе в съответствие със същия. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 222а от ЗЗП е ангажирана административно-наказателната отговорност наТ.Б.”АД.

            В хода на съдебното производство  са разпитани в качеството на свидетели  актосъставителят – св. В.С. и свидетеля по акта – К.Х..  Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. 

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване  и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

            Наказателното постановление № В -0050661/21.05.2020 г.   е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С. към Комисията за защита на потребителите, съгласно Заповед № 754/29.08.2013 г. на Председателя на КЗП..

            В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите, че не е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, доколкото в НП е посочено населеното място, в което е извършено деянието, изразяващо се в бездействие и където е било дължимо изпълнението във връзка със задължението да се върне стоката в съответствие с договора, доколкото именно в рамките на посоченото населено място същата е предадена на търговеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че безспорно се  доказа в хода на съдебното производство посочената в НП фактическа обстановка досежно допуснатото нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП. Констатирано бе по несъмнен начин чрез показанията на актосъставителя които се подкрепят от писмените доказателства, приложени по преписката относно обстоятелството, че на 23.12.2019 г. А.П. в качеството на потребител е предявила рекламация на закупен от процесния търговски обект мобилен телефон, който не е бил приведен в съответствие спроцесния договор в срок от един месец от датата на която е предявена рекламацията. От събраните по делото доказателства се установява и фактът, че търговецът е отказал да обезщети потребителя и чрез друга, предоставена му от ЗЗП възможност, а именнода замени таблета.

Съдът намира, че правилно е определено времето на извършване на деянието, а именно с посочване на датата следваща иззтичането на едномесечния период, в рамките на който законът изисква да се приведе стоката в съответствие с договора.

Действително в случая се касае за договор за лизинг, а не за покупко-продажба,  като в случая с  договора се предоставя за възмездно ползване на лизингова вещ, а собствеността остава за лизингодателя и следва да бъде прехвърлена на потребителя в последващ момент и при уговорени условия. Същевременно обаче съдебната практика възприема разширителното тълкуване на разпоредбите на чл.112-115 ЗЗП, при отчитане на общия им гаранционен характер за недостатъци по възмездно предоставената вещ. В тази връзка се отчита и легалната дефиниция на пар.13, т.34 ЗЗП, че „договор за продажба“ по смисъла на ЗЗП е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят се задължава да заплати цената за тях, включително договорите с предмет едновременно предоставяне на стоки и услуги. Затова се приема, че договорът за лизинг, по силата на който търговецът – лизингодател предоставя вещта на потребителя за временно и възмездно ползване срещу месечни вноски, в съчетание с ползване на други мобилни или комуникационни услуги, се обхваща на отговорността за съответствие по ЗЗП, при отчитане и че собствеността върху вещта предстои да се прехвърли, макар и в последващ момент. Така се приема, че лизингополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП и има право да претендира гаранционната отговорност на търговеца в същия обем, както и ако би бил купувач (в този смисъл - Решение от м.11.2016г. на ВОС по в.т.д. №975/2016г. на Окръжен съд – В. и други). Ето защо съдът приема, че правата на потребителите, които произтичат съгласно разпоредбите на ЗЗП от договори за продажба са относими и към договорите за лизинг, какъвто е настоящия случай. .

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Съдът споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че законът е поставил в тежест на търговеца да докаже, че липсата на съответствие на стоката с договора се дължи на естеството на стоката или характера на съответствието. Съдът счита че,  посочената норма е приложима и в настоящата хипотеза, доколкото видно от събраните по делото доказателства, процесният таблет е дефектирал в рамките на 6 месечния период, след закупуване на същия.

Поради изложените съображения, съдът счита, че АНО правилно е санкционирал  юридическото лицежалбоподател на основание чл. 222а от ЗЗП за нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП.

Съдът счита, че в случая не са налице и предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗЗП, доколкото се касае за формално нарушение с осъществяването на която всякога се засягат в съответната степен обществените отношения, които нормата на чл. 113 ал.1 от ЗЗП е са призвана да гарантират, а именно обществените отношения свързани с гарантиране и защита правата на потребителите. В случая безспорно е установено, че потребителката е била ощетена, с оглед невъзможността същата да се ползва по предназначение от функциите на закупеното от същата устройство.

            Съдът намира, че наложеното административно наказание следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в конкретната санкционна разпоредба, доколкото липсват данни за имущественото състояние на юридическото лице и липсват доказателства по преписката, установяващи изложените в НП твърдения за наличие на влезли в сила санкционни актове срещу дружеството за същото нарушение, както и датата на която същите са влезли в сила.

            С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника и въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/  от лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, според размера на присъденото в полза на страната, а именно за сумата от 13,33 /тринадесет 0,33/ лева.

По отношение на искането на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Видно от приложеното по делото пълномощно в качеството на процесуален представител във връзка с изготвяне и депозиране на процесната жалба, по делото е било ангажирано лице осъществяващо адвокатска професия,     а не такова назначено на длъжност „юрисконсулт“ въз основа на трудово или служебно првоотношение.  Съгласно трайната съдебна практика на основание чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение се присъжда след представяне на доказателства за заплащането на такова, съотв. за неговия размер. Доколкото по делото не са представени подобни доказателства, съдът намери за неоснователно искането на въззивника за присъждане на възнаграждение за участието на процесуален представител на въззивника в настоящото съдебно производство.

В съответствие с правилото на и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП № В -0050661/21.05.2020 г.   на Директора в Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което на „Т.Б.”ЕАД на основание чл. 222а от ЗЗП на юридическото лице   е наложено административно наказаниеимуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като намалява административната санкция до сумата от 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Т.Б.”ЕАД да заплати на КЗП сумата от 13,33 /тринадесет 0,33/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                       

                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: