№ 114
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 263339/21.05.2021г, постановено по гр.д.№ 10 345/2020г по описа на
СГС, I ГО, 2-ри с-в, е осъден „Аврамофф” ЕООД да заплати на „Спорт Стил 1111” ООД
сумата от 19 209.02лв. на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение за ползването на 500,00 кв.
м. от поземлен имот с идентификатор 03928.514.29 и на цялата сграда от 133,00 кв. м. с
идентификатор 03928.514.29.2 в гр. Берковица за периода 22.04.2014 г. до 22.03.2017 г. плюс
законната лихва върху сумата от 31.10.2018 г. до окончателното плащане; 160,08 лева на
основание чл. 86, ал. 1 от ГПК обезщетение за забава върху 19 209,02 лева от 02.10.2018 г.
до 31.10.2018 г.; 1 261,37 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разноски по делото.
Отхвърлени са предявените от „Спорт Стил 1111” ООД срещу „Аврамофф” ЕООД иск по
чл. 59 от ЗЗД за разликата над 19 209,02 лева до търсения размер от 37 759,94 лева; иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 160,08 лева до търсения размер от 17 363,57 лева.
Осъдено е „Спорт Стил 1111” ООД да заплати на „Аврамофф” ЕООД 441,06 лева на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото; и на СГС - 694,54 лева държавна такса
по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на основание чл. 77 от ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от „Спорт Стил 1111” ООД, представлявано
от управителя му Д.Д., в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.59 ЗЗД за
разликата над 19 209.02лв. до предявения размер от 37 759.94лв., ведно със законната лихва
върху нея от 22.04.2014г до окончателното й изплащане, както и в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати по сметка на СГС 694.54лв държавна такса по иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД на основание чл.77 ГПК. Сочи, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Не е анализирал двете заключения
на вещите лица, не е обосновал защо приема заключението по комплексната експертиза за
обезщетение в размер на 19 209.02лв., а не това на единичната в размер на 37 759.94лв.,
което е изготвено въз основа на проучване и проверка за отдавани под наем от частни лица и
1
от Община Берковица имоти за процесния период от същия вид и категория. Поддържа, че
съдът неправилно е приел заключението по комплексната икономическа и техническа
експертиза, което е оспорено, необосновано и неаргументирано, тъй като са отчетени
неотносими данни и белези, които обуславят намален размер на обезщетението. Посочено е,
че имотът е присъединен към електроснабдителната и ВиК мрежи, тъй като има партиди, но
доставките на ток и вода са прекъснати поради неправомерни действия на управителя на
ответното дружество.
Поддържа, че е неправилно решението и в частта му, с която дружеството е осъдено
да заплати по сметка на СГС 694.54лв. държавна такса по иска по чл.86 ЗЗД на основание
чл.77 ГПК. Сочи, че не е направено изменение на този иск, а само на иска по чл.59 ЗЗД.
Възразява, че превратно са интерпретирани показанията на свидетелите.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата
претенция до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 22.04.2014г до
окончателното й изплащане и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата-„Аврамофф” ЕООД, представляван от управителя И. А., е
оспорил същата като неоснователна. Сочи, че съдът е обосновал кредитирането на
комплексната експертиза. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се
потвърди съдебното решение в обжалваната му част.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Ищецът по делото- „Спорт Стил 1111” ООД е посочил в исковата молба, че е
собственик на дворно място от 995,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29 и на сграда от
133,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29.2 в гр. Берковица. През октомври 2012 г. е
разрешил на ответника „Аврамофф” ЕООД да складира вещи в имотите му. Ответникът
оставил и други вещи в имотите, освен тези, за които са се били разбрали. Така заел около
500,00 кв. м. от дворното място и цялата процесна сграда. Отправил искане до ответника с
изпращане на две нотариални покани да освободи имотите, но той не го е направил, с което
го е лишил от ползването на същите. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати
37 759,94 лева обезщетение за ползването на имотите от 22.04.2014 г. до 22.03.2017 г.,
обезщетение за забава от 22.04.2014 г. до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-4 от
делото на РС-Берковица; уточнителната молба, л. 6-7 и определението за допускане на
изменение на цената на иска, л. 86 от делото на СРС).
Ответникът по делото-„Аврамофф” ЕООД е оспорил исковите претенции като
неоснователни. Посочил е, че е имал уговорка с ищцовото дружество да закупи имотите му
и е заплатил част от цената за тях, поради което е складирал свои вещи в дворното място и
сградата. На 22.02.2013 г. ищецът се е оттеглил от преговорите за продажба на имота. На
направените от него опити да прибере вещите си, управителят на ищцовото дружество му е
пречел и не го е допускал в имота. Претендирал е да се отхвърлят исковите претенции като
неоснователни.
С решението си първоинстанционният иск е уважил частично исковите претенции
като е приел, че ответното дружество е ползвало имота за процесния период от време като е
държало вещите си в него, че ищецът е поканил ответника да му заплаща обезщетение за
ползването, на 10.10.2018г и 5.11.2018г. ответникът е изнесъл негови материали от
процесното място, че ищецът не му е пречил да изнесе вещи от имота. Приел е
заключението на комплексната съдебна експертиза за определяне на размера на дължимото
обезщетение. По отношение на исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е приел, че е
основателна за сумата от 160.08лв. за периода от 2.10.2018г до 31.10.2018г и е отхвърлил
иска за разликата над тази сума до 17 363.57лв. за периода 22.04.2014г до 31.10.2018г.
Не се спори между страните по делото, че на 31.05.2004 г. „Спорт Стил 1111” ООД е
2
закупил поземлен имот от 995,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29 и сграда в него от
133,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29.2 в гр. Берковица. Между двете страни по
делото са водени преговори за продажба на идеални части от поземления имот и на цялата
сграда от 133,00 кв. м., като ответното дружество-купувач е заплатило сумата от 8 000лв.
Поради неосъществяване на продажбата ищецът е бил осъден да заплати сумата от 8 000лв.
на ответника, което се установява от представените съдебни решения от 9.10.2013г по гр.д.
№ 85/2013г на РС-Берковица и решение № 403/23.01.2015г по дело № 3902/2014г на ВКС,
ГК, IV ГО.
Не се спори между страните по делото, че в периода 16.07.2013 г. – 22.04.2014 г.
ответникът е ползвал общо 500,00 кв. м. от поземления имот и цялата сграда с площ 133,00
кв. м. за складиране на свои вещи, които през 2015 и 2016г са продължили да се намират в
имота.
С нотариална покана, връчена на ответника на 2.10.2018г, ищецът го е поканил да
му заплати 53 000,00 лева обезщетение за ползването на 390,00 кв. м. от поземления имот и
на сградата от 133,00 кв. м. за периода 22.04.2014 г. - 22.09.2018 г. – по 1 000,00 лева за
всеки месец. Видно от протоколи от 7.10.2018г. и 10.10.2018г. ответникът е изнесъл негови
материали от процесния имот.
Видно от протокол от 5.11.2018г. ищецът е предал два леки автомобила на
ответника.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. И. се
установява, че в края на 2018г процесният имот е бил освободен от вещите на ответника,
като впечатленията са му от това, че е посещавал имота всеки месец. Свидетелят Х. Ф. е дал
показания, че ответникът е оставил вещи в процесния имот, като е ползвал около 400кв.м. до
октомври –ноември 2018г. Свидетелят С. Г. е дал показания, че ищецът е пречел на
ответника да изнесе вещите си от имота, тъй като са ходили няколко пъти и е било
заключено. През 2018г е присъствал на изнасяне на вещи, които е превозвал с негов бус.
Свидетелката Д. И. е дала показания, че процесният имот е бил освободен пред 2018г.
По делото са предявени искови претенции с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86
ЗЗД. Пред въззивната инстанция е безспорно между страните, че са налице условията на
неоснователно обогатяване и ответното дружество е ползвало процесния имот на ищеца за
периода 22.04.2014г до 22.03.2017г.
Спори се относно размера на дължимото обезщетение. За определяне на същото са
изслушани заключения по единична и комплексна експертиза. Вещото лице Е. М. по
единичната СИЕ е определило размера на обезщетението на 37 759.94лв. като е посочила, че
е проучила реално сключени договори за наем на терени, общински и частни на територията
на гр.Берковица.
От заключението по комплексната икономическа и техническа експертиза,
изготвена от в.л. А. Б., А. Ц. и Л. Г., се установява, че имотът е бил ползван за складиране на
вещи, бил е присъединен към електроснабдителната и ВиК мрежа. Съобразили са, че
пазарът на имоти и тяхното отдаване под наем в гр.Белковица е слабо развит. Проучени са
източници на пазарна информация-интернет-сайтове на агенции за недвижими имоти и
размерът на обезщетението за ползване за процесния период е определено на 19 209.02лв.
Въззивният съд приема, че възраженията на въззивника срещу заключението на
комплексната съдебна експертиза са неоснователни, тъй като експертите са използвали
данни за пазарни аналози на имота със сходно предназначение-открита и покрита складова
площ, Не следва да се кредитира заключението по единичната експертиза, тъй като при него
са използвани за сравнение имоти, различни по характеристики и вид /пр: лятно кино,
павилион, постройка-кафене/, като част от имотите не са били отдадени под наем от частни
лица, а от общината по цени, определени от нея. В единичната СИЕ не е направено
разграничение за наем на покрита или открита складова площ, поради което същото не
3
следва да се кредитира. По изложените съображения въззивният съд приема, че исковата
претенция за периода 22.04.2014г до 22.03.2017г е основателна за сумата от 19 209.02лв. и е
неоснователна до сумата от 37 759.94лв. Като е достигнал до същите правни изводи в тази
му част решението на пърноинстанционният съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на възраженията относно предявената искова претенция по чл.86 ЗЗД
следва да се съобрази, че ищецът е заявил, че претендира законната лихва за забава от
22.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Действително същият не е посочил
конкретен размер, но доколкото се касае за отделен иск и посочване, че се претендира
размер на законна лихва върху сумата, а същият иск може да се разгледа до датата на
подаване на исковата молба- 31.10.2018г., то съдът при използване на счетоводна програма е
изчислил претендирания размер за дължимия период от изпадане в забава след изпращане
на покана за плащане до ответника 2.10.2018г до 31.10.2018г-160.08лв. и за отхвърлената
част до 17 363.57лв. и е приел, че ищецът дължи държавна такса. Сумата, за която се
отхвърля исковата претенция, е 17 363.57лв. – 160.08лв. или 17 203.49лв., върху която сума
следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати държавна такса, а за уважената сума
по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от
6.40лв. за държавна такса. Изложените доводи, че решението в тази му част е недопустимо,
тъй като е постановено по непредявен иск са неоснователни, тъй като и във въззивната
жалба се претендира заплащане на законна лихва, считано от 22.04.2014г.
Поради изложеното следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено
„Спорт Стил 1111” ООД да заплати по сметка на СГС сумата за разликата от 688.14лв. до
694.54лв. за държавна такса върху отхвърления размер на иска по чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено
„Спорт Стил 1111” ООД с ЕИК ********* да заплати на „Аврамофф” ЕООД с ЕИК
********* сумата от 1200лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Следва да се осъди „Аврамофф” ЕООД с ЕИК ********* да заплати по сметка на
СГС сумата от 6.40лв. за държавна такса върху уважения размер на исковата претенция по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263339/21.05.2021г, постановено по гр.д.№
10 345/2020г по описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени
предявените от „Спорт Стил 1111” ООД срещу „Аврамофф” ЕООД иск по чл. 59 от ЗЗД за
разликата над 19 209,02 лева до търсения размер от 37 759,94 лева; иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за разликата над 160,08 лева до търсения размер от 17 363,57 лева и е осъдено „Спорт
Стил 1111” ООД да заплати по сметка на СГС сумата от 688.14лв. за разноски за държавна
такса по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 263339/21.05.2021г, постановено по гр.д.№ 10 345/2020г по
описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „Спорт Стил 1111” ООД да
заплати по сметка на СГС сумата за разликата от 688.14лв. до 694.54лв. за държавна такса
върху отхвърления размер на иска по чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Аврамофф” ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС
сумата от 6.40лв. за държавна такса върху уважения размер на исковата претенция по чл.86,
ал.1 ЗЗД.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Спорт Стил 1111” ООД с ЕИК *********
да заплати на „Аврамофф” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1200лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5