РЕШЕНИЕ
№
град София, 09. 10. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.
с-я ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 6782/2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
Н.Д.В. е предявил на 29. 07.
2016 год. срещу Ю.Б. АД, насетне банката, претенции по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т.
3 КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ за признаване на незаконността на уволнението му и за
осъждане на ответника да заплати трудово възнаграждение за времето, през което
е останал без работа, а именно за шест месеца, считано от 31. 05. 2016 год. до
30. 11. 2016 год. или сума в размер на 9632.42 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на ИМ в съда до окончателното й изплащане,
като се претендират и разноски с адвокатско възнаграждение. Твърденията са за
наличие на трудов договор между страните от 01. 08. 2006 год., за длъжност
управител на офис, насетне ръководител офис, банка, след предизвестие от 09.
05. 2016 год., получено на 14. 05. 2016 год., трудовото правоотношение е
едностранно прекратено от банката, поради закриване на част от предприятието. Връчена
е заповед № 1936/11. 05. 2016 год. за прекратяване на трудовото правоотношение
/ТПО/, издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, считано от 31. 05. 2016
год. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74 КТ и
горните. Твърденията са за недействителност на сключеното допълнително
споразумение към трудовия договор за промяна на работодателя от А.Б.– клон
България на банката. С уведомление служителите са уведомени, че всички ТПО на
клона ще бъдат запазени. Споразумението е сключено на 07. 03. 2016 год. и преди
реалното настъпване на промяната на работодателя по чл. 123 КТ, което води до
недействителността му. Вписването на прехвърляне на търговското предприятие е
от 09. 03. 2016 год. Към 07. 03. 2016 год. А.Б.– клон България не е в
производство по ликвидация. Не е осъществен фактическият състав на посочените
разпоредби като основание на споразумението, вместо чл. 123 ал. 1 т. 4 КТ
следвало е да е т. 6 на цитираната правна норма – смяна на собственика на
предприятието. А.Б.– клон България е отделен работодател и осигурител –
самостоятелно предприятие, прехвърлено в цялост на банката, а не представлява
обособена част от него. Причина за издаване на уволнителната заповед е решение
на УС на банката с протокол от 28. 03. 2016 год. за закриване на част от
предприятието. Предизвестието и
заповедта са подписани от други лица, не и от представляващи
дружеството, не е представено и пълномощно. Действията са без представителна
власт. Закрилата по чл. 123 КТ е императивна, поради което заобикалянето й води
до незаконосъобразност на уволнението. Излагат се и допълнителни съображения.
Не е извършен и подбор на служителите. Поради незаконното уволнение ищецът
търпи имуществени вреди, поради което му се дължи обезщетение за времето, за
което е останала без работа, в размер на
брутно трудово възнаграждение /БТВ/, считано от прекратяване на трудовия му
договор 31. 05. 2016 год. Иска се отмяна на уволнението, както и присъждане на
обезщетение – претенции по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 КТ, както и такава по чл.
74 КТ. Правят се доказателствени искания, като се представят писмени документи
под опис, чието съдържание съответно е на това, посочено с ИМ. Иска се
допускане на ССЕ, прави се искане по чл. 190 ГПК.
Представен е трудов договор от
01. 08. 2006 год. между ищеца и А.Б.– клон София, анекс от 02. 07. 2007 год.,
от 24. 03. 2008 год., 12. 05. 2011 год., представено е уведомление от 12. 11.
2015 год., представено е допълнително споразумение от 01. 03. 2016 год.
Представени са предизвестие от 09. 05. 2016 год., заповед по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ от 11. 05. 2016 год. По делото е приложена и служебна бележка от Агенцията
по заетостта. На л. 21 и сл. от делото на СРС е представен договор за
прехвърляне на търговско предприятие от и между А.Б.А. Е. и банката от 29. 02.
2016 год. Представени са също така писмо от БНБ, копие от трудова книжка /ТК/, извлечение
от Търговския регистър /ТР/.
С молба уточнение от 19. 08.
2016 год. е оттеглен искът по чл. 74 КТ.
В отговор на ИМ от 14. 09.
2016 год., подаден по реда на чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът оспорва исковите
претенции като недоказани и неоснователни. Моли съдът да ги остави без
уважение, на подробни съображения. Неоснователно е твърдяно от ищеца, че
споразумението е недействително като сключено преди реалното настъпване на
промяната на работодателя по смисъла на чл. 123 КТ. За промяната е бил уведомен
на 12. 11. 2015 год. Оспорва се договорът за прехвърляне на предприятие. Вписването е с оповестително, не и
конститутивно действие. Прехвърлителният ефект настъпва на 01. 03. 2016 год.
Прехвърлител е не А.Б.– клон България, а А.Б.А. Е. Приложима е разпоредбата на
чл. 123 КТ. Предизвестието и заповедта са подписани от лицата с представителна
власт и са породили правния си ефект. ТПО е прекратено, след като е взето
решение на УС от 28. 03. 2016 год. за оптимизиране на клоновата мрежа, с което
звеното на ищеца е било закрито от 31. 05. 2016 год. налице е и реално
закриване на предприятието. С решението на УС е взето такова за преустановяване
на дейността на 49 офиса на банката в страната по приложен списък, в който
попада и офисът на ищеца. Закритият офис е с отделен щат и е закрит изцяло.
Неоснователно се твърди неизвършване на подбор и неговата необходимост. Ако
офисът се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него,
подбор не е задължителен. На ищеца не се дължи и обезщетение за времето, за
което е останал без работа, поради непредставяне на доказателства за това.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Не се
възразяват писмените документи на ищеца с ИМ, противопоставят се на ССЕ,
възразява се искането по чл. 190 ГПК. Представят се под опис документи със
съдържание, което е съответно на изложението в отговора на ИМ. Представено е
мемо без дата, протокол за приемане на решение без заседание на УС на банката
от 22. 02. 2016 год., организационна структура от м. март 2016 год. на банката,
протокол от 29. 02. 2016 год. за приемане на решение без заседание на надзорния
съвет на банката, такова от 28. 03. 2016 год. без заседание на УС, извлечение
от длъжностно щатно разписание на банката град Банско към 01. 03. 2016 год. и
към 02. 06. 2016 год. Представени са документи с оглед представителна власт на
лицата, подписали предизвестието и заповедта; длъжностна характеристика на
ръководител офис, банка, подписана от ищеца на 28. 01. 2014 год., длъжностна
характеристика на ръководител офис.
С определение от 28. 11. 2016
год. производството е прекратено по чл. 74 КТ, поради оттегляне на иска; обявен
е на страните доклад по делото. Отделени са безспорни от спорни обстоятелства,
правилно е разпределена доказателствената на страните тежест. Произнесени са
доказателствените искания, като тези за ССЕ и по чл. 190 ГПК са уважени от
районния съдия. Видно от ССЕ на Е.К.Й..- М. от 16. 01. 2017 год. е, че размерът
на БТВ е в размер на 1606.07 лева, размерът на следващото се обезщетение би бил
9647.95 лева за период от 6 месеца, считано от 31. 05. 2016 год. – 29. 11. 2016
год. включително. /ИМ е подадена в съда на 29. 07. 2016 год./. Офисът Банско 2
е закрит изцяло. Трансформиран е Финансов център 143 офис Банско, като са
назначени 5 служителя, с преназначавания на служители от закрития офис в
трансформирания.
В становище от 20. 12. 2016
год. банката заявява да няма възражения по проекта за доклад, не сочи нови
доказателства, моли вещото лице да се произнесе по възражение за прихващане,
направено с отговора на ИМ, представят се документи в изпълнение на съдебни
указания, сред които копие от трудово досие на ищеца, длъжностно щатно
разписание на банката с клонова мрежа, длъжностно разписание, съответно към 01.
03. 2016 год. и 02. 06. 2016 год.
На 26. 01. 2017 год. ищецът
чрез адвокат К. признава плащане по обезщетение по чл. 222 КТ в размер на
1331.26 лева, както е по платежно нареждане, представено от ответника, но то не
е в размера на БТВ, дължи се за още един месец, тоест плащането е частично, още
е дължимо за м. юни. Проектът за доклад е обявен за окончателен без възражения
на страните с допълнение, че ответникът депозира писмен отговор възражение за
прихващане с изплатеното обезщетение по чл. 222 ал. 1 КТ с вземането на ищеца
при евентуално уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ.
Заключението на вещото лице е прието, приети са документите по чл. 190 ГПК. При
констатация на оригинал на ТК съдът констатира, че последно извършено вписване
е с приключване на ТПО при ответника към 31. 05. 2016 год., след което е
направена регистрация към ТП на НОИ Благоевград по чл. 54 КТ към 30. 05. 2016
год. и липсват последващи вписвания към датата на съдебното заседание. Приета е
служебна бележка от 24. 01. 2017 год. от Бюро по труда Разлог. Страните са
заявили да нямат повече доказателствени искания.
Постановено е решение №
52699/06 03. 2017 год., по гражданско дело № 43237/2016 год. на Софийски
районен съд ІІ ГО 53 състав, с което искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ е уважен,
както и този по т. 3 на същата норма до размер от 8035.16 лева за период 01.
06. 2016 год. – 01. 12. 2016 год. със законна лихва от 29. 07. 2016 год. до
окончателно изплащане, като за разликата искът е отхвърлен до пълен предявен
размер. Присъдени са разноски с оглед така сложилия се резултат по делото.
С въззивна жалба от 29. 03.
2017 год. ответникът обжалва решението като неправилно с искане за отмяна
изцяло. Ответникът е доказал, че ТПО е прекратено законосъобразно, поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени. Съдът е приел неправилно, че не е налице
закриване на част от предприятието, а само реорганизация на дейността на
банката, който извод е необоснован, като несъответен на доказателствата по
делото и установените по делото факти. Звеното на ищеца – офис Банско 2 - е идентичен с 506 офис Банско, което е
закрито с решение на УС на банката от 28. 03. 2016 год., закрито е това звено,
което е причина за уволнението на ищеца, поради закриване на част от
предприятието. Създаването на звено А.Б.– клон България не означава, че всички
организационно обособени звена на А.Б.– клон България са загубили своята
обособеност. Позовават се отново на приетото по делото от районния съдия мемо.
Твърди се водещ критерий за обособеност на звено е неговата относителна
организационно управленска самостоятелност. Това, че банковата дейност е
продължила да съществува в друг клон, не води до извод, че фактическият състав на
закриване на част от предприятието не се е осъществил. В случая фактическият
състав на закриване е напълно реализиран, офисът на ищеца е напълно закрит. Поддържат
се твърденията с отговора на ИМ, че не е бил задължителен подбор. Подборът се
прави между длъжности в структурните звена на работодателя в същото населено
място. Във функциите с другия офис в Банско и закрития съществували са
значителни различия. Налице са функционални различия между двете звена на
банката на територията на Банско в периода 01. 03. 2016 год. – 30. 05. 2017
год., които са съществени. Твърди се решението да е неправилно и относно
разноските. Моли се за отмяна като неправилно и постановяване на ново за
отхвърляне на исковете изцяло, с претенция за разноски, юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В отговор на въззивната на
ответника жалба ищецът депозира писмен такъв на 16. 05. 2017 год., с който
оспорва жалбата и твърденията с нея като неверни. В производството е
установено, че закритият офис е част от новообособеното структурно звено А.Б.–
клон България, което не е закрито изцяло, като продължава дейността си и след
закриването на 49 офиса, влизащи в него. Правилно, поради това, съдът е приел,
че не е налице уволнително основание, по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, посочено в
оспорената заповед – реализирано е вътрешноорганизационно преустройство на
предприятието. Ответникът не е доказал наличие на обособеност на всеки банков
офис. Обособяването е направено с цел заобикаляне на чл. 123 КТ. Доказателства
в подкрепа на уволнението не са представени от ответника. Всеки офис е под
прякото ръководство на изпълнителния директор на банката, като всички други
части от нейната структура, а отделните офиси нямат финансова самостоятелност –
предприятието на банката се управлява от един финансов отдел в София, нямат и
териториална обособеност. При желание за оптимизиране на клоновата мрежа,
работодателят е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 ал. 1 КТ и като не е
спазил задължението си, е извършил незаконно уволнение. От ССЕ става ясно, че
двама от служителите на закрития офис са били преназначени в трансформирания
офис на банката, което доказва извършване на вътрешно реорганизационно
преустройство, а не реално закриване на част от предприятието. Моли се съдът да
потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Постановено е по реда и при
условията на чл. 267 ГПК разпореждане на съда № 24213/02. 06. 2017 год., като
не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна
инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с доказателствата по делото, намира следното :
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на право и интерес, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се
явява неоснователна.
При въззивния съдебен контрол
съдът е ограничен, при това положение след служебна проверка констатира
решението да е валидно, в обжалваната част и допустимо, а по останалите въпроси
с жалбата и правилно, поради което препраща към мотивите на първоинстанционния
съд по аргумент от чл. 269 и чл. 272 ГПК, като съобразно чл. 271 ал. 1 ГПК се
произнася по същество, а именно :
Предявени са две претенции от
страна на ищеца против бившия си работодател за признаване на уволнението от заеманата
длъжност за незаконно и за обезщетение за времето, през което е останала без
работа, поради незаконното уволнение.
Не се спори между страните по
делото, че по трудов договор № 1BNSK/2006 год. от 01. 08. 2006
год. между ищеца и А.Б.– клон София е сключен трудов договор за длъжност управител на офис на основание
чл. 70 ал. 1 т. 1 КТ за 6 месеца изпитателен срок, считано от влизането му в
сила от 01. 08. 2006 год. до 01. 02. 2007 год., с месторабота сградата на
работодателя, находяща се в град Банско ул. Христо Ботев № 1. Не спори, че с
анекс № 3/12. 05. 2011 год. , считано от 13. 05. 2011 год. длъжността се
променя на управител, банков клон. С анекс № 4/08. 05. 2012 год. наименованието
на длъжността е променено от 10. 05. 2012 год. в ръководител офис, банка - също
неспорно по делото обстоятелство. Не се спори между страните, че между страните
е подписано допълнително споразумение № 693/07. 03. 2016 год. към основния
трудов договор, според което мястото на
работа е определено да е Ю.Б. АД, А.Б.– клон България, 506 офис Банско с
месечно възнаграждение общо в размер на 1606.67 лева, което е станало след
придобиване на търговското предприятие на А.Б.– клон България от ответника
Ю.Б. АД. Не е спорно, че на
ищеца е връчено предизвестие № 1891/09. 05. 2016 год. за прекратяване на ТПО на
основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ на 14. 05. 2016 год. – поради закриване на част
от предприятието. На същата дата на
ищеца е връчена заповед № 1963/11. 05. 2016 год. за прекратяване на трудовия договор
– решение на УС на Ю.Б. АД с протокол № 8/28. 03. 2016 год. за закриване на
част от предприятието – на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ от работно място А.Б.–
клон България, 506 офис Банско, считано от 31. 05. 2016 год. Двата документа
носят подписите на Е. Г. и Цв. П., които са подписали допълнителното
споразумение с ищеца от 07. 03. 2016 год., по представени на л. 59 и л. 60 от
делото на СРС пълномощни с № № 6215 и 6216 от 02. 08. 2012 год. за подписване
на трудови договори и допълнителни споразумения и съответно
предложения/предизвестия за прекратяване на трудови договори и заповеди за прекратяване на трудови
договори. По делото не се спори работодателят да не е предоставил предварителна
информация и да не е провел консултации с представители на синдикалните
организации съобразно чл. 7 ал. 2 КТ вр. чл. 130а КТ. По служебна бележка на
Агенция по заетостта, дирекция Бюро по труда, ДБТ Разлог, 01 Банско се
установява по безспорен начин, че ищецът е регистриран като търсещо работа лице
от 01. 06. 2016 год. – бележката с № 116/25. 07. 2016 год. По представено копие
на трудовата книжка на ищеца, л. 29 – л. 36 от делото на СРС е видно, че ТПО с
банката ответник е прекратено, считано от 31. 05. 2016 год., на основание чл.
328 ал. 1 т. 2 КТ. На 08. 07. 2016 год. с преводно нареждане за 1331.26 лева
банката е превела на ищеца обезщетение по чл. 222 КТ, като не спори, че
сметката на ищеца е заверена с посочената сума. От констатация на оригинала на
ТК на ищеца се установява по несъмнен начин, че последното извършено вписване е
с приключване на ТПО с ответника към 31. 05. 2016 год. и липсват последващи
вписвания с други работодатели към датата на съдебно заседание 26. 01. 2017
год. По служебна бележка от 24. 01. 2017 год., с № 6, е видно, че АЗ, дирекция
БТ ДБТ Разлог, 01 Банско удостоверява, че ищецът е регистриран като търсещо
работа лице. По протокол от 22. 02. 2016 год. се установява, че се одобрява
нова предложена организационна структура на банката, съдържаща ново звено Алфа
Клон. От извлечение от длъжностно щатно разписание на банката, град Банско към
01. 03. 2016 год. е видно, че при ответника са два офиса : Банско 2 офис и
Банско ФЦ 143, с щатове както следват : общ щат 4, съответно 5, ръководител, офис
банка, съответно управител – по 1. От
протокол от 28. 03. 2016 год. се установява, че във връзка с оптимизация на
клоновата мрежа на банката е одобрено преустановяване на дейността на 49
локации /офиса/ на банката. Съответно от извлечение от длъжностно щатно
разписание на банката град Банско към последващата дата 02. 06. 2016 год. е
видно, че общият щат за Разлог ФС 148 офис Банско е 4, от които ръководител
офис 1.
Установено е по делото
предизвестието и заповедта да са подписани от упълномощени лица, които са били
надлежни носители на представителна власт, поради което възражението на ищеца в
тази посока се счита за несъстоятелно. Не е налице и нарушение на чл. 130а КТ,
тЙ. като нормата е без приложение към фактическия състав на конкретното
уволнително с оспорената заповед основание по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ. Няма нарушение
и на чл. 123 ал. 1 т. 4 КТ, след като работодателят е спазил задължението си да
прехвърли ТПО с ищеца.
При липса на процедурни
нарушения при издаване на оспорената уволнителна заповед, следва да се разгледа
фактическият състав на чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, поради закриване на част от
предприятието. В този случай следва да е налично пълно преустановяване
дейността на звено от предприятието, което следва да е предшествано от решение
на работодателя банка за закриване на звеното, което да е реално по същество, а
не фиктивно, респективно вътрешно организационно преустройство. Ответникът
следваше да докаже, че дейността на звеното, чиято дейност се твърди да е
прекратена изцяло, е преустановена в пълен обем. Няма наличие на хипотезата при
случаите, когато звеното е закрито, но е създадено ново, поело дейността на
първото или дейността на процесното звено премине в друго структурно звено,
съответно обособи се с друго наименование при непроменен предмет на дейността
си. Звеното, където ищецът е полагал труд, престирайки го за ответника
работодател, е обособено като такова на банката в град Банско. При
реорганизацията си банката е в правомощията си да вземе решение дали да закрие едно
или друг, или и двете звена : Банско 2 офис или Банско ФЦ 143, съществуващи към
01. 03. 2016 год. В случая към 02. 06. 2016 год. е останало звено под
наименованието Разлог ФЦ 148 офис Банско, което ще рече, че банката е
продължила своята дейност в град Банско. При това положение работодателят е
упражнил незаконосъобразно правото по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, поради липсата на
предпоставките за това – дейността в съответното населено място не е била
преустановена оттам насетне. Оставането на едно звено към 02. 06. 2016 год.,
което реализира банковата дейност на работодателя в Банско при щат от 4 души, сред
които и 1 ръководител офис, води до извод, че реално закриване на част от
предприятието в този случай не е налице. Той от своя страна налага и извода, че
е налице единствено вътрешно организационно преустройство на предприятието на
работодателя. Дейността на банката е запазена чрез офиса в Банско и закриването
на част от предприятието се явява фиктивно. Дейността, като присъща на
работодателя, действащ като банка, а именно банкова, е продължила да съществува
и да се упражнява от обособената част от предприятието Разлог ФЦ 148 офис
Банско, поради което именно във връзка с оптимизацията на клоновата мрежа на
банката е било одобрено преустановяване на дейността на 49 локации /офиси/ на
банката. За звеното по разписанието от 02. 06. 2016 год. е продължила да
съществува необходимостта от трудовите усилия на служителите, включително на
ищеца, с които са били сключени трудовите им договори. Банковата дейност в град
Банско на банката не е преустановена окончателно, обратното – реализира се чрез
относително обособено звено, несъмнено навеждащо на извода, че преустройството
е именно вътрешно организационно, а не според твърденията на ответника –
закриване на част от предприятието. При това положение трудовите умения на
заетите в това звено продължили да се необходими за осъществяване на основната
дейност на банката, а не както неаргументирано се твърди от работодателя, че
била отпаднала нуждата от всички лица, чието работно място е звеното. По тази
причина претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ се явява основателна и следва да
бъде уважена, като бъде признато уволнението за незаконно, както е сторил
правилно и първоинстанционният съд. Поради това не е необходимо обсъждането на
тезите за необходим или не подбор на служителите по смисъла на чл. 329 ал. 1 КТ.
Осъдителният иск по чл. 344
ал. 1 т. 3 вр. чл. 255 ал. 1 КТ е акцесорен на този по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ,
при основателност на главния иск, следва да се разгледа и акцесорният по
същество. В случая уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно, поради което
на същия се дължи обезщетение за имуществени вреди, вследствие оставането му
без работа поради незаконното уволнение, за толкова време, за колкото това е
хронологично доказано от страна на ищеца. В случая сумата за 6 месеца на БТВ на
ищеца възлиза на 9636.42 лева, от която следва да се приспадне сумата 1331.26
лева изплатена сума на ищеца от работодателя ответник по смисъла на чл. 222 КТ
– с отмяна на незаконното уволнение отпада основанието, на което се дължи
обезщетението по чл. 222 КТ, поради което при наличие на две еднородни парични
вземания, прихващането на каквито е допустимо, същите се компенсират до размера
на по-малкото - тоест дължима остава сумата в размер на 8305.16 лева, както е
прието с обжалваното решение, поправено с решение № 106121/28. 04. 2017 год. по
гражданско дело № 43237/2016 год. на СРС ІІ ГО 53 състав, а в останалата си
част претенцията следва да бъде отхвърлена до първоначално предявения размер,
както отново правилно е сторил с диспозитива на решението си районният съдия.
Други оплаквания въззивникът
ответник не е заявил с жалбата си, като такива, попадащи под приложното поле на
чл. 266 ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав не следва да обсъжда.
Предвид изложеното,
обжалваното първоинстанционно решение, постановено в съответствие на
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила – настоящият
въззивен състав не констатира нарушения в посочената посока по казуса – следва
да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна – да бъде отхвърлена.
На въззивника ответник, с
оглед отхвърляне на жалбата като неоснователна, тоест главното искане,
акцесорните също подлежат на отхвърляне, в случая тези за разноски.
При този изход на делото
разноските се следват на страната, в чиято полза първият се явява, а именно на
въззиваемия ищец, такива са своевременно претендирани в размер на 888 лева за
адвокатско възнаграждение за един адвокат, с представени доказателства за
реално сторване, като с оглед характера на делото, предявяване на две
претенции, процесуалната активност на тази страна, съдът не намира, че
заплатеното от ищеца на адвокат за процесуално представителство пред въззивната
съдебна инстанция да не е прекомерно по своя размер, а адекватно, поради което
се дължи на ищцовата страна изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52699/06
03. 2017 год., постановено по гражданско дело № 43237/2016 год. на Софийски
районен съд ІІ ГО 53 състав.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД ЕИК ******** да заплати на Н.Д.В. ЕГН **********, на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК, разноски, а именно : сумата в размер на 888
лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.