Р Е Ш Е Н И Е
№ 248/24.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 900 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със чл.
142, ал. 1, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл.
124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Делото
е образувано по жалба на П.Д.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. К.У. – ПАК,
против Заповед № 312з-2284/15.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик за
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на държавен служител.
Заповедта
е оспорена като незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди
се наличие на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като на жалбоподателя не
било ясно за какви нарушения е ангажирана отговорността ѝ. Оспорени са
констатациите изложени в заповедта за дисциплинарно наказание, като се посочва,
че възложените задължения на жалбоподателя били изпълнени съвестно и отговорно.
Иска се отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. У., който поддържа жалбата. Претендира разноски. Представя и писмени
бележки с подробно изложени съобразения за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Ответникът
- Директорът на ОД на МВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от юрк. П., която оспорва жалбата. Моли се издадената
заповед за налагане дисциплинарно наказание на жалбоподателя да бъде потвърдена
от съда като правилна и законосъобразна Претендира разноски.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е назначена
на длъжност младши експерт „човешки ресурси“ в сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ /КАПОЧР/ към отдел
„Административен“ при ОД на МВР – Пазарджик, считано от 19.05.2017 г., съгласно
чл. 9, чл. 10д, ал. 4 и чл. 12 от Закона за държавния служител със Заповед № 8121к-4772
от 18.05.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. От представената и
неоспорена по делото кадрова справка на служителя се установява, че на същия не
са присъждани награди. Налагани са две наказания – „отлагане повишаване в ранг
с една година“ на 26.01.2021 г. и „понижаване в по-долен ранг“ от За
административен секретар на МВР на 25.01.2022 г.
Съгласно т. 5.25 и 5.31 от
представената по делото длъжностна характеристика на служителя, редовно връчена
срещу подпис на 05.03.2020 г., се установява, че част от основните ѝ задължения
включват подпомагане на ръководните служители, ръководството и по-високите
длъжностни нива в структурата относно назначаване, преминаване на служба,
дисциплината и дисциплинарната практика и прекратяване на служебните и трудовите
правоотношения в МВР. Работа на служителя може да бъде възлагана на страна на
Началника на сектор КАПОЧР, Началника на отдел „Административен“, както и от Заместник
директора и Директора на ОД на МВР – Пазарджик.
Представени са формуляри за
оценка на изпълнението на длъжността на служителя, като за периодите на оценка
2018 г., 2020 г. и 2021 г. е видно, че е поставена оценка „изпълнението
надвишава изискванията“, а за 2019 г. е поставена оценка „изпълнението напълно
отговаря на изискванията“, като от страна на контролиращия ръководител оценката
е коригирана в „изпълнението надвишава изискванията“.
По отношение на процесния
случай на ангажиране на дисциплинарна отговорност се установява, че със Заповед
peг. № 312з-3214/11.10.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик било
разпоредено извършване на проверка по получени данни за извършване на
дисциплинарно нарушение и/или установяване на неговия извършител. Проверката е
приключила със Справка peг. № 312р-28325/30.12.2021 г., с която се предлага да
бъде прекратено дисциплинарното производство срещу главен инспектор Д.Б. - по
това време на длъжност началник на РУ-Панагюрище, на основание чл. 209 т. 1 от ЗМВР, като материалите по проверката да бъдат изпратени на Административния
секретар на МВР за търсене на дисциплинарна отговорност от началника на отдел
„Административен“ при ОДМВР – Пазарджик за неосъществен контрол, както и да
бъде търсена дисциплинарна отговорност от инспектор М. М. - разузнавач в група
„Оперативен анализ и полицейска статистика“ към отдел „Криминална полиция“ при
ОДМВР – Пазарджик за изготвяне на незаконосъобразна заповед и списък на
длъжностите, изискващи достъп по чл. 37 от ЗЗКИ. На посочената справка била
поставена резолюция от Директора на ОД на МВР – Пазарджик от 31.01.2022 г.,
както следва: „Запознат. По т. 1 да се прекрати. Да се извърши допълнителна
проверка по т. 2 и т. 3, с оглед конкретизиране на констатираните нарушения и
прилагане на конкретни доказателства. Срок 25 февруари 2022 г.“.
Изготвена била Справка peг.
№ 312р-4287/22.02.2022 г. от комисията, извършила проверката, в която отново се
предлага търсене на дисциплинарна отговорност от началника на отдел
„Административен“ за неосъществен контрол и допускане издаване на неправомерна
заповед, и от инспектор М. за изготвяне на неправомерна заповед и списък на
длъжности, изискващи достъп по чл. 37 от ЗЗКИ.
На справката била поставена
резолюция на Директора на ОД на МВР - Пазарджик: „Запознат. Сектор КАПОЧР. За
изготвяне на покана по чл. 93 ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл за даване на писмени
обяснения в срок до 21.03.2022г. и изслушване. Заповед за проверка по чл. 205
ал. 1 за инспектор М.. Комисия в състав: Председател: комисар С.. 1. инсп. К.
2. г-жа Р..“ Поставена била и резолюция от 15.03.2022г. от началника на сектор
КАПОЧР: „За изготвяне на проект на заповед по чл. 205 ал. 1. За изготвяне на
покана за писмени обяснения и П. П..“ Изготвена била Покана peг. №
312р-6884/23.03.2022г. от началника на сектор КАПОЧР до г-жа М. Ш., като от
началника на Сектор КАПОЧР били представени и неподписани покани, една от които
с посочен изготвил жалбоподателя и една без посочен изготвил, на които имало
корекции.
Твърди се в рамките на
заповедта, предмет на настоящото дело, че в проектите на покани изготвени от
жалбоподателя били допуснати различни грешки, включително некоректно посочени
номера на заповеди.
От началника на сектор
КАПОЧР били предоставени и три проектозаповеди за прекратяване на дисциплинарно
производство, водено срещу Д.Б. - началник на РУ - Септември, изготвени от
жалбоподателя. Констатиран бил пропуск при изготвянето на тези заповеди в
насока, че при категоризиране на нарушението като съставомерно вместо
предложение последно от чл. 200, ал. 1 т. 11 от ЗМВР, и в двете заповеди било
посочено предложение първо.
На директора на ОД на МВР
били представени и три нерегистрирани обяснения, подписани от П.П., адресирани
до началника на сектор КАПОЧР, две от които са от дата 18.03.2022г., а третото
- от 21.03.2022г. В първото обяснение служителят твърди, че е подготвил проекти
на покана за изслушване и проект на заповед за проверка по чл. 205 ал. 1 от ЗМВР, като ги е предоставил на главния юрисконсулт за съгласуване. Във второто
от същата дата заявява, че е изготвила проекти за заповеди и покана за даване
на писмени обяснения, които на няколко пъти са ѝ връщани за корекции,
след извършването на които ги е предоставила за съгласуване. В третото
обяснение се твърди, че заповедта ѝ е върната от главния юрисконсулт
поради погрешно цитирана заповед, а впоследствие - поради неупоменаване
извършеното нарушение от инспектор М.. Относно поканата за даване на писмени
обяснения заявява, че до момента не е изготвяла такава, ползвала е поканата,
връчена ѝ при водената срещу нея проверка от Дисциплинарния съвет на МВР,
но ѝ била върната, тъй като била грешна.
С оглед горните била
изготвена Докладна записка peг. № 312р-7610/31.03.2022г. на Началник сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, в която
са изложени горните обстоятелства, включително съображения за неизпълнение на
служебните задължения на жалбоподателя за изготвяне на описаните актове. С резолюция
от 05.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик поместена на докладната
записка от 31.03.2022 г., е разпоредено извършването на проверка и доклад
относно наличие на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя в срок от
20 дни.
В хода на проверката,
разпоредена с резолюцията от 05.04.2022 г., били изискани документи от
кадровото досие на жалбоподателя и били събрани сведения от началника на Сектор
КАПОЧР, от главния юрисконсулт, а от страна на жалбоподателя били представени
писмени обяснения с поместена печатна дата 21.04.2022 г. и с рег. № 312р-9470
от 26.04.2022 г.
С резолюция от 26.04.2022 г.
поставена на Докладна записка рег. № 312з-9473/26.04.2022 г., срокът за
провеждане на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя бил удължен с
още 30 дни, т.е. до 27.05.2022 г.
Бил изготвен Доклад рег. №
312р-12614 от 26.05.2022 г. от Началника на отдел „Разследване“, съобразно
който е възприето, че от страна на жалбоподателя е извършено нарушение на
служебната дисциплина съобразно чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Жалбоподателят била запозната с доклада лично
срещу подпис на 03.06.2022 г.
С Покана рег. № 312р-13876
от 08.06.2022 г. служителят П. е поканена да представи писмени обяснения в срок
до 17:00 часа на 09.06.2022 г. по случая, като поканата обаче е връчена едва на
28.06.2022 г. в 16:30 часа, съгласно отбелязване на същата.
Изготвен бил и Протокол рег.
№ 312р-14115 от 09.06.2022 г. за изслушване на жалбоподателя също на 08.06.2022
г. в часовия период 16:40 – 16:55 часа, в присъствието на двама свидетели,
който протокол обаче е подписан единствено от страна на дисциплинарнонаказващия
орган и изготвил Таня Калоянова с поставена печатна дата на изготвянето –
08.06.2022 г.
При тези обстоятелства
последвало издаване на оспорената заповед за ангажиране на дисциплинарна
отговорност. В същата Директорът на ОД на МВР е приел, че по отношение
заповедта за прекратяване на проверка спрямо главен инспектор Д.Б. в
предоставените материали не е установена резолюция, с която на П. да се възлага
изготвянето на заповед на основание чл. 209 т. 1 от ЗМВР, поради което от нея
не може да се търси отговорност за неизготвянето на такава. По отношение
заповедта за извършване на проверка по получени данни за извършено
дисциплинарно нарушение и/или установяване на неговия извършител е прието, че с
оглед обстоятелството, че нарушението се счита за открито на 31.01.2022 г., в
срок до 31.03.2022 г. на служителя е следвало да бъде наложено дисциплинарно
наказание. Определен е срок до 21.03.2022г., в който е следвало да бъде
изготвена заповед за проверка, като изпълнението е възложено с последваща
резолюция от началника на сектор КАПОЧР на 15.03.2022 г. Жалбоподателят е
изготвяла проекти за заповед, като те са връщани за коригиране. Като резултат,
такава заповед не е издадена и до момента на издаване на оспорената заповед за
ангажиране на дисциплинарна отговорност, но на 28.03.2022 г. е постъпило
заявление от инспектор М. М. за прекратяване на служебното му правоотношение с
МВР на основание чл. 226 ал. 1 т. 4 от ЗМВР, считано от 28.04.2022г., което е
станало факт. Въпреки това е прието, че е налице нарушение на служебните
задължения поради факта, че към 25.05.2022 г. такава заповед все още не е изготвена, съгласувана и
издадена.
По отношение неизготвянето в
срок на покана за даване на писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл с
адресат госпожа М.Ш. - началник на отдел „Административен“ при ОДМВР –
Пазарджик е прието, че изготвянето на същата отново е разпоредено с резолюция
на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, като е поставен срок - до 21.03.2022 г.
Допълнително изготвянето ѝ е възложено от началника на сектор КАПОЧР с
последваща резолюция. Проекти на същата отново са изготвени от мл. експерт П.,
но са връщани поради неточности. Прието
е, че са налице данни за извършено нарушение на служебните задължения по
смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения,
тъй като не е спазен разпореденият срок - 21.03.2022 г.
Във връзка с горните е
прието, че жалбоподателят е извършила от обективна и субективна страна две
отделни дисциплинарни нарушения, като деянията са съставомерни по чл. 89, ал. 2,
т. 1 от ЗДСл - „неизпълнение на служебните задължения“, във вр. с чл. 21, ал. 1
предложение първо и ал. 2 от ЗДСл, съответно във вр. с т. 5.25 предл. трето от
длъжностната ѝ характеристика. Прието е, че формата на вина при
осъществяване на дисциплинарните нарушения е непредпазливост. По отношение
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба
или за гражданите е прието, че и в двата случая не са настъпили вредни
последици.
В случая в оспорената
заповед е прието, че и при двете нарушения няма настъпили вредни
последици-образуваната проверка би била прекратена поради прекратяване
служебното правоотношение на служителя с МВР в първия случай, поканата за
даване на обяснения е издадена при спазване сроковете, предвидени в чл. 94 от
ЗДСл. Не са събрани данни, които да сочат умишлено извършени от служителя
действия по възпрепятстване възможността за носене на дисциплинарна
отговорност. Извършвани са неколкократно действия по изпълнение на възложените
с резолюция задачи, проектите на документите са представяни на юрисконсулта на
ОДМВР - Пазарджик за съгласуване, но същите са били връщани поради действително
съществуващи недостатъци от различен характер, тоест положени са усилия по
изпълнение на разпореденото, макар и в недостатъчен обем.
Заповедта е връчена лично
срещу подпис на служителя на 26.07.2022 г. Жалба е подадена чрез органа на
09.08.2022 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Спазен е срокът за оспорване
по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт,
от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при
разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
В настоящия
случай се установява, че жалбоподателят е държавен служител съобразно чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР статутът
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се урежда със Закона за
държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал.
3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от ЗМВР.
Предвид това приложение намират разпоредбите от Глава пета „Отличия. Служебна
отговорност“ от ЗДСл, които регламентират кой е компетентният орган и
процедурата по ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавни служители
назначени в МВР.
Заповедта
е издадена от Директора на ОД на МВР – Пазарджик, съгласно приетата по делото
Заповед № 8121з-28 от 11.01.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която
на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, каквато е и областната
дирекция по аргумент от чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е делегирано да упражняват
отделните правомощия на орган по назначаването на служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, вкл. да издават заповеди от вида на оспорената.
Предвид
това следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта,
който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се
определя наложеното дисциплинарно наказание, пред кой орган и в какъв срок
актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало
акта, с означаване на длъжността му. В нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл обаче
не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта, датата и мястото, където е извършено
нарушението, служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Следва
да се отбележи, че заповедта е издадена на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от
ЗДСл, който гласи, че „дисциплинарни нарушения са: т. 1. неизпълнение на
служебните задължения;“. В рамките на оспорената заповед е изтъкнато
нееднократно, че служителят е изготвял проекти на заповеди, които обаче са
връщани за корекции. Поради това му забавяне съответно не били издадени
заповедите, които да са подписани и съгласувани в указаните от органа срокове.
Т.е. налице е било изпълнение, което обаче е прието за некачествено и от там
забавено.
Следва
обаче да се изтъкне, че законодателят е предвидил, в чл. 89, ал. 2, т. 2, че
дисциплинарно нарушение е налице и при „забава изпълнението на служебните
задължения“. Т.е. констатира се в случая разминаване между фактическите
основания и правната норма, въз основа на които е издадена заповедта.
На
следващо място, установява се, че в рамките на заповедта не е ясно и конкретно
посочено датата и мястото, където е извършено нарушението. Пространно е
разписано какви проверки са били извършвани на кои лица и кои са актовете,
които е следвало да бъдат изготвени, но липсва конкретизация за точния момент
на извършване на нарушението и мястото на което е извършено.
Горните
съставляват нарушения във формата на заповедта, което налага и отмяната
ѝ.
Освен
това в оспорената заповед е посочено, че същата се издава поради неизпълнение
на задълженията на лицето по т. 5.25 от длъжностната ѝ характеристика.
Цитираната точка от длъжностната характеристика вменява служебно задължение на
служителя да: „подпомага ръководството на структурата относно назначаване,
преминаване на служба, дисциплината и дисциплинарната практика по прекратяване
на служебните и трудовите правоотношения в МВР.“ Съгласно това служебно
задължение жалбоподателят не е с възложени компетентности да изготвя актовете
свързани с процедурите по ангажиране на дисциплинарна отговорност или
прекратяването им. Т.е. ангажирана е отговорност за неизпълнение на служебни
задължения, които не са част от възложените на този служител, включително като
се има предвид, че за заемане на длъжността се изисква минимална
образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“, което само по себе
си изключва изискването за наличие на юридическо образование, което е със
задължително придобита образователно-квалификационна степен магистър, а и
съобразно същата длъжностна характеристика не се изисква професионален опит. Т.е.
съобразно въведените с длъжностната характеристика изисквания за заемане на
длъжността се изключва възможността от служителя да се очаква изготвяне на
проекти на актове от юридическа компетентност. В допълнение съгласно същата длъжностна
характеристика са въведени изисквания за професионална област „съгласно ПМС
125/24.06.2002 г.“, с което е одобрен Класификатор
на областите на висше образование и професионалните направления, което пък от
своя страна не дава възможност за установяване какво точно е било изискването
за образование на лицето.
В
обобщение на горното, установява се, че за служителя е ангажирана дисциплинарна
отговорност за задължения, които не са му вменени съобразно връчената му
длъжностна характеристика и за които не е имало изисквания за наличие на
съответните образование и професионален опит.
Освен
горните се установява и, че с Покана рег. № 312р-13876 от 08.06.2022 г. жалбоподателят
е поканена да представи писмени обяснения в срок до 17:00 часа на 09.06.2022 г.
по случая, като поканата обаче е връчена едва на 28.06.2022 г. в 16:30 часа,
съгласно отбелязване на същата. Т.е. служителят е бил в обективна невъзможност
да даде писмени обяснения в указания ѝ срок, доколкото в покана не е
даден срок от 24 часа, както се твърди в оспорената заповед, а са посочени
конкретно фиксирана дата и час, което съставлява и нарушение на
производствените правила при издаване на заповедта. Съответно и служителят е
изслушан преди да му е дадена възможност за представяне на писмени обяснения.
Не
на последно място, в заповедта изрично е посочено, че от неизпълнението на
служебните задължения не са настъпили вредни последици. Установената форма на
вина е небрежност на служителя при
изпълнение на служебните му задължения, а не на пряк умисъл. При това е
липсвало пречка да се наложи по-леко по
вид и размер дисциплинарно наказание, а не по-тежкото, което в по-голяма степен
би довело до постигане на законовата цел на дисциплинарната санкция, свързана с
индивидуалната и генерална превенция. В заповедта е направено кратко и формално
обсъждане на предпоставките на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл като не е съобразено
фактът на липса на вредоносни последици, както и, че задълженията на служителя
за които е санкциониран включат подпомагане на дейността на ръководните органи,
а не конкретно изготвянето на актовете,
които да подлежат на съгласуване и подпис. Неизпълнението на горепосоченото
задължение на ДНО по чл. 91 ЗДСл има за последица и нарушение на принципа на
съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на наложеното със заповедта наказание,
защото от доказателствата по делото не се установява степента на наказанието да
отговоря на тежестта на извършеното нарушение, предвид липсата на доказателства
за настъпили тежки последици (вреди) за държавната служба и гражданите,
непосредствено от неправомерни действия на служителя.
С оглед горното
жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт
следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в съдебното производство разноски – държавна такса в
размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 800 лева (договорено и
заплатено в брой, видно от договора за правна защита и съдействие) или общо 810
лв., като съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност, доколкото адвокатското
възнаграждение е съобразено с размера предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 124,
ал. 1 от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 - 4 не подлежи на касационно
обжалване.
С оглед на това и
на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Д.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К.У. - ПАК Заповед № 312з-2284/15.07.2022 г. на
Директора на ОДМВР – Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ на държавен служител.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР – Пазарджик на П.Д.П.,
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 810 (осемстотин и десет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/