№ 18534
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106820 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Х. В. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил,
поради което претендира от него сумите, както следва: 2 482,59 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 421,46 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 04.10.2023 г., 11,15 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 2,55 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до
04.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.10.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 56773/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. В. В., чрез назначения по реда на чл. 47,
1
ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. А., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. Оспорва предоставянето на услуга по
процесните общи условия, както и ползването на същата. Оспорва доказателствената сила
на представените от ищеца документи, тъй като не се ползват с обвързваща го
доказателствена сила. Оспорва начина на извършване на услугата дялово разпределение. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
22.04.1994 г. (л. 14-15 от делото) се установява, че Мандалина В.а В.а и Х. В. В. са
придобили собствеността върху апартамент № 7, находящ се в ..., заедно с принадлежащото
зимнично помещение № 7 и 5,070 % идеални части от общите части на сградата, като видно
от отбелязването в т. 5 собствеността се прехвърля без да е необходима нотариална форма,
поради което съдът приема, че въз основа на тази придобивна сделка посочените лица се
легитимират като собственици на имота, предмет на същата. Нещо повече, извод в тази
насока следва и въз основа на данните, удостоверени в представеното постановление от
14.05.2015 г. за налагане на възбрана на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ, вписано
в Служба по вписванията – гр. София на 18.05.2015 г., по отношение на собствения на
Мандалина В.а В.а и Х. В. В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1385.2259.1.7, представляващ апартамент № 7, находящ се в ..., ет. 3, който по
описание на административния адрес изцяло съответства на процесния имот, за който се
отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение. По делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната
2
сделка от 22.04.1994 г. купувачите по нея да са били в брак, поради което съдът приема, че
апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при
равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Наред с това не се твърди, а и не се
доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в
правата върху него, поради което съдът приема, че включително и в рамките на исковия
период ответникът Х. В. В. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху него. Ето защо, съобразявайки действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, в качеството му на негов съсобственик именно ответникът В.
следва да отговаря за разходите за потребената в апартамента топлинна енергия съобразно
обема на участието си в съсобствеността – 1/2.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 7 съдът прави извод,
че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г., списък към него и
договор № 449/30.09.2002 г. (л. 17-20 от делото), данните, отразени в представените
изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 75-79 от делото), както и изводите в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач - ....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е изслушано и прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ..., е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
3
дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани
суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как
се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз
основа на данните от 3 броя панелни радиатора и 1 брой щранг лира, тези за битово гореща
вода са начислявани на база съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването поради липсата на водомер. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към горната Наредба – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 193 куб. м. и този на етажната собственост – 4
024 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 5 086,99
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (4 961,56 лв.) и
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (125,43 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ответникът, който носи тежестта, не доказва възраженията си за допуснати нарушения в
отчитането на топлинната енергия, което да е довело до завишаване на сумите за топлинна
енергия. Нещо повече, по делото не се твърди, а и не се доказва той да са е възползвал от
възможността за отправяне на рекламация (възражения) по отчета на показанията на
уредите, да иска допълнителен отчет на уредите или да е оспорил начина на разпределение
на топлинната енергия в изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от горната Наредба
№ Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответникът Х. В. В. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от него възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
4
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 16.10.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 16.10.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност на вземанията
за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., тъй като най-късното месечно задължение – това
за м.08.2020 г. е станало изискуемо на 15.10.2020 г., т. е. преди 16.10.2020 г., поради което то,
както и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период, са обхванати от
изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена
едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото
с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. В случая, с оглед липсата на изложени
твърдения, а и на ангажирани доказателства за извършени от страна на ответника плащания
на процесните суми, следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна
енергия за исковия период се равнява на посочената по-горе сума от 5 086,99 лв., отразяваща
реално доставената и потребена такава. От нея следва да се приспаднат сумите, които са
погасени по давност за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., чиято стойност предвид
допълнението на вещото лице към съдебно-техническата експертиза се равнява на 320,95 лв.
Следователно, размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 4 766,04 лв. (5 086,99 лв. - 320,95 лв.). Ето защо, при съобразяване на
дълга на ответника – 1/2, Х. В. В. се явява задължен за сумата от 2 383,02 лв. (1/2 от 4 766,04
лв.), до който размер предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна енергия за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 482,59 лв., или за размера от 99,57
лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 22,30 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
5
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
„.... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.09.2020 г. се
счита за възникнало на 30.09.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.10.2020 г., т. е.
преди 16.10.2020 г., поради което то е обхванато от изтекла погасителна давност, като
предвид данните, отразени в представеното извлечение, отнасящо се за аб. № 293585 (л. 25
от делото), съдът приема, че стойността му се равнява на 1,06 лв. Следователно, размерът на
месечните задължения за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност,
възлиза на 21,24 лв. (22,30 лв. – 1,06 лв.). Отново при съобразяване на дълга на ответника –
1/2, Х. В. В. се явява задължен за сумата от 10,62 лв. (1/2 от 21,24 лв.), до който размер
предявеният срещу него главен иск за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 11,15 лв., или за размера от 0,53 лв., и за периода от
01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 16.10.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./.
По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът
на лихвата за забава върху задълженията за цена на топлинна енергия в общ размер на 4
766,04 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащи в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 561,96 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на ответника – 1/2, Х. В. В.
се явява задължен за сумата от 280,98 лв. (1/2 от 561,96 лв.), до който размер предявеният
срещу него акцесорен иск за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 421,46 лв., или за размера от 140,48 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.10.2023 г. и касаеща
6
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от 2,55 лв.,
начислена за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя - ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
56773/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 76,40 лв. - платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 752,95 лв. - платена държавна такса, депозит
за СТЕ, депозит за особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито
съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част, тъй като той не претендира и не
доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК .... със седалище и адрес
на управление: ..... срещу Х. В. В., ЕГН **********, с адрес: ..., ет. 3, ап. 7, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. В. В. дължи на „.... сумата от 2 383,02 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж. к. „Надежда-3“, бл. 329, вх. А, ет. 3, ап. 7, с аб. № 293585, за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 10,62 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.10.2023
г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 280,98 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
04.10.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 56773/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 383,02 лв. до пълния
предявен размер от 2 482,59 лв., или за размера от 99,57 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. за разликата над уважения размер от 280,98 лв. до
пълния предявен размер от 421,46 лв., или за размера от 140,48 лв.; иска за цена на услуга за
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 10,62 лв. до пълния предявен
размер от 11,15 лв., или за размера от 0,53 лв., и за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 2,55 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г.
ОСЪЖДА Х. В. В., ЕГН **********, с адрес: ..., ет. 3, ап. 7 да заплати на „...., ЕИК ....
със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 76,40 лв.,
7
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 56773/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 752,95 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца .... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8