Р Е Ш Е Н И Е № 260195
08.03.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20501
по описа за 2018г. на съда, за да се
произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
обективно и субективно съединени искове по чл.109 ЗС по чл. 72 ЗС
Ищец Л.С.Л. чрез адв. М.К.
твърди, че с Решение № ******* по гр.д. № ***** по описа на РС – Пловдив е било
признато за установено по отношение на ответниците в настоящето производство Б.И.К.,
З.С.К., че ищецът заедно с П.И.С., С.И.К. са собственици въз основа на договор
за дарение и по наследяване на реална част с площ от 566 кв.м. разположени
между точки 1,2,9, 3,4,5,6,7,1 по комбинирана скица към СТЕ от имот 011001 по
КВС на землището на с. К., Община Х., целият с площ от 4.624 дка с начин на
трайно ползване – нива. С Решението ответниците са осъдени да предадат на ищеца
и на П.И.С. и С.И.К. владението върху описанато по-горе реална част с площ от
общо 566 кв.м.
Твърди се, че след
образуването на делото ответниците засаждат на процесния имот храсти, които са
гъсто насадени, липсва възможност за ползването на имота, за преминаването му,
за поставянето на помощни и стопански постройки, за отглеждане на плодове и
зеленчуци. Поддържа се и че процесния имот граничи от две страни с имот 011001
по КВС на землището на с. К., целият с площ от 4.624 дка с начин на трайно
ползване – нива с граници имоти с номера 145008,000421,000309 и 0000418
собственост на ответниците, който също е гъсто засаден с храстови насаждения.
Невъзможно е поставянето и поддържането на ограда, както и да се преминава до
имота, понеже липсва отстояние на насажденията като при третирането им с торове
и химикали миризмата била толкова силна, че невъзможно ищеца да влезе в двора.
Със засаждането на
насажденията ответниците унищожили и пътя за преминаване, който съществувал
между имота на ищеца и съседния имот, с което се препятствало преминаването,
достъп и поддръжката на имота му, както и на оградата.
Иска се от съда да се
постанови решение с което да бъдат осъдени ответниците да отстранят засадените
в имота храстови насаждения, да отстранят засадените в полския път храстови насаждения.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците Б.И.К. и З.С.К.
чрез адв. К. Д. оспорват твърденията в исковата молба в частта им относно
обстоятелството, че са извършвали действия с които да ограничат възможността на
ищеца да осъществява правото на собственост върху терена, нито пък са създадени
пречки за ползването му. Заявява, че процесната площ е предадена с Протокол за
въвод по изп. дело № ****** по описа на ДСИ при РС – П.. Иска се отхвърлянето
на предявените искове.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока за отговор на
исковата молба е постъпил насрещен иск вх. № 17131/13.03.2019г. подаден от Б.И.К.
и З.С.К. чрез адв. К.Д. с който се твърди, че ищците по него са придобили
правото на собственост върху нива с площ от 4.623 дка, която представлява имот
№ 011001 по КВС в местността „****“ в землището на с. К. въз основа на нот. акт
№ ***** на Н. Б.Т., нот. акт № **** на Н. Б.Т., нот. акт ***** на Н. Б. Т. като
през 2015г. целият имот бил засаден с розови насаждения /маслодайна роза/ и
които действия били осъществени със знаннието на Л.Л..
Част от гореописания
имот с площ от 566 кв.м. било признато за установено, че е собственост на Л.Л.,
П.С. и С.И.К., която площ била засадена с 200 броя рози като за всяко едно от
розовите насаждения били заплатени следните суми: закупуване на корени – 1.50
лева на брой; закупуване на тор – 2 лева за периода от ноември 2015г. до
15.11.2018г., закупуване на препарати и пръскане – 2.50 лева за периода от
ноември 2015г. до 15.11.2018г. за корен; разходи за окопаване, рязане,
насипване на тор, поливане – 15 лева. Като общата стойност на направените
подобрения била 540 лева. Подобренията били извършени от ищците по насрещния
иск в качеството им на добросъвестни владелци, тъй като са владели имота на
правно основание, което е било годно да ги направи собственици, без да знаят,
че праводателите им не са собственици на част от прехвърления имот. Иска се
осъждането на ответника по насрещния иск Л.Л., П.И.С. и С.И.К. да заплатят на Б.И.К.
и З.С.К. сумата от 540 лева, която представлява сумата от направените разноски
за извършени подобрения в частта от имота с площ от 566 кв.м, както и
увеличената стойност на имота в резултат на направените подобрения ведно със
законната лихва от датата на предявяването на насрещния иск – 13.03.2019г. до
окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на насрещния иск от ответниците по него Л.Л., С.И.К. и П.И.С.
чрез адв. М.К. заявяват, че засаждането на храстите е осъществено три години
след вписването на исковата молба, при наличие на висящ процес между тях и при
изрично противопоставяне, като е било знание у ищците по насрещния иск затова,
че праводателите им не са били собственици на част от прехвърления имот.
Поддържа се и че засятото не представлявало подобрение, тъй като насажденията
можело да бъдат отделени от земята. Оспорва се размерът на предявения иск. Иска
се отхвърлянето на насрещния иск. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
По предявените главни
искове с правна квалификация чл. 109 ЗС.
Доказано е по делото и
страните не спорят затова, че с влязло в сила от *** Решение № ***** по гр.д. №
**** по описа на РС – П. е било признато за установено по отношение на
ответниците в настоящето производство Б.И.К., З.С.К., че ищецът заедно с П.И.С.,
С.И.К. са собственици въз основа на договор за дарение и по наследяване на
реална част с площ от 566 кв.м. разположени между точки 1,2,9,3,4,5,6,7,1 по
комбинирана скица към СТЕ от имот 011001 по КВС на землището на с. К., Община Х.,
целият с площ от 4.624 дка с начин на трайно ползване – нива, като по делото е
приложена на л. 11 комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62
одобрен със заповед РД-060287/1993, отменен КРП за ПИ 329 от кв.31 одобрен с
Указ 52/08.03.1924г. и зап. 610/14.03.1924г. и КВС по гр.д. № **** по описа на
ПРС, XIV – ти гр.с-в.
Процесната реална част
от 566 кв.м. по твърдения на ответниците е била засадена с 200 броя рози, което
се потвърждава от показанията на св. М. Л. – дъщеря на ищеца, която си спомня,
че в периода 2013 – 2015г. имотът бил изоран и засян, с набити колчета, като
последно имало люцерна. Свидетелят си спомня, че била викана полиция и че
неколкократно било казвано на ответниците, че земята не е тяхна собственост.
Пръскането, напояването, наторяването на земята миришело отвратително и
създавало неудобства на родителите на свидетеля като дори и понастоящем
ответниците обработвали земята и отглеждали розите независимо, че били канени
да ги премахнат.
Свидетелят А.М., който
работи при ответниците потвърждава, че на процесния имот се отглежда гюл, който
бил засян през 2015г., мястото се обработвало с трактор след като било
извършено засаждането, март месец се започвала оранта, минавал трактора и
започвало да се копае. Свидетелят не си спомня някой да е възразявал срещу
сеитбата, по-късно започнали скандалите, когато трябвало да се берат розите.
Според в.л. Ч.П. в
приетата и изготвена от него съдебно-техническа експертиза в процесния имот има
засадени 200 розови насаждения/маслодайни/храстовидни които заемат 378 кв.м от площта
му като разстоянието между засадените рози е 0.70м., а широчината на
междуредието е 2.70м.
Следователно, при така
установената фактология съдът намира за основателен иска по чл. 109 ЗС като
ответниците следва да бъдат осъдени да отстранят засадените в имота на ищеца
храстови насаждения – рози като от съществено значение е факта, че в чужда
собственост без съгласието на собствениците се отглеждат такива насаждения,
земята се обработва, респ. извършва се оран, беритба, което само по себе си
представлява пречка за ползване на собствеността.
Следва да се посочи, че от фактическа страна е без
значение дали реално се създават пречки на собственика, щом той не желае
извършването на тази дейност в имота му, респ. ответниците нямат правно основание
да извършват каквито и да било фактически действия в чужд имот при липса на
изрично съгласие затова като поведението им е противоправно и вредоносно за
ищеца.
Частната собственост съгласно Конституцията на
Р.България е неприкосновена – арг. от чл.17, ал.3 като се отхвърля възражението
на ответниците, че процесната площ е предадена с Протокол за въвод по изп. дело
№ *** по описа на ДСИ при РС – П. до колкото независимо от извършения въвод
ответниците продължават отглеждането на розите, обработката на земята и всички
съпътстващи тази дейност активности.
Относно главния иск с правна квалификация чл. 109 ЗС с
който е поискано ответниците да бъдат осъдени да отстранят в храстови
насаждения в полския път съдът намира следното.
По делото е
установено, че процесните реални 566 кв.м. граничат от две страни с имот 011001
по КВС на землището на с.К., местността „****“ целия с площ от 4,624 дка, който
имот е собственост на ответниците въз основа на нот. акт № **** на Н. Б. Т.,
нот. акт № **** на Н. Б.Т., нот. акт № ***** на Н. Б.Т. като през 2015г. е
засаден с розови насаждения /маслодайна роза/. От показанията на св. Л. е
установено, че целият имот е заграден с колчета, а от показанията на св. Г. И.
се установява, че имотът е ограден с бодлива тел и ищеца не може да ползва
собствените си 566 кв.м тъй като не може да премине до тях, респ. дори било
разорано и завзето от главния път, от пръскането на розите пък според св. Г.Б.
не можело да се диша от миризмата, розите ставали 2 метра храст, клоните се
свивали един между друг и било много трудно да се премине.
От показанията на св.Г.Г. е установено, че целият имот
с площ от 4,624 дка се обработва като един масив, имало към 4-5 оранета и 6-7
пръскания за вредители с фунгициди и инсектициди като в.л. П. потвърждава, че
насажденията са пръскани с препарати за растителна защита при което по делото
не е доказано, че ответниците са спазили изискуемите съгласно Наредба №
104/22.08.2006г. за контрол върху предлагането на пазара и употреба на продукти
за растителна защита отстояния, които представляват защитни зони.
Следователно, по делото е доказано, че ответниците с
отглеждането на розовите/храстови насаждения създават пречки на ищеца да ползва
собствеността си като препятстват преминаването, достъпа и поддръжка до имота
му поради което следва да бъдат осъдени да премахнат тези насаждения.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 72 ЗС.
Така предявения насрещен иск се явява недоказан по
основание и размер, първо, защото е установено, че към момента на засаждането
на процесния имот с реална площ от 566 кв.м е извършено след като ответниците
по този иск са предявили иск по чл. 108 ЗС по гр.д. № *** по описа на РС -
Пловдив с което са демонстрирали и оповестили чрез вписането на исковата молба
в СлВп – П. обстоятелството, че се възприемат за собственици, респ. ответниците
изрично са се противопоставили на засаждането тъй като считат себе си за
собственици. Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестността е съществувала при възникване
на правното основание въз основа на което ищците са придобили собствеността
върху имот 011001 по КВС на землището на с.К. като впоследствие с влизане в
сила на Решение № **** по гр.д. № **** по описа на РС – П. са отречени правата
им при което добросъвестността се смята опровергана, поради което и всички
подобрения извършени след датата на влизане в сила на Решение № ***от *** до **** са извършени в чужд имот като
ищците по насрещния иск не са имали качеството на добросъвестни владелци.
Подобренията извършени в периода от ноември 2015г. до 04.06.2018г., от една
страна е недоказано какви са по вид и стойност, тъй като по делото не е
установено, колко насаждения е имало в този период, установено е че към дата
29.03.2021г. има 97 бр. рози-храст/ заключение на в.л. П./, които не се
обработват, респ. липсват писмени доказателства затова реално в процесния имот
да са били засадени 200 розови насаждения, като цифрата 200 е голословно
посочена в насрещния иск. От друга страна, според в.л. П. към **** розовите
насаждения са могли да бъдат извадени и засадени на друго място поради факта,
че са започнали фаза на покой като това
е могло да бъде извършено и на всяка по-късна дата през 2018г., както и през
2019г.
Следователно, предвид изричното несъгласие на
ответниците по насрещния иск и фактическата възможност за отделяне на
насажденията, не може да се приеме, че последните се обогатяват и по някакъв
начин се е увеличила стойността на имота им, респ. не е налице и обедняване за
ищците по насрещния иск тъй като е можело да вдигнат насажденията си и да ги
преместят на друго място, тъй като не са трайно прикрепени към земята.
Следва да се посочи и че обективно за ответниците по
насрещния иск розовите насаждения не представляват полезни разноски, които
увеличават стойността на имота им като по делото се установи, че тези
насаждения реално им пречат с оглед на което и не могат да им бъдат вменени в
тежест да бъдат заплатени.
Предвид на гореизложеното предявения насрещен иск се
отхвърля като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищец по главния иск
следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 850
лева, а в полза на ответниците по насрещния иск П.С. разноски в размер на
сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение, респ. за С.К. разноски в
размер на сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.И.К. с ЕГН ********** и З.С.К. с ЕГН ********** *** ДА ОТСТРАНЯТ засадените в притежаваната
от Л.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** реална част от 566 кв.м разположена
между точки 1,2,9,3,4,5,6,7,1 от имот 011001 по КВС на землището на с. К.,
Община Х., целият с площ от 4.624 дка с начин на трайно ползване – нива, по
комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.62 одобрен със заповед
РД-060287/1993, отменен КРП за ПИ 329 от кв.*** одобрен с Указ 52/08.03.1924г.
и зап. 610/14.03.1924г. и КВС по гр.д. № **** по описа на ПРС, XIV – ти гр.с-в. КАКТО
И ДА ОТСТРАНЯТ храстовите насаждения засадени в полския път, който граничи с реална
част от 566 кв.м разположена в имот 011001 по КВС на землището на с. К.
съгласно посочената по-горе комбинирана скица;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.И.К. с ЕГН ********** и З.С.К. с ЕГН **********
*** ПРОТИВ Л.С.Л. с ЕГН ********** с
адрес: ***, С.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** и П.И.С. с ЕГН ********** с
адрес: *** за осъждането им да заплатят сумата от 540 лева, която представлява
стойност на направените разноски за извършените подобрения и увеличената
стойност на частта от имота на ответниците с площ от 566 кв.м разположена в
имот 011001 по КВС на землището на с. К. съгласно посочената по-горе
комбинирана скица както следва: за закупуване на корени; закупуване на тор,
закупуване на препарати и пръскане за корен; разходи за окопаване, рязане,
насипване на тор, поливане за всеки корен от заявените 200 броя за периода от
ноември 2015г. до 15.11.2018г. ведно със законната лихва от датата на
предявяването на насрещния иск – 13.03.2019г. до окончателното й изплащане като
неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Б.И.К. с ЕГН ********** и З.С.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на Л.С.Л. с
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 850 лева разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА Б.И.К. с ЕГН ********** и З.С.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на С.И.К. с
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 350 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА Б.И.К. с ЕГН ********** и З.С.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на П.И.С. с
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Неразделна част от
настоящето Решение е комбинирана скица между действащия КРП за ПИ 477 от кв.***
одобрен със заповед РД-060287/1993, отменен КРП за ПИ 329 от кв.*** одобрен с
Указ 52/08.03.1924г. и зап. 610/14.03.1924г. и КВС по гр.д. № **** по описа на
ПРС, XIV – ти гр.с-в. на л.11 от гр.д. № *** по описа на РС – П., XVII – ти гр.с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Б.