№ 20642
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110121721 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от П. Б. К., с която
е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 1312.16 лв., представляващи за неплатена топлинна енергия
за периода от м.04.2012г. до м.04.2014г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 25446/2015г. по описа на СРС, 51 състав,
поради погасяването й по давност.
Ищецът твърди, че на 06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 25446/2015г. по описа на
СРС, 51 състав срещу него бил издаден изпълнителен лист за непогасени
задължения за топлинна енергия. Било образувано изп. дело *******г. по
описа на ЧСИ **** В.М. за процесните суми. Поддържа, че изпълнителното
основание, въз основа на което е издаден изп. лист е влязло в сила на
02.11.2016г., от който момента е започнала да тече погасителната давност.
Сочи, че изп. производство е било образувано на 06.03.2024г., а от 11.03.2024г.
има запорно съобщение. Първите предприети изпълнителни действия според
ищеца са от м.03.2024г., т.е. 5-годишната погасителна давност е изтекла още
преди образуване на изп. производство, като ответникът се е сдобил с
издадения изп. лист още през 2017г. В исковата молба се сочи, че ищецът не е
бил уведомяван за по-рано образувано изп. дело, а и дори такова да е
образувано, то е перемирано и заличава извършените изпълнителни действия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че въз
1
основа на процесния изп. лист е образувано изп. дело № ****** по описа на
ЧСИ М.М., като молбата за образуване е подадена на 27.03.2017г. Сочи, че в
хода на това производство са извършвани изпълнителни действия,
включително запор през м.04.2020г. по сметки на ищеца. Поддържа, че изп.
производство било прекратено, след което образувано дело № *******г. по
описа на ЧСИ **** В.М., по което н 11.03.2024г. също бил наложен запор.
Ответникът сочи, че погасителната давност не е изтекла. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017 г.
въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25446/2015г. по описа на
СРС, 51 състав, влязла в сила след влизане в сила на 02.11.2016 г. на решение
по гр.д. № 51663/2015г. по описа на СРС, 51 състав; по издадения
изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № *******г. по описа на
ЧСИ **** В.М., за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № *********** по описа на
ЧСИ М.М., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 27.03.2017 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по гр. д. № 25446/2015г. по описа на СРС,
51 състав.
На 23.04.2017 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до П. Б. К.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
С молба от 25.07.2019 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши справка в НАП за наличие на
трудови договори и налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както
и насрочване на описа на движими вещи собственост на длъжника.
На 06.04.2020 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника П. Б. К.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
29.07.2020 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
Други изпълнителни действия по отношение на този длъжник частният
съдебен изпълнител не е извършвал.
На 18.01.2024 г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото е представен препис от изп. д. № ********** по описа на ЧСИ
2
**** В.М., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 06.03.2024 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по гр. д. № 25446/2015г. по описа на СРС,
51 състав.
На 11.03.2024 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника П. Б. К.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
25.03.2024 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
На 11.03.2024 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е
наложен запор върху получаваната от длъжника П. Б. К. пенсия. От
представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било
получено от третото задължено лице на 26.03.2024 г.
На 08.04.2024 г. със запорно съобщение е наложен запор върху МПС
марка „*****“, модел „*******“, с рег. № ********* собственост на длъжника
П. Б. К.. От представените доказателства се установява, че на 16.04.2024 г. е
наложен запор върху МПС марка „*****“, модел „*******“, с рег. №
********* собственост на длъжника П. Б. К..
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай доколкото
процесният изпълнителен лист е издаден на основание влязла в сила заповед
по чл. 410 от ГПК, която е била предмет на разглеждане по гр. д. №
51663/2015г. по описа на СРС, 51 състав, по което е постановено решение,
влязло в сила на 02.11.2016г., поради което и намира приложение разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
3
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от 02.11.2016 г. - датата влизането в сила на решението по
гр. д. № 51663/2015 г. по описа на СРС, 51 състав е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предприемането от
страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията
по изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ М.М., чрез подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело – на 27.03.2017 г. В
разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело
№ ***********, се установява, че същото е било образувано въз основа на
подадена молба на 27.03.2017 г. с приложен към нея - процесния
изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на
съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на
процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща
овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в
молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради
което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността. Следващите
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността са с молба от
25.07.2019 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане
на изпълнителни действия, а именно опис на движимо имущество, запор
върху трудово възнаграждение, с налагането на запор от 29.07.2020 г. /датата
на получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника в
две банки. Други действия годни да прекъснат давността по това
4
изпълнително дело по отношение на длъжника П. Б. К. по това изпълнително
дело не са извършвани. Такива са били извършено по изп. д. № ********** по
описа на ЧСИ **** В.М., а именно молба от взискаталя 06.03.2024 г. за
образуване на изпълнителното дело с изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, с
налагането на запор от 25.03.2024 г. /датата на получаване на запорното
съобщение/ върху всички сметки на длъжника в две банки, с налагането на
запор от 26.03.2024 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
получаваната от длъжника П. Б. К. пенсия, запор от 16.04.2024 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ МПС марка „*****“, модел „*******“, с
рег. № ********* собственост на длъжника П. Б. К..
В случая настоящият състав намира, че между изпълнителните действия
по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ М.М., а именно в хипотезата на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, молба от взискателя за възлагане на изпълнителни
действия, запор върху банкови сметки, както и между изпълнителните
действия по изп. д. № ********** по описа на ЧСИ **** В.М., а именно
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, запор върху банкови сметки, запор върху пенсия,
запор върху МПС не е изтекъл по отношение и ищеца петгодишната давност
за погасяване на задълженията. Действително между изпълнителните
действия по изп. д. № *********** по подаване на молба за образуването му
от 27.03.2017 г. и молба от 25.07.2019 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично
искане за предприемане на изпълнителни действия е изтекъл период по-голям
от две години. В случая независимо от настъпилата перемпция по силата на
закона, то доколкото по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова
такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските
правила по воденото на изпълнителните дела в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. и решение № 93 от 17.05.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2766/2020. Тъй като обаче това прекратяване е след
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, то новата погасителна
давност за вземането е започнала да тече от последното изпълнително
действие. От 27.03.2017 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок,
които не е изтекъл към момента на предприемане на изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, а именно подаване на молба от 25.07.2019 г.
съдържащо изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Също така с оглед изричното
позоваване от страна на ответника в отговора на исковата молба следва да се
5
посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван
на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период
от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че до края на устните състезания пред настоящия състав по
отношение на вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията, поради което
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се
явява и доколко претенцията е допустима. По изп. д. № ********** по описа
на ЧСИ **** В.М. има данни за извършени плащания, но те са извършени от
другия длъжник по изпълнителния лист, който е осъден да заплаща суми в
условията на разделност, а именно Галина Благоева К.а, поради което не може
да се приеме, че са погасени вземания предмет на настоящото производство.
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от
ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Б. К., ЕГН ********** със съдебен адрес
************, чрез адв. Р. Р. срещу ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: **************, иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че П. Б. К. не дължи на ЮЛ сумата от 1312.16 лв.,
представляващи за неплатена топлинна енергия за периода от м.04.2012г. до
м.04.2014г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.01.2017 г. по
ч.гр.д. № 25446/2015г. по описа на СРС, 51 състав, поради погасяването й по
давност.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН ********** със съдебен адрес ************,
6
чрез адв. Р. Р., да заплати на ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: **************, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7