Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022
гр.Габрово,24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски окръжен съд в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА
К. ГОЛЕМАНОВА
при секретаря В. Килифарева,
с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева
В.гр.д.№431 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №260002/11.09.2020г.
по гр.д.№261/2019г. Дряновският районен съд е отхвърлил предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, от "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, против Д.М.П., с ЕГН **********,***, гараж 8, за следните суми, за които е издадена заповед № 73/23.05.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 182/2019г. по описа на ДРС: 373,90 лв. - главница, представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2015г. до
месец април 2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ****№
****, вх. ****, гараж ****, аб. ****; 84,26 лв. - лихва за забава върху
главницата от 373,90 лв. за периода от 14.09.2016г. до 28.03.2019г.; 3,78 лв. - главница, представляваща
дялово разпределение за периода от месец февруари 2018г. до месец април 2018г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ****№ ****, вх. ****,
гараж ****, аб. ****, 0,40 лв. - лихва за забава върху главницата от 3,78 лв. за периода от 30.03.2018г. до 28.03.2019г., като неоснователни и недоказани. "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Д.М.П., с ЕГН **********, сумата 200лева разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД гр.
София- „МХ Елвеко" ООД.
В
законният срок решението е обжалвано от "Топлофикация София" ЕАД,
като в жалбата се сочи, че " са отхвърлени изцяло предявените искове срещу
Д.П. на погрешно основание и по този начин в тежест на дружеството са възложени съдебните разноски". Ответника
не оспорвал, че е клиент на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, представил доказателства, че плащал задълженията си и напълно
погасил задължението и по настоящото
дело в хода на производството пред първата инстанция, което се установявало и
от съдебно- счетоводната експертиза. Това
поведение следвало да се тълкува като признание на иска. Съдът се произнесъл в
мотивите си извън предмета на спора- ответникът не твърдял, че не е собственик
на имота, а само, че претенцията е
погасена по давност и чрез плащане. Ако
към исковата молба не били приложени доказателствата, описани като приложение,
съдът е следвало да укаже на страната да изправи тази нередовност, а не да отхвърли иска на това основание. Ответникът не
подал отговор на исковата молба, а процесуалният му представител посочил,
че претенцията следва да се отхвърли
като погасена по давност и плащане- не била оспорена облигационната връзка
между страните, а напротив- навеждали се факти, че ответника е погасявал
задължения касаещи посоченият абонатен номер. Доказан бил и размера на
претенцията от дружеството, както и погасяването й в хода на производството-
извършеното плащане от другата страна по
банков път към дружеството на сумата
462,34 лева, на дата 09.10.2019г.
Претендирано е решението на първата
инстанция да бъде отменено и да се
постанови друго, с което исковата претенция да се отхвърли като заплатена в
хода на производството и да се присъдят разноските за заповедното и исковото
производство.
Въззивната инстанция, като взе предвид
становищата на страните, възраженията във въззивната жалба и представените по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Пред
районният съд е проведено производство по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена Заповед № 73 от 23.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 182/2019г. на РС- Дряново, с която се
разпорежда Д.М.П. да заплати на ищеца “Топлофикация
София” ЕАД: 373,90 лв.- главница, представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
месец октомври 2015г. до месец април 2018г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес гр. София, ул. ****№ ****, вх. ****, гараж ****, аб. ****;, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
84,26 лв. - лихва за забава върху главницата от 373,90 лв. за периода от 14.09.2016г. до 28.03.2019г.; 3,78
лв.- дялово разпределение за периода от месец февруари 2018г. до месец април
2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ****№ ****, вх.
****, гараж ****, аб. ****;, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; 0,40 лв.- лихва за забава върху главницата от 3,78 лв. за периода от 30.03.2018г. до 28.03.2019г., както и разноски в общ размер от 75,00 лв., от които 25 лв. - държавна такса и
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
За да
отхвърли претенцията районният съд е изложил следните мотиви:
По делото не били доказани облигационни отношения между страните през
процесния период, поради което предявените искове, както за главница, така и за
лихва за забава, следвало да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, без да се изследва дали част от вземанията са погасени по давност
или чрез плащане. Облигационната
връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниквала ex lege от
момента на възникване на правото на собственост, респ. вещното или облигационно
право на ползване, а ищцовото дружество не представило никакви доказателства за
твърденията си в исковата молба, че ответникът Д.М.П. е собственик на процесния топлоснабден
имот, на
който е доставена топлоенергия. По делото не били представени описаните в
исковата молба: нотариален акт № 12, том I,
рег. № 1243, дело № 11/2002г.; извлечение от сметки по месеци за процесния
период;
съобщения към фактури с № **********/31.07.2016г., №
**********/31.07.2017г. и № **********/ 31.07.2018г. От представените от
третото лице помагач 2 бр. справки за показанията на измерителните уреди в топлоснобдената
сграда за периода 17.10.2016г. – 24.04.2017г. с дата на отчет 27.05.2017г. и за
периода 26.10.2017г. - 11.04.2018г. с дата на отчет 23.05.2018г., срещу
абонатен № 32023, фигурирало името на Цв.М.И., а не на ответника Д.М.П..
В третата
справка за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., не било посочено име на
абоната. Съгласно заключението на вещото
лице при проверка по съдебната сметка и отдел ФСО при ищцовото дружество било
установено плащане на 09.10.2019г. на сумата от 462,34 лв., с която са погасени
изцяло всички претендирани суми в общ размер от
462,34 лв.
Въззивният съд не споделя изводите на
първата инстанция.
Не се спори по делото, че през процесния период собственик
на топлоснабденият имот е ответника Д.П.. Това е видно и от представеният към
въззивната жалба нот. акт №12/2002г., с
който Д.П. е закупил гаража от Е.И.. Ако районният съд е считал, че исковата
молба е нередовна, тъй като посочените в същата като приложение доказателства
за правото на собственост не са били приложени, е следвало да я остави без движение,
а не да отхвърля претенцията на това основание. Освен това самият ответник не
възразява и не твърди, че друг е бил собственик на имота /гаража/ през
процесният период. Същият не е подал отговор на исковата молба и единствено претендира,
чрез процесуалният си представител, който се е явил по делото в първото открито
с.з. на 16.07.2020г., че задълженията били заплатени. Към тази дата /16.07.2020г./
това е било така, видно от посоченото и
от районният съд в решението му, видно и от
заключението на икономическата
експертиза- задължението на ответника, за което е образувано заповедното
производство, е било заплатено от него на 09.10.2019г. - след образуване на
заповедното производство /на
09.04.2019г./ и на исковото производство пред ДРС /на 06.08.2019г./ Поради това процесуалният представител на
ответника е претендирал в хода на устните състезания по делото пред
районният съд : "да се приеме, че дългът е платен и да се отхвърлят предявените искове", както и "ако
присъдите разноски на ищеца те да бъдат в рамките на минималното."
След
като ответникът по исковата молба не е оспорил, че е собственик на имота, който
е топлоснабден, нито, че е задължен да заплати цената за доставената топлинна
енергия, а я е заплатил, макар и едва в
хода на делото по исковото производство, неправилно първата инстанция е
отхвърлила претенцията, с мотив, че "по делото не били доказани облигационни отношения между страните през
процесния период". Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, собственика на
имота е носител на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за
битови нужди към топлопреносното предприятие /изключения от това правило са
налице при вещно право на ползване, но в
случая такива не са налице/. Първоинстанционният съд е следвало да отхвърли искът по чл. 422 ГПК по
отношение на сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, общо в размер на 462,34 лева, но не като неоснователен, а като
заплатен по време на производството,
като присъди единствено разноските за заповедното и исковото производство.
На
основание гореизложеното въззивната инстанция счита, че решението на ДРС следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск
да се отхвърли като погасен чрез плащане след завеждане на исковото
производство, като се присъдят разноски в полза на ищеца за заповедното и
исковото производство, тъй като ответника е странал причина за завеждане на
делото и е заплатил дължимата сума, но едва преди приключване на исковото
производство по чл. 422 ГПК.
Разноски
по заповедното производство: в общ размер от 75,00 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Разноски
по исковото производство: С оглед изхода на делото на жалбоподателят следва да
се присъдят разноските за двете съдебни инстанции общо в размер на 550 лева: 475
лева за първата инстанция- ДТ, депозит експертизи 400 лева и 50 лева юристконсултско
възнаграждение; 75 лева за въззивното производство- ДТ и 50 лева
юристконсултско възнаграждение.
С оглед
цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260002/11.09.2020г. по гр.д.№261/2019г. на Дряновският районен съд, вместо което
постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от К.В.Г., чрез пълномощник юрисконсулт М.В.Ш., гр. София, ул. ***№ 23Б, против Д.М.П., с ЕГН **********,***, гараж *, за следните суми, за които е издадена
заповед № 73/23.05.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 182/2019г. по описа на
ДРС: 373,90 лв. - главница, представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2015г. до
месец април 2018г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ****№
..., вх. *, гараж *, аб. *****; 84,26 лв.- лихва за забава върху
главницата от 373,90 лв. за периода от 14.09.2016г. до 28.03.2019г.; 3,78 лв.- главница, представляваща
дялово разпределение за периода от месец февруари 2018г. до месец април 2018г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ****№ ..., вх. *,
гараж *, аб. *****; 0,40 лв. - лихва за забава върху главницата от 3,78 лв. за периода от 30.03.2018г. до 28.03.2019г., като погасени
чрез плащане след завеждане на делото.
ОСЪЖДА, Д.М.П., с ЕГН **********,***, да заплати на
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.В.Г. сумата 75 лева разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА, Д.М.П., с ЕГН **********,***, да заплати на
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от К.В.Г. сумата 550 лева разноски за
исковото производство пред двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: