Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 09.05.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На осми април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1586 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. К.Д. против Х.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, комплекс „****
Ищецът твърди, че на 06.06.2016
год. с финансова помощ от родителите си закупил апартамент в град С., к-с „***.
Малко след покупката започнали ремонт на жилището, за да може с минимални
средства да се нанесат и да живеят в същото, а впоследствие постепенно да го
ремонтират. Преценили, че банята може да остане за момента така, както е – без
основен ремонт. Направили основен ремонт на коридора, изразяващ се в полагане
на гипсокартон, шпакловка върху мрежа и боядисване.
Тъкмо щели да се нанасят в
жилището, когато един ден през м. юни или юли 2018 г., бащата на ищеца И.Т.М.,
отивайки в апартамента видял, че същият бил наводнен и продължавал да се
наводнява от съседния апартамент отгоре над тях – на вторият етаж, собственост
на ответника Х.А.Ц.. В този момент ответникът го нямало в тях, а водата
продължавала да тече и се наложило бащата на ищеца да отвори с щанга вратата на
избата и да спре общия кран на водоподаването. Това станало в присъствието на
двама свидетели, съседи в същия блок.
Същият ден се свързали с
ответника Х.Ц. и му обяснили, че са претърпели щети от наводняването и той
обещал да им заплати за щетите, които настъпили по негова вина. Според ищеца,
дори и при спукване на бойлера, което Х.Ц. посочил като причина за аварията,
нямало да настъпят такива последици и вреди за жилището, ако той не бил правил
ремонти – по всяка вероятност незаконни, и без изготвен проект в неговия
апартамент – размествания и реконструкции на помещения, включително и сифона на
банята, който бил поставен на друго място, а старият бил затворен и изолиран.
След разговора с ответника и
устно обещание от негова страна, че ще заплати за нанесените щети от
наводнението, ищецът започнал да ремонтира наново жилището. Коридорът бил
ремонтиран изцяло, тъй като гипскартонът бил поел влага и подпухнал, плочите в
банята се били отлепили и изпадали на земята.
При премахване на фаянсовите
плочки се оказало, че преди да се поставят нови, трябвало да бъде сменен
тръбопровод /ВиК/ в банята, тъй като при опит да се отвият, тръбите се късали.
Наложило се да сменят и вратата на банята, тъй като старата от влагата се била надула
и не можела да се отвори или затвори. Разходите, които ищецът направил за
закупуване на материали за ремонт били следните:
- Гипскартон 18 броя с размери
9.5/1200/2000 , 12.5/1200/2600 – 370.88 лв.
- Лепило за гипскартон ЯПИ -
Алчибай - 4 броя – 39.60 лв.
- Минерална вата - 78 лв.
- Винтове за гипскартон - 35 лв.
- Профили за окачване на
гипскартон - 120 лв.
- Изолация Исипан ОДЕ 20/600/1250
мм - 75.50 лв.
- Мармодом ФЛ 100 2 бр. - 25.80
лв.
- Фугенфюлер 25 кг. - 25.80 лв.
- Лепило за изолация - 21 лв.
- Плочки за баня фаянс - 36
кв.-432 лв.
- Плочки за баня - теракота - 18
кв. - 324 лв.
- Лепило за плочки „Флекси“ - 70
лв.
- Врата за баня - 326 лв.
- Моноблок за баня - 266 лв.
- Мивка за баня - 90 лв.
- Сифон за баня - 30 лв.
- Високоустойчива боя за баня с
автогланс – „Еверест“ – 18 лв.
- ВиК материали за баня чиста и
мръсна вода - 120 лв.
- Ел. материали - 20 лв.
- Фугиращи смеси - 12 лв.
Отделно от това заплатил 2 300
лв. за труд и монтажни дейности и 200 лв. за изхвърляне на строителни отпадъци.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 4999.58 лева,
от които 2 499.58 лева за закупуване на строителни материали, 2 300 лева
разходи за труд и монтажни действия и 200 лева за извозване на строителен
отпадък, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди в
собствения му апартамент в град С., к-с „*** вследствие на наводнение в
апартамент в град С., к-с „*** собственост на ответника Х.А.Ц.. Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответникът, представляван от адв.
Н.Г., с отговора на исковата молба оспорва иска, който бил недопустим и
неоснователен. От петитума на исковата молба не можело да се направи извод в
какво точно се състои искането на ищеца и съответно какъв е правният му интерес
от предявяването ѝ. Освен нередовна, исковата молба била и неоснователна.
Ответникът признава следните
факти: Преди много години правил промени в банята на жилището – преди 1990 г.
През 2012 г. дарили със съпругата си жилището си на двете си деца, като си
запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху него. Ответникът
твърди, че в средата на 2017 г. бил уведомен по телефона, че е възникнал
проблем в жилището, в което живее. Понеже се намирал съвсем близо до него,
веднага се прибрал и установили с ищеца и жената, която го придружавала, че
бойлерът е пробит и изпуска вода.
Оспорва всички останали факти, на
които се основава иска.
Не били верни твърденията, че
вследствие теча от неговия бойлер се наложило ищецът да прави нов ремонт на
коридора си; че са паднали плочките в банята на ищеца; че продължава да има
теч; че се е наложило да си сменя ВиК тръбите и че това наложило смяна на
вратата на банята.
Сифонът в апартамента бил
преместен преди много години. До теча, който се получил от бойлера на
ответника, нямало никакви проблеми – нито преди това, нито след този случай.
Когато след обаждане по телефона
посетил имота си и установил повредата в бойлера, там се видял с ищеца и
някаква друга жена, която го придружавала. По-голямата част от водата, течаща
от бойлера, се била наслоила в помещение в неговия апартамент, намиращо се в
близост до помещението с бойлера. След като с жената, която придружавала ищеца,
успели да попият по-голямата част от водата в стаята /като първо водата била
спряна за да не тече повече/, слезли в жилището на ищеца. Там заедно
констатирали, че вследствие на изтичането на вода от бойлера на ответника,
имало единствено мокро петно по ъгъла на южната стена и петно на тавана в
размер от около 20-30 см. в стаята намираща се под тази, в която се била
наслоила водата в горния апартамент. Ответникът твърди, че веднага предложил на
ищеца да отстрани повредите. Бил готов и му предложил да боядиса за собствена
сметка и със собствен труд цялата стая. Той отказал с мотива, че му била
останала боя и щял да го направи сам. Други щети не били констатирани в онзи
момент. След време ищецът му се обадил по телефона и казал, че в банята му били
паднали три реда плочки. Ответникът му предложил да му покаже къде са падналите
плочки и евентуално да му закупи нови плочки и материали за поставянето им.
Ищецът отказал и поискал от него да му плати 500 лева, което предложение било
отхвърлено от ответника. Няколко дни по-късно ответникът посетил ищеца в
жилището му и той му показал не паднали плочки, а остатъци от изрязани
поставени такива. Оттогава не били разговаряли по въпроса.
Всичко изложено обосновавало
неоснователност на иска, с оглед на което ответникът моли съда да го отхвърли и
да му присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, peг. № **,
дело № 432 от 2016 г. на нотариус Т.Р.е видно, че на 06.06.2016 ищецът Д.М. е
закупил апартамент №*в град С., к-с „***.
Страните не спорят, че ответникът
Х.Ц. живее в апартамента, находящ се над този на ищеца – на втория етаж в същия
жилищен блок.
Не е спорно и това, че в резултат
на авария в ползвания от ответника апартамент, е имало теч, за който той е бил
уведомен по телефона.
С исковата молба ищецът представя
копие от фактура, в която са отразени закупени строителни материали за сумата от
808.79 лева. Във фактурата не е обтелязано лицето, което я е получило, нито
датата на издаване, поради което същата е без доказателствена стойност. Същото
се отнася и за представените от ищеца копия на касови бележки от 2017 г. и
началото на 2018 г., тъй като са издадени преди да е настъпил инцидента, който
в исковата молба се сочи, че е от „м.
юни или юли тази година“, т. е. 2018 г. Единствените копия на касови бележки,
които са четливи и относими са тези 25.09.2018 г. на стойност 19.50 лева; от
25.09.2018 г. на стойност 39 лева; от 16.09.2018 г. на стойност 70.67 лева и от
26.09.2018 г. на стойност 9.30 лева.
По делото е изготвена и приета без възражения от
страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в
апартамента на ищеца са извършени СМР на обща стойност 3232.60 лева (вещото
лице е посочило сумата от 3262.10 лева, което съдът възприема като техническа
грешка при сборуването) без ДДС или 3879.12 лева с ДДС. Вещото лице заявява при
изслушването му в с. з., че няма как да прецени дали в жилището на ищеца е
имало щети в резултат на наводнение в горния апартамент, тъй като ремонтните
дейности вече са извършени.
От показанията на свидетеля
И.Т.М. се установява, че е баща на ищеца. Синът му закупил процесния апартамент
през 2016 г., а ответникът живеел в апартамента над него. След закупуването на
апартамента, свидетелят и ищеца започнали да го ремонтират и да го обзавеждат с
мебели с намерение да го пригодят за живеене. Единствено банята била в добро
състояние и не се нуждаела от ремонт. През м. юни или юли 2017 г. свидетелят и
съпругата му посетили апартамента за да оставят там закупени первази. По това
време синът им бил в С.. При влизане в тоалетната съпругата му констатирала, че
таванът тече. Впоследствие установили, че течове има и в банята, и в северната
стая. Свидетелят чул шум от вода, който идвал отгоре. Тъй като в горния
апартамент нямало никого, наложило се свидетелят да разбие една от вратите на
избите и оттам да спре централно водата. След около час и половина успели да се
свържат с ответника по телефона и той дошъл на място. Влезли заедно в неговия
апартамент и установили, че бойлерът му е спукан. Имало вода по пода и
съпругата на свидетеля помогнала да почистят. Заедно слезли и в долния
апартамент и видели мокро петно на тавана на тоалетната. Х.Ц. изразил съжаление
за повредата и се съгласил да плати ремонта. Впоследствие започнали да падат
плочките в банята и да се подува гипсокартона в северната стая. Повреденият
бойлер се намирал в помещение над банята на ищеца. Въпреки първоначалната устна
договорка да заплати плочките, ответникът впоследствие отказал да възстанови
щетите. Според свидетеля една от причините за аварията били правените преди
това ремонти от ответника, при което запушил обратната вода.
От показанията на свидетеля К.
Х.Ц. се установява, че е син на ответника. Заявява, че апартаментът в гр. С.,
комплекс „*** е негова собственост, но там живеели родителите му. От тях знаел
за повреда в бойлера през 2017 г., което наложило смяната му. Бойлерът протекъл
и комшиите отдолу се оплакали. Свидетелят не познавал съседите от долния
апартамент и не бил разговарял с тях лично. Доколкото знаел от баща си, имало
едно влажно петно в една от стаите им. Баща му изразил готовност да съдейства и
да заплати каквото е необходимо, но съседите отказали и заявили, че сами ще си
оправят щетите, които не били големи.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД. Искът е допустим, тъй като е подаден от надлежна
страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство. Разгледан по
същество искът е неоснователен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат
имуществени и неимуществени, като в настоящото производство ищецът е претендирал
само имуществени вреди.
Безспорен е фактът на настъпила
авария в апартамента ползван от ответника, но настоящият съдебен състав счита
за недоказани щетите в претендирания размер и причинно-следствената връзка
между деянието и вредоносния резултат. Ангажираните от ищеца доказателства и
изготвената съдебно-техническа експертиза установиха, че в апартамента на ищеца
са извършени множество строително-ремонтни работи. Този факт така или иначе не
е спорен по делото. Безспорно е, че от закупуването на жилището в него се
извършват ремонтни дейности с цел неговото облагородяване. Не се установи
обаче, че именно аварията в жилището на ответника, е наложила да се извършат
ремонти в процесния апартамент, за които ищецът е заплатил 4999.58 лева. Както
вече се посочи, повечето от представените с исковата молба платежни документи
се отнасят за период, предхождащ датата на аварията. Дори и относимите към
процесния период касови бележки – на обща стойност 138,47 лв., няма как да се
приеме безусловно, че доказват разходи за поправяне на точно на тези щети, за
които ищецът твърди, че са причинени от ответника. В една от тях е записана
покупка на „ел. материали“, в друга – „пром. стоки“, а в трета „стоки“. Така
оформени тези касови бележки не представляват убедителни писмени доказателства
в подкрепа на исковата претенция.
На следващо място следва да се
отбележи, че по делото не се установи по безспорен начин и кога точно е
настъпила повредата в бойлера на ответника – в исковата молба се сочи м. юни -
м. юли 2018 г., но според двамата свидетели, включително и този на ищеца,
въпросният битов инцидент е от лятото на 2017 г.
Всичко изложено навежда извод за
неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските
по делото – 350 лева за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Д.
иск с правно основание чл.45, ал.1 от ГПК за осъждане на Х.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес:
***, комплекс „*** да му заплати сумата от общо 4999.58 лева, от които 2 499.58
лева за закупуване на строителни материали, 2 300 лева разходи за труд и
монтажни действия и 200 лева за извозване на строителен отпадък, която сума
представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствения му
апартамент в град С., к-с „*** вследствие на наводнение в апартамент в град С.,
к-с „****, собственост на ответника Х.А.Ц..
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
да заплати на
Х.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, комплекс *** сумата от 350.00 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.