Р Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия
Симеонова гр. д. № 16148 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 181172 от 31.07.2019
г., постановено по гр. д. № 37778/2017 г., Софийски районен съд (СРС), I ГО, 49 - и състав, е отхвърлил предявените от „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу М.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че М.Г.Г. дължи
на „П.и.б.“ АД сумата от 3 000 лв. - главница по
договор от 06.12.2007 г., 13 129,19 лв. - просрочена договорна лихва за периода
от 19.02.2009 г. до 02.07.2015 г., 10 126,96 лв. - наказателна лихва за периода
от 06.03.2009 г. до 15.07.2015 г., 39 лв. - такса за поддръжка и 96 лв. -
разноски за връчване на нотариална покана. Осъдена е „П.и.б.“ АД да заплати на М.Г.Г. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 1 350 лв. - разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „П.и.б.“ АД, чрез юрисконсулт Х.П., с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излагат се съображения, че съгласно
приложимите към договора Общи условия (ОУ) за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Mastercard
и Visa, срокът на договора се подновява автоматично всеки път
за нов едногодишен срок при положение, че титулярят не е уведомил банката за
прекратяване на договора най - малко 60 дни преди изтичане на текущия срок,
респективно че банката не е уведомила титуляря за прекратяване на договора най -
малко 30 дни преди изтичане на текущия срок (чл. 3, т. 36.1, аналогично т.
19.1.1). Сочи се, че при подписване на процесния договор ответницата
е декларирала, че е запозната и се е съгласила с ОУ, действащи към момента на
подписването му. Поради това срокът на
договора се е подновявал автоматично на 06.12.2010 г., на 06.12.2011 г., на
06.12.2012 г., на 06.12.2013 г., на 06.12.2014 г., като на 03.07.2015 г. ищецът
е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем. До момента на обявяване на
предсрочната изискуемост е било налице непрекратено правоотношение, възникнало
на основание договора за кредит. Излагат се и съображения, че лихвите (договорна
и наказателна) за периода от 16.07.2012 г. до 16.07.2015 г. не са погасени по
давност. Предвид изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за
претендирана главница, за лихви за периода от 16.07.2012 г. до 16.07.2015 г. и
в частта за разноските, и за уважаване
на предявените искове. Претендират се разноски за производството пред настоящата въззивна
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника М.Г.Г., чрез адвокат В.М., с доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди се, че фактът, че
действието на договора е продължавано автоматично, е ирелевантен по отношение
на началния момент, от който започва да тече давностният срок за погасяване на
вземането. Излагат се доводи, че след 04.02.2009 г. (последното теглене по
картата) кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си по договора, поради
което е изпаднал в забава, считано от 19.02.2009 г. От тази дата е настъпила
изискуемостта на вземането, като петгодишната погасителна давност е изтекла на
19.02.2014 г., с което са се погасили и акцесорните вземания. Предвид
изложеното се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на страните, оплакванията във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като във връзка с възраженията във въззивната жалба настоящият
съдебен състав приема следното:
Предявени за
разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за
установено в полза на ищеца съществуване на вземания срещу ответницата по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
51РКО-В-6037/06.12.2007 г.
Исковото производство пред Софийски районен съд е образувано след подадено възражение по реда на чл.
414 ГПК от длъжника М.Г.Г., срещу която, в полза „П.и.б.“ АД, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 22.08.2015 г. и изпълнителен лист от
22.08.2015 г. по ч. гр. д. № 41840/2015 г. по описа на СРС, 49 - и състав за посочените по
- горе суми. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита, поради което
производството се явява процесуално допустимо.
Като писмено доказателство по делото е приет
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-6037/06.12.2007 г., по силата на който на ответницата Г. е
открита картова разплащателна сметка, като ѝ
е отпуснат банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в
размер на 3 000 лв. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 06.12.2009
г., като е предвидена възможност за автоматичното му подновяване при условията
и реда, предвидени в ОУ, неразделна част от договора. Според чл. 4 от договора титулярят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия. Съгласно чл. 7 от договора при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано
до края на последния отчетен период, титулярят заплаща на банката, след
изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери,
както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16 %, за
всички останали трансакции - 18 %. В чл. 8 от
договора е предвидено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.
В
производството пред първоинстанционния съд като писмени
доказателства по делото са приети и Общи
условия (3 броя),
валидни към сключване и действието на процесния договор, които съгласно чл. 11
от договора се прилагат при
сключване и изпълнение на същия и са известни на титуляря по него, т. к. с подписване на същия са му били
надлежно представени. От Общите
условия, приети с Решение на
Управителния съвет на „П.и.б.“ АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с
Решение от 24.07.2007 г. (ведно
с приетите изменения и допълнения), се
установява, че според чл. 36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за
прекратяването на договора най - малко 60 дни преди изтичане на текущия срок
(респ. 30 - дневен срок в
полза на банката). Според чл. 36.3 от ОУ във всички случаи на
прекратяване на договора, титулярят е
длъжен да върне издадените му карти и да погаси изцяло дебитното
салдо по сметката си и да
изпълни всички останали задължения към банката. Видно от чл. 18 от ОУ титулярят се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако
падежът е в неработен ден, да
внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В т. 24 от ОУ е предвидено, че ако титулярът
не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след
датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има право да
блокира картата. Съгласно т. 25 от ОУ ако в дадения от банката срок титулярят
не погаси всички изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата,
да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати
едностранно договорните си отношения с титуляря. Според т. 28, а) от ОУ банката
има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено
предизвестие до титуляря, в случай, че последният не извършва което и да е
плащане по Договора повече от 5 работни дни след датата, на която такова
плащане е станало изискуемо. Аналогични разпоредби са налице и в
изменените и допълнени Общи условия, в сила от 23.07.2014 г.
Представена е и Тарифа за такси и комисиони на „П.и.б.“
АД.
Като писмено
доказателство по делото е приета Нотариална покана от 13.05.2015 г., отправена
от „П.и.б.“ АД до М.Г.Г., с която банката е заявила на ответницата общия размер
на произтичащите и непогасени по договора за кредит задължения към 22.04.2015
г. - 24 310,89 лв., като на последната е даден 7 - дневен срок от връчване на
поканата за доброволно погасяване на задълженията. Посочено е, че в противен
случай банката ще счита ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем и
ще бъдат предприети действия за принудително изпълнение. Нотариалната покана е
връчена на длъжника на 15.05.2015 г., видно от
отбелязването в същата и приложената разписка за връчване № 090/2015 г.
Съгласно заключението на приетата в хода
на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която
настоящият състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло, усвоената
главница по процесния договор от 06.12.2007 г. е в размер на 3 620 лв. Непогасеното
задължение
на ответницата към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 16.07.2015 г., е в
размер на общо 26 391,15 лв., както следва: просрочена главница - 3
000 лв., просрочена договорна лихва от 19.02.2009 г. до 02.07.2015 г. - 13
129,19 лв., просрочена наказателна лихва от 06.03.2009 г. до 15.07.2015 г. - 10
126,96 лв., годишна такса за поддръжка - 39 лв. и разноски за връчване на нотариална
покана - 96 лв. Видно от експертното заключение, последната дата,
на която ответницата е теглила сума по предоставения ѝ
овърдрафт, е 04.02.2009
г. След тази дата банката е
начислявала лихви и такси до 15.07.2015 г.
Съгласно заключението на допълнителната
съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която въззивният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвена, от извършената проверка в
счетоводството на „П.и.б.“ АД и представените документи се установява, че по
процесния кредит счетоводството на ищеца е редовно водено съгласно приложимото
счетоводно и данъчно законодателство и приложимите счетоводни стандарти.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намира за установено следното от правна страна:
Страните не спорят,
че между тях е сключен договор от 06.12.2007 г. за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и е предоставен банков кредит - овърдрафт по разплащателна
сметка на ответницата, в
размер на 3 000 лв. Срокът за
ползване на овърдрафта е уговорен до 06.12.2009 г., като същият се е подновявал автоматично, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
прекратяване на процесния договор при условията и реда,
предвидени в Общите условия.
Не е спорно по делото, че сумата по кредита е била
предоставена на ответницата от банката - ищец, както и че ответницата е ползвала суми по
предоставения ѝ
овърдрафт и е погасявала част от дължимите такива до 04.02.2009 г.
Безспорно по делото
е и обстоятелството, че банката е отправила до ответницата нотариална покана
рег. № 2960, том 1, акт № 175 по описа на нотариус В.Ч., връчена лично на
ответницата на 15.05.2015 г., за погасяване в седемдневен срок от получаване на
поканата на задължения по процесния договор за кредит в размер на 24 310,89 лв.
към 22.04.2015 г. По делото не е спорно обстоятелството, че задълженията не са
били погасени в дадения срок, поради което на 03.07.2015 г. банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Спорно по делото се явява обстоятелството от
кой момент настъпва изискуемостта на задълженията по процесния договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-В-6037/06.12.2007 г., респективно
от кой момент започва да тече погасителната давност за тях.
От представените по делото Общи
условия, действащи към момента на подписване на процесния договор -
06.12.2007
г., до момента, в който се твърди същият да е бил обявен за предсрочно изискуем от Банката - 03.07.2015
г., е видно че съгласно раздел I, т. 1, б.
„з“
(раздел I, т. 1, б. „п”) за
падеж по договора е предвидена датата, до която титулярят
е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по - малко от минималната погасителна вноска; за дата
на падежа се счита всяко 5 - то число от
месеца, а ако то е неработен ден, датата на падежа е първият следващ работен
ден, съответно в изменените ОУ - всяко 5 - то
число от месеца (при отчетен период от 20 - то число на месеца до 19 -
то число на следващия месец) и всяко 20 - то число от месеца (при отчетен
период от 1 - во число на месеца до последно число на същия месец), а
ако то е неработен ден, датата на падежа е първият следващ работен ден.
По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, т.к. няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата - в този смисъл решение № 1559 от 13.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1111/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
От приетото по делото заключение
на съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че последната дата, на която ответницата Г. е изтеглила сума в размер на 10 лв. по
овърдрафта е 04.02.2009
г. При тези обстоятелства и съобразно посочените разпоредби на действащите Общи
условия, изискуемостта на вземанията (погасителните
вноски)
по процесния договор е настъпила с определената месечна падежна дата - 05.03.2009
г. В тази връзка въззивният съд намира, че Софийски районен съд не е
определил коректно датата, на която задължението е станало изискуемо, като е посочил, че това е 19.02.2009 г.
Установената дата на настъпилата по
процесния договор изискуемост на вземанията, съгласно чл. 114 ЗЗД, е денят, от
който започва да тече и погасителната давност за тях. Вземанията
на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не са периодични плащания, тъй като
по правило при този вид договори (както при договора за заем) е налице неделимо
плащане. Договореното връщане на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), т. е. частични
плащания на едно задължение, поради което
приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД (в този
смисъл решение № 38 от 26.03.2019 г.,
постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 261 от
12.07.2011 г., постановено по
гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
Предвид
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.
110 ЗЗД срокът, с който се погасяват дължимите суми е петгодишен, вземането за главница на въззивника - ищец
спрямо въззиваемата -
ответница се е погасило на 05.03.2014
г.
Както
вече се посочи, за вземанията, произтичащи от договор за кредит - какъвто е и
овърдрафтът, важи петгодишната давност, която започва да тече от падежа на
съответната вноска, която давност в настоящия случай към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК (16.07.2015 г.), е изтекла. В тежест на ищеца е било
да докаже спиране или прекъсване на давността, което той не е сторил.
Твърдението му, че е налична клаузата от т. 36.1. (респ. т. 19.1.1.) от Общите
условия, според която е договорено между страните автоматично подновяване на договора
с нов едногодишен срок след изтичане на първоначално определения, не е
обстоятелство от тези, които спират или прекъсват действието на погасителната
давност. В тази връзка следва да се посочи, че няма
пречка да се погаси по давност едно парично вземане и по действащ между
страните договор (в този смисъл решение № 479 от 22.01.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 4896/2017 г. по описа на Софийски градски съд). Въззивният съд не споделя наведеното от въззивника възражение за
неправилност на решението поради това, че тъй като процесният договор е бил
прекратен едностранно от Банката едва на 03.07.2015 г., от тази
дата би следвало да започне да тече погасителната давност за вземанията по
договора. Обстоятелството, че Банката не е предприела своевременно действия по
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответницата на
задълженията ѝ по същия (съответно да блокира или деактивира кредитната
карта) и е упражнила правомощията си да обяви кредита за предсрочно и изцяло
изискуем едва с изпращането на нотариалната покана на 15.05.2015 г., т. е. след
изтичане на петгодишната погасителна давност за вземанията
за главница
по договора, според настоящият съдебен състав не обуславя изискуемост на
вземанията, считано от 03.07.2015 г. Подобно разбиране би означавало на
практика да се предостави възможност на кредитора
едностранно да удължава периода на погасителната
давност на вземането, като „обявява“
предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността, което би довело до неравнопоставеност на страните, в
частност на кредитополучателя като икономически по - слабата
страна в правоотношението. Свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД, не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната
страна по правоотношението за сметка на другата (чрез настъпване изискуемост на
задължението само с оглед изпадането в забава и начисляването на лихви, но не и
с оглед поставяне началото на погасителната давност за същото) или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването
на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и
доколкото се установява, че кредиторовото
вземане за главница е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните
вземания, касаещи договорна и наказателна лихви. Доводите на
въззивника за дължимост на лихви за периода от 16.07.2012
г. до 16.07.2015 г. са неоснователни, тъй като задължението за заплащане на
лихви (договорни и наказателни) предполага наличие на главен дълг, а в случая
както вече се посочи вземането за главница е погасено по давност.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни, поради изтичане на погасителната
давност за процесните вземания.
Във връзка с отхвърлянето на претенциите
за заплащане на сумата от 39 лв. - такса за поддръжка по кредита и сумата от 96
лв. - разноски за връчване на нотариална покана, във
въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания срещу първоинстанционното
решение, поради което с оглед диспозитивното начало в процеса и предвид
правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд не дължи произнасяне.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора въззивникът дължи да
заплати на въззиваемия направените във настоящото производство разноски в
размер на 800 лв. - адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.
80 ГПК, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
30.01.2020 г., в който е отразено заплащането на посочената сума в брой.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените обективно кумулативно
съединени искове и характера на спора - потребителски, настоящото решение подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 181172 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 37778/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 49 - и състав.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 800
лв. (осемстотин лева) - разноски
за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.