Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../…..……07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията А., въззивно
търговско дело №661 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, представлявано от Д.Х.Д.
и Ж.М.Д., действащи чрез юрисконсулт М.М.-А., против Решение №4666 от 01.11.2019г.
постановено по гр.д.№3109/2019г. на PC Варна, с която са уважени предявените от
Г. Н Н, с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез
адв.Й.А., искове с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия застрахователно обезщетение по
Договор за застраховка “Каско“, клауза “Пълно каско“ с №0312180012013724 от
19.07.2018г. на л.а.“Киа Спортидж“, с peг.******** в размер на 1012.40лв.,
представляващи неплатен остатък от дължимо обезщетение в общ размер на
1529.76лв. за застрахователни събития настъпили на 01.02.2019г., от което
600.57лв.-остатък от 949.23лв. за възстановяване на врата предна дясна, врата
задна дясна, лайсна задна дясна врата, лайсна заден десен калник и капак дясно
огледало по щета №********* от 04.02.2019г. и 411.83лв.-остатък от 580.53лв. за
възстановяване на облицовка задна броня, лайсна заден ляв калник, лайсна задна
лява врата, по щета №********* от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от 600.57лв., считано от 25.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане
и върху сумата от 411.83лв., считано от 23.04.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закони. Поддържа се, че ищецът не е доказал своите искове, включително досежно
размерът им. Твърди се, че съдът не е извършил пълен и правилен анализ на
събраните доказателства, както и не е взел предвид клаузите на договора за
застраховка “Каско“ на МПС, които са с приоритетно приложение. Поддържа се, че
между страните, са уговорени индивидуални способи за обезщетяване на вреди при
различните видове МПС, като те са съобразени с възрастта на МПС и заплатената
застрахователна премия, което е израз на пазарен механизъм на доброволно
предлагане и приемане на условия между страните. Поддържа се още, че въпросните
клаузи, са съвместими с принципа на доброволно застраховане, поради което съдът
неправилно ги е обявил за нищожни клаузи. Твърди се, че в случая предвид
доброволния характер на имуществената застраховка “Каско на МПС“ и принципа на
свобода на договарянето, не е приложима императивна норма, която да забранява
на страните да уговорят начин на изчисляване на застрахователното обезщетение.
Твърди се още, че изборът на застраховател и предлаганите от него условия, е
въпрос на автономия на волята на застраховащия. На следващо място, се поддържа,
че решението е неправилно, тъй като претенцията на ищеца не съответства на
реално претърпените от него вреди. Твърди се, че претенцията надвишава средните
пазарни цени, като същевременно се “подновява“ и оскъпява едно МПС, което
предвид възрастта му, вече е амортизирано. Поддържа се, че съдът неправилно не
е съобразил, че за процесното МПС има алтернативни доставчици, както и алтернативни
сервизни услуги, като с атакуваното решение на практика се реализира
неоснователно обогатяване на ищеца. На последно място се поддържа, че решението
е постановено, при неправилно третиране и ценене на доказателствата по делото,
което е довело до вътрешна противоречивост между мотиви и диспозитив на
решението. Твърди се, че цитираната от съдът съдебна практика не е по идентични
с настоящия случай казуси, за да бъде прилагана. С оглед горното се моли за
отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав
на първоинстанционният съд или за отхвърляне на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на
атакувания съдебен акт, като се развиват подробни съображения. Моли се за
оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.
От въззивникът е
подадена и частна жалба, против постановеното от първоинстанционният съд
Определение №1678 28.01.2020г., с което е оставено без уважение молбата на
ответника, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението, в
частта за присъдените разноски в полза ищеца, като не намален размера на
адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че
делото не е с фактическа и правна сложност, или със значителен материален
интерес, поради което присъдения в полза на ищеца адвокатски хонорар, следва да
се намали до минималният такъв по Наредба №1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. Още повече, че няма данни това адвокатско
възнаграждение да е действително изплатено от страната.
Ответникът по
частната жалба, поддържа становище за неоснователността ѝ, тъй като в
процесният случай е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 405лв. с
ДДС, като същевременно минималното адвокатското възнаграждение съгласно Наредба
№1 е в размер на 361.04лв., с ДДС. Сочи се, че по дело е налице обединяване на
две производства, за всяко от които минималното адвокатското възнаграждение е в
размер на 360лв. с ДДС, или общо 720лв. с ДДС. Ето защо се поддържа, че
присъденото адвокатското възнаграждение в размер на 405лв. с ДДС, което не се
явява прекомерно. Моли се за отхвърляне на частната жалба и за присъждане на
разноски.
В открито съдебно
заседание въззивника, чрез писмена молба подадена от пълномощник, поддържа
въззивната и частната жалби. Претендира разноски.
Въззиваемата, чрез
процесуалният си представите оспорва жалбите и поддържа своята частна жалба.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна, чрез молба подадена от процесуалният му представител, оспорва жалба и
поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане
на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
След съединяване на
гр.д.№3109/2019г. и гр.д.№6273/2019г., двете на
РС Варна, съдът е
сезиран с искове с правно основание чл.386, ал.2 КЗ вр. с чл.405 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД предявени от Г. Н Н за осъждане на “Дженерали Застраховане“ АД да
му заплати застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Каско“,
клауза “Пълно каско“ с №0312180012013724 от 19.07.2018г., за увреждане на
л.а.“Киа Спортидж“, с peг.******** в размер на 1012.40лв., представляващи
неплатен остатък от дължимо обезщетение в общ размер на 1529.76лв. за
застрахователни събития настъпили на 01.02.2019г. по щета №********* от
04.02.2019г. и по щета №********* от 04.02.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата от 600.57лв., считано от 25.02.2019г. до окончателното ѝ
изплащане и върху сумата от 411.83лв., считано от 23.04.2019г. до окончателното
ѝ изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 19.07.2018г. ищецът сключил с ответното застрахователно дружество
Договор за застраховка “Каско” обективиран в застрахователна полица
№0312180012013724 от 19.07.2018г. валидна от 20.07.2018г. до 19.07.2019г., относно
лек автомобил “Киа Спортидж“, с рег.********, при договорени застрахователна
сума от 8000лв. и застрахователна премия от 489.60лв., която е изцяло
заплатена. Сочи се, че на 01.02.2019г., по
намиращият се на паркинга на магазин “Бриколаж“, кв.“Младост“ в гр.Варна,
застрахован автомобила, са нанесени увреждания. Сочи се, че по този повод на
04.02.2019г. е заведено искане за заплащане на застрахователно събитие,
съответно е образувана щета №********* от 04.02.2019г. и извършен оглед и опис
на автомобила от представител на ответника, съдържащ констатираните увреждания.
Поддържа се, че изплатеното застрахователно обезщетение от 348.66лв., не
отговаря на действителния размер на вредите, които според ищеца възлизат на 797.54лв.
На следващо място се твърди, че на горепосочените дата и място, били установени
и други вреди по автомобила, за което на 04.02.2019г. е заведената щета
№********* от 04.02.2019г. Твърди се, че по втората щета застрахователят е
изплатил обезщетение в размер на 168.70лв., което не е достатъчно да покрие
размера на щетите, възлизащи в действителност на 737.60лв.
В първото по делото
о.с.з. ищеца излага становище по отговора на исковата молба, като поддържа, че уговорките
обективирани в т.54 и т.42, т.53 и т.56 от ОУ към застраховка “Каско на МПС“ на
застрахователят, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречат
на КЗ и на ЗЗП.
В подадения
от ответника отговор исковата молба, е изложено становище за неоснователност на
претенциите. Признава се наличието на процесния застрахователен договор, ведно
с общи условия, съставляващи неразделна
част от него,
който договор е бил валиден към датата на заведените от ищеца щети. Поддържа се, че заплатеното
застрахователно обезщетение, съответства на договореното от страните,
респективно че не се дължи друго такова. Сочи
се, че според изричната воля на ищеца, обективирана в
т.54.4.2 от ОУ и тъй като застрахованото МПС е било над 10 години,
застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка, която съгласно
т.53 и т.56 от ОУ, се извършва по правилата на застрахователя и приетите от
него методики, цени и каталози.
Развити са подробни съображения, че в случая не е налице
въведена с императивна норма пречка, страните изрично и изначално да уговорят
начина на изчисляване на застрахователното обезщетение, предвид доброволния
характер на застраховката “Каско на МПС“ и съобразно принципа на свобода на
договарянето. Евентуално се поддържа се, че с изплащането на сумата от 348.66лв. по щета №********* и сумата от 168.70лв. по щета №*********, двете от 04.02.2019г., е погасено
вземането за застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди по
процесния автомобил, съобразно действителната им пазарна стойност. Ето защо се
моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски за
производството.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията
на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че са
налице предпоставките за заплащане на допълнително застрахователно обезщетение.
Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо
твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
По делото не е
налице спор и от ангажираните доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за застраховка “Каско” обективиран в застрахователна полица
№0312180012013724 от 19.07.2018г. валидна от 20.07.2018г. до 19.07.2019г.,
относно лек автомобил “Киа Спортидж“, с рег.******** при договорена,
застрахователна сума от 8000лв., който договор е бил действащ към датата на
предявяване на процесните застрахователни претенции от ищеца.
Не е спорно, че на 04.02.2019г.
ищецът е предявил две претенции за заплащане на застрахователно обезщетение, за
което са образувани, щета №********* и
щета №*********, съответно от представител на ответника, са извършени оглед на
автомобила и опис, съдържащ констатираните увреждания. Липсва спор и че на
застрахованият е изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 348.66лв.
по първата щета и в размер на 168.70лв. по втората.
По делото е приетото заключение на
съдебно авто-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните. Според заключението сумата необходима за
възстановяване на щетите по процесният автомобил определена по средни пазарни
по щета №********* от 04.02.2019г. възлиза на 949.23лв., а тази по щета №*********
от 04.02.2019г. на 580.53лв. Стойността за възстановяване на увредените
елементи изчислена по експертна оценка съобразно методиката на застрахователя,
е в размер на 356.04лв. по първата щета и в размер на 236.33лв. по втората. По
цени на доверени на застрахователят сервизи стойността е съответно 451.28лв. и
298.97лв., като същата се изчислява чрез софтуерен продукт и не отчита реално
вложените разходи за материали и труд.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
В случая, както се
посочи по-горе, към момента на увреждането, респективно предявяване на
претенциите пред ответника, страните са били обвързани от валиден договор за имуществена
застраховка, поради което и според разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят, е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Наред с това на основание
чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може
да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ.
В тази връзка
доводите на ответника, че дължимото застрахователното
обезщетение, следва да се определи единствено според приложимите в случая общи условия, а имено по експертна оценка изготвена по
правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози,
съобразно с възрастта на автомобила /т.е овехтяването му/, са неоснователни. Както вече се посочи по-горе застрахователят
дължи застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. По смисъла на чл.400, ал.2 от КЗ
обезщетението, следва да е еквивалентно на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.
Въпросните правни норми определят по императивен начин условията и реда за
определяне на размера на застрахователното обезщетение, поради което влизащите в
противоречие с тях уговорки, съдържащите се в ОУ на застрахователя, са
недействителни и не могат да дерогират
приложението на Кодекса на застраховането. Ето защо в разглежданият казус в полза на застрахованият по
образуваните две щети, се полага посоченият по-горе размер на обезщетението
определено от вещото лице по пазарни стойности, или съответно сумите от
949.23лв. и от 580.53лв., като след приспадане на заплатеното от
застрахователят, дължимото обезщетение кореспондира с размера на уважените от
първоинстанционният съд претенции.
Предвид изложеното неоснователни, се явяват оплакванията на въззивникът,
че присъденият размер на обезщетението надвишава средните пазарни цени, като същевременно се “подновява“ и
оскъпява едно МПС, което предвид възрастта му, вече е амортизирано. За пълнота
следва да се отбележи, че в случая ремонта на застрахованото МПС, се изразява в
боядисване на увредени детайли, а не с подмяна на детайли, възли или агрегати.
Ето защо и като се вземе предвид, че към момента извършване на първоначалният
оглед при застраховане на автомобила, очевидно не са установени дефекти или
повреди, доколкото не е постановен отказ за обезщетяване на щети по определени
детайли, не може да бъде споделен довода за “подновяване“ и оскъпяване на
амортизирано МПС. Още повече предвид ноторният факт, че оригиналното лаково
покритие на автомобилите е със значително по високо качество и че наличието на
пребоядисани детайли снижава пазарната стойност на МПС, тъй като се възприема,
като белег за увреждане претърпяно от ПТП.
С оглед
основателността на главните претенция и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху
обезщетението се дължи законна лихва, считано от съответната дата на предяване
на исковите молби.
В заключение
състава на въззивният съд намира, че предявеният иск за заплащане на застрахователно
обезщетение, е основателен, съответно че решението на първоинстанционния съд, е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото в полза на въззиваемият се дължат деловодните разноски,
чиито размер според представените доказателства възлиза на 360лв. за заплатен адвокатски хонорар с ДДС,
който е минималният такъв предвиден в чл.7, ал.2 от НМРАВ.
По частната жалба
против Определение №1678 от 28.01.2020г.:
Частната жалба е
допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Оплакванията на
жалбоподателят се изразяват в това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, или със значителен материален интерес, поради което присъдения
в полза на ищеца адвокатски хонорар, следва да се намали до минималният такъв
по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая
след извършено обединяване на две първоинстанционни производства, предмет на
разглеждане, съответно на защита, са две застрахователни претенции, по които
пред застрахователя, са образувани отделни щети. Изчислено при условията на
НМРАВ при общ материален интерес от 1012.40лв., минималният размер на
адвокатското възнаграждение с ДДС възлиза на 361.04лв. Ето защо доказано
заплатеният с договор за правна защита и съдействие и присъден в
първоинстанционното производство адвокатски хонорар в размер на 405лв. с ДДС,
не се явява прекомерен, съответно не са налице основанията за редукция му по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
С оглед изложеното,
подадената частна жалба, се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№4666 от 01.11.2019г.
и Определение №1678 от 28.01.2020г., двете постановени по гр.д.№3109/2019г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д.,
да заплати на Г. Н Н, с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 360лв., представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.