№ 1883
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело №
20231100510528 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 8351 от 22.05.2023 г. по описа на СРС, 149-ти състав по гр. д. №
64642/2022 г. е изменил на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка
от Е. Г. Ф., опредЕ. с решение №36833/03.07.2018г.. по гр.д. №30949/2018г. на СРС, 149
състав в полза на Д. Т. К., действаща лично и със съгласието на своя баща Т. Й. К., като е
осъдил на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Е. Г. Ф., да заплаща Д. Т. К., действаща
лично и със съгласието на своя баща Т. Й. К., месечна издръжка в размер на 350 лв., считано
от 28.11.2022г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката ведно със законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до
окончателното й заплащане.
Със същото Решение исковата претенция е отхвърлена за горницата над 350 лв. до
пълния предявен размер от 400 лв..
Срещу Решението, с което е уважен искът по чл. 150 СК за размера над 200 лева до
присъдения от 350 лева., е постъпила въззивна жалба от ответника по иска. Наведени са
доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че
районният съд не е анализирал съвкупно нарасналите нужди на детето и конкретните
възможности на въззивницата да плаща издръжка, въз основа на конкретната преценка на
които следва да бъде определен размера по чл. 150 СК. Намира за недоказани твърденията,
че нуждите на детето Д. са нараснали в такава степен, че да обуславят присъдения от
районния съд размер на издръжката. Изложени са подробни съображения относно
конкретните възможности на въззивницата. Сочи се, че бащата има значително по-високи
доходи, няма разходи за задоволяване на жилищната си нужда, не се грижи за друго дете.
1
Отправя искане към въззивния съд за уважаване на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. К., действаща лично и със
съгласието на законния си представител Т. К. чрез адв. П. депозира отговор на въззивната
жалба, с койот я оспорва като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд въззивника чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение, като се постанови
ново, съобразено с минималния за страната размер на издръжката поради финансова липса
на възможност въззивникът да заплаща по-висока издръжка.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в проведеното открито
съдебно заседание оспорва въззивната жална. Поддържа, че по делото са доказани
нарасналите нужди, които обуславят по-високия размер на издръжката.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която е уважен искът по чл.
150 СК за сумата над 200 лева до 350 лева. При извършена проверка въззивният съд намира
постановеното решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание. Настоящата инстанция
приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират
процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е
произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.
По отношение правилността въззивният съд намира следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на
който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или
промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената
издръжка съдът следва да съобрази, както увеличените нужди на детето, така и
възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на
детето, и на възможностите на родителя му.
В процесния случай категорично се установява по делото, че нуждите на детето Д. са
нараснали.
В тази насока въззивният съд отчита, че от определяне на предходния размер на
издръжката с Решение № 36833 от 03.07.2018 г., постановено по гр.д. № 30949/2018 г., СРС,
149-ти състав, влязло в сила на 03.07.2018 г., към дата на устните състезания пред въззивния
съд е изминал период от близо 6 години. На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът зачита така
изтеклия период от време, който е релевантен за спора факт. Потребностите на въззиваемата
– ищца, която към момента на приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция е не 15 години и 11 месеца, значително са нараснали с оглед така изминалия
период и предвид нейното възрастово израстване. С увеличаване възрастта на децата се
увеличава и кръгът от обществени отношения, в които те участват, поради което нарастват и
потребностите от средства за базисните им нужди (храна, облекло, лечение, транспорт), за
образование и за социално-културно развитие. Към настоящия момент се установява от
приетия пред въззивната инстанция социален доклад и служебна бележка с изх. № 509 от
2
21.11.2022 г., издадена от 47 СУ „Христо Г.Данов“, че въззиваемата е ученичка в 9 клас. По
делото са събрани доказателства, че въззиваемата е картотекиран състезател в отбора на
Атлетически клуб ЦСКА във възрастова група – момичета под 16 години и девойки младша
възраст за 2022/2023 г.. Обстоятелството, че въззиваемата тренира конкретен спорт не се
оспорва.
Въззивният съд намира, че твърденията за конкретен хранителен режим и
необходимата сума за спазването му не се доказва по делото. Не са ангажирани
доказателства в тази насока от ищца, в тежест на когото е да установи пълно и главно
фактите и обстоятелствата, посочени от него в исковата молба, обуславящи по-високия
размер на претендираната издръжка. Подобно доказателство не представляват залегналите в
приложения по делото социален доклад твърдения на законния представител на
въззиваемата относно конкретните стойности. По делото не се доказват конкретни разходи
за лагери и състезания, нито каква е честотата на същите. Липсват доказателства и относно
необходимостта ищецът да посещава допълнителни уроци извън учебните занимания, за
които да са нужни средства за заплащане. Подобно твърдение е изложено твърде общо, без
да се конкретизира какви точно уроци е необходимо да посещава ищецът, нито на каква
стойност са те. Посочените аргументи в тази насока, че са необходими за получаване на
добро образование, не могат да бъдат споделени. Ищцата посещава учебни занятие, а по
делото, както бе посочено по-горе, не са ангажирани каквито и да е било доказателства от
необходимостта да се посещават допълнителни уроци или курсове.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че с оглед изминалия период от време,
възрастовото израстване и спортните занимания на въззиваемата с настъпили трайни и
необратими промени в обстоятелствата, при които е формиран размерът на издръжката,
което налага нейното изменение.
Относно доходите на родителите на въззиваемата са събрани следните доказателства:
По делото е приета служебна бележка с изх. № 10-01-2059/23.11.2022 г., издаена от
„Българска национална телевизия“, в уверение на това, че Т. Й. К. с основно месечно
възнаграждение 2870 лева.
В хода на производството пред първата и въззивната инстанция са приети справки от
НОИ, касаещи осигурителния доход и начислен месечен облагаем доход, както и относно
доходи от лична пенсия, получавана от законния представител на въззиваемата по реда на
чл. 69, ал. 2 КСО, и справки от НАП относно регистрирани доходи, които въззивният съд
кредитира в цялост. От така приетите доказателства за доходите на Т. К. се установява
среномесечен брутен доход за последната година в размер на 6735,82 лева, включващ доход
от трудово възнаграждение и от пенсия.
По делото е прието удостоверение с изх. № 11 от 31.01.2023 г., издадено от Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
относно нетното възнаграждение на въззивницата. Установява се от приетата по делото
заповед № Дс-38/24.02.2023 г., че служебното правоотношение на въззивницата при
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество е прекратено, считано от 24.02.2023 г.. Ответникът по исковете е регистриран в
Бюрото по труда, видно от регистрационна карта с № 10079408, считано от 27.02.2023 г.. В
хода на въззивното производство са приети нови доказателства – служебна бележка от
Агенция по заетостта с изх. № 60-01-01-5933 от 06.03.2024 г., от която се установява, че
въззивникът е регистриран в Бюрото по труда, т.е. към момента на приключване на
съдебното дирене е безработна. В хода на производството пред районния и въззивния съд са
събрани доказателства относно конкретните доходи на въззивника. От изготвените справки
от НОИ пред двете инстанции, от справката от ТД на НАП и от удостоверение, издадено от
НОИ с изх. № **********-1 от 27.02.2024 г. се установява средномесечен доход за
последната година в размер на 696,84 лева.
3
Въззивният съд отчита обстоятелството, че въззивницата се грижи за друго
ненавършило пълнолетие дете – Карина, родена на 19.07.2019 г., което се установява от
приетото по делото удостоверение за раждане № *********.
На следващо място, следва да се отчете фактът, че към момента на приключване на
устните състезания пред въззивния съд минималната работна заплата за страната е в размер
на 933 лева, т.е. минималният размер на издръжката за дете, дължима от единия родител, е в
размер на 233,25 лева съгласно чл. 142, ал. 2 СК.
При така събраните доказателства в хода на производството въззивният съд намира,
че определеният размер на дължимата издръжка от 350 лева е прекомерно завишен с оглед
възможностите на въззивника. При определяне конкретния размер въззивният съд отчита,
че и двамата родители дължат издръжка за детето си, независимо при кого живее то.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно т. 5 от ППВС № 5 от 16.11.1960 г. възможността на лицето, което дължи издръжка,
е основание за даване на издръжка и показател за размера . Възможността е винаги
обективна и конкретна, като тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на
задълженото лице. По делото се установява, че въззивникът е в трудоспособна възраст – на
44 години, в добро здравословно състояние, безработна към настоящия момент с доход в
размер на 696,84 лева, реализиран от обезщетение за безработица, и полага грижи за друго
ненавършило пълнолетие дете. При така събраните доказателства и установени
възможности на въззивника настоящият съдебен състав намира, че майката не разполага с
минимално необходимите материални възможности да заплаща опредЕ.та от районния съд
месечна издръжка в размер на 350 лева, като същата следва да поеме издръжка в размер на
250 лева. С оглед конкретните възможности на въззивника настоящият съдебен състав
приема, че издръжка опредЕ. към минималния размер отговоря не само на възможностите
на задълженото лице, но и на обстоятелството, че същата полага грижи и за друго малолетно
дете.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, в
частта, с която районният съд е уважил искът за увеличаване на месечната издръжка на
детето Д. за разликата над 250 лева до 350 лева, за която разлика искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Страните по делото не са претендирали разноски, поради което такива не им се
дължа.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8351 от 22.05.2023 г. по описа на СРС, 149-ти състав по гр. д.
№ 64642/2022 г. в частта, с която на осн. чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК е изменен размерът на
дължимата месечна издръжка от Е. Г. Ф., опредЕ. с решение №36833/03.07.2018г.. по гр.д.
№30949/2018г. на СРС, 149 състав в полза на Д. Т. К., действаща лично и със съгласието на
своя баща Т. Й. К., за разликата над 250 лева до присъдения от районния съд размер от 350
лева.
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
4
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК от
Д. Т. К., ЕГН:********** действаща лично и със съгласието на своя баща Т. Й. К.,
ЕГН:**********, срещу Е. Г. Ф., ЕГН:**********, за разликата над 250 лева до уважения
размер от 350 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5