МОТИВИ по НОХД № 93/2020 година
Против подсъдимия Е.А.Б. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура
за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, затова че след като е осъден с
влязъл в сила на 24.04.2012 г. съдебен акт - Решение № 96/24.04.2012 г. по Гр.дело
№ 1139/2011 г. по описа на Районен съд гр.М., да издържа свой низходящ в гр.М.
– малолетното си дете Е.Е.Б., ЕГН **********, заплащайки по 100 лева месечно,
чрез законния й представител - майката И.П.Н. ***, съзнателно не е изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - за периода от
месец април 2012 г. до месец януари 2020 г. включително - общо 94 месечни
вноски на обща сума 9 400 лева.
Участвуващият по делото прокурор
поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в съдебно заседание
се представлява от служебен защитник адв. Н.П. от ВАК. Процесуалният представител
на подсъдимия взема становище да бъде наложено наказание “Пробация” към
минимума.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия и свидетелите. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към
процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата
по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се
провежда разпит на всички свидетели и са заявили, че при постановяване на
присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните
протоколи от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК,
изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е
отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и
реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за виновен,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.Б. *** заживял на
съпружески начала със свидетелката И.Н. *** от 2003 год. Съжителството им
продължило до към края на 2007 год. През месец юни 2006 г. им се родила дъщеря
– Е.Б.. До раздялата помежду им свидетелката Н. и дъщеря й живеели в гр.С..
След раздялата с подсъдимия, тя заедно с дъщеря й се прибрали да живеят при
родителите й в гр.М.. За отглеждането на дъщеря им грижи полагала само майката.
Затова през 2011 г. свидетелката Н. подала молба в Районен съд гр.М. за
определяне на издръжка на детето им от страна на подсъдимия Б.. Било образувано Гр.дело № 1139/2011 г. по
описа на Районен съд гр.М., като със свое Решение № 96/24.04.2012 г. съдът осъдил подсъдимия Б. да заплаща
месечна издръжка на малолетната си дъщеря Е.Б., в размер на 100 лева. Решението
на съда е влязло в сила на 24.04.2012 г. От влизането на съдебното решение в
сила до момента, подсъдимия Е.Б. не е превеждал никакви суми за издръжката на
дъщеря си. Видно от приложеното в делото писмо от ДСИ при Районен съд гр.М., по
образуваното изпълнително дело № 263/2012 г. подсъдимия Е.Б. не е превел
никакви суми за издръжката на дъщеря си до настоящия момент. От показанията на
свидетелката Н. се вижда, че през всичките тези години подсъдимия въобще не се
е интересувал от дъщеря си, не й е пращал нито пари, нито каквито и да било
вещи, не я е търсил дори да я види, въпреки че имал телефонния й номер. Така от
м.април 2012 г. до края на м.януари 2020 г. той дължи общо 94 месечни вноски по
100 лева, или общия размер на дължимата издръжка, която подсъдимия Б. не е
заплатил е 9 400 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, а именно: Удостоверение за раждане /л.15/; справка от ДСИ при РС-М.
/л.23-24/; Решение № 96/24.04.2012 г. по описа на МРС /л.32-35/; справки,
относно сключени трудови договори, притежавани МПС, притежавани имоти и
имущество от подсъдимия Б. /л.36-43/;
показания на свидетелката И.Н. /л.28-29/; справка за съдимост на подсъдимия Б. /л.22/; характеристика на подсъдимия
Б. /л.69/; Декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия Б. /л.72/,
Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от
която е видно, че както постоянния, така и настоящия адрес на подсъдимия е в
гр.С., писмо под рег.№ 300000-2273/26.06.2020 г. от Началника на РУ гр.М., от
което е видно, че подсъдимия е обявен за ОДИ с Телеграма № 14027/24.06.2020 г.
на ГД „НП” в качеството му на подсъдим по настоящето дело, с цел връчване
Съобщение по чл.247б от НПК и обвинителен акт, като мярката към лицето е
„Установяване на адрес, Справка под № 2708/30.06.2020 г. от специалист
„Защитена информация” – „Т. Б.” ЕАД, Справка от Зам.Директор на ГД „ГП” под
рег.№ 328200-10805/26.06.2020 г., Справка от Директора на ТП – В. под изх.№
У1013-06-97-1/29.06.2020 г., Справка от завеждащ служба „Документно обслужване”
към Национална следствена служба гр.С. под рег.№ И-18516/29.06.2020 г., Справка
от Директора на ОД на МВР гр.В. под рег.№ 369000-9662/30.06.2020 г., справка от
ТД на НАП В. Т. – офис В.под изх.№ 93-00-211/26.06.2020 г., Справка от
Директора на Дирекция „Сигурност” – „БТК” ЕАД под рег.№ С10587/26.06.2020 г.,
Справка от ТД на НАП С., офис „Л.” под изх.№ ЕО 24-10-26/01.07.2020 г., Справка
от Агенция по вписванията под изх.№ 41/01.07.2020 г., ведно с 2 броя
Удостоверения за актуално състояние на „С.Т.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.С. и „П.Б.Т.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
Справка от ст.специалист, отдел ”Корпоративна сигурност” към „А.Б.” ЕАД под
изх.№ 10227/28.06.2020 г., Справка от Директора на ОД на МВР гр.В. под рег.№
364000-9802/02.07.2020 г., Справка от Началника на Сектор „Режимна дейност” към
МП ГД „ИН” гр.С. под рег.№ И-8422/02.07.2020 г., Справка от Директора на ТП-НОИ
- С. град под изх.№ Ц1029-21-2455-1/02.07.2020 г., Справка от ТП-НОИ – С. град
под вх.№ 3120/16.07.2020 г. и Актуална справка за съдимост. Разпитан на
досъдебното производство подсъдимия се признава за виновен. Твърди, че не е извършил плащанията поради
факта, че майката на детето му била забранила да се вижда и занимава с тях.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимия Б. е извършил престъпление против брака и
семейството. След като е осъден с влязъл в сила на 24.04.2012 г. съдебен акт -
Решение № 96/24.04.2012 г . по Гр.дело № 1139/2011 г. по описа на Районен съд
гр.М., да издържа свой низходящ в гр.М. – малолетното си дете Е.Е.Б., ЕГН **********,
заплащайки по 100 лева месечно, чрез законния й представител - майката И.П.Н. ***,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски - за периода от месец април 2012 г. до месец януари 2020 г. включително
- общо 94 месечни вноски на обща сума 9 400 лева. От обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.183 ал.1 от НК. Действал е умишлено. Съзнавал
е, че е задължен да се грижи за малолетната си дъщеря Е.Б. като неин баща.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, като формата на вината е пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но
поради затруднението си, дължащо се на финансова необезпеченост – безработен от
10 години, не е могъл да изпълнява това си задължение. Същият обаче е бил
длъжен да изпълни задължението си. Задължението за издръжка цели да задоволи
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично, за да се
избегне неблагоприятната последица на едно продължително забавяне на
издръжката, при което нуждаещият се би останал без средства, които да
задоволяват нуждите му. Ето защо, законът посочва, че издръжката следва да се
плаща ежемесечно.
Причини
за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското обществено и
правно съзнание и безотговорното му отношение към родителските задължения.
Подсъдимият
е със средно специално образование, неженен и осъждан.
Съгласно
разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК не се прилагат правилата по ал.1-4 за
предвидените в особената част на НК наказания по чл.37 ал.1 т.2-11. В
настоящият случай съдебния състав прецени, че следва да бъде приложено
алтернативно предвиденото наказание при разпоредбите на чл.54 ал.1, вр. с
чл.183 ал.1 от НК, като на подсъдимия бъде определено наказание “ПРОБАЦИЯ”,
изразяващо се в следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА - два пъти седмично, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК
и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, съгласно чл.42а ал.2
т.2 НК за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Съответните пробационни мерки бяха определени
към минималния размер, тъй като за подсъдимия бяха събрани данни за превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно съдействието, което е оказал
на разследващите органи още на разследващата фаза, критичното отношение към
извършеното, факта че същият е безработен, без никакво налично движимо и
недвижимо имущество, както и, че същият е с изключително влошено здравословно
състояние, а именно онкоболен, за когото се грижи неговата майка. Като
отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни и
предишните осъждания.
С така определеното наказание, съдът отчете, че ще
бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: