Р Е Ш Е Н И Е
№ 260297
гр. Пловдив, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши
съдия Иванов в. гр. дело № 2879 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР гр. София, с адрес гр. София, ул. „Пиротска” № 171А,
представлявана от Директора Н. С. Н., чрез пълномощника ст. юрк. С.С., против
Решение № 260575 от 24.09.2020 г., постановено по гр. дело № 1346/2020 г. по
описа на РС – Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н.З.З.,
ЕГН: **********, сумата от общо 1 577,54 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 238 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до
окончателното заплащане на задължението, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 480 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив - 63,10 лева ДТ и 100 лева депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
регламентираща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от
държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждат от ЗМВР.
Жалбоподателят счита, че през процесния период правоотношенията между страните
са се уреждали от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, която изключвала
приложението на общите правила, установени в КТ и НСОРЗ. Счита за неправилен и
необоснован извода на районния съд за субсидиарно приложение на НСОРЗ. Твърди,
че това заключение на съда не било съобразено с приложимата правна уредба и
представлявало „дописване на закона“. В този смисъл излага подробни
съображения, акцентирайки върху статута, организацията на работното време, вкл.
полагането на нощен и извънреден труд, както и върху спецификите на функциите и
на служебните правоотношения на процесната категория служители на МВР. Твърде
си още, че не било налице неравно третиране на разглежданата категория
служители, доколкото за тях се предвиждали множество компенсаторни механизми с
оглед характера на дейността им. Навеждат се допълнителни аргументи в насока,
че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, била осем часа, а не седем. От последното се извеждало, че съотношението
на дневното към нощното работно време на служителите на МВР е равно на коефициент
1, а не както е по КТ - 1,143. Положеният
труд в рамките на нощното дежурство не се трансформирал в дневен такъв при
коефициент от 1.143, както е по КТ, а се заплаща по 0.25лв. на час. Счита, че по делото не се е доказало да е
налице неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд. На следващо място
излагат твърдения за необоснованост на извода на първостепенния съд, че при
преизчисляване на положените от служителите часове нощен труд в дневен се дължи
заплащане като извънреден труд. Твърди, че не се правила разлика между нощен и
извънреден труд. В този смисъл излага подробни съображения и сочи съдебна
практика. Счита, че възприетото от съда, а именно, че при преизчисляване на
часовете нощен труд съобразно НСОРЗ с коефициент 1.143 получените допълнителни
часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в по-неблагоприятно
положение работещите по трудови правоотношение спрямо служителите, чиито
правоотношения се уреждат от ЗМВР. В заключение описва организацията на
работното време на служителите на МВР и съответното полагащо им се
възнаграждение. Счита също така, че заключението на ССчЕ не следва да се
кредитира в частта, в която е изчислено възнаграждение след извършеното
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143. Жалбоподателят моли за
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В срока
по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от
процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което
същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.), за уважаването на който
ищецът е следвало да докаже, че като служител при ответника през процесния
период е положил извънреден труд, който не му е бил заплатен. По делото
безспорно е установено, че въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство,
за времето от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е работил на длъжността „***“ към
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Пловдив, при ответната
държавна институция. Същият е полагал труд на смени при 24-часов режим по утвърдени
графици съгласно представените по делото протоколи, при режим на нощна смяна от
22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при сумарно изчисляване на работното
време.
Прието
е заключение по ССчЕ, което се намира за пълно и изготвено от компетентно лице
на базата на събраните по делото материали, не е оспорено от страните, поради
което е кредитирано както от районния съд, така и от настоящия. Съгласно
заключението на в.л., ищецът е отработил общо 1 663 часа нощен труд.
Районният
съд е изложил съображения в насока, че положените от въззиваемата страна часове
нощен труд следва да се преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната
продължителност на работното време през деня на основание чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В
този смисъл и въз основа на заключението по ССчЕ е прието, че на ищеца се дължи
възнаграждение за положените от него допълнителни часове труд, получени след
преизчисляването, съобразно заявената претенция в размер от 1 577,54 лв., което
не му е заплатено.
Настоящият
състав на ОС – Пловдив, след като съобрази доводите на страните и обсъди
материалите по делото, споделя даденото разрешение от първоинстанционния съд по
предявените искове, като мотивите за това са следните:
Въззиваемата
страна е държавен служител от системата на МВР, чийто статут се урежда от
специалния ЗМВР. На основание чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители от МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр.
81 от 2016 г.) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, какъвто е и въззиваемата страна.
Следователно специалният закон допуска възможността за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че неправилно са приложени нормите на КТ за
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в
ЗМВР нямало пряко препращане към КТ в този смисъл, както и че неправилно не
била съобразена Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. за организация и
разпределение на работното време и компенсиране на работното време при
дежурства за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (ред. ДВ,
бр. 81 от 2016 г.) редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния период действително е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. В нея обаче е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове
нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. Липсата на
подобно правило в приложимата наредба не означава, че преизчисляване не следва
да се извършва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 часа до 06,00 часа, се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Това предполага и приетите за неговото приложение подзаконови
нормативни актове, включително и НСОРЗ. Обратното тълкуване би обезсмислило
препращането към специалната закрила и би довело до поставяне на държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В сходен смисъл е налице съдебна практика на ВКС относно субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР (Решение
№ 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г.), което се явява в съответствие с
основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в
чл. 6 от Конституцията и чл. 14 ЕКПЧ.
До
нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се възприеме за
основателен доводът на жалбоподателя, че действащата през процесния период наредба,
в която липсва възможност за преизчисляване на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент, изключва приложението на субсидиарните правила
на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Не се
споделят и твърденията на жалбоподателя, че при стриктното тълкуване на
правилата на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. няма да се стигне до неравно
третиране на разглежданата категория служители на МВР, доколкото за тях били
предвидени множество компенсаторни механизми. Посочените в жалбата привилегии
за служителите на МВР са оправдани и се предвиждат с оглед на спецификите на
тяхната дейност и рисковете, които тя крие, докато преизчисляването на часовете
нощен труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът, полаган през нощта, е
рисков фактор за здравето на работещите и води до физиологични и здравословни
проблеми. Следователно необоснован се явява изводът на жалбоподателя в
разглеждания смисъл.
За
отбелязване е още, че изводът за субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ не
представлява „дописване на закона“, а е резултат от упражняването на
законоустановеното правомощие на съда да тълкува правните норми.
Не се
споделя също така и твърдението, че евентуалното преизчисляване на нощния труд
в дневен следва да е с коефициент 1, тъй като положеният през нощта труд, е
всякога по-тежък от същия вид труд, положен през деня. Обстоятелството, че
служителите на МВР отработват пълни 8 часа през нощта следва от спецификите на
24-часовите дежурства, които обективно включват часовете от 22,00 часа до 06,00
часа на следващия ден. Това обаче не означава, че натовареността на тези
служители е еднаква по време на цялото им дежурство. Допълнителното
възнаграждение от 0.25 лв. на час пък се явява крайно недостатъчно да
компенсира тази разлика. Последното е и допълнителен аргумент в подкрепа на
субсидиарното приложение на КТ и НСОРЗ.
Въз основа на гореизложеното следва, че при
сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени държавни
служители на МВР следва да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
По тези
съображения въззивната инстанция не споделя доводите във въззивната жалба, а се
солидаризира с мотивите на атакуваното решение. Относно размера на исковете,
същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя
на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му
се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с
коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по
назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по делото.
Предвид
неоснователността на твърденията в настоящата въззивната жалба атакуваното първоинстанционно
решение като правилно ще се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Такива няма да се присъдят и на въззивамата страна, доколкото тя не е направило
искане за това, нито е представила доказателства в този смисъл.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260575 от 24.09.2020
г., постановено по гр. дело № 1346/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV
гр. състав, с което
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР гр.
София, с адрес гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, е осъден да заплати на Н.З.З.,
ЕГН: **********, сумата от общо 1 577,54
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
238 часа за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното заплащане на
задължението, както и направените
разноски за производството по делото в размер на 480 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пловдив - 63,10 лева
държавна такса и 100 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивното
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./