ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401 /2.3.2021г.
Административен съд – Пазарджик, в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Георги Видев административно дело № 178 по описа на съда за 2021 г., намери за установено следното:
Делото е приключило с решение, което е оставено в сила с решението на Върховния административен съд, постановено по реда на касационното обжалване на настоящото решение.
Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя Община Лесичово. В нея той моли съдът да се разпореди в полза на община Лесичово да бъде възстановена недължимо внесена държавна такса в размер на 19 335,70 лв.
Настоящият съд е повдигнал спор за подсъдност във връзка с произнасянето за връщане на държавната такса с Окръжен съд – Пазарджик но петчленен състав, съставен от съдии от ВКС и ВАС е приел, че компетентен е Административен съд – Пазарджик, независимо, че държавната такса е внесена не по сметка на административния, а по сметка на окръжния съд.
Жалбоподателят на 14.03.2016 г. е внесъл по сметка на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса за образуване на настоящото дело в размер на 21 035,70 лв. В искането му за връщане на част от тази такса се излага становището, че дължимата държавна такса е в размер на 1 700 лв., съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, следователно разликата в размер на 19 335,70 лв. следва да му бъде възстановена като недължимо внесена.
Искането е допустимо. Уредбата на държавните такси за образуване на делата, предвидена в ГПК и приложима посредством препращането в чл. 144 от АПК, предвижда възможността за връщане в по-късен момент на съответна част от държавната такса по искове, „по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска“ (чл. 70, ал. 3 от ГПК).
В настоящия случай ищецът е внесъл държавна такса в размер на 21 035,70 лв., считайки, че производството е исково и следва да бъде разгледано по общия ред. В крайна сметка след дадени задължителни указания от Върховния административен съд и след оставяне на жалбата без движение, беше уточнено, че производството е по реда на АПК и ЗУСЕСИФ, като се оспорват следните два акта: Уведомително писмо № ПК 7/3526,3533 с изх. № 02-0800/265 от 05.11.2015 г. на ДФЗ – РА, Централно управление, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и Уведомително писмо за одобрение № 1230/321 с изх. № 01-0800/1124 от 03.02.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Затова, държавната такса следва да бъде определена съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, която към момента на подаване на исковата молба (жалбата) 14.03.2016 г. е предвиждала следното:
Чл. 27. (6) При оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес.
Тъй като материалният интерес е равен на сбора от двете наложени финансови корекции – 21 794,37 лв. и 495 512,30 лв., т.е. общо 517 306,67 лв. (а не 517 261,67 лв., както е посочено в исковата молба), като към тази сума се прибавя и претендираната с исковата молба мораторна лихва в размер на 8 631,03 лв., т.е. материалният интерес е в размер на 525 937,70 лв. (вместо посочената в исковата молба цена на иска от 525 892,70 лв.), то дължимата държавна такса е в размер на 4 на сто от тази сума, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), т.е. 21 037,51 лв. Жалбоподателят е внесъл само с два лева по-ниска от тази сума, поради което следва да се приеме, че внесената от него държавна такса е в законоустановения размер и не следва никаква част от нея да бъде възстановявана.
Следва да се посочи, че в случая не е приложимо изключението, предвидено в чл. 27, ал. 7 от ЗУСЕСИФ, във връзка с § 1, т. 5 от Закона за публичните финанси, които към момента на подаване на исковата молба са предвиждали следното:
Чл. 27. (7) Бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се освобождават от заплащане на държавни такси.
Съответно § 1, т. 5 от Закона за публичните финанси е предвиждал следното:
§ 1. По смисъла на този закон:
5. "Бюджетни организации" са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171.
Тоест освобождаването от държавни такси се отнася до бюджетни организации (юридически лица), чиито бюджети се включват в бюджетите на общините, а не до самите общини. Това следва и от двете цитирани разпоредби, доколкото в чл. 27, ал. 7 от ЗУСЕСИФ общините не са посочени, а само бюджетните организации. Съответно § 1, т. 5 от Закона за публичните финанси, определяйки "бюджетните организации" също не включва в тях общините, съответно държавата, а различни от тях юридически лица но чиито бюджети се включват в държавния бюджет или съответно в бюджетите на общините.
Противно на становището на жалбоподателя е неприложима понастоящем действащата разпоредба на чл. 27, ал. 7 от ЗУСЕСИФ, която предвижда следното:
Чл. 27. (6) При оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс и за производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв.
Безспорно размерът на държавната такса се определя от закона, действащ към момента на сезиране на съда, доколкото таксата е именно такава за образуване на делото и съответно съдът не би имал правомощието да го разгледа, ако жалбата (исковата молба) е нередовна, т.е. ако към нея не е приложен документ за внесената държавна такса, дължима към момента на сезирането му.
Следователно, внесената държавна такса за образуване на делото в размер на 21 035,70 лв. дори е с 2 лв. по-ниска от дължимата такава, поради което липсват основания за възстановяването на жалбоподателя на каквато и да е част от нея.
Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането на Община Лесичово съдът да се разпореди в полза на общината да бъде възстановена недължимо внесена държавна такса в размер на 19 335,70 лв.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от Община Лесичово, пред Върховния административен съд, с частна
жалба, подавана чрез настоящия съд.
Определението да се съобщи на Община Лесичово като ѝ се изпрати препис от същото.
Съдия:/П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №10645/20.10.2021 Г. ПО АД
№3884/2021 Г. ПО ОПИСА НА ВАС
ОТМЕНЯ Определение № 401 от 02.03.2021г., постановено от
Административен съд - Пазарджик, по адм. д. № 178/2021 г., с което е отхвърлено
искането на община Лесичово да бъде възстановена надвнесена държавна такса по
адм. дело № 246/2018 г. на Административен съд, гр. Пазарджик в размер на
19335,70 лева / първоначално внесена по сметка на Окръжен съд Пазарджик по
гражданско дело № 196/2016г. с платежно нареждане от 14.03.2016г./ и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА на Община Лесичово сума в размер на 19335,70 лева /деветнадесет хиляди
триста тридесет и пет лева и 70 стотинки/ надвнесена държавна такса по
административно дело № 246/2018 г. на Административен съд, гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно