Решение по дело №3373/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…….10.2021г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

    

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 3373 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20005625/08.01.2021г., постановено по гр.д. №57199/2018г. по описа на СРС, 50 състав, е признато за установено, че Г.Г.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.318, ал.2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ сумата от 66,57 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за имот в гр. София, ж.к. „*****, за периода от 17.08.2014г. до 30.05.2015г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56151/2017г. по описа на СРС. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Г.Г. искове с правно основание чл.318, ал.2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че Г.Г.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над уважения размер от 66,57 лева до пълния предявен размер от 1303,51 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за имот в гр. София, ж.к. „*****, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, и за периода от 01.05.2013г. до 16.08.2014г., и за мораторна лихва в размер на 304,81 лева за периода от 14.09.2014г. до 08.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56151/2017г. по описа на СРС. Осъдена е Г.Г.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 46,03 лева – съдебни разноски по ч.гр.д. №56151/2017г. и по гр.д. №57199/2018г. по описа на СРС. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕАД.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата в производството Г.Г.Г., чрез адв. М.М., назначен за особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми. Не били обсъдени от първоинстанционния съд възраженията на ответницата, че не са представени доказателства същата да е била собственик или ползвател на топлоснабдения имот за процесния период. Въззивницата, чрез особения си представител, поддържа, че се е разпоредила с правото на собственост върху притежаваната от нея ½ идеална част от имота със сключен договор за замяна на недвижими имоти от 06.12.2011г. Неправилно първоинстанционният съд приел, че поради липса на писмени доказателства за наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и друго трето лице, която изключва твърденията в исковата молба, или за встъпване в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия на трето лице с ищеца като титуляр на облигационно право на ползване през процесния период, то отговорността следвало да е на Г.Г.. Не било обсъдено от съда и оспорването на валидността на сключения договор между третото лице помагач и етажните собственици, тъй като същият бил с изтекъл срок. Освен това липсвало посочване на имената и подпис на ответницата Г.Г.Г. по представения списък на собствениците в етажната собственост като приложение към протокол от 03.09.2002г. за вземане на решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И.Г., с който жалбата се оспорва изцяло, като се излагат съображения за нейната неоснователност.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Г.Г. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56151/2017г. на СРС, 50 състав.

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №56151/2017г. по описа на СРС, 50 състав, на 04.09.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Г.Г. за следните вземания: 1303,51 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. май 2013г. до м. април 2015г., ведно със законна лихва за периода от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 304,81 лева за периода от 14.09.2014г. до 08.08.2017г. и 82,17 лева – разноски по делото.

Съгласно разпоредбите на  чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. По делото е представено писмо от СО, район „Възраждане“ до ищцовото дружество, в което е посочено, че жилището, находящо се в гр. София, ж.к. „*****, е закупено от Г.Г.Г. и С.Г. с договор от 01.03.1991г. от ОбНС „Възраждане“. Представен е и НА за замяна на недвижими имоти №185, том ІІІ, рег. №4713, нот. дело №373/2011г. по описа на нотариус П.Ц.с район на действие РС – Враца, от който се установява, че на 06.12.2011г. е сключен между ответницата Г.Г.Г., от една страна, и Л.Т.К.и Е.И.К., от друга, договор за замяна, по силата на който ответницата Г.Г.Г. се е разпоредила с ½ идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*****, поради което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не може да отговаря за ½ част от задълженията, тъй като сделката е сключена преди процесния период. По отношение на останалата ½ идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот първоинстанционният съд е приел, че същото принадлежи на ответницата, който извод не се споделя от въззивната инстанция. Съобразно  чл. 586, ал. 1-3 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. В случая в нотариалния акт е отразено, че ответницата се легитимира като собственик на имота, предмет на замяната, с договор за продажба на държавен недвижим имот по НДИ от 01.03.1991г. на ОбНС – „Възраждане“, Служба „Държавни имоти“, удостоверение за семейно положение на Г.Г.Г., удостоверение за родствени връзки на Г.Г.Г. и препис от смъртен акт №0286/13.07.2002г., гр. София, район Възраждане на С.Г.. При така събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че правото на собственост върху процесния имот е било придобито от ответницата Г.Г. и С.Г. на основание сключен договор за покупко-продажба при равни квоти, т.е. същата е придобила ½ идеална част от правото на собственост върху имота, с която впоследствие се е разпоредила с договора за замяна, сключен преди процесния период. Липсват данни и доказателства по делото ответницата да е придобила и останалата ½ идеална част от правото на собственост върху имота. Преценката на нотариуса по чл. 586, ал. 1-3 ГПК се отнася до ½ идеална част от правото на собственост върху имота, която е предмет на сделката, а не и по отношение на останалата ½ идеална част.

Поради изложеното въззивната инстанция приема, че не се установява по делото през процесния период ответницата да е била титуляр на правото на собственост върху имота, поради което предявените искове за установяване дължимостта на вземанията за ползвана в имота топлинна енергия се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответницата Г.Г.Г. дължи на ищцовото дружество сумата от 66,57 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за имот в гр. София, ж.к. „*****, за периода от 17.08.2014г. до 30.05.2015г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56151/2017г. по описа на СРС, както и в частта, с която е осъдена Г.Г.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 46,03 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева, доколкото въззивницата – ответник се представлява в настоящото производство от особен представител.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №20005625/08.01.2021г., постановено по гр.д. №57199/2018г. по описа на СРС, 50 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Г.Г.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 66,57 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за имот в гр. София, ж.к. „*****, за периода от 17.08.2014г. до 30.05.2015г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56151/2017г. по описа на СРС, както и в частта, с която е осъдена Г.Г.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 46,03 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Г.Г. иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за признаване за установено, че Г.Г.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 66,57 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия по аб.№195692, за имот в гр. София, ж.к. „*****, за периода от 17.08.2014г. до 30.05.2015г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №56151/2017г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

               

  2.