Решение по дело №14378/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                   21.10.2021г.                                  Град     С.

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На осми октомври                                                                                        Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар Диана Борисова

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 14378 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцaта Й.К.Р. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата  неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.08.2020г. в гр. С.. Ищцата била пътник в лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № ******, управляван от К.К.. Движели се по бул. “Сливница” в посока от ул. „Oколовръстен път“ към ул. „Банско шосе“. В района на №512 попътно движещия се в дясна лента товарен автомобил „Мерцедес 95231“ с рег. №******“, управляван от И.И., предприел маневра ляв завой и реализирал удар между двете МПС.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП.   

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и наличието на вина у застрахования при него водач, като твърди, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Деу Ланос“. Оспорва настъпилите у ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, поради пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за справедливостта. Оспорва претенцията за лихва с твърдението, че не е изпадал в забава.

В допълнителна искова молба ищцата поддържа първоначалната, а в допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебна автотехническа експертиза и е проведен разпит на двама свидетели.

При разпита в съдебно заседание свидетелят И.Н.И. заявява, че е участвал в процесното ПТП като водач на тежкотоварен камион, който управлявал по околовръстния път на гр. С. в посока Перник. Достигайки пътния възел с бул. „Сливница“, където имало кръгово движение, решил да завие в обратна посока, предприемайки маневра завой наляво. Пътното платно било с три ленти, като той се движел в крайната лява лента. В същия момент лек автомобил се движел направо в посока от С. към Сливница с по-голяма от неговата скорост, идвайки от моста. Слънцето заслепило свидетеля и той не могъл да възприеме, че лекият автомобил се движи с по-голяма скорост и да го изчака. В резултат, лекият автомобил се ударил в предната лява гума на камиона. Мястото на удара определя на излизане от кръговото, където се събират двата пътя – от надлеза и кръговото, на около 10 м. от намиращата се там бензиностанция „Петрол“. Сочи, че се  движел с много ниска скорост – около 5-6 км/ч и е подал светлинен сигнал за завой наляво.

Свидетелят С.К.при разпита в съдебно заседание заявява, че е очевидец на процесното ПТП. Намирал се на бензиностанция „Петрол“, която е до мястото на моста и кръговото на Люлин към Божурище. Камион се движел по пътя отдолу, към Божурище, от страната на бензиностанцията, а лек автомобил идвал от моста, движейки се в дясната лента с нормална скорост – около 40-50 км/ч. Водачът на камиона се опитал да направи обратен завой, като пресече пътя на лекия автомобил и премине в платното за насрещно движение, при което се реализирал удар. За камиона ударът бил отляво, а за лекия автомобил в областта на десните врати.

Показанията на свидетелите са без противоречие помежду си и с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.

След събиране на гласните доказателства и след запознаване с приетите по делото писмени доказателства /подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно/, е изслушано заключението на САТЕ, в което е посочен следният механизъм на процесното ПТП:

На 02.08.2020 г. около 12:40 ч. в гр. С. по „Околовръстен път“ в посока от бул. „Царица Йоана“ към пътен възел на 3 нива с бул. „Сливница” и бул.”Европа”, се е движил товарен автомобил„Мерцедес Актрос“ с peг. № ******, управляван от И.Н.И.. Достигайки пътния възел, той е навлязъл в кръговото кръстовище, което е второто /или средното/ ниво на пътния възел, за да извърши ляв завой в посока към гр. Божурище. Напуснал е кръговото платно за движение и е навлязъл в изхода за движение в посока към гр. Божурище, в лявата му пътна лента. Когато е достигнал зоната на изхода от бензиностанция „Петрол“, водачът И. е предприел маневра обратен завой, като се е движил бавно на първа предавка със скорост около 6 км/ч.

В същото време по бул. „Сливница“ в посока от центъра на С. към Божурище в средното платно по мостовото съоръжение, което е третото ниво на пътния възел, се е движил л.а. „Деу Ланос“, per. № ******, управляван от К.Г.К.със скорост около 50 км/ч. След като л.а Деу Ланос е преминал моста, той е имал пряка оптична видимост към цялото платно за движение на бул. „Европа“, който е продължение на бул. „Сливница“ . Водачът на л.а. Деу Ланос е имал възможност да вижда маневрата на т.а. Мерцедес, който, завивайки наляво, не е спрял преди да навлезе в платното и лентата за движение на л.а. Деу Ланос. Водачът на Деу Ланос, виждайки, че т.а. Мерцедес не спира, извършва маневра завой наляво в опит да предотврати удара, като премине пред товарния автомобил.

Тъй като и двамата водачи не са предприели спиране, е настъпил удар при който т.а. Мерцедес удря с крайната лява част на предната си броня, дясната страна на застаналия пред него л.а. Деу Ланос, с инициален контакт около дясната врата. Автомобилът е с две врати, видно от снимките. Тъй като скоростта на л.а. Деу е много по-висока от скоростта на т.а. Мерцедес, лекият автомобил се е врязал и се е протрил по левия край на предната броня на товарния. От удара е отблъснат наляво по посоката на движението на товарния автомобил, като е придобил и ротация в посока на часовниковите стрелки, гледан отгоре. Вероятно при падането на задното си ляво колело от удара и страничната компонента се е разхерметизирала задната лява гума и е отложила върху асфалта дъгообразна следа 6 м от протриването на протектора си. Поради остатъчната си скорост л.а Деу Ланос вероятно е продължил да се движи и се е спрял на неустановено място.

Причината за създаване на опасната ситуация и за настъпване на произшест­вието са действията на водача на т.а. „Мерцедес Актрос“, който не е спрял автомобила си преди да навлезе в лентата за движение на л.а. Деу Ланос и да го пропусне. Освен това се е движил с много ниска скорост от 5- 6 км/ч при комфортна 13-17 км/ч. Вещото лице пояснява, че в причинна връзка с настъпилото ПТП са и действията на водача на л.а. Деу Ланос, който виждайки, че т.а. Мерцедес навлиза в лентата му за движение, вместо да реагира с аварийно спиране, е предприел завиване наляво, за да заобиколи т.а. Мерцедес. Той е имал възмжност да спре автомобила си преди място на удара и да предотврати ПТП.

 При изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че при опита си да извърши обратен завой, водачът на тежкотоварния камион е преминал през защрихованите зони, в които пътната маркировка е съгласно обозначеното на всяка от фигурите в заключението. От същите се установява, че на мястото е налична маркировка „коси успоредни линии“ – М15, съгласно чл.65, т.6 от ППЗДвП.

Като обсъди заедно и пооотделно всички събрани доказателства за механизма на ПТП, съдът намира, че заключението на САТЕ е пълно и обективно, подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства и не е оспорено от страните. Ето защо, съдът го кредитира изцяло.

От неоспорения констативен протокол за ПТП се установява, че ищцата е била пътничка в лекия автомобил „Деу Ланос“. От процесното ПТП ищцата е получил следните травматични увреждания: закрита гръдна травма – счупване на 1,2,3,4 и 5-то ребро вдясно и контузия на дясна раменна става. Спешна медицинска помощ след ПТП пострадалата е получила в клиниката по хирургия  на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, от където е изписана на 05.08.2020г. Предприетото лечение на счупените ребра е било консервативно: обезболяващи лекарства, антикоагулант. За лечение на контузената раменна става е поставена митела – поддържаща туника с цел обездвижване на ръката. Няма данни за настъпили усложнения след инцидента. Възстановителният период от подобен род травми е около 2 месеца. Интензивни болки във връзка със счупените ребра пациентката е изпитвала поне през първия месец след произшествието – при движение, кихане, кашляне, промяна на позата в легнало положение, а предвиди нейната възраст и съдебно медицинската практика, от подобни травми оставят болки в местата на счупванията и след изтичането на възстановителния период, особено при промяна на времето и при натоварване.

Горното се установява от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р М. и приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице добавя, че само от получените травми не може да се направи категоричен извод относно това била ли е ищцата с поставен обезопасителен колан или не. СМЕ е пълна и компетентно изготвена, неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от ищцата, по делото е проведен разпит на свидетелката М.Р. – нейна дъщеря. Същата заявява, че видяла майка си за първи път след инцидента в Пирогов, където била откарана с линейка от мястото на ПТП. Ищцата била в шок, дори не познала дъщеря си в началото, плачела и била много изплашена. Седяла в количка, придружена от санитар. Направили й снимка, установили счупени ребра и рамо, при което я приели в болницата за една седмица, след което я изписали. Свидетелката живее с майка си, при което тя е поела грижите за нея и й е оказвала помощ в ежедневието след инцидента. Ищцата не можела да спи през нощта от болки в ребрата, а заради рамото не можела да се обръща в леглото и да се обслужва сама, тъй като ръката й била обездвижена. Не можела сама да стане, за да отиде до тоалетна, да се обслужи или да се изкъпе. През деня, когато свидетелката ходела на работа, молела съседка да помага на майка й. Това продължило около 2-3 месеца.  Преди инцидента била добре и активна, пътувала, излизала. След това била много уплашена и разстроена, не искала да излиза навън, да се качи в автомобил. Има остатъчни болки, особено при студено време, не може и да вдига тежко.

Въпреки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, предвид близката й родствена връзка с ищцата, като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът кредитира показанията й като последователни, непосредствени, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

Установява се от писмените доказателства по делото, че на 25.09.2020г. ищцата е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя – ответник, като няма данни по делото във връзка с претенцията да е определено и изплатено обезщетение.

          При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина на причинителя.

При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът намира от правна страна, че деликвентът е предприел маневра „обратен завой“  на място, където маркировката не е позволявала това - нарушение на чл.65, т.6 от ППЗдвП – преминавайки през маркировка "коси успоредни линии", обозначаващи площ, забранена за движение на пътни превозни средства, чиито граници са очертани с непрекъсната линия. Освен това, деликвентът е подходил към маневрата без да се увери, че няма да  създаде опасност за участниците в движението, които се движат попътно, с което  е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. С поведението си той виновно е причинил настъпилите за ищцата неимуществени вреди. Дали от техническа гледна точка поведението на водача на лекия автомобил също е допринесло за настъпването на ПТП, е без правно значение по делото, доколкото подобно възражение не може да бъде противопоставено на ищцата. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, те отговарят солидарно пред увреденото лице, както и техните застрахователи /чл.499, ал.7 от КЗ и чл. 53 ЗЗД/. Увреденият може да претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки един от застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от съпричинителите. При предявяване на иска срещу един солидарен длъжник, той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им.  

Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените при ПТП травматични увреждания от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване с: причинените телесни увреждания – множествено счупване на ребра и контузия на дясната раменна става, наложила обездвижване на дясната ръка чрез поставянето на митела; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството от поставената имобилизация на горен десен крайник и нуждата от чужда помощ в обслужването за срок от около 2 месеца; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от 2 месеца, през първия месец от които ищцата е търпяла интензивни болки; възрастта й – 73 г. към датата на ПТП; становището на вещото лице, че и в бъдеще ищцата ще търпи спорадични болки при смяна на времето и натоварване, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП. За размера над тази сума предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Своевременно инвокираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата съдът намира за недоказано. Установява се от заключението на САТЕ, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, е бил оборудван с обезопасителни колани за всички места, но по делото не са събрани никакви доказателства, че ищцата е пътувала без правилно поставен колан. Разпитаният по искане на ответника свидетел не прави никакви конкретни изявления в тази връзка, а вещото лице по изслушаната СМЕ заявява, че не може да се направи извод относно подлежащия на доказване факт само на база установените травми при ищцата. Ето защо, възражението е неоснователно.

По претенцията за лихва:

По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за разлика от КЗ / отм. /, новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията пред застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от пострадалия вреди, се дължи от деликвента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. При така изложеното, съдът намира претенцията за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на ПТП до датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, за неоснователна.

По делото е установено, че извънсъдебната застрахователна претенция на ищцата пред ответника е била заявена на 25.09.2020г., като в указания от закона тримесечен срок няма данни за извършено плащане.
Липсват други данни за по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитите, поради което съдът приема, че уведомяването е станало с депозирането пред застрахователя на претенцията на ищцата. От този момент на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Следователно, законна лихва върху определеното обезщетение следва да бъде присъдена от 25.09.2020г. – датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

         С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 1 297,50 лв.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата 112,50 лв. /съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв./.

          На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса и разноски по сметка на СГС в размер на 1 575 лв.      

          На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „******, да заплати на Й.К.Р., ЕГН ********** с адрес гр. Божурище, кв. „Пролет“, бл.******сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 02.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.09.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

 

ОСЪЖДА  ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „******, да заплати на адв. С.К.Н. – К. от САК, адрес: *** сумата от 1 297,50 лв. - адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Й.К.Р., ЕГН ********** с адрес гр. Божурище, кв. „Пролет“, бл.******да заплати на ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „****** сумата от 112,50 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „****** да заплати по сметка на СГС сумата от 1 575 лв. - държавна такса и разноски, съразмерно с уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           СЪДИЯ: