Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава йорданова
при участието на секретаря Маргарита
Минчева, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 1199/2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и
сл. от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН).
Постъпила
е молба от Ю= Б.А. *** против К.И.К. *** за
защита от домашно насилие. В молбата се твърди, че на 26.11.2019 г. К.К., който
е бивш съпруг на молителката дошъл на работното й място в магазин „…“ в
Ихтиман, бил в нетрезво състояния и се държал грубо и непристойно, като е
псувал и обиждал А.. Когато А. си тръгнала от работа той бил пред магазина и
тръгнал с колата си към с. Живково, където тя живее. По пътя А. видяла, че К. е
спрян от полицията на бензиностанция край с. Ж., като и тя спряла. При
пристигането й К. започнал пак да я обижда.
Ответникът по молбата К.К. оспорва твърденията за упражнено домашно
насилие, като не отрича, че е посетил молителката на работното й място, където
са се скарали. Сочи, че впоследствие тя нарочно го е провокирала, спирайки на
бензиностанцията край с. Ж. докато полицаите му извършвали проверка.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Ю. А., с която тя е декларирала, че спрямо нея е извършено домашно
насилие от бившия й съпруг К.К..
Страните не спорят, а и от представеното по делото
копие от Решение от 07.11.2003 г. по гр. дело № 350/2003 г. по описа на РС-Ихтиман,
се установява, че са били съпрузи като бракът им е бил прекратен по взаимно
съгласие.
От представената по делото справка, изготвена от
РУ на МВР Ихтиман се установява, че в полицията не са постъпвали сигнали за
упражнено домашно насилие от страна на К.К. спрямо Ю.А..
От показанията на св. И.
К., който е син на страните, се установява, че майка му и баща му принципно се
обиждат помежду си. Твърди, че не е бил свидетел баща му да упражнява физическо
насилие над майка му. Разказва, че на 26.11.2019 г. отново двамата са се
скарали, като затова и баща му се е напил. Сочи, че на бензиностанцията край с.
Живково майка му нарочно е провокирала баща му като е спряла при полицаите,
след като е знаела, че той е пиян. .
От своя страна,
свидетелят Х.З., който е служител на РУ на МВР Ихтиман и който е участвал в
проверката на К. на бензиностанцията край с. Живково твърди, че А. е дошла при
тях и двамата с К. започнали да се карат. З. го хванал за ръката, за да не
стане нещо по-сериозно, след което бил отведен в РУ на МВР Ихтиман, тъй като
полицаите установили, че управлява автомобила след употреба на алкохол
От показанията на св. Б.
А., който е баща на молителката, се установява, че дъщеря му има обтегнати
отношения с бившия си съпруг. Свидетелят твърди, че на 26.11.2019 г. дъщеря му
му се е обадила по телефона за това, че К. ходил в магазина и я е тормозел,
обиждал я пред клиенти и пред персонала
От друга страна в показанията
си св. Б. К., която е майка на ответника, твърди, че бившата й снаха е била много
агресивна и е удряла сина й, но за случая от 26.11.2019 г. не знае какво точно
се е случило.
С оглед на обсъдените по-горе
доказателства, и най-вече от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
кореспондира с
изложените от Ю. А. в молбата й за защита обстоятелства относно
упражнено спрямо нея домашно
насилие, съдът намира за установено по безспорен начин по делото извършеното от
ответника К.К.
спрямо бившата му съпруга домашно насилие. Съдът приема за доказано твърдението на молителката за това, че на 26.11.2019
г. ответникът й е причинил психическо насилие обиждайки я на работното й място,
а впоследствие и пна бензиностанцията в с. Живково.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата
на Ю. А. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от
съда, когато по делото се установи акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова
насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка,
във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая пострадалата
е бивша съпруга на ответника и следователно е сред лицата, които могат да търсят, съответно срещу които могат
да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.
Съдът
приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя
търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна
декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да
проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.
В случая в подадената от Ю. А. декларация има индивидуализация
на времето и мястото на извършеното домашно насилие. За начина на извършване на
насилието съдът се доверява на изнесеното от страна на молителката. Нещо повече
– нейните твърдения за възникнал сигнал в магазина, в който тя работи, са
потвърдени и от сина и Илиан К. .
Действията на К.К. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗСДН,
представляват акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката. Вербалната
агресия във всички случаи представлява психическо насилие още повече, когато е
осъществена на публично място и води до уронване на честта и достойнството на
пострадалото лице пред колеги и клиенти.
Обстоятелството, че има
данни за провокативно поведение от страна на молителката, която е спряла на
бензиностанцията край с. Живково, не може да оправдае действията на К., който
под влияние на употребения алкохол не е сдържал емоциите си
Поради горното съдът намира, че молбата на Ю. А. за защита срещу
домашно насилие е основателна и следва да бъде уважена. Извършеното от страна
на бившия й съпруг, освен че е законово запретено е и морално укоримо, предвид
близките отношения между страните.
Относно мерките за
защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за
личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и
действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени,
че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект
спрямо ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и
т. 3 ЗЗДН, като К. да бъде задължен
занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както му бъде
забранено да приближава
местоработата и жилището на молителката
Съдът намира, че
налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на закона, а
именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под
угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща
наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.
Относно срока, през
който на К. да му бъде забранено да приближава местоработата и жилището на
пострадалата, съдът приема, че следва да бъде определен за 6 месеца, през който
срок ответникът следва да преосмисли своето поведение спрямо бившата си съпруга.
С оглед разпоредбата на
чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на извършеното деяние от
ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона размер от 200 лв.,
с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно
поведение.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на
делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в
размер на 50.00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА на К.И.К. *** следните мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Ю.
Б.А. ***, а именно:
ЗАДЪЛЖАВА К.И.К. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Ю. Б.А. ***.
ЗАБРАНЯВА на К.И.К. *** ДА
ПРИБЛИЖАВА жилището и местоработата на Ю.Б.А. *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 6 /шест/ месеца.
НАЛАГА на К.И.К. *** на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер
на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА К.И.К. *** да заплати в полза на държавата по сметка на
ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер
на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – Ихтиман,
на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението може да се
обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес, като обжалването не
спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова /
.