Определение по дело №113/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на въззивно обжалване е решение № 139/18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 307/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 144 от СК за присъждане на месечна издръжка на пълнолетно учащо се дете. Решението се обжалва от ищцата Е. А. Ч. чрез упълномощен процесуален представител като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. В жалбата се излагат съображения за неправилна оценка на доказателствата по делото и необсъждане на част от тях, с оглед на което и неправилно е приложен материалният закон. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, вместо което да постанови друго, с което да уважи иска. В съдебно заседание въззивницата, лично и чрез упълномощения си представител поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия чрез упълномощен процесуален представител, в който се излагат съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Въззивният съд, след преценка данните по делото, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от Е. А. Ч. с иск с правно основание чл. 144 от СК, насочен против А. Ч. Ч., с искане ответникът да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв. В исковата молба ищцата излага твърдения, че с решение № 165/03.11.2009 г. А. Ч. – неин баща, е бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лв. Ч. сочи, че е навършила пълнолетие и е ученичка в редовна форма на обучение в ПГ по МЛП „В. Л.”, с. К.. Твърди, че разноските й за храна, облекло, учебни помагала и други нарастват съобразно възрастта и ангажираността й в учебния процес. Сочи, че майка й получава месечна заплата от 330 лв., които са недостатъчни за осигуряване на издръжката на ищцата и на по-малкия й брат.

В отговора ответникът по иска – А. Ч., оспорва същия с твърдения, че е затруднен да заплаща издръжка на дъщеря си Е. Ч., тъй като е безработен, живее на свободен наем, а освен това има задължение за издръжка спрямо свое непълнолетно дете. Счита също и че претендираният от насрещната страна размер на издръжка е прекомерно висок.

По делото не се спори, че въззивницата Е. Ч. е дъщеря на въззиваемия А. Ч., както и че същата е навършила пълнолетие. Тези обстоятелства са видни и от удостоверение за раждане № 43319/10.02.1995 г., издадено от Община Момчилград. Е. Ч. е редовна ученичка в ПГ по МЛП „В. Л.”, с. К., както се установява от удостоверения с №№ 300/19.08.2013 г. и 353/10.10.2013 г., издадени от директора на посочената училищна институция, съгласно които Ч. е записана, съответно в 11-и клас през учебната 2012/2013 г. и в 12-и клас - през учебната 2013/2014 г. Между страните не се спори също и че въззивницата Е. Ч. не реализира собствени доходи и не притежава имущество, от което да се издържа. За нея и за непълнолетния й брат М. се грижи майката С. Ч., на която е предоставено упражняването на родителските права с решение № 165/03.11.2009 г. по гр.д. № 64/2009 г., постановено от Момчилградския районен съд. Ответникът А. Ч. е осъден с цитираното решение да заплаща издръжка за двете си деца – Е., която е навършила пълнолетие на 05.02.2013 г., и М., който и към настоящия момент е непълнолетен.

Спорно по делото е обстоятелството дали въззиваемият А. Ч. има възможност да дава издръжка на дъщеря си Е. Ч. без особени затруднения. Видно от експертиза, издадена от Хирургичното отделение при МБАЛ „Д. А. Д.”, гр. К., въззиваемият е постъпил в болницата на 17.05.2013 г. с диагноза „херния ингвиналис декстра индиректа” и е бил изписан като оздравял на 19.05.2013 г. след извършена оперативна интервенция – херниотомия. При изписването са му дадени препоръки за провеждане на домашно лечение без физическо натоварване. Установява се от представените по делото два броя служебни бележки с изх. №№ 936/16.09.2013 г. и 44/09.01.2014 г., издадени от Дирекция „Бюро по труда”, гр. Момчилград, че считано от 16.09.2013 г. въззиваемият А. Ч. е регистриран като лице, търсещо работа. От представената по делото регистрационна карта, се установява, че съгласно график на посещенията Ч. се е явил в Бюрото по труда на 03.10.2013, 22.11.2013 и 15.01.2014 г. Определена му е следваща дата за явяване – 07.03.2014 г. Видно от удостоверение от 29.10.2013 г., издадено от последния работодател на въззиваемия - „Б. и.” ООД, същият е получил доходи в периода м. октомври 2012 г. – м. септември 2013 г. в общ размер на 4 994,13 лв. Видно от разпореждане № 085-00-820-1/05.12.2013 г., издадено от РУСО – К., на А. Ч. е отпуснато парично обезщетение за безработица за срок от 4 месеца, считано от 16.09.2013 г. до 15.01.2014 г., в минималния дневен размер, съгласно ЗБДОО за 2013 г., от 7,20 лв. дневно.

На основание чл. 176 от ГПК А. Ч. е дал обяснения за обстоятелствата по делото, като е заявил, че е безработен, регистриран в Бюрото по труда, не получава доходи, а също и че притежава идеална част от къща и дворно място в с. Ч., но не реализира доходи от него, тъй като там живее въззивницата, което обстоятелство не се оспорва от последната. Видно от обясненията на Ч., освен непълнолетния си син същият не издържа друго лице, не участва в търговски дружества, трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие с уговорка да постъпи отново на същата работа след като се възстанови напълно от заболяването си. Живее на свободен наем, разходите по който поема жената, с която Ч. съжителства на съпружески начала.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема предявения иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от родител за неоснователен. Съгласно чл. 144 от СК родителят дължи издръжка, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно учащо дете, при наличие и на останалите предпоставки за това – пълнолетното дете да не може да се издържа от доходите или от използване на своето имущество. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице - родителят. Когато последният има и задължение за издръжка по отношение на негово непълнолетно дете, което задължение по своя характер е безусловно и с приоритетно значение спрямо задължението спрямо пълнолетното дете, това обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на пълнолетното си дете. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност същият да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато родителят обективно няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете съставлява особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й, като е без значение възможността на родителя да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст. В този смисъл има и задължителна практика, обективирана в следните, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС: решение № 305/7.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г., IV г.о., решение № 273/17.10.2011 г. по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о. и решение № 170/24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о.

В разглеждания случай е безспорно установено, че въззиваемият А. Ч., считано от 16.09.2013 г., не е зает по трудово правоотношение, същият е регистриран като безработен в Бюрото по труда, гр. М., за което му е отпуснато обезщетение за безработица в минимален размер (от 7,20 лв. дневно) за срок от 4 месеца. Не се установява по делото Ч. да разполага с имущество, от което да може да реализира доходи. В тази връзка не се спори между страните, че недвижимият имот в с. Ч., от който въззиваемият притежава идеална част, се ползва от въззивницата, нейната майка и брат, като А. Ч. не реализира доходи от него. Освен това въззиваемият заплаща и издръжка за своето непълнолетно дете – М., в размер на 60,00 лв. месечно. Въз основа на изложените обстоятелства настоящият състав намира, че е налице особено затруднение за А. Ч. да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря Е. Ч.. Съдът намира за неоснователни и голословни твърденията във въззивната жалба, че регистрацията на въззиваемия в Бюрото по труда е фиктивна и извършена с единствената цел да не се заплаща издръжка. Още повече, че съгласно задължителната практика, за неоснователността на иска по чл. 144 от СК е достатъчно обективно да е налице особено затруднение на родителя да дава издръжка, като е ирелевантно обстоятелството дали същият сам се е поставил в такова затруднение. И това е така, тъй като задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца не е безусловно и може да се реализира само при определените в закона предпоставки, една от които е изпълнението на това задължение да не представлява особено затруднение за родителя, и то обективно.

По тези съображения съдът намира иска за неоснователен, предвид което обжалваното решение на Момчилградския районен съд се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемия се дължат на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за въззивното производство, но поради липса на искане, такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/18.11.2013 г., постановено по гр. д. № 307/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. първо от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.