№ 23371
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110170715 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото, като следва:
Предявени са от ЗАД „А“ АД срещу Столична община кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването в полза на ищеца на следните парични
вземания: сумата от 2 138,31 лева, представляваща главница за регресно вземане,
включваща сумата от 2 128,31 лева – изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил „БМВ М240“ с рег. №
СВ **** КТ, настъпили на 16.08.2019 г., в резултат от преминаването му през необезопасена
и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и сумата от 10 лева – сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законна лихва върху
главницата от 2 138,31 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 690,74 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 09.11.2020 г. до 09.11.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
61935/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 182 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.11.2023 г.
Ищецът ЗАД „А“ АД твърди, че по силата на договор за комбинирана автомобилна
застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, обективиран в застрахователна полица №
**********/22.08.2018 г. и със срок на действие от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г. е заплатил
сумата от 2 128,31 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди,
определени от стойността на необходимите части, материали и труд за възстановяването им,
на застрахования при него лек автомобил „БМВ М240“ с рег. № СВ **** КТ, с
лизингополучател „Д“ ООД, вследствие на пътно-транспортно произшествие от 16.08.2019
г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, по време на движение на автомобила,
управляван от водача В С, по ул. Е В“ № 10, при попадане на застрахования автомобил в
необезопасена и несигнализирана неизправност на пътното платно – дупка пред номер 10
на улицата. Излага се, че във връзка с ПТП и по повод на подадено уведомление –
декларация, пред ищеца е образувана преписка по щета № 10019030122006. Ремонтът на
процесното МПС е възложен на автосервиз „М Кар София“ – официален сервиз на марката,
с оглед периода на експлоатация на автомобила. Стойността на извършените ремонтни
дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения лек автомобил
възлиза на сумата от 2 128,31 лева, която била изплатена от ищцовото дружество в полза на
извършилия ремонта сервиз с преводно нареждане от 08.10.2019 г. В исковата молба се
1
посочва, че дружеството е направило и ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер от 10 лева. Излагат се подрони съображения, поради които ЗАД „А“
АД счита, че отговорна за настъпването му е ответната Столична община, тъй като пътят, по
който се е движил автомобилът, представлява част от общинската пътна мрежа – публична
общинска собственост и именно Общината отговаря за поддържането му в изправно
състояние, за незабавно сигнализиране на препятствията по него и отстраняването им в най-
кратък в срок. Посочва се, че в случая основанието за отговорността на ответната страна е
неподдържането на участъка от пътя, несигнализиране и неотстраняване на посочената
неизправност. Тази отговорност е гаранционно-обезпечителна по характера си, в качеството
на ответната Община като възложител по см. на чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
виновното бездействие на съответните физически лица при или по повод изпълнението на
възложената им работа, а именно незапълване на дупките на уличното платно,
необезопасяването им до извършване на ремонт, несигнализирането им чрез пътни
предупредителни табели. Ето защо и на основание чл. 410 КЗ ищецът от момента на
изплащане на обезщетението встъпва в правата на увредения застрахован срещу
възложителя на работата при или по повод на която са възникнали вредите, до размера на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за определянето му. С тези
съображения ищецът отправя искане за признаване за установено спрямо ответната
Столична община, че е носител на процесните парични вземания за главница и лихва за
забава, за които по ч. гр. дело № 61935/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 182
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната Столична
община, чрез пълномощника си юрк. Е, оспорва предявените искове с довод за липсата на
доказателства относно механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие, наличието на дупка на пътното платно, размера на вредите и наличието на
причинно – следствена връзка между събитието и щетите. Конкретно посочва, че поделото
не се установява автомобилът да е бил на мястото на настъпване на произшествието,
наличието на дупка с определени размер и форма, доколкото описаните вреди по естеството
си могат да настъпят и при друг механизъм, като удар в бордюр. Поддържа се, че в случая е
било задължително уведомяването на органите на МВР и съставянето на протокол, което в
случая не е осъществено в нарушение на чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд. Поддържа, че на въпросния пътен участък не е налице дупка.
Допълва, че водачът на увредения лек автомобил не е положил дължимата грижа при
управление на процесното МПК, като не се е движел със съобразена скорост, не е намалил
същата и не е направил опит да избегне опасността, съгласно задължението си по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, въпреки възможността за това, с което е допринесъл за настъпване на вредите, което
обуславя намаляване размера на обезщетението. Наред с това, остава неизяснено дали при
определянето му е отчетено обикновеното овехтяване на автомобила и на съответните части
към момента на ПТП, респ. дали последните са били в изправно състояние към този момент.
С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове, евентуално
за присъждане в полза на ищеца на по-нисък размер на обезщетение. Претендира
присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Основателността на суброгационния иск по чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ.
2
ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от
доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на
застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице
относно увреденото имущество; 2. изплащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на
всички сторените разходи и необходимостта от отремонтиране на автомобила в официален
сервиз.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му, в
частност наличието на твърдяната форма на съпричиняване на вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи: наличието на главен дълг; изпадането на ответната
страна в забава и размера на обезщетението.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят обстоятелствата, че соченото място на настъпване на ПТП – гр. София,
ул. „Е В“ № 10 представлява пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на
ответника - Столична община, както и, че застрахователното обезщетение в размер на
сумата от 2 128,31 лева е било изплатено от ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на
процесния автомобил, че ищецът е сторил ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на сумата от 10 лева, както и, че размерът на обезщетението за
забава за процесния период възлиза на сочената от ищеца стойност.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо, като относно годността им да установят твърдяните факти съдът ще се
произнесе по същество на спора с крайния съдебен акт. Представеният снимков материал
следва да се приложи по делото.
Предвид относимостта му към предмета на спора и с оглед разпределената между
страните доказателствена тежест следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на
гласни доказателства чрез разпит при призоваване на свидетеля В С С, с оглед твърденията,
че същият е управлявал увреденото МПС по време на процесното ПТП - за установяване на
обстоятелствата около реализирането му, механизма и причинените от него вреди. В тази
връзка и с оглед изричното оспорване с отговора на исковата молба, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника срещу допускането на това доказателство,
обосновано с доводи, че свидетелят не би възпроизвел обективно и в пълнота факти,
относими към предмета на доказване, предвид изминалия период от време от датата на ПТП,
доколкото този въпрос е от значение за преценка на показанията по същество и е неотносим
към преценката за допустимостта им като доказателствено средство в процеса.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника и с оглед доказателствената
тежест в процеса, следва да бъде допуснато и изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба, с
3
изключение на задача № 4, тъй като касае безпорни факти. Вещото лице следва да отговори
и на въпроса каква от техническа гледна точка е причината за настъпване на процесното
ПТП, каква е стойността за отремонтиране на увредения автомобил по средни пазарни цени
към момента на настъпване на процесното ПТП – 16.08.2019 г.
По настоящото дело следва да бъде приложено ч. гр. дело № 61935/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 182 състав, до приключване на исковото производство с
окончателен съдебен акт.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. от
11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба писмени материали.
ПРИЛАГА по делото представения от ищеца снимков материал.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит като
свидетел на лицето В С С, с ЕГН: ********** при режим на призоваване от адрес: град
София, ул. „Я В“ *********, телефон *************.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на сумата от 30 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля за съдебно заседание.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебноавтотехническа експертиза по
въпросите, поставени в от ищеца в исковата молба, както и от съда в мотивната част на
настоящото определение, а именно: каква от техническа гледна точка е причината за
настъпване на процесното ПТП, както и стойността за отремонтиране на увредения
автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното ПТП –
16.08.2019 г. УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на заключението и в случай на
необходимост за отговор по поставените задачи, да използва и представените от ищеца
снимки относно извършения оглед на автомобила.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й Д Й, адрес: гр. София, бул. „Д Ц“ **** СТЦ И, тел.
********, специалност: транспортна техника и технологии, оценител на МПС, включен в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 61935/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 182 състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
4
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5