Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261 01.07.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
На шести юни две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 1384 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 55, ал. 1, предл. І вр. чл. 99
от от Закона за задълженията и договорите, както и по чл. 26, ал. 2, предл. ІV и чл. 135, ал 1 от същия закон.
Ищецът П.К.Г., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет. 5 - адв.
Галина Найденова е предявил по настоящото дело следните искове:
І. Иск по чл. 55, ал. 1, предл. І вр. чл. 99 от ЗЗД
за осъждане на ответницата Й.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв.
Павлина Темелкова, да му заплати, като частен правоприемник на „ПАНОРАМА -
2000” ЕООД с ЕИК ********* по силата на договор за цесия от 31.07.2014 г., сумата
от 100000 лева, която е била получена от ответницата по банков път съгласно
платежно нареждане от 17.10.2014 г. като допълнително възнаграждение за
дейността й като управител на „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД, ЕИК *********, но без
основание – без да има прието решение на едноличния собственик на капитала за
изплащане на такова възнаграждение, ведно с мораторна
лихва в размер на 29109,97 лева, считано от 17.10.2014г. до завеждането на
делото на 12.09.2017 г., както и
законната лихва след този момент до окончателното плащане.
ІІ. Евентуални искове, предявени под процесуалното
условие на уважаване на гореописаната главна претенция, както следва:
1. Иск по чл. 26, ал. 2, предл. ІV от ЗЗД за прогласяване за нищожен като симулативен на договор за гледане и издръжка, сключен с
Нотариален акт № * от
*** на нотариус рег. №
542, действащ в района на БРС, по силата на който ответницата Й.В.П.
прехвърлила на брат си – ответника Т.В.П., ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес, съвпадащ с този на ответницата, следните вещни права (при
запазване на пожизнено право на ползване):
¼ идеална част от собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 017079.607.1.*.** - жилище, апартамент с административен
адрес гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.*, вх.3, ет.4, ап.6 с площ 69,46 кв.м., ведно с избено
помещение № 44 и 1,45% ид.ч. от общите части на
сградата, при граници и съседи самостоятелни обекти със следните
идентификатори: 07079.607.1.*.**; 07079.607.1.*.**; 07079.607.1.*.**; 07079.607.1.*.**;
½ идеална част от собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 07079.602.293.*.**с предназначение за търговска дейност с
площ 39,08 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.107,
ет.0, ведно с 2,883% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
12,86 кв.м., при граници и съседи – самостоятелни обекти със следните
идентификатори: 07079.602.293.*.**, 07079.602.293.*.**, 07079.602.293.*.***; 07079.602.293.*.***; 07079.602.293.*.*.;
½
идеална част от 14,72/5427 идеални части от собствеността върху поземлен
имот с кадастрален идентификатор 07079.602.293 – урбанизирана територия за
комплексно застрояване с площ 5427 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас,
ж.к.“Славейков“, при граници и съседи имоти със следните кадастрални
идентификатори: 07079.602.***; 07079.602.***; 07079.602.***; 07079.602.***; 07079.602.*** и 07079.602.***.
2. Евентуален иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
(в случай на отхвърляне на преходния) за обявяване на относителната
недействителност на описаната в предходната точка сделка, с която ответницата
намалявала имуществото, служещо за общо обезпечение на вземането на ищеца съгл.
чл. 133 от ЗЗД.
3. Иск по чл. 26, ал. 2, предл. ІV от ЗЗД за прогласяване за нищожен като симулативен на договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № * от
***г. на нотариус рег.
№ 542, с район на действие БРС, по силата на който ответницата Й.В.П.
прехвърлила на ответника Т.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 17 - партер, следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
07079.602.217.*.**
– апартамент с площ 90,72 кв. м. с административен адрес: гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“, бл.55, вх.А, ет.6, ап.16 (ляв), ведно с избено помещение № 10
с площ от 4,44 кв.м. и 1,282% идеални части от общите части на сградата, при
граници и съседи самостоятелни обекти със следните идентификатори: 07079.602.217.*.**; 07079.602.217.*.**; 07079.602.217.*.**.
4. Евентуален иск (в случай на отхвърляне
на предходния) по чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за
нищожността на описаната в предходната точка сделка като накърняваща добрите
нрави.
5. Евентуален иск (в случай на отхвърляне
на предходния) по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на същата сделка, с която ответницата Й.П. намалявала
имуществото, служещо за общо обезпечение на вземането на ищеца съгл. чл. 133 от ЗЗД.
С определение от 08.04.2019 г. съдът е конституирал
В.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** като задължителен другар на ответника Т.В.П., ЕГН ********** с адрес *** по евентуалните
претенции по т. ІІ.1 и т.ІІ.2.
Уточнение относно вида на съединяването на
исковете по т. ІІ е прието от съда с протоколно определение от 28.03.2019 г.
Ответниците оспорват исковете.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. І вр. чл. 99 от ЗЗД
е била предявена като евентуална спрямо първоначалния иск по чл. 145 от
Търговския закон вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответницата Й.В.П. да заплати на ищеца П.К.Г. сумата
от 100000 лева (ведно с компенсаторни лихви) като обезщетение за причинени
вреди на частния му праводател „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД
(съгл. договор за цесия от 31.07.2017 г.) в резултат на това, че П. като
управител на дружеството се възползвала съзнателно от неистински документ –
решение на едноличния собственик на капитала от 15.09.2014г. да й бъде
изплатено допълнително възнаграждение от 100000 лева и от името на дружеството
превела сума в същия размер по своя банкова сметка с платежно нареждане от
17.10.2014г.
С определение от 22.02.2018 г. производството
е било прекратено поради настъпила преклузия –
ответницата е била освободена от отговорност като управител на „ПАНОРАМА -
2000” ЕООД по реда на чл. 137, т. 5, предл. ІІІ от
ТЗ.
Определението е потвърдено от касационната
инстанция в частта относно претенцията по чл. 145 от ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД, но
върнато за разглеждане на иска по чл. 55, ал. 1, предл.
І вр. чл. 99 от ЗЗД.
По същество съдът намира претенцията по
чл. 55, ал. 1, предл. І вр. чл. 99 от ЗЗД за
неоснователна. Тя се основава на едни и същи фактически обстоятелства с
недопустимия иск по чл. 145 от ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД и цели да ангажира
отговорността на освободената от отговорност управителка на „ПАНОРАМА - 2000”
ЕООД, въпреки настъпилата преклузия.
Легитимацията на ищеца произтича от
договор от 31.07.2017 г. (л. 36-97 от делото) за цесия на вземане от „деликт и евентуално
неоснователно обогатяване“. Двусмисленото описание указва, че съдоговорителите не са били наясно с предмета на цесията. Неопределеността
би могла да бъде преодоляна чрез изправително тълкуване, че предметът на
цесията се свежда единствено до описаното на първо място вземане за т.нар.
управленски деликт по чл. 145 от ЗЗД, което обаче е вече
извън предмета на спора.
От друга страна резонни са възраженията на
ответниците, че договорът за цесия е лишен от кауза.
Дружеството-цедент е договаряло чрез управителя си Л.К.Г., срещу когото (в лично качество)
ищецът П.К.Г. като законен наследник на К.П.Г., ЕГН **********, починал на 03.12.2014 г., е предявил по
гр. дело № 2171/2015 г. на ОС - Бургас иск по чл. 30 от Закона за наследството
за намаляване на завещателно разпореждане да размера на запазената си част от
наследството.
Договорът за цесия не е сключен като
безвъзмезден. Според чл. 4 прехвърлянето на вземането е извършено за уреждане
на отношенията по цитираното гр. дело № 2171/2015 г. съгласно спогодба. Видно
от приложената служебна справка (л. 266-286), делото е приключило със съдебна
спогодба, одобрена с протоколно определение от 04.09.2017 г. Със самата спогодба обаче ответникът Л.Г.
не се е ангажирал по чл. 23 от ЗЗД с поемане на задължения от страна на представляването
от него дружество във връзка с цесията.
Отделен е въпросът, че тъй като цедентът има търговско качество, той би следвало да
осчетоводи прехвърленото вземане. Това обаче безспорно не е било сторено. Съдът не споделя доводите
на ищеца в защитата му по същество, че поради извъндоговорния
характер на вземането, то нямало как на намери място в счетоводните регистри на
„ПАНОРАМА - 2000” ЕООД.
Ответницата П. е била освободена отговорност
като управител на дружеството с решение на едноличния собственик на капитала (тогава
„ВЕНДИТА ИНВЕСТ” ЕАД) от 15.12.2016г. - две
години след описания в исковата молба управленски деликт
и след приемане на годишните финансови отчети за 2014 и 2015 г.
При положение, че е налице преклузия на претенциите по чл. 145 от ТЗ, немислимо е
отговорността на управителката П. да бъде ангажирана за каквито и да е суми,
получени по договора за управление, под претекст за неоснователно обогатяване. Съответните
банкови преводи в тази връзка са били явни и лесно проследими
от страна на върховния орган на дружеството. След освобождаването й ответницата
не е била длъжна да съхранява каквито и да е доказателства за решенията на
едноличния собственик във връзка с договора за управление. Затова е и абсурдно
повдигането на въпроса за липсата на такива решения в настоящия процес.
По изложените съображения съдът приема, че
ответницата П. не може да отговоря по правилата за неоснователно обогатяване
нито към „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД, нито
към ищеца, легитимиращ се като частен правоприемник на дружеството.
Ето защо искът по чл. 55, ал. 1, предл. І вр. чл. 99
от от Закона за задълженията и договорите следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Не е настъпило положителното процесуално условие
за разглеждане на евентуалните претенции по т. ІІ, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Съдът е събрал държавна такса върху
главницата от 100000 лева, но не е върху мораторната
лихва от 29556,08 лева. Затова ищецът дължи довнасяне
на такса в размер на 1182,24 лева.
По съдебноделоводните
разноски:
При присъждането на разноските съдът се
съобразява с представените списъци по чл. 80 от ГПК и приложените по делото договори
за правна помощ.
Първоинстанционното определение от
22.02.2018 г. за прекратяване на производството не е било потвърдено от ВКС в
частта за разноските. Касационната
инстанция е дала указания, че по тези разноски съдът следва да се произнесе с
настоящото решение.
Съгласно приложените договори за правна защита
(л. 152, 345, 346, 371 и 372 от делото) ответниците Й.П.,
Т.П. и Т.Б. са
направили разноски съответно от 7025 лева, 5725 лева и 5300 лева. Неоснователни
са възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, като се имат предвид цената на исковете и фактическата и правна
сложност на делото.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК понесените от ответниците разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.К.Г., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет. 5 - адв.
Галина Найденова, в качеството му на частен правоприемник на „ПАНОРАМА - 2000”
ЕООД, ЕИК ********* съгласно договор за цесия от 31.07.2017 г., за осъждане на Й.В.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8
– адв. Павлина Темелкова да му заплати сумата от
100000 лева, която е била получена от нея по банков път съгласно платежно
нареждане от 17.10.2014г. като допълнително възнаграждение за дейността й като
управител на „ПАНОРАМА - 2000” ЕООД, ЕИК *********, но без основание – без да
има прието решение на едноличния собственик на капитала за изплащане на такова
възнаграждение, ведно с мораторна лихва в размер на
29109,97 лева, начислена за периода от 17.10.2014г. до завеждането на делото на
12.09.2017г., както и законната лихва
след този момент до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет. 5 - адв. Галина
Найденова да заплати на Й.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина Темелкова
съдебноделоводни разноски в размер на 7025 (седем
хиляди и двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет. 5 - адв. Галина
Найденова да заплати на Т.В.П., ЕГН ********** с
адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 8 – адв. Павлина Темелкова съдебноделоводни разноски
в размер на 5725 (пет хиляди и седемстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет. 5 - адв. Галина
Найденова да заплати на Т.А.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“
№ 17, партер – адв. Цена Вичева съдебноделоводни разноски в размер на 5300 (пет хиляди и
триста) лева.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Булаир” № 9, ет. 5 - адв. Галина
Найденова да заплати на по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в
размер на 1182,24 лева (хиляда сто осемдесет и два лева и двадесет и четири
стотинки).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: