ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1290
гр.
Пловдив, 23.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав, в закрито
заседание на 23 август 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа к. административно
дело № 901 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК.
Образувано
е по молби с вх. № 11465/10.06.2022 г. и № 11478/13.06.2022 г., депозирани от
адв. К. Г. в лично качество и като пълномощник на Ч.В.Д., с които се иска
изменение на Решение № 1051/10.06.2022 г., постановено по настоящото дело, в
частта му за разноските.
В
молбите се излагат съображения, че решаващият състав е уважил касационната
жалба, предявена от Д. *** да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 10
лева, представляващи заплатената държавна такса, както и на адв. Г. сумата в
размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената
правна защита, същевременно е пропуснал
да присъди на касатора заплатената по сметка на Административен съд – Пловдив
държавна такса в размер на 70 лева, ведно със сумата в размер на 1 лев – такса
за банков превод, съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК и приложените в
тази връзка доказателства. На следващо място се твърди, че от адв. Г. е
претендирано адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за
адвокатурата/ЗА/ за осъществената от него безплатна правна помощ, което за
двете съдебни инстанции е в общ размер от 1800 лева (800 лева пред ПРС и 1000 лева пред ПАС), съгласно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК и приложените в тази връзка
доказателства, а не 1000 лева, колкото
му е присъдено. В тази насока се посочва, че от ответната страна не е направено
възражение, поради което и се иска изменение на решението в частта за
разноските, като бъде осъдено Министерството на вътрешните работи/МВР/, а не ОД
на МВР – Пловдив, да заплати на Ч.В.Д. сумата в размер на 71 лева,
представляваща извършените по делото разноски, а на адв. Г. сумата в размер на
800 лева, представляваща разликата до присъденото възнаграждение от 1000 лева
за осъществената безплатна правна помощ.
Ответникът
по молбата – А.Г.С. в дадения за становище срок, не изразява такова.
Настоящият
съдебен състав намира, че молбата е подадена от надлежна страна в предвидения
за това срок, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. А съгласно §1, т.6 от ДР на АПК, „поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, е МВР, а не ОД
на МВР – Пловдив, в този смисъл молбата се явява основателна по отношение
задължената за разноски страна. Основателна се явява и молбата за присъждане на
разноски в размер на 70 лева, представляваща заплатена държавна такса за
производството пред ПАС, или общо 80,00 /осемдесет/ лв., представляваща внесени държавни такси за две
инстанции.
Неоснователна
се явява обаче претенцията за присъждане на разноски в размер на 1 лев,
изразяващи се в заплатени комисионни за банкови преводи и като такава същата не
следва да бъде уважена, тъй като разходите за извършване на фактическите
действия на страните и техните процесуални представители не представляват
разноски по смисъла на чл.143 АПК и чл.78 и сл. ГПК. Жалбоподателят има възможност
да внесе държавната такса чрез ПОС терминал и тогава няма да заплаща банкова
комисионна. Самият жалбоподател е избрал начинът за заплащане на държавните
такси, ето защо внесената банкова комисионна не представлява разход пред съда.
Що се
касае до предявеното от адв. Г. искане за изменение, е необходимо да се посочи,
че с решението, чието изменение се иска, съдът се е произнесъл, като е осъдил
ОД на МВР – Пловдив да заплати на адв. К. Г., сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за две инстанции.
Присъждането на разноски в посочения размер е мотивирано в съдебното решение,
чието изменение се иска, като към настоящия момент не са настъпили нови
обстоятелства, нито са ангажирани доказателства, които биха могли да доведат до
промяна на така постановения резултат. В тази връзка следва да се посочи, че от
приложените по делото договори за правна защита и съдействие от 26.05.2021 г.
(л. 9 по гр. дело № 8928/2021 г. по описа на ПРС) и от 27.01.2022 г. (л. 29 от
настоящото дело) се установява, че адв. Г.
е осъществил процесуалното представителство на жалбоподателя Ч.В.Д. по реда на
чл.38, ал.1, т.2, пр. второ от ЗА. А съобразно чл.38, ал.2 от ЗА, в случаите по
ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Според чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства по Закона за Министерството на вътрешните работи,
минималното възнаграждение е 400 лева и това е възнаграждение за една
инстанция, независимо от броя на проведените съдебни заседания - аргумент в
тази насока е систематичното място на цитираната разпоредба в Раздел V
„Възнаграждения за участие в специално уредени със закон производства за една
инстанция“, което я прави специална спрямо общата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. (Така Определение № 843 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 567/2021 г., VI о. и др.). В конкретния случай, съдът е определил на адв. Г.
адвокатско възнаграждение в размер на общо 1000 лева, т.е. по 500 лева за всяка
една съдебна инстанция, който размер очевидно е над минималния такъв в
наредбата по чл.36, ал.2. От друга страна, само за пълнота е необходимо да се
добави, че в случаи от категорията на процесния, насрещната страна не може да
бъде поставена в по-неизгодно положение от това, което би имала, ако по
отношение на другата страна в процеса не бе осъществена безплатна правна помощ
по чл.38, ал.1 от ЗА. Това налага искането на адв. Г. за изменение на решението
в частта за разноските в посочения
смисъл да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ИЗМЕНЯ Решение №
1051/10.06.2022 г., постановено по КАД № 901/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, в частта му за разноските, КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи
да заплати на Ч.В.Д. сумата от общо 80,00 /осемдесет/ лв., представляваща внесени държавни такси за две
инстанции.
ОСЪЖДА Министерство
на вътрешните работи да заплати на адв. К.Г. сумата от 1 000.00
/хиляда/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за изменение на решението в частта за разноските в останалата му част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.