РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Благоевград, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101598 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. С. Т., ЕГН ********** против Л.
Х. М..
Навежда се в молбата, че на 16.06.2023 г. около 14:00 часа, А. Т. се намирал на ул.
,**********“ в град Благоевград. Той става свидетел как един мъж и една жена, стоят
изнервени пред лекият си автомобил с per. № **********, който има поставена „скоба“ и
чакат служителите на "ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД" ЕООД, ЕИК: *********
да пристигнат да им премахнат поставената „скоба“. Хората споделят на А. Т., че от близо
един час провеждат разговори със служителите на дружеството, които след като са дошли са
отказали да издадат какъвто и да е документ, удостоверяващ нарушението и са си тръгнали
без да премахнат поставената скоба, въпреки заплащането на глобата. Споделят, че двамата
служители са се държали изключително грубо и арогантно спрямо тях и няколко пъти са си
тръгвали и са се връщали на ул. **********, като на мястото дори е пристигнал и
полицейски патрул на ОД МВР Благоевград.
Твърди се, че докато А. Т. бил там, пристигнали отново двамата служители на
„паркинги и гаражи“ със служебния си автомобил. Твърди се, че А. Т. заснема с мобилния
си телефон момента на премахване на скобата и в този момент към него са отправени
няколко позорни и обидни реплики от Л. М., изказани на публично място, а именно: - още
на 01:08 минута се чува, че служителят на общинското дружество, Л. М. се обръща към
ищеца и казва -.. **********. Навежда се довод, че е крайно обидния и позорящ смисъл на
тази реплика, като с интонацията на изричане на тези думи директно обвинява А. Т., че
мирише, което е заявено с цел да обиди и унижи ищеца. Твърди се, че след отговор на
1
ищеца с - „ Така ли? “,на 01:11 минута ответникът отново обижда ищеца „ От по-далечко,
че ********** “. Навежда се, че на 01:23 минута Л. М. продължава да обижда и унижава
ищеца с думите -.. Трепери ти устичката, коте!“. Прави се довод, че треперенето на
устата е използван израз затова, че ищецът е в стресова ситуация и има страх от ответника,
още повече, че обръщението, което използва М. е изключително унизително с думата
„коте“. Навежда се, че освен направените квалификации, встъпителната реплика при
започване на разговор се състои в умалителен и унизяващ израз за достойнството на всеки
уважаващ себе си мъж, ответника обижда ищеца на публично място пред множество хора,
като на тези обиди, А. Т. единствено и само отговаря на 01:38 минута - „ще се научите да не
бутате хората", които действия те по-рано са извършили срещу самият него.
Поддържа се, че на 01:37 минута обидите продължават спрямо ищеца - .Казах ти, че
**********, бе. **********. Бегай на някъде, **********“. Прави се довод, че
повтарянето отново на думата „**********“ означава, че ответникът безспорно иска да
затвърди и да унижи ищеца, да го накара да се засрами от себе си и да го злепостави пред
присъстващите граждани, което се затвърждавало и с използването на обръщението към Т.,
а именно на израза - „БЕ“. Поддържа се, че засилването на тези обидите е и с добавянето
на - ,**********\ Съгласно Многотомния речник на българския език на БАН, който е най-
големият и представителен тълковен речник на българския език думата "**********"
означава: Название на три вида хищни бозайници от семейство порови, които имат
удължено дребно гъвкаво тяло, ценна кожа, издават силна неприятна миризма и се хранят с
мишки, птици, яйца и др. И израза > Мириша (смърдя, воня) на (като) **********. Разг.
Неодобр. Мириша силно и неприятно.
Твърди се, че след това ответникът му разпорежда - „бегай на някъде“ и го обижда
като го определя като „**********“. Прави се довод, че думата „**********” означава:
с**********; 2. обидно и принизяващо определение — показва силно пренебрежителното
отношение към обекта; също и в директно обръщение. 1. Я марш оттук бе, **********! /
Фани се изкъпи бе, **********!. Поддържа се, че двете думи и техните значения са
безспорно негативни и приписват качества, които се осъждат от общоприетия обществен
морал, след което ответникът затвърждава и продължава да обижда.
Поддържа се, че на 01:40 минута - „**********!“ и „**********! **********!“,
изразите касаят пряко личността на ищеца и са отправени лично към него. С обидните думи
ответникът дал своята негативна оценка за А. Т. под формата на епитетите, квалификации,
сравнения, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на ищеца и се
обективират с такава цел. Тези изрази са унизителени по своя смисъл за достойнството и
честта на ищеца.
Навежда се, че гореописаното публично нанасяне на обиди е накърнило честта и
достойнството на ищеца А. Т., което го е накарало да се чувства публично унизен. Това
обосновава и правния му интерес да потърси обезщетение по справедливост за причинените
му неимуществени вреди в настоящия процес.
Прави се довод, че непосредствено след проведения разговор между ответника и
2
ищеца, Т. се е почувствал унизен и обиден от непровокираната вербална агресия по негов
адрес и публична провокация. Той споделил с близките си изненадата, разочарованието и
преживяните негативни емоции от грубия и арогантен език по негов адрес, който
ответникът е проявил към него на улица „**********в“ в гр. Благоевград.
Твърди се, че разговорът между ищеца и ответника е станал тема на дискусия сред
обществеността в гр. Благоевград, като това било източник на срам, унижение и негативни
емоции за ищеца.
Поддържа се, че цялостният негативен контекст, в който е поставено името на А. Т. и
употребените в процесния разговор средства и твърдения са неверни, позорящи и
увреждащи както публичната репутация на ищеца, така и личната му чест и достойнство.
Тези неимуществени права са трайно закрепени в нормативни актове от най-висока степен,
които регулират обществените отношения на територията на Република България - в чл. 32,
ал. 1 от Конституцията (КРБ) и в чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи.
Сочи се, че съгласно чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС, която прокламира свободата на
изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса
на държавните власти. Тази нормата не дава право да се разпространяват неверни факти,
както и злонамерено да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната
оценка на фактите и възможността те да бъдат отстоявани. Рамките, до който се простира
тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Свободата на изразяване не е абсолютно право. Това е общ
принцип на правния отрасъл занимаващ се с човешките права, открит както в инструментите
на ООН, така и в Европейската конвенция (член 17), че правата на човека не могат да се
упражняват по начин, който нарушава правата на другите. Както член 19 от МПГГ1П, така и
член 10 от ЕКГТЧ излагат редица цели, за които свободата на изразяване може да бъде
ограничена. В тази връзка, член 19 от Международен пакт за граждански и политически
права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. -
ДВ, бр. 60 от 1970 г.
Поддържа се, че са изнесени неверни и вредящи злоумишлено на доброто име на
ищеца обидни, клеветнически и позорни твърдения по негов адрес, като в следствие на
позорните злословия, станали достояние на неограничен брой хора, са причинили сериозна
обида на А. Т. и са навредили на репутацията му, след като са изказани на публично място,
както и на мястото на което живее, поради което претендира обезщетение, като
компенсация на нанесените му нематериални вреди.
Твърди се, че на база изложеното, е уронена репутацията на ищеца в публичната
среда. Изнесените позорни и неистински факти, дълбоко унижават и накърняват личността
му. Така казаните обиди, са причинили терзания и безпокойство, както и интензивни,
продължителни емоции на стрес и тревожност. Те са предизвикали смут и възмущение у
ищеца, което е довело до чувство на унижение. Обидите са се отразили върху авторитета му.
3
Той започнал да се срамува от себе си и да се притеснява когато излиза със семейството си и
с приятелите си в града. Постоянно имал усещане, че когато е по улиците на града хората се
обръщат и го гледат и го смятат за „**********“ и „**********“. Поради тази причина той
е ограничил социалните си контакти, затворил се в себе си, престанал е да се храни, сънят му
станал неспокоен, започнал е да се буди често през нощта. В работата си станал разсеян,
загубил е мотивация да се труди. Появило се треперене на ръцете когато вижда служебен
автомобил на "ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД" ЕООД. Твърди се, че това
състояние продължава и към настоящия момент, симптомите не отшумяват два месеца по-
късно.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника да заплати сумата в размер на
1800.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болка, страдание, унижение и стрес, в резултат на нанесената на 16.06.2023 г.
обида, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, както и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва, че е извършил соченото в обстоятелствената част на исковата
молба непозволено увреждане, изразяващо се в отправени от негова страна към ищеца
„обидни“ изрази: „**********; „Трепери ти устичката, коте!“; “Казах ти, че **********, бе
**********! Бегай на некъде, **********!“, което ищецът възприема като изрази, отправени
към него, които по своето съдържание засягат честта и достойнството му и са унизителни за
честта и достойнството му.
Сочи се, изложените в обстоятелствената част на ИМ твърдения за противоправно
поведение на ответника към ищеца, категорично не отговаря на обективната
действителност.
Навежда се, че на 16.06.23 г. ответника и Петър Георгиев, като служители на ОД
„Паркинги и гаражи“ ЕООД, получили сигнал от диспечера за нарушител, неправилно
паркирал в района на ул. „**********“. Изпълнявайки задълженията си, поставили
устройството „скоба“ на автомобила, който бил паркиран без да има необходимия касов бон
за заплатен лично или чрез sms престой в „синя зона“.
Навежда се, че след като получили ново обаждане, че водачът на автомобила се е
свързал с диспечера на фирмата и трябва да освободят автомобила, като за това заплати
съответната глоба, екипът отишъл на място, като водачът бил придружаван от жена, която
се представила за адвокат и се опитала да влезе в спор със служителите.
Поддържа се, че на мястото бил и А. Т., който познават от 09.12.2022 г. по повод
случай на репатриране на неправилно паркиран автомобил, собственост на баща му, при
който случай Т. бил задържан от органите на 01.РУ - Благоевград, а впоследствие след
негова жалба срещу задържането му, били разпитвани като свидетели в съдебно
производство в PC - Благоевград, а действията на полицейските служители от 01 РУ -
4
Благоевград, били потвърдени като законосъобразни от Районен съд - Благоевград.
Навежда се, че когато отново отишли на място на ул. „**********“, Т. бил там, но
около неправилно паркиралия автомобил имало и други хора. Т. непрекъснато снимал с
личния си телефон, въпреки, че нямал нищо общо с водача на автомобила и със самия
автомобил.
Твърди се, че през цялото време, Т. се намесвал в разговора им, воден между
ответника и водача на автомобила, и с думи и действия се опитвал да ги провокира.
Навежда се, че Т. мотивирал и водачът на автомобила и придружаващата го жена, да
извършат проверка в Община - Благоевград, улицата на която били паркирали има ли статут
на улица, има ли издаден акт 16, като и тези въпроси задавал непрекъснато към
служителите.
Навежда се, че с действията си в продължение на няколко месеца - след 09.12.2022 г.
и след разпита им по делото, в качеството им на свидетели, образувано по негова жалба, Т.
непрекъснато изготвял видеозаписи с участие на служители на ОД „Паркинги и гаражи“
ЕООД, дискредитира дружеството, но и самите служители, а и лично ответника, тъй като
всички заснети видеоклипове разпространява чрез социалните мрежи в интернет и ги прави
достояние на хиляди граждани, а коментарите от него, придружаващи тези клипове, са
повече от обидни. Твърди се, че не веднъж ответника е изразявал несъгласие с това Т. да го
снима и да пречи на изпълнение на служебните му задължения, тъй като не е обществена
личност, а служител, изпълняващ задълженията си, поради което заснемането на лицето му
и разпространяването на тези записи в интернет пространството, е абсолютно
противозаконно. Твърди се, че за всички тези действия ответника е уведомил с докладна
Управителя на дружеството, в което работи, тъй като с действията си на работното му
място, по време на изпълнение на служебните му задължения, Т. му пречи да ги изпълнява.
При това се прави довод, че не е извършил правонарушение срещу ищеца, което да
доведе до негативните последици, описани в исковата молба.
Поддържа се, че за да бъде осъществен съставът на деликт от обидата е необходимо
заедно със субективната преценка на пострадалия обективно казаното или извършеното да е
унизително, т. е да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно,
грубо, цинично. Т.е не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от обективни
критерии, каквито са общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо
отношение към другите членове на обществото. Няма как да се провери дали субективната
оценка на употребилия посочените изрази е вярна и тя не може да бъде изследвана.
Сочи се, че разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в
редица решения на ВКС : решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г.,
IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр.дело № 1747/2013 г на ВКС, Четвърто ГО,
решение № 484/9.6.2010 г по гр.дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение №
62/6.3.2012 г по гр.дело № 1376/11 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че когато не се
касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и
5
свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки могат да се използват свободно. А в настоящия случай се касае именно за съждение.
Посочените изрази са широка метафора, а не твърдение за факт, поради което не се изследва
неговата истинност. Верността на мненията, които съдържат оценка не подлежи на
доказване /делото Lingens v. Austria ж.№ 9815/82 г/. Прието е, че в практиката на ВКС също
се възприема, че оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не
възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Оценъчните съждения не
могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани фактическите твърдения. Посочените в ИМ изрази, представляват
мнения и оценки, а не факти и затова не подлежат на проверка, т.е няма противоправност,
което пък е една от задължителните предпоставки, за да е налице непозволено увреждане.
На следващо място, поддържа се от ответника, че няма как да му бъде вменено като
умишлено и противоправно, насочено към унижение действие ( в случая употребяване на
посочените изрази), след като категорично не е доказано дали е използвал обидни изрази,
могат ли да бъдат квалифицирани като такива и още по-малко да са употребени по
отношение на ищеца и насочени към него. В този смисъл, възразява да бъде приет и
приобщен към доказателствения материал диск, съдържащ видеофайл, приложен към ИМ.
Оспорва се твърдението, че са настъпили вреди за ищеца, подробно описани по-горе.
И тези твърдения са абсолютно безпочвени и се опровергават от обективната
действителност. Възраженията в тази насока са, че на На 16.06.2023 г., ищецът Т. лично
качва 6 /ШЕСТ/ броя видеоклипове в личната си страница в социалната медия „Tik Ток“
като един от тези видеоклипове е именно приложения към ИМ, като лично ги
разпространява сред неограничен брой хора, като видно от страницата му, клиповете са
изгледани от над 2000 /две/ хиляди човека и не на последно място, отново видно от
страницата същите са споделени от над 30 човека в други социални мрежи и медии, където
са коментирани. Прави се довод, че човек, почувствал се обиден, унизен, засрамен,
преживяващ емоционален стрес, не би разпространил сред неограничен кръг от лица изрази,
за които счита, че са отправени към него, или ще уронят авторитета и престижа му сред
обществеността. Оспорва се и твърдяното, че през периода от 16.06.23 г. до датата на
депозиране на ИМ, Т. е получил „треперене на ръцете когато вижда служебен автомобил на
„Паркинги и гаражи“ ЕООД - Благоевград, тъй като в същата социална мрежа след 16.06.23
г., е качил няколко видеоклипа, заснети отново с лицата на служители на дружеството и
касаещи изпълнението на служебните им задължения. Претендиралото обезщетение от
страна на ищеца за нанесените му неимуществени вреди, е необосновано и недоказано, тъй
като видно от всички доказателства не са му причинени вреди.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично, взема становище по иска и чрез
процесуален представител.
Ответникът не делегира процесуален представител, не изразява становище по иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
6
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от писмените и веществените доказателства, по които факти не се и
спори от страните, че на 16.06.2023 г. около 14:00 часа, А. Т. се намирал на ул. ,**********“
в град Благоевград, като последния става свидетел как един мъж и една жена, стоят
изнервени пред лекият си автомобил с per. № **********, който има поставена „скоба“ и
чакат служителите на "ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ - БЛАГОЕВГРАД" ЕООД, ЕИК: *********
да пристигнат да им премахнат поставената „скоба“. Установява се, че докато А. Т. бил там,
пристигнали отново двамата служители на „паркинги и гаражи“ със служебния си
автомобил, като А. Т. заснема с мобилния си телефон момента на премахване на скобата и в
този момент към него са отправени няколко реплики от Л. М., служителят на общинското
дружество, Л. М. се обръща към ищеца и казва -.. От по-далечко снимай, С., **********;
след отговор на ищеца с - „ Така ли? “, ответникът изрича „ От по-далечко, че **********
“; Л. М. продължава с думите -.. Трепери ти устичката, коте!“, А. Т. отговаря - „ще се
научите да не бутате хората", като Л. М. изрича „Казах ти, че **********, бе.
**********. Бегай на някъде, **********“.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Х. и Парапанов.
В показанията си свидетеля Х., излага, че един от служителите на ОП „Паркинги и
гаражи“ обижда господин А. Т.. Не може да каже името на служителя, не го познава лично.
Описва ситуацията така – С. - ищеца, след събитието се променил съществено. Събитието
било към средата на юни месец 2023 година. Не е личен свидетел на събитието, но на база
на видеото се вижда, че господата от „Паркинги и гаражи“ обиждат грубо, даже по данни на
А. Тодор единият от участниците бута А. Т.. Изрази като „ти смърдиш“, „**********“,
„махай се“, „боклук“, са ползвани при ситуацията и това афектирало негативно състоянието
на господин Т.. Свидетелят установявал, че не е вече същият, депресиран е след ситуацията
и че отношението на господата към него е много грубо и неправилно. Описва човека, който
е обиждал А. Т. – висок, към 1,90 м, с прошарена коса, слаб, друго няма. Тази случка се
отразила на А. Т. в обществото и в приятелския му кръг, защото той имал постоянно
контакт, живее в района, дори и съседите имат отношение към проблема, знаят, че по този
начин са се отнесли с него и С. вече не е същия, така че това повлияло негативно на
неговото състояние и на неговото отношение. Сочи свидетеля, че ищеца се затворил, имал
дори и малка депресия. В много отношения господата от „Паркинги и гаражи“ правили
ръчни показания за рязане на гърло, така че тази случка повлияла негативно на неговото
състояние и на неговите приятелства, като състоянието му, което описал, нещата си
продължавали и до деня на разпита. Историята му е дълга, така че тези проблеми си текат и
до момента. А. среща господата от „Паркинги и гаражи“ по улицата, те са постоянно в
движение и се засичат, като среща с тях му се отразява – опитва се да ги избягва, да няма
контакт с тях, което негативно му се отразявало.
7
Показанията на свидетеля Парапанов установяват, че на ищеца, през лятото, месец юни
2023 г. е нанесена обида от служител на „Паркинги и гаражи“, който служител се казва Л..
Сочи се, че обидата била нанесена лятото тази година, като за нея знае от А. и от видеото,
което той му изпратил да гледа. Сочи свидетеля, че А. заснема видео как служители на
„Паркинги и гаражи“ изпълняват своята дейност и във видеото Л. нарича А. с обидни
епитети – **********, ********** и т.н. Сочи свидетеля, че няма човек, на който това да му
се отрази добре, ако като го наричат така. Сочи се, че след като се чули с А., той бил много
разстроен от цялата ситуация. Категорично имало промяна в поведението му, защото А. е
изключително социално ориентирана личност, обича да комуникира с приятели, с хора.
След ситуацията имало рязка промяна в поведението му, така че определено му се било
отразила и то негативно. Промяната била отрицателна, не искал да се вижда с никой, бил
притеснен от епитетите. Бил притеснен, че ако се вижда с приятели и с хора, те ще останат
със същото впечатление, определено неприятна ситуация. Вече взело да избледнява, защото
се стараят приятелите му да му дават кураж, но определено продължава. Това се отразило и
на семейството му, баща му е на възраст човек, не му било приятно да разбере. Това се
случвало пред тяхното жилището, всички съседи също са научили за това нещо. Сочи
свидетеля, че работата на А. е свързана със срещи с хора, така че изразява предположение,
че по някакъв начин случката му се е отразила. А. помага в дейността на баща му. Налага му
се да ходи в определени институции, да вади документи.
При изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото - по първия иск, спорното материално право е правото на
увредения да иска обезщетение за вредите- неимуществени, от причинителя на
увреждането, която правна квалификация е чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни, както и правен интерес от предявяването му – ищецът претендира
заплащане на неправомерно причинените му имуществени вреди върху личния му
автомобил вследствие на действията на служителите на ответното дружество при
изпълнение на възложената им от същото работа.
По същество искът се явяват основателен. Съображенията за това са следните:
Чл. 45, ал. 1 от ЗЗД урежда т. нар. генерален деликт, установявайки обща забрана,
изискваща да не се причиняват вреди другиму. Общият деликтен състав включва обективни
/деяние, противоправност, вреда и причинна връзка/ и субективни /вина/ елементи.
Материалноправната разпоредба на чл. 45 от ЗЗД предвижда възможност за
репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по вземането за
репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим интерес е накърнен.
Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на главното и пълно доказване
да установи това свое качество.
Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените
8
от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото
имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му.
Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само
на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от
събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по
отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по
отношение на него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред
пострадалия вместо него, стават длъжници.
Основният обективен елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е
извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В конкретния случай ищеца се позовава на увреждащо поведение на служител на
общинско предприятие „ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ – БЛАГОЕВГРАД“ ЕООД, изразяващо се
в отправяне на обидни изрази, засягащи честта и достойнството на лицето, като деянието е
извършено на публично място, при и по повод изпълнение на възложена му работа.
Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата
му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.
39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е
въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство
на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в
държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /аргумент и от чл.
32, ал. 1 от Конституцията/. За да е налице обида е необходимо да са казани думи, които са
неприлични, вулгарни, цинични, оскърбяващи честта и достойнството на лицето, преценени
в съответствие със съвременните стандарти за морал.
При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка
налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да
бъде основана на баланса между посочените основни права - на защита на доброто име и на
свободното изразяване на мнение. Разграничение между обидата и оценъчните съждения е
направено в редица решения на ВКС, например в решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр. дело № 1747/2013 г на
ВКС, Четвърто ГО, решение № 484/9.6.2010 г по гр. дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО,
решение № 62/6.3.2012 г по гр. дело № 1376/11 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че
когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и
оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно поведението при изказани
мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
9
коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при
спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, представляват коментар на
фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки, обидата е
противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл.
146, ал. 1 от НК, но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното
следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване. Деянието се изразява в "казване" или "извършване" на нещо унизително
за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали "казаното" или
"извършеното" представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия
следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице
обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени
действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или
вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а
със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на
пострадалия. Според трайната съдебна практика възприемането на обидата от пострадалия е
осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните думи и изрази в
средствата за масово осведомяване или в социалните мрежи, или в електронно писмо.
Обида би била налице, в хипотеза, че написаното е унизително за честта или
достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно унизителният характер на казаното
следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на
действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се
осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат
от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно
отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва
да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество
представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани
думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Основният елемент, който трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е
характера на използваните думи - дали те са от естество да накърнят достойнството на
отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение. Не се изисква обидните думи или действия да са безусловно
10
цинични и груби - достатъчно е те да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо
достойнството на пострадалия, стига това мнение да е изразено в една крайна форма, която
именно по тази причина е обществено неприемлива.
Ето защо при преценка основателността на предявения иск, касаещ твърдения за
нанесена обида, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че
същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка
за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност,
поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида.
/в този смисъл са разясненията, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни
решения - решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС;
решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012
г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.
Следва да се има предвид, че дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени
върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно
фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със
свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v.
Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, § 43,
ECHR 2001-II и Решение № 369/2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. IV Г. О. на ВКС). Съдът е
длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно
изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по
обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при
наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му
е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените
нормативно установени предели.
Воден от изложените общи постановки се налага извод, че процесните изявления
осъществяват признаците на обида. В същите се съдържат груби, цинични и вулгарни
епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Използваните изрази не представляват мнение, а обида, тъй като са закани казани думи,
обективно са годни да накърнят достойнството на пострадалия, а и според
господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични – налице е унижение, гавра с
гражданин, снимал действия на служител на общинско предприятие. Оприличаването на
човек с думата „**********“, което е название на хищник, характеризиращо се с това, че
издава силна неприятна миризма и се хранят с мишки, птици, то е налице обида, която е
отправена публично. Основната цел на обидата, нанесена публично, е да се обиди конкретно
лице. Пред множество от хора се изричат обидни изрази главно за дискредитиране на
човека, за когото се отнасят, за създаване на негативно впечатление за него, за разрушаване
на положителния му имидж и т. н. По делото са налице доказателства, че деецът е имал
такава цел, още повече, че дееца е санкционирал трети лица, като явно извършването на
11
видеознаснемане от ищеца на действията на служителя-ответник, поради което са отправени
обидни думи.
С оглед обстоятелството, че обидата е отправена публично, то безспорно са засегнати
честта и достойнството на ищеца, от което той е претърпял вреди, които лицата,
отговарящите за дееца следва да репарират. При съблюдаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
относно определянето на размера по справедливост, съдът намира за справедлив размер на
дължимото обезщетение за изречената обида „Трепери ти устичката, коте!“,„Казах ти,
че **********, бе. **********. Бегай на някъде, **********“. сумата от 1800 лв.
Сумата представляваща обезщетение за нанесените вреди, следва да се присъди ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г., както е
поискано в исковата молба.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковете, както и предвид
това, че ищеца претендира разноски, съдът приема, че са дължими такива в размер от 700
лева за възнаграждение за адвокат, както и сумата в размер на 72 лв., представляваща
държавна такса.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Х. М., ЕГН **********, да заплати на А. С. Т., ЕГН **********,
сумата от 1800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.08.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л. Х. М., ЕГН **********, да заплати на А. С. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 72.00 лв. (седемдесет и два лева), представляваща разноски за държавна
такса по иска.
ОСЪЖДА Л. Х. М., ЕГН **********, да заплати на А. С. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 700.00 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски за
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12