№ 4186
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110167578 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу К. Р. А. К., за сума в общ размер на 2454.48 лв., от които 2092.51 лв.
- главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от
05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите; 355.50 - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 01.11.2022
г., както и сума за дялово разпределение за периода от 01.2021 г. - 04.2021 г. в размер
на 5.57 лв. главница, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите и 0.90 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
01.11.2022 г., както и направените по делото разноски заедно с юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот с аб. № ******, находящ се на адрес: гр.
София, ******** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
Ответникът оспорва така предявените искове, тъй като твърди, че е премахнал
1
тръбите за отопление, респ. се е отказал от тази услуга.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и релевираните в отговора на
исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, съвкупно от приетите по делото доказателства нотариален акт за
продажба на недвижими имот от 06.10.2015 г. и декларация от 19.09.2016 г.,
изхождаща от ответника К. Р. А. К. съдът приема, че ищецът е доказал, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот – апартамент, находящ
се на **** надпартерен (***) в сграда с адрес гр. София, **********, аб. № ******.
Въз основа на депозираното заявление – декларация за откриване на партида за горния
топлоснабден имот ответникът е сключил договор за продажба за топлинна енергия за
съответния индивидуален обект на правото на собственост.
Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е
облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от
чл. 153 ЗЕ.
Основният спор между страните е дали ищецът е доставил в имота на ответника
топлинна енергия в твърдяното количество в претендирания размер с оглед
възражението на ответника, че е премахнал тръбите за отопление и се е отказал от
тази услуга.
2
За установяване на този факт е прието заключение на съдебнотехническа
експертиза, изискани са документи за отчет за процесния топлоснабден имот от
третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД.
От заключението на съдебнотехническата експертиза, неоспорено от страните,
което като обективно и компетентно изготвено, съдът кредитира в цялост. От същото
се установява, че през исковия период От същото се установява, че за първия
отоплителен сезон – 10.2019-04.2020 г. е начислена ТЕ за отопление за 7 броя
отоплителни тела с монтирано ИРРО и при условията на неосигурен достъп. За втория
отоплителен период, включен в исковия период не е начисляван ТЕ за отопление в
съответствие с извършения отчета н ФДР. Наред с това е начислявана ТЕ за сградна
инсталация за целия исков период на базата на пълна отопляема кубатура 405 куб.м.,
както и ТЕ за битова гореща вода (БГВ) при условията на неосигурен достъп в
съответствие с нормативната база за периода 01.06.2019-30.04.2020 г., както и въз
основа на отчет на ФДР за един брой водомер за периода 01.05-31.05.2019г. и
01.05.2020-31.05.2021г. Данни за последното се съдържат и в представените от третото
лице-помагач – протоколи за неосигурен достъп за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г.
Видно от същия на посочените две дати за отоплителния сезон за топлоснабдения
имот с аб. № ****** - *** (собственост на ответника) не е осигурен достъп за отчет. В
тази насока са и представените изравнителни сметки, в които изрично е вписано, че ап.
*** е с неотчетени уреди и е начислена служебно ТЕ за отопление за 7 радиатора,
както и ТЕ за БГВ служебно "на брой лица" с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр.
потребител, като за процесния период потребителите са били 1 бр. След края на всеки
отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни изравнителни сметки.
Топлинният счетоводител „Далсия Елвеко“ ЕООД е изготвил две изравнителни сметки
за потребена топлинна енергия в процесния апартамент. Експертът е констатирал, че
монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал през исковия период
проверка, като заключението е, че същият съответства на нормативните изисквания.
Вещото лице е достигнало до извод, че сумите са изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба и не се е натъкнал на нарушения от
страна на ФДР. Следва да се отбележи и разясни, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка
взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този
начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия
отчетен период.
Въз основа на направените изчисления вещото лице е посочило, че стойността
на потребената в имота ТЕ през исковия период за целия имот възлиза на 2845,87 лв.,
която сума надхвърля претендираната от ищеца в производството 2092,51 лв.
Съобразно диспозитивното начало в процеса, обаче, предявеният иск следва да бъдат
разгледан в рамките на посочената от ищеца сума. При така установените количества
топлинна енергия, доставени в процесната сграда етажна собственост, от страна на
ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия, както и нейното количество и
стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени, като ответникът следва
да отговаря за сумата от 2092,51 лв.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в периода 10.2020-04.2021 г. не е
начислена ТЕ за отопление, тъй като няма радиатори или са отчетени нулеви
3
стойности. Експертът изяснява, че не може да каже дали е начислена топлинна енергия
на база или липсващи радиатори за предходния отоплителен сезон. Подчертава, че
експертизата е изготвена по данни на третото лице – помагач, оторизирана да
извършва отчет на реалното потребление, което се пази в базата данни и се
протоколира. Сочи, че не са налични данни от топлинния счетоводител да е искан
допълнителен отчет на уредите в случай на неосигурен достъп за евентуално
рекламации от абонати с неотчетени уреди.
При съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства,
както и от изготвената СТЕ се установява, че в процесния имот е доставяне топлинна
енергия. Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че в имот са
премахнати тръбите, респективо са свалени радиаторите, доколкото същият въпреки
разпределената му доказателствена тежест да установи това обстоятелство, до
приключване на съдебното дирене не ангажира надлежни доказателства, а именно за
налична преписка, съобразно твърденията му, при третото лице- помагач, от които
безспорно да се приеме, че в имота няма радиатори, не се потребява ТЕ за отопление,
респективно, че такава не следва да му се начислява. Следва да се посочи, че от
показанията на разпитания по делото свидетеля И. Й. Г., работеща като домашна
помощница в дома на ответника от 2017 г., се установява, че в имота няма радиатори,
тъй като няма тръби. Същите, обаче не се достатъчни да докажат, че радиатори в
имота няма.
Към вещото лице не са формулирани и не са отправяни въпроси относно
наличието и функционирането на радиаторите в имота на ответниците, респ. дали през
процесния период и от кой точно момент са премахнати тръбите, респективно са
свалени радиаторите и не е било възможно реално доставяне на топлинна енергия.
Наред с горното не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период. След като не са изпълнили
задължението си да докажат твърденията и възраженията си, последните се явяват
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Отделно от това, дори прекъсването да е извършено в един минал момент и да
е съществувало през процесния период, за него ответника не се установява да е
уведомил надлежно фирмата за дялово разпределение и/или топлофикационното
дружество, макар и неколкократно изисканата информация от третото лице-помагач, а
и такава информация не е предоставена на вещото лице при изготвяне на експертизата.
Съгласно чл. 70 от Наредба № № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост,
включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези
с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението.
Ответникът не твърди, а и от прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза не се установява погасяване на претендираната сума чрез плащане от
страна на ответника.
Предвид гореизложеното предявеният срещу К. Р. А. К. иск за главница за
доставена ТЕ се явява доказан за исковия период в целия претендиран от ищеца
размер от 2092,51 лв.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
4
По отношение на услугата дялово разпределение не е спорно между страните,
че същата през исковия период е осъществявана от третото лице – помагач „Далсия
Елвеко“ ЕООД, а и това обстоятелство се установява от приобщените по делото
писмени доказателства.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация
София“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат
заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани. От представеното от ищеца
извлечение от сметки, се установява, че стойността на извършената услуга дялово
разпределение за процесния период е в размер на 5,57 лв., за която сума искът като
основателен следва да бъде уважен.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период. Неоснователни са
позоваванията на ответника по исковете на необходимост от публикуване на фактурите
на интернет-страница на ищеца. В случая приложимите ОУ са тези от 2016г., като те
не поставят такова условие и доводите на ответника в обратния смисъл са
неоснователни.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до забава на длъжника, без
да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение
№ 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). Предвид горното съдът
приема акцесорния иск за лихви за основателен в претендирания от ищеца размер.
5
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищеца.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 98,18 лв. за д.т., 600 лв. –
депозит за експертизи, така и е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв., както и 400 лв.
за особен представител на ответника или общо 1198,18 лв. Съобразно отхвърлената
част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от общо 1197,74 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. А. К., ЛНЧ *********, гражданин на Република Франция,
роден на ********** г., адрес гр. София, **********, *** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2092.51 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент с аб. № ******, находящ се на
адрес: гр. София, **********, *** за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от
355.50 - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 01.11.2022 г., както и сумата от
5.57 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.2021 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от
0,90 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 01.11.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Р. А. К., ЛНЧ *********, гражданин на Република Франция,
роден на ********** г., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 1197,74 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Далсия Елвеко“ ООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6