РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Русе 19. 03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 24 февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН дело № 448 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
“Данини” ЕООД, със седалище: гр.Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник П. И.
***, против Решение № 260186 от 30.10.2020 г., постановено по АНД № 1083/2020
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 18-001501 от 02.06.2020 г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на дружеството - касатор за
нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и на основание
чл. 83 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 9 400 (девет хиляди и четиристотин) лева.
В жалбата се навеждат доводи за това,
че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претенцията е съдът да отмени
решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени
издаденото наказателно постановление.
Претендира и присъждане на
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 41 от делото).
Ответната в производството страна –
Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, чрез процесуален представител юрисконсулт
П. Стоилова – Йорданова оспорва основателността на жалбата, претендира и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Районният съд е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установил е фактическата обстановка по
делото, при което от правна страна е приел, че безспорно жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗНЗ, като в
случая не били налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, правилно било индивидуализирано и наложеното му наказание. Счел е
още, че в хода на производството пред наказващия орган не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното
постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на Районен съд – Русе е
неправилно.
На първо място според настоящата
инстанция, както в АУАН, така и в НП, постановено въз основа на него, не е
посочена дата на извършване на административното нарушение. Същата е
задължителен реквизит както на АУАН, съгласно нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
така и на НП, съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин
актосъставителят и наказващият орган са нарушили посочените императивни
разпоредби. Като задължителен реквизит датата е
признак за формална изрядност и законосъобразност на АУАН и на НП, но и
гаранция за правото на защита на санкционираното лице. Посочването на датата,
на която било извършено уволнението на 47 работници – 15.04.2020 г. като дата
на извършване на нарушението е неправилно. В случая е посочена само тази дата,
както и датата, на която жалбоподателят е подал до Дирекция „Бюро по труда“ – Русе
писмено уведомление относно предвижданите масови уволнения – 08.04.2020 г.
Съгласно визираната като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 24, ал. 1
от ЗНЗ, работодателят има задължение да уведоми писмено съответното поделение
на Агенцията по заетостта относно предвижданите масови уволнения не по-късно от 30 дни преди датата на
уволненията. Т.е. в срок най-късно 30 дни преди датата на уволнението
„Данини“ ЕООД, в качеството му на работодател, е следвало писмено да уведоми
ДБТ – Русе. В случая липсва посочване на датата, до която включително
работодателят е бил длъжен най-късно да подаде писменото уведомление за
предвижданите масови уволнения, като датата, следваща тази, е и датата на
нарушението. Наличието на дата на нарушението предоставя възможност защитата да
бъде адекватно организирана и с оглед на обстоятелството кога е извършено
вмененото нарушение.
На следващо място спорно в случая е и
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Приетото от РС - Русе, че не са налице
предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен случай,
настоящата инстанция счита за неправилно.
Преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл.
28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на
ВКС).
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение
на понятието “маловажен случай”, затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че
„маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Фактическите
установявания, свързани с процесния казус, указват именно на маловажност по
смисъла на закона.
На първо място известни са следните
обстоятелства от значение за спора и приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН:
Предмет на дейност на
дружеството-работодател е производство на дамски облекла и тяхната продажба на
едро и на дребно в търговски обекти на дружеството и на трети лица в страната и
чужбина. Считано от 13.03.2020 г. в Република България беше въведено извънредно
положение, в резултат на което от една страна производствената дейност /на
дамски облекла/ на дружеството е била спряна, а от друга - то не е можело да
реализира и вече готовата си продукция, което и довело до липсата на приходи.
Извънредността на ситуацията във връзка със заболяването COVID-19 и
мерките за ограничаване
разпространението му, нито са могли да бъдат предвидени, нито преодоляни от
работодателя, те са довели до силно ограничаване на дейността му и то внезапно,
а оттам – и до масовото уволнение по смисъла на КТ.
Целта на уведомлението по чл. 24 от
ЗНЗ се извежда от следващите норми на специалния закон и е свързана с това да
се извърши предварителна организация за регистрация на уволнените лица като
безработни, за да могат да бъдат предприети и необходимите мерки спрямо тях
след уволнението, насочени към посредничество за заетост, различни обучения,
започване на самостоятелна стопанска дейност, включване в различни програми за
заетост и др. (чл. 25 от ЗНЗ). В случая
задължението на работодателя към съответното поделение на Агенцията по
заетостта все пак е било изпълнено, макар и не 30 дни, а седем дни преди датата
на масовото уволнение. Действително е налице частично неспазване на срока, но
то е породено именно от наложените условия на въведеното в Република България
извънредно положение.
На следващо място въз основа на
събраните по делото писмени доказателства се налага несъмнения извод, че от
допуснатото нарушение за работниците и служителите не са настъпили вредни
последици. По делото са налице данни, че още на 16.03.2020 г. е било проведено
Общо събрание на работниците и служителите в „Данини“ ЕООД, на което са
присъствали 53-ма работници и служители от общо 64-ма. На така проведеното Общо
събрание, работниците и служителите са заявили, че след ползване на платения
годишен отпуск, не желаят да ползват неплатен отпуск, при което са били
уведомени, че ще бъдат съкратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради
намаляване обема на работата, като по този начин работниците и служители са
могли да се регистрират в ДБТ – Русе, респ. впоследствие да упражнят и правото
си да получават обезщетение за безработица (л. л. 40 и 41 от делото на РС –
Русе). Смекчаващо обстоятелство се явява и фактът, че работодателят е изплатил
обезщетение за оставане един месец без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ (л. л. 11
– 18 от делото на РС – Русе). Освен това са налице доказателства и за това, че
впоследствие след отпадане на извънредното положение и поетапното
възстановяване на дейността, през месец юни работодателят е сключил отново
трудови договори с по-голяма част от уволнените, считано от 15.04.2020 г.
работници и служители (л. л. 19 – 27 от делото на РС – Русе).
По делото липсват данни за предходни
административни нарушения на трудовото законодателство от страна на
работодателя, установени с влезли в сила наказателни постановления.
По горепосочените съображения
касационният съд счита, че в конкретния казус е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на закона.
С оглед изложеното настоящият състав на
съда приема, че районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество. При извършване на тази
дейност и с оглед изложените по-горе правни съображения издаденото наказателно
постановление също следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 300 лева -
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие (л. 10 от делото) и списък на разноските
(л. 41 от делото). Направените разноски следва да бъдат възложени на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, която е
юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвид изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222,
ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 260186 от 30.10.2020 г.,
постановено по АНД № 1083/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-001501 от 02.06.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18-001501 от
02.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с
което на „Данини“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Христо Ботев“ № 1, представлявано от Д.М.М., за нарушение на чл. 24,
ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта и на основание чл. 83 от същия
закон е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
9 400 (девет хиляди и четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, гр. София да заплати на
„Данини“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
бул. „Христо Ботев“ № 1, представлявано от Д.М.М., сумата от 300 (триста) лева - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.