Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 24.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Маргарита
Стергиовска
Бистра Бойн
при секретаря В.
Русева и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя
Р. Цветкова КАНД № 195 по описа за
2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.
Шумен, депозирана Н.Г., директор Дирекция „Административни, финансови и правни
дейности“ при РИОСВ, срещу Решение № 280/07.05.2019г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 673/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е
отменено Наказателно постановление №
5/06.02.2019г. на директор на Регионална инспекция по околна среда и
води - гр. Шумен, с което на „М.п.Т” ЕООД ***, ЕИК *********, наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 166,
т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр. с чл. 155, ал. 2
от ЗООС и и чл. 165, ал. 2 от ЗООС.
Касаторът
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи,
че АНО е определил правилно субекта на административната отговорност, а именно
юридическото лице, което се явява адресат на дадените предписания, а не
управителя на търговеца, както неправилно е приел районният съд. Релевира и
доводи относно безспорната установеност на неизпълнението на даденото с
констативния протокол неизпълнение, поради което отправя искане за отмяна на
съдебното решение и за потвърждаване на санкционния акт.
Ответникът по
касационната жалба, на „М.п.Т” ЕООД ***, депозира писмено възражение, а в
съдебно заседание се представлява от адвокат В.Д.от Адвокатска колегия
Търговище, която оспорва основателността на касационната жалба. Представя и
писмени бележки.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява
основателна по следните съображения:
С процесното
решение съдът е отменил Наказателно постановление № 5/06.02.2019г. на директор на Регионална
инспекция по околна среда и води - гр. Шумен, с което на „М.п.Т” ЕООД ***, ЕИК
*********, наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във
вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС и чл. 165, ал. 2 от ЗООС, установявайки следната
фактическа обстановка:
„М.п.Т” ЕООД ***,
стопанисва кланица за червено месо от свине и дребни преживни животни,
транжорна за производство на разфасовки, мляно месо, М.заготовки и варени
малотрайни колбаси и други, находяща се в с. Здравец, обл. Търговище, ул.
„Георги Кирков“ № 7А.
При извършена
проверка на обекта, стопанисван от дружеството, бил издаден констативен
протокол ПС-50 от 05.09.2018г., в който били дадени пет предписания. Под номер
1 било дадено предписание да бъдат представени актуално удостоверение за
членство в колективна система за 2018г., месечни справки декларации за
пуснатите на пазара опаковки, извлечение от счетоводството за пусната на пазара
готова продукция на база на която се начисляват продуктовите такси и документи
за заплатените лицензионни възнаграждения: фактури към ООп и платежни към тях
за периода 01.01.2018г до 31.08.2018г. Бил даден срок за изпълнение
12.09.2018г., а за отговорник бил посочен управител.
До 12.09.2018г.
в РИОСВ - Шумен не постъпили никакви документи от „Месни п.Т“ ЕООД. На
05.10.2018г. било входирано писмо вх. № ОА-1896, с което било представено
единствено фактура към ООп за платените лицензионни възнаграждения за периода
25.10.2017г. – 31.12.2017г. В тази връзка до управителя на дружеството била
изпратено писмо изх. № ОА – 1896 от 10.10.2018г., с което бил уведомен, че
представената фактура е за периода от 25.10.2017г. до 31.12.2017г., с което не
било изпълнено предписание № 1 и бил даден 7-дневен срок от получаване на
писмото да представи необходимите документи за периода 01.01.2018г. –
31.08.2018г.
С писмо изх. №
ОА-2229/01.11.2018г., управителят на дружеството и неговият пълномощник били
поканени да се явят за съставяне на АУАН на 19.11.2018г. Писмото – покана било
връчено на 05.11.2018г. На посочената дата не се явил упълномощен представител
на дружеството.
Във връзка с
констатираното неизпълнение на предписание, в отсъствие на жалбоподателя, на
20.11.2018г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № СР-10 на търговеца за това, че е извършило нарушение чрез бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания дадени на основание
чл. 155, ал. 2 от ЗООС с констативен протокол ПС-50 от 05.09.2018г. В акта било
отразено, че с деянието е нарушен чл. 166, т. 3 във вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС.
Актът бил връчен на 11.12.2018г. на свидетеля С.С.С.– пълномощник на
дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не били депозирани възражения.
Въз основа на
материалите по преписката АНО издал впоследствие и оспореното пред районния съд
наказателно постановление.
Съдът в мотивите
си посочил, че при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение,
засягащо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, доколкото в даденото предписание като отговорник е бил
посочен управителят, който е следвало да изпълни вмененото му от органите
задължение, а вместо него, АНО е санкционирал дружеството „Месни продукт Т“
ЕООД, което не е било адресат на съответното предписание. Районният съд изложил
като допълнителен аргумент за отмяна на процесното НП, че управителят не е имал
фактическа възможност да изпълни предписанието, обективирано в т. 1 от КП №
ПС-50/05.09.2019г., поради липсата на изисканите документи, касаещи периода
01.01.2018г.-31.08.2018г., поради което извел решаващото си становище за
порочност на оспорения правораздавателен акт.
Настоящият
съдебен състав, след като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните намира съдебното решение, предмет на касационен контрол, за неправилно
и незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:
На първо място,
не съществува неяснота по отношение на кой субект контролните органи са дали
задължителни предписания, съответно кой е техният адресат. В случая това е „М.продукт
Т“ ЕООД, чиято дейност е била подложена на проверка. Посочването на отговорник
в настоящото предписание /обективирано в цитирания по-горе констативен
протокол/ удовлетворя изискването на ЗООС и в частност на чл. 155, ал. 2 от
закона, където е дефинирано съдържанието на протоколите. От наличните
доказателства се установява, че проверката е била насочена към дейността на
санкционираното лице и доколкото органите са преценили, че е необходимо
представянето на съответните документи от страна на търговеца, са дали
визираните в т. 1 от протокола предписания. Задължителните предписания, описани
в констативния протокол са дадени на юридическото лице, а не на управителя му,
както неправилно е приел районният съд, поради което законосъобразно наказателното
постановление е издадено срещу търговеца, без да са налице коментираните от
предходната инстанция основания за отмяна на наложената имуществена санкция.
Касационният
състав не споделя и втория аргумент, чрез който въззивният съд е обосновал
извод за порочност на НП. Касационната инстанция намира за безспорно установено
вмененото на дружеството нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено задължително
предписание. Непротиворечиво Върховният административен съд на Република
България приема, че по своята същност задължителното предписание е указване на
фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието
изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него
срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ
конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи
административна принуда, констативният протокол е индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят
редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните
предпоставки за издаването. В случая дружеството не е депозирало възражения
срещу констатациите в протокола – упълномощеният му представител С.С.е отразил,
че няма възражения. Не е депозирано и искане за удължаване срока по изпълнение
на предписанието. Същото не е било оспорено по съдебен ред, а от приобщените
писмени и гласни доказателства се установява, че то не е било изпълнено не само
в предоставения за целта срок, но и след това, като последващо представения
документ не е удовлетворявал искането на контролните органи. Следва да се
отбележи, че в случая изпълнителното деяние, осъществяващо
административнонаказателния състав на чл. 166, т. 3 от ЗООС е неизпълнение на
дадено по реда на чл. 155 от ЗООС и влязло в сила предписание, каквато
простъпка е приписана на ответника в настоящото производство. Реализирането `и от
страна на юридическото лице, а не от страна на управителя, както неправилно е
приел РС в мотивите си, е доказано по несъмнен начин, което предопределя извод
за законосъобразност на НП.
Районният съд е
достигнал до противен извод, възприемайки становището за порочност на
процесното постановление. По изложените по-горе съображения касационната
инстанция не го споделя и намира, че са били налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника. Това налага отмяната на съдебното
решение, предмет на касационна проверка и потвърждаването на правораздавателния
акт.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 280/07.05.2019г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 673/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5/06.02.2019г. на директор на Регионална
инспекция по околна среда и води - гр. Шумен, с което на „Месни п.Т” ЕООД ***,
ЕИК *********, наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева
за нарушение на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/,
във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС и и чл. 165, ал. 2 от ЗООС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
Забележка:Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 24.09.2019 г.