№ 12
гр. М., 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев
Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211600600277 по описа за 2021 година
С присъда на РС М. от 14.10.2020г. по НОХД № 247/2020г., подсъд. К.М. от гр. М. е
признат за невиновен в това, че на 17.10.2018г. в гр. М. да е влязъл в чуждо жилище – това
на тъжителката Й. Г. СТ., находящо се в гр. М., ул.”О.” №*, ет.*, като употребил за това
ловкост, а именно използвал стълба, по която се покачил на покрива на постройката до
гаража и от там е прескочил на терасата на кухнята на жилището, поради което и на
основание чл. 304 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по
чл.170 ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е отхвърлил гражданският иск от Й. Г. СТ. от гр. М.
против подсъд. К.М. от гр. М. за сумата от 500лв. представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, като неоснователен.
Недоволна от така постановената присъда е останала жалбоподателката Й.Г. С.,
който я обжалва в срок и изцяло, като поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че мотивите на първоинстанционният съд са вътрешно
противоречиви и противоречията не са преодоляни с всички възможни процесуални способи
за това, че съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност и по единично и така е стигнал до необосновани изводи за
невиновността на подсъди-мия. Моли се присъдата да бъде отменена и постановена нова с
която подсъд. К.М. бъде признат за виновен или делото да бъде върнато за ново разглеждане
на първоинстанционният съд.
Жалбоподателката Й.С. се явява в съдебно заседание, явява се и пълномощникът й
адв. К., който заявява, че поддържа жалбата си, излага устно същите доводи които са
1
визирани в нея и моли съда да отмени присъдата и постанови нова осъдителна или върне
делото за ново разглеждане.
Подсъд. К.М. не се явява, явява се защитникът му адв. Кр. Б., който оспорва жалбата
изцяло и поддържа, че атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да
бъде потвърдена изцяло.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС М..
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правил-ното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на воде-ното досъдебно производство /прекратено/ и в
хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от
първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на
делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд,
законосъобразно и обосновано е приел, че не е установено по несъмнен и кате-горичен
начин от събраните по делото доказателства подсъд. К.М. да е извършител на
престъплението по чл. 170, ал.1 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Тъжителката Й. Г. СТ. живее в гр. М., ул. ”О.” №*, ет.* заедно със дъщеря си – свид.
Р.К.. С. живяла в този дом с А.С., б.ж. на гр. М. от 1974г. В същия този дом живяла и към
настоящият момент живее свидетелката Л.М., която е дъщеря на починалия А.С. от
предишен брак. Свидетелките Р.К. и Л.М. са полусестри.
Свид. Л.М. се омъжила за подсъдимия К.М. и заживели в същият този дом - в гр. М.,
ул.”О.” №*, ет.*.
Всички поддържали добри роднински отношения. Празнували празниците си заедно,
имали достъп до обитаваните от другите части от къщата. Входа на дома бил един. От малко
антре по стълби се качвали на втория етаж тъжителката и свид. К., а от другата страна била
вратата на дома на подсъдимия и свид. М.. Преди няколко години, поради преустройство на
първия етаж започнали да се качват миризми от кухнята до втория етаж от къщата. Това
наложило тъжителката Й.С. да сложи PVC врата пред стълбите. Вратата се заключвала
понякога, а ключът стоял в джоба на пазарска чанта в антрето на къщата. Това било
известно на всички. Често пъти обитаващите първия етаж се качвали до втория, в отсъствие
2
на неговите обитатели, за да си вземат някой лични вещи, които се съхранявали там. Част от
втория етаж е собственост на свид. Л.М., а част от първия етаж е собственост на свид. Р. К..
Понастоящем е налице спор между свид. М.а от една страна и тъжителката С. и свид.
К. от друга относно собствеността и подялбата на съсобствения имот.
На 22 май 2018г. тъжителката си била у дома, когато в обитавания от нея хол влязъл
подсъдимият отивайки към библиотеката /там били книгите на съпругата му до 2020г,
когато били оставени пред вратата й на първия етаж/. Тъжителката го обвинила, че иска да й
вземе пенсията, както и че била забелязала някои липси на вещи от дома си. Подсъдимият
отрекъл и си тръгнал.
На 06.10.2018г. била монтирана охранителна камера в антрето.
На 17.10.2018г. свид. Р. К. забелязала, че камерата е с нарушена цялост, поради което
изгледала записа. На него видяла мъж със светли дрехи и светла шапка. Показала записа на
майка си – тъжителката Й.С. и двете решили, че това е подсъд. К.М.. Било установено, че
има лека драскотина по вратата от терасата.
Сигнализирали за случая на РУ М.. Било образувано ДП 1408/2018г. по описа на
управлението.
Досъдебното производство приключило с постановление за прекратяване на НП от
03.09.2019г. и било водено за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Районна прокуратура М. приела, че от назначената на ДП видео-идентификационна
експертиза изпълнена от в.л. И.П. не може да се идентифицира записаното на записа лице,
макар да е запознато със снимка на подсъдимия. Приела още, че за твърдяното незаконно
проникване следва да се подаде тъжба до РС М..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства -
свидетелските показания на Р.К., Л.М., Г.П., С.М. и В.Т..
От показанията на свидетеля Г.П. се установява, че същият като съсед е видял през
есента на 2018г. подсъдимия да носи стълба и да гледа нещо по покрива на гаража. Този
свидетел е категоричен, че не е видял подсъдимият да прониква в чужд имот. Нещо повече,
описва подсъдимия като облечен с къси панталони, а от разпита на свид. Р. К. става дума за
лице проникнало в дома със светли дрехи, дълги панталони и шапка.
От показанията на свидетелите С.М. и В.Т., които познават както семейството на
тъжителката, така и това на подсъдимия, се установява, че входа на къщата е общ, а преди
няколко години е поставена и PVC врата на стълбите, която по някога се заключва. По тези
факти спор няма и между страните.
Съдът е анализирал внимателно и показанията на свидетелките Р. К. - дъщеря на
тъжителката и Л.М. – съпруга на подсъдимия, като е съобразил факта, че двете са
полусестри, с възниквал имотен спор между тях именно за процесния имот.
Тези две свидетелки са дали показания, че част от втория етаж е собственост на свид.
Л.М., както и че до лятото на 2020г. последната е имала лични вещи на етажа. Няма спор и
3
по факта, че до 2018г. всички обитаващи имота са били в добри отношения, както и че
вратата е поставена между първия и втория етаж не за разграничение, а поради излизащи
лоши миризми. Това е и причината ключа от втория етаж да се намира в антрето.
Правилно и законосъобразно съдът е приел за установено, че между двата имота е
имало свободен достъп на живущите в тях до влошаване на отношенията и че не е имало
никаква забрана на подсъдимия или на членове на неговото семейство да се качват на
втория етаж от къщата, обитаван от тъжителката.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че от всички събрани по делото
доказателства не е установено от обективна страна подсъд. К.М. на 17.10.2018г. гр. М.
да е влязъл в чуждо жилище – това на тъжителката Й. Г. СТ., като употребил за това
ловкост, а именно използвал стълба. На досъдебното производство е назначена
видеоиндентификационна екпертиза изпълнена от вещо лице И.П. във връзка със сваления
видео-запис, от заключението, на което се установява, че изследваните изображения на
лицето, снимковите кадри, ниското ниво на осветеност, наличието на шапка води до загуба
на информация за голяма част от лицевите черти, което не дава възможност за извличане на
достатъчен брой устойчиво - различими, общи и частни признаци, тоест не може да бъде
идентифицирано записаното лице. Правилно и законо-съобразно съдът е приел, че само въз
основа на твърдението на тъжителката и свид. К., че разпознават в лицето от записа именно
подсъдимия, не може да се направи категоричен извод, че действително това е така, тъй като
няма достатъчно идентификационни белези за разпознаването му.
По гореизложеният начин стоят нещата от обективна страна.
От субективна страна следва да се отбележи, че подсъд. К.М. е обвинен в извършено
престъпление по чл.170 ал.1 от НК, а именно, че е влязъл в чуждо жилище, като за целта е
използвал ловкост, което престъпление изисква осъществяване само с пряк умисъл. След
като по делото е установено, че макар втория етаж да е обитаван от тъжителката, то идеална
част от него е собстве-ност на съпругата на подсъдимия и че и той и съпругата му са имали
достъп по стълбите по втория етаж и че не е имало никаква забрана на подсъдимия или на
членове на неговото семейство да се качват на втория етаж от къщата, обитаван от
тъжителката / в самата тъжба е отбелязано, че на 22.05.2018г. подсъд. М. е бил в хора на
тъжителката/, то въобще не е било наложително за проникване в имота да използва стълба и
ловкост за проникване през вратата на терасата. Обстоятелството, че на някаква
неустановена дата есента на 2018г. подсъд. М. е носел стълба в двора, въобще не означава,
че тази стълба е използвана именно за тази цел и то на 17.10.2018г.
От субективна страна престъплението по чл.170 от НК изисква да е налице форма на
вина – пряк умисъл, т.е. подсъдимият да е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, да е предвиждал неговите обществено опасни последици и да е допускал тяхното
настъпване. От установената по – горе фактическа обста-новка изградена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява подсъдимият да е
извършил деяние, което да бъде възведено при форма на вина пряк умисъл.
Неоснователно е твърдението на тъжителката в жалбата, че било установено, че от
4
23.05.2018г. ключът от вратата между етажите бил сменен и подсъд. М. и съпругата му не са
имали достъп до втория етаж, следва да се отбележи, че на първо място това обстоятелство
не е установено по несъмнен и категоричен начин, и на второ – дори и да беше, с нищо не се
променя извода, че липсват категорични доказателства, именно подсъдимия да е бил лицето
проникнало в жилището на тъжителката на процесната дата. Така стои и въпросът и дали
интернета е бил общ или не е и дали обитателите на първия етаж са имали или са нямали
основание да се качват на втория.
Неоснователни са и възраженията, че съдът не е положил достатъчно усилия да
изясни фактическата обстановка относно процесната ситуация, разпитани са всички
свидетели контактни на страните по делото, както и самите страни, извър-шени са и очни
ставки между тях.
Самопризнанията на подсъд. М. на воденото досъдебно производство, че се е качвал
на терасата на втория етаж, защото духал силен вятър и искал да провери камъни с които
била закрепена противоградна мрежа, не ангажират определена дата, а и същият твърди, че
има антена на тази тераса за своя телевизор. Липсата на вятър на 17.10.2018г. установена от
метеорологична справка от тъжителката, означава вероятно, че подсъдимия говори за друга
дата. Само въз основа на тези самопризнания дадени по прекратено ДП, не може да направи
извода, който чл. 304 НПК изисква, а именно обвинението повдигнато на подсъди-мия да е
доказано по несъмнен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна
страна.
Действително са налице косвени доказателства, че именно подсъд. М. евентуално на
процесната дата се е качвал на терасата на втория етаж и е проникнал в жилището на
тъжителката, но всички те в съвкупност, не обосновават само един единствен възможен
извод, че именно той е лицето което е проникнало. От субективна страна още по-малко
може да се направи извод за пряк умисъл на подсъдимия, същият е имал дълги години
достъп до втория етаж, между неговото и семейството на тъжителката не е имало все още
имотни спорове и М. не е възприемал вторият етаж като чужда собственост, чията
неприкосновеност нарушава.
При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във
връзка с изложените правни доводи, настоящата инстанция намира, че по отношение на
подсъд. К.М. не е установено по катего-ричен и безспорен начин, както от обективна, така и
от субективна страна, да е извършил престъплението по чл.170 ал.1 от НК, поради което и
правилно и законосъобразно е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
В хода на съдебното следствие не е установена и доказана фактическата обстановка
твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение
начин, а именно, че на 17.10.2018г. в гр. М. да е влязъл в чуждо жилище – това на
тъжителката Й. Г. СТ., находящо се в град М., ул.”О.” №*, ет.*, като употребил за това
ловкост, а именно използвал стълба, по която се покачил на покрива на постройката до
гаража и от там е прескочил на терасата на кухнята на жилището.
При този изход на делото правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил
5
предявеният граждански иск в наказателния процес от тъжителката Й. Г. СТ. против
подсъдимия К.М. за сумата от 500лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като неоснователен и е присъдил направените разноски в нейна
тежест.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.10.2020г. по НОХД №247/2020г. по описа на РС М..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6