№ 788
гр. Перник, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100959 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. С., Р. Ц. М., Д. П. М. и
М. П. М. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника
срещу наследодателя на страните – П.К.М. (*********) е издаден изпълнителен лист
на 21.10.2010 г. по ч.гр.д. № 3397/2010 г. по описа на Районен съд Перник за суми в
размер на 1562,59 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от
01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от 19.05.2010 г. до
окончателното плащане и 351,58 лева законна лихва за забава в периода от 01.07.2007
г. до 10.05.2010 г. и 127,43 лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано и.д. № 160/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д., по което не
са извършвани действия по изпълнение след 02.08.2011 г.. Твърди, че това
изпълнително дело е перемирано, след което въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано и.д. № 2388/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. на 22.12.2020 г. след като правото
на принудително изпълнение е погасено.
С оглед на изложеното молят съда да приеме за установено, че вземането по
издадения в рамките на ч.гр.д. № 3397/2010 г. по описа на Районен съд Перник
изпълнителен лист, за сумите от 1562,59 лева главница за неплатена топлинна енергия
в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от 19.05.2010 г. до
окончателното плащане и 351,58 лева законна лихва за забава в периода от 01.07.2007
г. до 10.05.2010 г. и 127,43 лева разноски е погасено по давност и срещу ищците в
качеството има на наследници на П.К.М. не съществува право на принудително
изпълнение, тъй като между прекратяването на и.д. № 160/2011 г. по описа на ЧСИ
Е.Д. и образуването на и.д. № 2388/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. са изтекли повече от
пет години.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. В проведеното съдебно заседание не
се представлява като депозира молба, с която оспорва предявените искове.
Прави възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски.
1
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
2
към момента на образуване на първото изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу П.К.М., което е станало най - късно на
20.10.2010 г. – денят преди издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни
данни за връчването ѝ и по – ранното ѝ стабилизиране.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
ищците са наследници на П.К.М., който е *********
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост. Това е
така, защото като погасителната давност е изтекла на 20.10.2015 г. Дори да се приеме,
че с образуване на и.д. № 160/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. (02.08.2011 г.) давността е
прекъсната (не се признава и не се установява друго прекъсване), то погасителната
давност е започнала да тече след перемиране на делото и изтекла най- късно на
02.08.2018 г., което е повече от две години преди образуване на и.д. № 2388/2020 г. по
описа на ЧСИ С.Б. - 22.12.2020 г., за което отново данни има единствено от
признанието на ищците.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (81,66 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева за всеки един от ищците. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорара
е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу М. П. С., ЕГН
**********, Р. Ц. М., ЕГН **********, Д. П. М. ЕГН ********** и М. П. М. ЕГН
********** в качеството им на наследници на П.К.М., ********* за сумата от 1562,59
лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009
г., ведно със законна лихва от 19.05.2010 г. до окончателното плащане, 351,58 лева -
законна лихва за забава в периода от 01.07.2007 г. до 10.05.2010 г. и 127,43 лева
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 21.10.2010 г. по ч.гр.д. №
3397/2010 г. по описа на Районен съд Перник срещу П.К.М., поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на М. П. С. сумата от 420,41 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на Р. Ц. М. сумата от 420,41 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на Д. П. М. сумата от 420,41 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
да заплати на М. П. М. сумата от 420,41 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4