№ 97
гр. Г.О., 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20244120200150 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.-К. К., без ЕГН и ЛНЧ, обжалва чрез адв. В.Д.
от АК – В., със съдебен адрес: гр. С., ул. „***“ № 7, ет. 3, ап. 9, издадения
срещу него електронен фиш Серия К № 8519416 на ОД на МВР – В.Т., с който
за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. Твърди, че за периода от месец
септември 2020 г. до 05.09.2023 г. е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ на територията на Република България в .... затвор, поради което
няма как да е извършил описаното в електронния фиш нарушение. От името
на К. адв. Д. посочва, че по време на изтърпяване на наказанието си
жалбоподателят предоставил за ползване личния си лек автомобил марка
БМВ, модел 320Д, с peг. № *** на лицето И.С.С. с ЕГН:********** и най-
вероятно именно той е извършил админстративното нарушение по чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Срещу процесния електронен фиш било
подадено писмено възражение до директора на ОД на МВР – В.Т., но били
уведомени от директора на ОД на МВР – В.Т., че процесния електронен фиш
няма да бъде анулиран. По тази причина жалбоподателят моли съда да отмени
електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
разноски.
1
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В.Т., редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Г.О., редовно
призована, не изпраща процесуален представител и взема становище по
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят А.-К. К. не се явява. Не се явяват
и неговите упълномощени защитници адв. В.Д. от АК – В. и адв. П.-М. М.ов
Б., също от АК – В.. Адв. Б. депозира молба с вх. № 5420/23.04.2024 г., в
която посочва, че от доказателствата по делото е било видно, че доверителят
му е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ към датата на твърдяното
нарушение и няма как да е извършил същото. Освен това е предоставил
съобразно чл. 188 от ЗДвП данни за лицето, на което е бил предоставил лекия
автомобил като с въпросното възражение е уведомил наказващия орган, че е
подадена жалба в СДВР и автомобилът е обявен за издирване. Защитникът
отбелязва също, че представеното по делото изображение било изключително
неясно и възниквало съмнение дали изобщо това е автомобилът, собственост
на жалбодателя, тъй като изобщо не се виждал номерът на автомобила. По
делото не бил предоставен и протокол за използването на АТСС, което
според адв. Б. самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. С
молба с вх. № 6982/29.05.2024 г. адв. Б. моли съда да разгледа делото в тяхно
отсъствие като заявява, че поддържа представената по делото писмена защита
и претендира разноски съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш Серия К № 8519416 на ОД на МВР – В.Т., на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на А.-К. К. е
наложена глоба в размер на 100,00 лв. за това, че на 20.01.2021 г., в 21,09
часа, на ПП І-4 (С. – В.), км. 153+343, общ. Л., в посока гр. В., при
ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен
знак В-26, е извършено нарушение за скорост с МПС „БМВ 320D” с рег. №
***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип
„MultaRadar SD 580”, при отчетен толеранс – 3 %, в нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Установената стойност на скоростта на
2
МПС е 87 км/ч, тоест с 27 км/ч над разрешената максимална скорост от 60
км/ч.
Съдът служебно е изискал справка от Главна дирекция „Национална
полиция“ за собствеността на лек автомобил „БМВ 320D” с рег. № *** към
дата 20.01.2021 г. В отговор е изпратена справка разпечатка, изготвена в
софтуерното приложение за обработка на данни „Справка по директива
СВЕ“, разработено за целите на Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.03.2015 г. за улесняване на трансграничния
обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения EUCARIS.
Съгласно същата няма данни за собственост на МПС към тази дата.
Във връзка с приложената към преписката по делото разпечатка от АИС
АНД „Анулиране на фиш“, от ОД на МВР – В.Т., сектор „Пътна полиция“ е
изискана справка, от която да е видно издаван ли е друг електронен фиш за
същото нарушение, за което е издаден и настоящият електронен фиш. От
отговора става ясно, че първоначално е издаден електронен фиш серия К №
4638679 на лицето И.С., който бил връчен на 06.11.2023 г. Същият бил
анулиран въз основа на писмо от Главна дирекция „Национална полиция“
ведно с документи, касаещи предоставени данни на основание чл. 189а, ал. 5
от ЗДвП. Издаден е настоящият електронен фиш серия К № 8519416. Копие
на тези документи са приложени по делото. На л. 85 е наличен договор за
придобиване на МПС на румънски език (непреведен), от който се разбира, че
на 02.05.2020 г. МПС е придобито от жалбоподателя А.-К. К.. Поради това и
първоначално издаденият електронен фиш на И.С. е анулиран и е издаден
процесният на името на жалбоподателя.
В хода на съдебното следствие по делото е изискана писмена справка от
Затвора – С., от която да е видно: - изтърпявал ли е А.-К. К., без лична ЕГН и
ЛНЧ, с постоянен адрес Република Р., гр. Б., ул. „***“ № 38Б наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвора – С.; - по кое наказателно дело, за какъв
период и при какъв режим му е било наложено наказанието лишаване от
свобода; - кога е изтърпяно това наказание. Съдът е разпоредил в справката
изрично да бъде уточнено на дата 20.01.2021 г. намирал ли се е в пределите на
затвора жалбоподателят К. или е бил в отпуск, предвид обжалвания от него
ЕФ серия К № 8519416 на ОД на МВР – В.Т..
Получено е писмо с рег. № 725/2020 от 07.05.2024 г. от Затвора – С., с
3
което съдът е уведомен, че А.-К. К. е постъпил в затвора на 17.09.2020 г. с
начало 11.09.2020 г. за изтърпяване на присъда по НОХД № 734/2020 г. на
Окръжен съд – Р., с която е осъден на наказание четири години лишаване от
свобода при първоначален общ режим. Освободен е предсрочно на 05.09.2023
г. По време на престоя си в затвора лицето не е пускано в домашен отпуск.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.02.2024 г. На
15.02.2024 г. К. чрез адв. В.Д. е депозирал възражение срещу него до
директора на ОД на МВР – В.Т., в което посочва, че на датата на нарушението
се е намирал на територията на ... затвор и е предоставил МПС за ползване на
И.С.С. като е отбелязал, че е подал сигнал срещу последния в СДВР за
вероятно извършено престъпление по чл. 206 от НК във връзка именно с
предоставеното МПС. Към възражението е приложено копие от личната карта
на Съботински. Директорът на ОД на МВР – В.Т. отказва да анулира
процесния електронен фиш, тъй като в причините за анулирането, посочени
от жалбоподателя, не се посочват основания според които може да се анулира
електронен фиш и не са установени доказателства по чл. 189, ал. 6, т. 1 и т. 2
от ЗДвП. Съобщението е получено от адв. Д. на 01.03.2024 г. На 06.03.2024 г.
адв. Д. от името на А.-К. К. депозира жалба срещу него чрез
административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в законния 14-дневен срок
от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Електронният фиш е издаден по утвърдения от министъра на вътрешните
работи образец и съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
реквизити, а именно: данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
4
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й плащане.
При издаването на елекронния фиш са спазени давностните срокове по
ЗАНН. Във връзка с датата на съставяне на електронен фиш серия К №
8519416 следва да се отбележи, че същият е издаден на 05.01.2024 г., тоест
няколко дни след получаване на писмото от Главна дирекция „Национална
полиция“ ведно с документите, касаещи предоставените данни от И.С., на
когото е издаден първоначалния електронен фиш серия К № 4638697,
впоследствие анулиран. Тоест, обжалваният електронен фиш е издаден в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от датата на откриване на нарушителя. Към
настоящият момент не е изтекла и абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, която съгласно чл. 81, ал. 3, във
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и шест месеца и е започнал да
тече на 17.12.2020 г.
Скоростта на движение на процесния лек автомобил е фиксирана с
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
„MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с
изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ
и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване. Видно
от представения по делото протокол от проверка № 49-С- ИСИ/05.08.2020 г.,
издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български
институт по метрология, системата е преминала успешно проверка на
27.08.2020 г., като е установено съответствие с метрологичните изисквания.
Отчетен е предвидения за техническото средство максимален толеранс на
допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч.
Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и хоризонтална
маркировка на път I-4 (С. – В.Т. – А.) от км 153+000 до км 154+000 в посока
към гр. В., на км 153+300 е поставен пътен знак В26 с ограничение на
скоростта 60 км/ч.
Въпреки гореизложените съображения съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен по същество.
От съществено значение в административнонаказателното
производство е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
5
лицето, посочено като нарушител, и дали е извършено от него виновно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на производството не бе
безспорно доказан извършителя на нарушението в лицето на жалбоподателя
А.-К. К..
Съдът не приема констатациите на АНО относно това, че
жалбоподателят на посочените дата и място е управлявал МПС. Последните
не се потвърдиха от събраните по делото доказателства, дори напротив.
Електронен фиш серия К № 8519416 е издаден за нарушение на скорост,
извършено на 20.01.2021 г., въз основа на подадена декларация чл. 189а, ал. 5
от ЗДвП от собственика на заснетия лек автомобил И.С.. В тази декларация за
ползвател на заснетия автомобил е посочен именно жалбоподателят А.-К. К.,
поради което първоначалния електронен фиш на името на Sambeteanu е
анулиран и е издаден нов на името на К.. От изисканите, представени и
приети по делото писмени доказателства обаче се установи по безспорен и
категоричен начин, че няма как жалбоподателят да е извършил вмененото му
с този електронен фиш нарушение. Както вече бе отбелязано по делото е
депозирано писмо с рег. № 725/20/07.05.2024 г. на Затвора – С. ведно с
протокол от проведено съдебно заседание от 11.09.2020 г. по НОХД №
734/2020 г. по описа на Окръжен съд – Р.. Съгласно същото А.-К. К. е
постъпил в затвора на 17.09.2020 г. с начало 11.09.2020 г. за изтърпяване на
присъда по НОХД № 734/2020 г. на Окръжен съд – Р., с която е осъден на
наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Освободен е предсрочно на 05.09.2023 г. По време на престоя си в затвора
лицето не е пускано в домашен отпуск. След като на датата на извършване на
нарушението – 20.01.2021 г. К. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
в Затвора – С. и не е бил в домашен отпуск, то обективно няма как да е
извършил посоченото в електронния фиш нарушение. Следователно
управлението на превозното средство от страна жалбоподателя на 20.01.2021
г., в 21,09 часа не се установи по несъмнен начин. Доказателства в тази връзка
липсват по преписката, а в хода на съдебното следствие се събраха
достатъчно доказателства опровергаващи категорично описаното във фиша
деяние. Физически не е възможно А.-К. К. едновременно да бъде и в затвора,
и да управлява МПС на територията на Община Л..
За да приеме, че именно от жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение, АНО е следвало да извърши проверка на спорните обстоятелства,
6
още повече, че срещу електронния фиш е депозирано възражение.
С оглед на изложените съображения, съдът намира процесния
електронен фиш за недоказан и незаконосъобразен и като такъв същият
следва да бъде отменен.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН право на обезщетение за разноските, направени в съдебното
производството пред районния съд има жалбоподателят.
При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят А.-К. К..
Такова искане е направено в жалбата и в депозираната от защитника на К.
писмена защита, като са приложени съответните доказателства за
извършването на тези разноски – договор за правна защита и съдействие от
09.02.2024 г., сключен между А.-К. К. и адв. П. Б. от АК – В., с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, то
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложеното адм.
наказание в обжалвания електронен фиш е „глоба“ в размер на 100,00 лв.,
което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От тук следва, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания от нас
случай е 400,00 лв., каквото именно възнаграждение е договорено между
жалбоподателя К. и неговият защитник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8519416 на ОД на МВР –
В.Т., с който на А.-К. К., без ЕГН и ЛНЧ, с адрес Р., К., К., *** №38В, за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв. (сто лева),
7
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т., с адрес на управление гр. В.Т., ул. „***“
№ 7, ДА ЗАПЛАТИ на А.-К. К., без ЕГН и ЛНЧ, с адрес Р., К., К., *** №38В,
действащ чрез адв. П.-М. М.ов Б. от АК – В., със съдебен адрес гр. С., ул.
„***“ № 7, ет. 3, ап. 9, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева),
представляваща направените от К. разноски по делото за заплатено от него
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
8