ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№952/08.12.2022г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на осми декември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
като
разгледа докладваното от съдия Байнова ч.адм. дело №1061 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV, чл. 202, т. 2 от АПК, вр. чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.
Образувано е по жалба от В.Ж.У. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №
03-РД/4369/17.10.2022г. , издадена от Зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“. С оспорената заповед на
основание чл.54,
ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по администриране/обработка на подадени
от В.Ж.У. с УРН 620923, заявления за подпомагане с УИН 26/290517/65779,
УИН 26/310518/82125, УИН 26/230519/89928
и УИН 26/270520/00704 за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление “Биологично
растениевъдство“ .
Жалбоподателката счита заповедта за
незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Счита,че мотивът на
административния орган за издаването й, а именно предотвратяване на
неправомерно изразходване на финансови средства от бюджета на ЕС, не
кореспондира с нито едно от основанията по чл.54 от АПК, вкл. с посоченото
такова по т.5 от ал.1 на нормата. Излага съображения за противоречие на
заповедта с разпоредбата на чл.15 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020г. /Наредбата/ . Позовава се и на чл.43 от Наредбата като
твърди, че единствената възможност за спиране на производството по издаване на
уведомителни писма по подадени заявления за подпомагане е разписана в ал.2 на
посочената разпоредба – при извършване на допълнителни проверки по съответното
заявление. Счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на посочения
текст, доколкото Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 за кампания
2019 с изх.№01-6500/379 от 31.01.2022г.
не проверявал заявленията за подпомагане, а издадения на земеделския
производител от оторизиращия орган сертификат, който бил съвсем отделен
документ. Твърди, че производството по издаване на уведомителни писма и
производството по чл.33, ал.1 от Наредбата са две отделни, развиващи се
независимо едно от друго, поради което
липсва основание за прилагане на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Излага съображения за
немотивираност на оспорената заповед, както и за неправилността й. Моли същата
да бъде отменена. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен
директор на ДФ"Земеделие" – София, в депозирано чрез пълномощник
писмено становище, обективирано в придружително писмо изх.№02-260-1100/8290#1 от 21.11.2022г., излага съображения за
законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът след като се запозна с приложените
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е
издаден Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка
11 за кампания 2019 с изх.№01-6500/379
от 31.01.2022г. като не е спорно и е служебно известно на настоящия състав, че
по подадена срещу същия жалба от В.У.,*** е образувано адм.д.№123/2022г. Видно
от представената разпечатка от деловодната система на ВАС, срещу решението,
постановено по адм.д. №123/2022г. на АС-Хасково е подадена касационна жалба, по
която е образувано адм.д.№8826/2022г. по описа на ВС, пето отделение, насрочено
за 19.04.2023г.
На 17.10.2022г. Зам. Изпълнителният
директор на ДФЗ е издал оспорената Заповед № 03-РД/4369/17.10.2022г., с която на основание чл.54,
ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по администриране/обработка на
подадени от В.Ж.У. с УРН 620923, заявления за подпомагане с УИН
26/290517/65779, УИН 26/310518/82125,
УИН 26/230519/89928 и УИН 26/270520/00704 за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление “Биологично
растениевъдство“ .
В оспорената заповед от фактическа страна като
основание за спиране на производството по администриране/обработка на
горепосочените заявления за подпомагане е отразено, че издаденият по
отношение на В.У. Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 с изх.№01-6500/379 от
31.01.2022г. за кампания 2019 г., явяваща се пета година от първото, одобрено
по направлението заявление, е обжалван, като постановеното по образуваното
адм.д.№123/2022г. по описа на АС-Хасково решение не е влязло в законна сила.
Посочено е , че поради липса на влязъл в сила акт за прекратяване на
ангажимента и доколкото заявленията за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 са част
от същия и предхождат прекратяването му, се спира
администрирането им с цел предотвратяване неправомерно изразходване на
финансови средства от бюджета на ЕС и националния бюджет, които биха се явили
недължимо платени. Посочено е също, че в случай на отмяна на административния
акт, производството по разглеждане на горевизираните заявления за подпомагане
ще бъде възобновено от действието, при което е било спряно.
Заповедта е връчена на В.У. на 26.10.2022г. срещу подпис.
Жалбата е подадена на 08.11.2022г.
директно пред Административен съд – Хасково.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 197
от АПК във вр. с чл.
54, ал. 5 от АПК, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване и изхожда от лице
с правен интерес от оспорване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, видно от представената Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ. Обективирана е в изискуемата писмена форма като
съдържа фактически и правни основания за издаването й.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателката, че мотивът на административния орган за издаването на оспорената заповед не
кореспондира с посоченото правно основание по чл.54, ал.1 , т.5 от АПК.
Противно на виждането на жалбоподателката, фактическото основание за издаване
на обжалваната заповед не е предотвратяване на неправомерно изразходване на
финансови средства от бюджета на ЕС и националния бюджет, а наличието на образувано
съдебно производство , преди приключване на което не може да бъде издаден
административен акт по подадените
заявления
за подпомагане с УИН 26/290517/65779, УИН
26/310518/82125, УИН 26/230519/89928 и УИН 26/270520/00704 за кампании
2017, 2018, 2019 и 2020 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
направление “Биологично растениевъдство“. Посоченото предотвратяване на
неправомерно изразходване на финансови средства от бюджета на ЕС и националния
бюджет е целта на самото спиране на производството по администриране и
обработка на горевизираните заявления за подпомагане.
Не се установява при издаване на оспорената
заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение съответствието на оспорената
заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Между страните не е спорно, че В.Ж.У. е
подала заявления за подпомагане за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление “Биологично
растениевъдство“ . Не се оспорва от последната, че е одобрена за първи път по
посоченото направление от мярка 11 през 2015г. като през 2016г. ангажиментът е
подновен.
Безспорно е също, че по отношение на В.У.
е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 за кампания 2019 с изх.№01-6500/379 от 31.01.2022г., който
последната е обжалвала и във връзка с което в АС-Хасково е образувано
адм.д.№123/2022г. От представената разпечатка от деловодната система на ВАС, е видно, че срещу
решението, постановено по адм.д. №123/2022г. на АС-Хасково е подадена
касационна жалба, по която е образувано адм.д.№8826/2022г. по описа на ВАС,
пето отделение, насрочено за 19.04.2023г.
При така установеното, по делото е
доказано, че е налице образувано друго съдебно производство, което е от
значение за изхода на спряното такова и до приключването му не следва да се
издават актове по заявленията за подпомагане за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020.
Необходимо е да се посочи, че непрецизно административният орган се е позовал
на образуваното адм.д. №123/2022г. на АС-Хасково, вместо на висящото пред ВАС
адм.д.№8826/2022г., но така допуснатото нарушение не обоснова
незаконосъобразност на оспорената заповед, доколкото предпоставките по чл54,
ал.1, т.5 от АПК са налице.
Предметът на адм.д.№8826/2022г. по описа на ВАС е
постановеното решение по адм.д. №123/2022г. на АС-Хасково като
първоинстанционното производство е образувано по повод обжалването на Акт за
прекратяване на ангажимент по Мярка 11 за кампания 2019 с изх.№01-6500/379 от 31.01.2022г. Крайният резултат от съдебната проверка на
този акт е от значение за преценката относно заявеното подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление “Биологично
растениевъдство“ за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020, доколкото се касае за
многогодишен ангажимент. В случай на евентуална отмяна на първоинстанционното
решение и потвърждаване на акта за прекратяване на ангажимента,
жалбоподателката би била поставена в ситуация да възстановява получената до
прекратяването му финансова помощ по направлението, ведно с лихви, което
безспорно се избягва с издаването на оспорената заповед. От своя страна
административният орган, оторизирайки и изплащайки суми по подадените заявления
за подпомагане преди влизане в сила на акта за прекратяване на многогодишния
ангажимент, би осъществил неоправдано разходване на средства от бюджета на ЕС.
Предвид горното, съдът счита, че правилно
администрирането/обработката на подадените заявления за подпомагане за
посочените кампании е било спряно, а оспорената заповед е издадена в съответствие
с материалния закон и неговата цел.
Само за пълнота на мотивите следва да се
посочи, че наведените оплаквания за нарушаване на чл.15 и чл.43 от Наредба
№4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. нямат отношение към
законосъобразността на обжалваната заповед.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу същата жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на производството на
жалбоподателката не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл. 200
от АПК, във връзка с чл.
54, ал. 5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Ж.У. ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Заповед №
03-РД/4369/17.10.2022г. , издадена от Зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба от страните, участващи в административното производство в 7 дневен
срок от получаване на съобщението пред ВАС.