Решение по дело №744/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

03.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

07.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

744

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3630511, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Т.М.Х. ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 08.05.2020 г. в 18.51 часа в гр.Кърджали.   

Жалбоподателят Т.М.Х. твърди, че атакуваният фиш е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Според електронния фиш мястото на нарушението било ул.„Осми март“, до РУ-Кърджали, където с пътен знак В26 било въведено ограничение на скоростта за движение от 40 км/ч. Посочената в електронния фиш скорост била 52 км/ч. и така се нарушавала забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не чл.21, ал.1 от ЗДвП, както било посочено. Нарушението било неправилно определено, което водело до незаконосъобразност на обжалвания фиш. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От неговия упълномощен защитник е постъпило писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш. Претендира и за присъждане на направените деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

 Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2020 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран в гр.Кърджали, на ул. „Осми март“ до РУ-Кърджали, където действащото ограничение на скоростта било 40 км/ч. В 18.51 часа на 08.05.2020 г. бил заснет движещ се по ул. „Осми март“ в гр.Кърджали, в посока от разклона за с.Резбарци към бензиностанция „Лукойл“, лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ рег.№ К 4007 АР със скорост 52 км/ч. при ограничение от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Т.М.Х. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 52 км/ч. - превишаване с 12 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.        

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 08.05.2020 г.; Справка за собственост на МПС; Сертификат за обучение от 12.01.2018 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 62-С-ИСИС/01.10.2019 г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 08.05.2020 г.; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Заповед № 292з-1685/06.11.2017 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; известие за доставяне.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.     

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Именно такава е и настоящата хипотеза. Видно от атакувания електронен фиш и доказателствата по делото, мястото на нарушението е ул. „Осми март“ в гр.Кърджали, където с пътен знак е било въведено ограничение на скоростта за движение от 40 км/ч. Управляваното от жалбоподателя превозно средство е лек автомобил, за който поначало разрешената скорост за движение в населено място е 50 км/ч. – съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая обаче, конкретно за ул. „Осми март“ до РУ-Кърджали в гр.Кърджали е било въведено ограничение от 40 км/ч., което е различно от стойността посочена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. При ограничение от 40 км/ч., въведено с пътен знак В26, жалбоподателят е управлявал със скорост 52 км/ч. и така е нарушил забраната на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш деянието е правилно описано като обстоятелства, но наказващият орган е дал неправилна квалификация, а именно такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП. На установените по делото факти кореспондира съставът на чл.21, ал.2 от ЗДвП, но този текст не е бил приложен. Затова според настоящата инстанция при издаване на електронния фиш е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Този пропуск не може да бъде преодолян в настоящото производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава различна от посочената от наказващия орган правна квалификация на нарушението. При правилно установена фактическа обстановка административно наказващият орган е дал неправилна квалификация на извършеното деяние - такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вместо чл.21, ал.2 от ЗДвП, и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. По същество съдът приема, че на инкриминираната дата е извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП от страна на Т.М.Х., тъй като същият като водач на лек автомобил в населено място е превишил скоростта от 40 км/ч., определена с пътен знак В26. Това обаче не променя крайният извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, предвид констатираното по-горе съществено процесуално нарушение.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 100 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 100 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на електронният фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3630511, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Т.М.Х. ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 08.05.2020 г. в 18.51 часа в гр.Кърджали. 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Т.М.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

                                             Районен съдия: