Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 1528 22.04.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на
седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 539 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с член 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 от ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищецът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с ЕИК ********* е предявил против С.Я.З. с ЕГН ********** обективно съединени искове с
правно основание установителни искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на парично
вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 ГПК по ч.
гр. д. № 13313/2018г., ХХ гр.с., РС за следните суми: главница от 474,50 лева,
представляваща цената на предоставена на пациента мед. помощ, състояща се от
диагностика и лечение, проведени за периода 23.08.2016г. – 25.08.2016г., ведно
със зак. лихва върху сумата от 474,50 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Претендират се
разноските по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 23.08.2016г. ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, спешно отделение, като е бил насочен към стационарно болнично
лечение във втора клиника по хирургия. З. е бил хоспитализиран в клиниката на
23.08.2016г., в 05,48 часа, с приемна диагноза остър панкреатит. Към момента на
хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които
не са възстановени през времето на престоя в болница – до 25.08.2016г.
Оказана е
болнична помощ по КП № 197, като стойността на оказаната му мед. помощ възлиза
на 434,50 лева, която сума не е платена от ответника.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 112.02.2019
година, лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е
бил редовно призован за първото заседание, при прилагане на член 41, ал. 2 от
ГПК, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства –7 бр.
страници от ИЗ, лист за преглед, направление за хоспитализация, декларация за
информирано съгласие, епикриза, сметка за стойността на лечението, може да се
направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло.
Ищецът претендира направените по
заповедното и исковото производство
разноски за държавна такса и адв.
възнаграждение, за които представя списък. Същите, възлизат на сумата от общо 230 лева,
от които – 25 лева д.т. по заповедното производство, както и 25 лева държавна
такса по исковото производство и 180 лева за адв. възнаграждение. С оглед
изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с ЕИК
********* и С.Я.З. с ЕГН ********** дължимостта
на следната сума: главница от 474,50
лева, представляваща цената на предоставена на пациента мед. помощ, състояща се
от диагностика и лечение, проведени за периода 23.08.2016г. – 25.08.2016г.,
ведно със зак. лихва върху сумата от 474,50 лева, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.08.2018г. до окончателното й изплащане, за която
сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410
ГПК по ч. гр. д. № 13313/2018г., ХХ гр.с., ПРС.
ОСЪЖДА С.Я.З.
с ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с
ЕИК ********* разноски по заповедното и исковото производство в размер на общо
230 лева, от които – 25 лева д.т. по заповедното производство, както и 25 лева
държавна такса по исковото производство и 180 лева за адв. възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис
от решението да се изпрати на ПРС, ХХ гр.с., ведно с ч. гр. д. № 13313/2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.