№ 1122
гр. Русе, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104637 по описа за 2022 година
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че „Винландия“ ЕООД е потребител на
доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №03071400010, в гр.Русе,
ул.”П....., Търговски комплекс „Академик“ – снек-бар.
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
27.07.2019г. – 24.11.2020г. топлинна енергия, визирана в 30 фактури, на обща стойност
9455.29 лева. Счита, че потребителят дължи 1010.85 лева - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 28.01.2021г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу „Винландия“ ЕООД за претендираните главница,
лихви и разноски. Заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за
установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Винландия“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Витоша“, кв.“Драгалевци“, ул.“Н..... дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”,
представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж. Желев сумите: 9455.29 лева –
стойността на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 27.07.2019г. –
24.11.2020г. по 30 фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2021г. до окончателното й изплащане; 1010.85 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 29.01.2021г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Винландия“ ЕООД е депозирал молба, към
която прилага преводно нареждане от 01.06.2023г. за сумата 10 566.14 лева – главница за
периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г., лихва за забава и юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да отхвърли иска предвид извършеното плащане.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД.
Присъединяването на ЕС с административен адрес: гр.Русе, бл. „Академик 2“, към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на Договор №25,
сключен на 17.01.1995г.
На 01.11.2019г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Дикей-Л“ ООД е сключен
договор, по силата на които ищцовото дружество възложило, а „Дикей-Л“ ООД приело да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по
списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в който фигурира и сграда в гр.Русе,
търговски комплекс „Академик 2“.
През м.април 2011г. между Л.С.Т. и И.Х.Т. – наемодатели и „ДИМ Холдинг“ ООД –
наемател е сключен договор, по силата на който наемодателите предоставили на наемателя,
за временно и възмездно ползване снек-бар, Дискотека в гр.Русе, ул.“П..... срещу наемна
цена в размер на 1500 лева месечно за периода 01.04.2011г. – 01.10.2011г. Представител на
„ДИМ Холдинг“ ООД подал заявление, с искане, разходите за топлоенергия в наетия обект -
търговски комплекс „Академик 2“ да бъдат начислени на дружеството. Облигационните
правоотношения между „ДИМ Холдинг“ ООД и „Топлофикация Русе“ ЕАД са уредени с
Договор №147/06.04.2011г., по силата на който ищецът приел да доставя на „ДИМ Холдинг“
ООД топлоенергия за снек – бар и дискотека в търговски комплекс „Академик 2“, а
купувачът се задължил да заплаща цената при реда и условията на ЗЕ, Наредба 16-334 за
топлоснабдяването, Общите условия за продажба на топлинна енергия за потребители в
етажна собственост, одобрени от ДКЕВР.
Поради преустановяване плащанията за ползваната в обекта топлинна енергия,
служители на ищеца изготвили доклад и предложили задълженията, обективирани в 18
фактури, да бъдат прехвърлени на собственика – „Винландия“ ЕООД.
От приетата по делото справка на СВ – Русе е видно, че на 20.03.2014г. Л.и И.Т.
продали на „Винландия“ ЕООД недвижимия имот, предмет на договора за наем.
Представено е заявление за промяна партидата на името на ответника, но същото не е
подписано от представител на дружеството.
За периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г. "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на
2
ответника сумата 9455.29 лева за доставена топлоенергия в процесния имот, съгласно 30
фактури.
Въз основа заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в СРС е образувано
ЧГД №12526/2021г. и на 14.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК срещу „Винландия“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Нарцис“№34А за сумите: 9330.12 лева – цена на
доставена топлинна енергия за периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г. за обект в гр.Русе,
ул.“П....., Търговски комплекс „Академик“ – снек бар, абонатен номер 03071400010, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното й
изплащане; 1001.58 лева – мораторна лихва за периода 15.10.2019г. – 29.01.2021г.; 125.17
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 29.01.2021г.; 9.27 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.10.2019г. – 29.01.2021г.; 209.32 лева – държавна такса
и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал
на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
На 01.06.2023г. ответникът превел по сметка на ищцовото дружество сумата
10 566.14 лева. Като основание за извършеното плащане е посочено: главница за периода
27.07.2019г. – 24.11.2020г., лихва за забава и юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з., проведено на 10.07.2023г. ищецът е оттегли иска за сумите: 9330.12 лева –
цена на доставена топлинна енергия за периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г. за обект в
гр.Русе, ул.“П....., Търговски комплекс „Академик“ – снек бар, абонатен номер 03071400010,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното й
изплащане; 1001.58 лева – мораторна лихва за периода 15.10.2019г. – 29.01.2021г.; 125.17
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 29.01.2021г.; 9.27 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.10.2019г. – 29.01.2021г. и производството в тази част
е прекратено.
Поддържа претенцията за мораторна лихва върху главниците, дължима за периода
29.01.2021г. (датата, на която е депозирано заявлението по чл.410 ГПК) – 01.06.2023г.
(датата, на която ответникът е погасил главницата) в размер на 2256.14 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 2256.14
лева – мораторна лихва върху главниците 9330.12 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г. и 125.17 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г., предмет на заповед за изпълнение на
3
парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена на 14.01.2022г. по ЧГД №12526/2021г.
по описа на Софийски районен съд.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че в
срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което и на основание
чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд указал на ищцовото дружество възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се
придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
(каквато е тази, в която се намира процесният обект), се извършва по система за дялово
разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда
- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на
топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна собственост са топлопреносното
предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
Ответникът не оспорва претенциите по основание и размер, както и твърдението, че е
собственик на процесния обект. На 01.06.2023г. (след предявяване на иска) е погасил
главницата и мораторната лихва за периода 15.10.2019г. – 29.01.2021г., но не е заплатил
присъдената законна лихва, считано от 29.01.2021г. до окончателното й изплащане.
Изчислено с програмен продукт по реда на чл.162 ГПК, обезщетението за забава възлиза на
2256.14 лева.
Изложеното води до извод, че претенцията, като основателна следва да бъде уважена
изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 271.09 лева – заплатена държавна
4
такса (221.09 лева) и възнаграждение за процесуално представителство (50 лева).
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 209.32 лева –
разноски по ЧГД №12526/2021г. по описа на Софийски районен съд.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че „Винландия“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“,
кв.“Драгалевци“, ул.“Н..... дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж.С.Ж. Желев сумата 2256.14 лева – мораторна лихва, дължима
за времето от 29.01.2021г. (датата, на която е депозирано заявлението по чл.410 ГПК) до
01.06.2023г. върху главниците 9330.12 лева – цена на доставена топлинна енергия за
периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г. и 125.17 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода 27.07.2019г. – 24.11.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена на 14.01.2022г. по ЧГД №12526/2021г. по
описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА че „Винландия“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация –
Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 271.09 лева – разноски по ГД №4637/2022г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА че „Винландия“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Топлофикация –
Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 209.32 лева – разноски по ЧГД №12526/2021г. по описа
на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5